Напоследък забелязвам, че съм доста крайна и критична. Може и да е някаква функция за самозащита от идиотщината, която ни заобикаля. А може да е от годините. Или от сланините, както казва една позната :D Или може би ставам все по-голям егоист? Или пък съм в депресия, когато се върна от някъде другаде (Унгария) и ми се набиват в очите минусите тук? Или съм се разглезила? Или са се увеличили изискванията ми за отношения, услуги и продукти?
Не мога да си поставя конкретна диагноза, но усещам, че съм станала крайна в изказванията, в настроенията, в отношенията с близките, в мненията и позициите, в принципите си... Като че ли нямам сили да отстъпвам, да правя компромиси и да прощавам. Не искам вече да се примирявам. На това ли му викат да пораснеш? Просто да следваш някакъв коловоз, да си се гепил здраво за релсите и да не искаш (или да те е страх) да излезеш от тях? Чувствам се странно и малко отчаяно. Може би е заради работата, кризата. Виждам, че не върви и нищо не мога да направя. Готова съм да дам всичко от себе си, макар и да се чувствам безпомощна срещу безпаричието. Никога не съм предполагала, че това може да влияе толкова на отношението между хората. Когато бях малка, бях щастлива и доволна на пакетче солети и на разходка с приятели в планината. Сега никой никъде не иска да ходи, защото няма достатъчно пари. Клиентите, с които сме работили толкова години с лекота, са увесили нос и вече нямат желание да дадат стотинка за каквото и да било. Закриват офиси, освобождават служители. Продават, каквото могат, за да имат пари в касата или да се издължат на банката...
Повтарям на хората около мен, които са останали без работа и без пари, че трябва да се борим, че все някога ще му се види края, че винаги имаме шанс и избор. Но кой ли вярва вече на тия приказки за позитивни мисли... Много е тъжно. И не е просто поредното мрънкане. Мизерията е реална. Надявам се в началото на следващата година нещата да се позакрепят и да потръгнат. Моля се да не стане по-зле, защото не искам още да напускам страната. Вчера получих писмо от познати, че имат зелена карта и заминават... Но не искам да съм поредният чужденец-изкарващ-пари-като-работи-на-три-места-далеч-от-семейство-и-приятели!
Няма смисъл да се хваля със старите неща. Оценявам ги, че ги има и им благодаря, че са до мен - семейство, приятел, приятели и колеги. Не се чувствам нещастна, не ме разбирайте погрешно. Само отчаяна.
Ако някой мисли обратното, не усеща никаква криза и има с какво да се похвали, ще се радвам да го сподели, за да ни обнадежди.
Откъде тръгнах и докъде стигнах... Ама че отчаян и дървен философ! :)
Май трябва да спра да пиша и да публикувам само снимки, за да не се отплесвам много-много в безсмислени и хаотични разсъждения.
01 септември, 2010
09 август, 2010
Не, не, не и не
Неграмотни, неорганизирани, нервни, неразбрани,
недоволни, незадоволени, нетактични, цинични,
хаотични, критични, истерични, шизофренични,
немарливи, лениви, лицемерни и неблагодарни.
Не се ядосвай на такива хора.
Не се опитвай да ги промениш.
Не допускай ти да бъдеш такъв.
недоволни, незадоволени, нетактични, цинични,
хаотични, критични, истерични, шизофренични,
немарливи, лениви, лицемерни и неблагодарни.
Не се ядосвай на такива хора.
Не се опитвай да ги промениш.
Не допускай ти да бъдеш такъв.
05 август, 2010
22 юли, 2010
09 юни, 2010
Детство
Колко е хубаво, че има дни, в които човек се чувства пак дете. Едно такова приятно, пърхащо, топло чувство, сякаш си хлапе, което: лежи на тревата и зяпа листата; играе на ластик, въже, кър или криеница; слънцето го гъделичка по носа и луничките; усмихва се със семки между зъбите и джанките в джоба; пие топло мляко с какао; оцветява си книжки; изрязва си картинки; плува в язовира; кара колело из квартала; скача в локви и гази в калта; тича навсякъде без умора, като на батерии :)
Просто е чудно как може за секунди да почувстваш, че правиш всичките тези неща наведнъж! :) Да изпиташ щастието от тях. Чудно е. Мислиш си и се усмихваш сам на себе си :)
Понякога ти стигат само един човек, една снимка, една песен, един разговор, един поглед, една усмивка, за да си пак дете.
Чисто. Уютно. Слънчево.
Photo by Old Picture of the Day
Просто е чудно как може за секунди да почувстваш, че правиш всичките тези неща наведнъж! :) Да изпиташ щастието от тях. Чудно е. Мислиш си и се усмихваш сам на себе си :)
Понякога ти стигат само един човек, една снимка, една песен, един разговор, един поглед, една усмивка, за да си пак дете.
Чисто. Уютно. Слънчево.
Photo by Old Picture of the Day
26 май, 2010
Бодли път да видят
5-9 май
Румъния - Букурещ, Брашов, Синая, Предел. Красиво беше. Повече гледах, отколкото снимах. Повече танцувах, отколкото ходех. Не могат да се обяснят с думи и снимки красивите Карпати, ремонтираните улици и хубавата велоалея на Букурещ. На тръгване ми се насълзиха очите.
Защо всеки път, когато се връщам тук, ми се реве и изпадам в депресия? Не че не обичам България, не че не обичам хората... Става ми тъжно, че ние още си стоим в кочината. И ни мързи да се променим :(
Гледката ми от балкона в Предел (вляво една муха си лети на воля :Р)
Piaţa Sfatului в Брашов. Бяха ни организирали танци на площада. Много хубава изненада :)
Замъкът на Дракула в Бран.
15-16 май
Слънчев бряг и Кара дере. На двете крайности!
Първото място е станало неузнаваемо (в лошия смисъл на думата) - мутробарок отвсякъде! Хотели, замъци... грозен бетонен кич! Хотелите и съоръженията не се поддържат толкова, важно е да се вземат парите на чужденците! Менютата са на английски език, защото почти не идват българи. В 4-звездния хотел чистеха огромната площ с плочки на ръка с парцалче (!), нямат пари за машина хората! Тоалетната хартия в стаята беше от най-долнопробната, чаят за закуска беше от най-евтиния! Гледат да спестят от всичко. Тия кокошкарски истории няма как да не ни направят впечатление на нас, пък какво остава за чужденците... През целия път се нагледах на всякакви постройки, просто ей така изпльокани по средата на нищото - грозна картина :( Жал ми е за морето.
Бяхме само ние и това момченце на плажа :)
И една чайка, която стоеше като препарирана.
Хотел?!
Беседка?!
Шатра за 50 лв.?!
Морето си е все така хубаво, въпреки бетона.
Плажът на Кара дере.
Вълшебните поляни над Кара дере.
Кара дере е някаква друга вселена, прекрасно диво място. Добре, че има криза и плановете за строителство там се отложиха. Морето, гората и полето са вълшебни! Там успях да изгоря и да се насладя на кратката почивка :)
Румъния - Букурещ, Брашов, Синая, Предел. Красиво беше. Повече гледах, отколкото снимах. Повече танцувах, отколкото ходех. Не могат да се обяснят с думи и снимки красивите Карпати, ремонтираните улици и хубавата велоалея на Букурещ. На тръгване ми се насълзиха очите.
Защо всеки път, когато се връщам тук, ми се реве и изпадам в депресия? Не че не обичам България, не че не обичам хората... Става ми тъжно, че ние още си стоим в кочината. И ни мързи да се променим :(
Гледката ми от балкона в Предел (вляво една муха си лети на воля :Р)
Piaţa Sfatului в Брашов. Бяха ни организирали танци на площада. Много хубава изненада :)
Замъкът на Дракула в Бран.
15-16 май
Слънчев бряг и Кара дере. На двете крайности!
Първото място е станало неузнаваемо (в лошия смисъл на думата) - мутробарок отвсякъде! Хотели, замъци... грозен бетонен кич! Хотелите и съоръженията не се поддържат толкова, важно е да се вземат парите на чужденците! Менютата са на английски език, защото почти не идват българи. В 4-звездния хотел чистеха огромната площ с плочки на ръка с парцалче (!), нямат пари за машина хората! Тоалетната хартия в стаята беше от най-долнопробната, чаят за закуска беше от най-евтиния! Гледат да спестят от всичко. Тия кокошкарски истории няма как да не ни направят впечатление на нас, пък какво остава за чужденците... През целия път се нагледах на всякакви постройки, просто ей така изпльокани по средата на нищото - грозна картина :( Жал ми е за морето.
Бяхме само ние и това момченце на плажа :)
И една чайка, която стоеше като препарирана.
Хотел?!
Беседка?!
Шатра за 50 лв.?!
Морето си е все така хубаво, въпреки бетона.
Плажът на Кара дере.
Вълшебните поляни над Кара дере.
Кара дере е някаква друга вселена, прекрасно диво място. Добре, че има криза и плановете за строителство там се отложиха. Морето, гората и полето са вълшебни! Там успях да изгоря и да се насладя на кратката почивка :)
29 април, 2010
Уроци
От миналата седмица тръгнах на курс по английски език по програмата "Аз мога", та затова не ми остава време за нищо. Отвикнала съм да уча, да се съсредоточавам, да пиша, да помня, да внимавам :)
В групата сме общо 15 човека - шарени, с различни професии и хобита, различни по възраст. Учителката е много готина - обича да ходи по екскурзии, концерти, театри, кино, изложби и непрекъснато разказва интересни истории (на английски език, разбира се)! Допустимите отсъствия са само 20%, а дните са понеделник, сряда и петък - от 18:30 до 22:30! И така до септември. Колкото и да съм изморена, засега добре ми се отразява :)
Про-летен по-здрав:
Забравих да се похваля, че бях за 3 дни в Стара планина (Триглав-Тъжа-Априлци) и за 1 ден на езерото Керкини в Гърция :) Само на думи, пък по-нататък ще стигна и до снимките :Р
В групата сме общо 15 човека - шарени, с различни професии и хобита, различни по възраст. Учителката е много готина - обича да ходи по екскурзии, концерти, театри, кино, изложби и непрекъснато разказва интересни истории (на английски език, разбира се)! Допустимите отсъствия са само 20%, а дните са понеделник, сряда и петък - от 18:30 до 22:30! И така до септември. Колкото и да съм изморена, засега добре ми се отразява :)
Про-летен по-здрав:
Забравих да се похваля, че бях за 3 дни в Стара планина (Триглав-Тъжа-Априлци) и за 1 ден на езерото Керкини в Гърция :) Само на думи, пък по-нататък ще стигна и до снимките :Р
16 март, 2010
Акустично
Kaki King свири така приятно на китара. И гласът й е един успокояващ:
http://aurgasm.us/2006/09/kaki-king
И е симпатична. Ето я на живо в TED2008 (български субтитри).
Ммм.
http://aurgasm.us/2006/09/kaki-king
И е симпатична. Ето я на живо в TED2008 (български субтитри).
Ммм.
15 март, 2010
„Пролетно“
Другите посрещат пролетта с цъфнали дървета и цветя,
а ние - с „цъфнали“ изпод снега боклуци и л..на.
Не че съм в лошо настроение, не че съм черногледа, но това е първото, което се забелязва, когато се стопи снегът...
а ние - с „цъфнали“ изпод снега боклуци и л..на.
Не че съм в лошо настроение, не че съм черногледа, но това е първото, което се забелязва, когато се стопи снегът...
26 февруари, 2010
Меланхолия
Меланхоличните песни са подходящи за мрачното време, но не и за работа.
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.
Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.
Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)
12 февруари, 2010
Офлайн
Все по-рядко пиша в блога. Моите познати и приятели също... Покрай толкова много социални мрежи и възможности за комуникация блоговете ще вземат да измрат.
Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.
А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.
Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!
Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.
А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.
Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!
02 февруари, 2010
Глад
Откакто няма Back Home, се чудя какво да ям... И се чудя защо има толкова малко избор за вегетарианците по заведенията. Колко години трябва да минат, за да не се чувстваме пренебрегнати? Защо си мислите, че ни стига „разнообразието“ от боб, леща, гъбена супа, пържени картофи, баница и две-три пици?
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.
Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...
Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...
Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!
А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.
П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.
Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...
Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...
Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!
А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.
П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.
19 януари, 2010
Малък Сечко
*Дойде мечтаният сняг!*
Снощи валяха малки сребърни прашинки, но се топяха още преди да се приземят. Днес вали на парцали като в приказките.
Миналата седмица снегът на Витоша беше доста странен - от слънчевата страна имаше около 2 cm топченца, а на сянка пък приличаше на вкусни кокосови стърготини :) Явно вятърът така ги е навял. Ако се задържи до събота, ще газим в сняг до колене горе :)
„Кокосовият“ сняг :)
Слънце и синьо небе, въпреки прогнозата за виелица.
Дърветата бяха заскрежени като на снимка с IR филтър.
Снимката на Снежко е правена в двора на една вила в Рельово, където изкарахме три чудни празнични дни ;) Тази на човечето е snow art на unknown artist върху една кола на ул. Поп Богомил. Останалите снимки са от Витоша.
Снощи валяха малки сребърни прашинки, но се топяха още преди да се приземят. Днес вали на парцали като в приказките.
Миналата седмица снегът на Витоша беше доста странен - от слънчевата страна имаше около 2 cm топченца, а на сянка пък приличаше на вкусни кокосови стърготини :) Явно вятърът така ги е навял. Ако се задържи до събота, ще газим в сняг до колене горе :)
„Кокосовият“ сняг :)
Слънце и синьо небе, въпреки прогнозата за виелица.
Дърветата бяха заскрежени като на снимка с IR филтър.
Снимката на Снежко е правена в двора на една вила в Рельово, където изкарахме три чудни празнични дни ;) Тази на човечето е snow art на unknown artist върху една кола на ул. Поп Богомил. Останалите снимки са от Витоша.
15 януари, 2010
WeeMee
Скайп WeeMee аватар. Жалко, че не могат да се добавят повече джунджурии, с които да се опише човек. Но може с думи:
Моят живот = работа + шоколад + книги + чай + Интернет + снимки + планини + танци.
Нацупената физиономия е заради неща, които ми липсват и искам да правя, но все не остава време... Или пари. Като плуването например.
Изброените помагат да забравя за тъгата.
05 януари, 2010
За нещо, което ме кара да се чувствам като нищо
И какво, като Новата година дойде? Какво от това, че си пожелаваме всичко най-хубаво, като голяма част от пожеланията са лицемерни? Личи си по напевната и превзета интонация на съседите, продавачите и т.н. Не ми е приятно. Не ми е истинско. Не ми е искрено.
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.
Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.
А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!
Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)
Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.
Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.
Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.
Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.
А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!
Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)
Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.
Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.
Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!
20 ноември, 2009
18 ноември, 2009
Не ме занимавайте
В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.
Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.
Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.
Благодаря!
Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.
Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.
Благодаря!
27 октомври, 2009
Интерактивно изкуство
Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!
В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...
Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)
http://www.seeper.com
http://www.smoothware.com/danny
http://www.camilleutterback.com
Невероятно е човешкото въображение!
В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...
Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)
http://www.seeper.com
http://www.smoothware.com/danny
http://www.camilleutterback.com
Невероятно е човешкото въображение!
26 октомври, 2009
Поликлиники
Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.
1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.
2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.
3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.
4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.
5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.
6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.
7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.
Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.
Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.
1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.
2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.
3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.
4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.
5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.
6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.
7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.
Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.
Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.
15 октомври, 2009
Изнудвачи
Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.
Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.
В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.
Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.
В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.
14 септември, 2009
Irony
Ех, върнахме се. Останахме повече, отколкото планирахме - общо 9 дни - и пак не ни стигнаха. Ето и кратък отчет.
Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(
Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).
Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)
Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.
Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.
Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)
Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)
Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)
Beady Belle - Irony
What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain
Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall
When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony
What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap
What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay
Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(
Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).
Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)
Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.
Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.
Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)
Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)
Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)
Beady Belle - Irony
What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain
Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall
When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony
What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap
What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay
02 септември, 2009
Отивам на море!
Заминавам с нощния влак за Варна - 1 седмица в Камчия.
Най-накрая дойде и моето море! :)
Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.
Най-накрая дойде и моето море! :)
Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.
18 август, 2009
Break free
by thingsweforget
Да, точно това ще направя. Нямам спешна работа, а утре започва голямото четене...
Отивам си. Отивам на плуване! :)
14 август, 2009
11 август, 2009
Пирин 2009
От работа нямам време да разгледам и да кача някъде снимките от екскурзионното...
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!
Още снимки от Пирин в Picasa.
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!
Още снимки от Пирин в Picasa.
03 август, 2009
6 малки-големи неща
Не обичам първия ден след отпуската, когато трябва да наваксвам с всичко, което стои и ме чака.
Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...
След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)
Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:
1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.
Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)
Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.
С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.
Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...
След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)
Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:
1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.
Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)
Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.
С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.
20 юли, 2009
Търси се...
Кафяво портмоне от плат с лична карта, лични документи и около 50 лв.
Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!
Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!
Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?
За професия "джебчия" в ТЕМА.
Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!
Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!
Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?
За професия "джебчия" в ТЕМА.
13 юли, 2009
Приятелите по живот
Приятелите по литература
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат
У Цин в napanem 3.
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат
У Цин в napanem 3.
07 юли, 2009
Разходи
Днес няколко пъти се опитвах да пусна факс на едни клиенти, но все ми даваше Communication Error. Обадих се на поддръжката в Орбител, тъй като ползваме IP телефония през тях. Номерът на конкретния клиент е към Спектър Нет. По принцип има ограничение за избиране на 0700, 0800, 0900, справки и други услуги на БТК, но не и за телефонните номера на Спектър Нет. Да, но връзката чрез факса не се получи. Смених кабелите с директната линия към БТК и... О, чудо! Изпратих го без проблем. Аха, значи повредата не е в моя апарат! Обадих се отново.
Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...
И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?
Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...
И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?
01 юли, 2009
Разхищение
Предизборните листовки не са ли прахосване на средства по време на криза?! Пари за печат, превоз и хонорари на раздавачите...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...
25 юни, 2009
Разговор
Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)
В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!
В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!
24 юни, 2009
Разбирателство
Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!
А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.
А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.
23 юни, 2009
Разнообразие
Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...
Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.
Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.
Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.
В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.
Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.
Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.
Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...
Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.
"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.
Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.
Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.
Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.
В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.
Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.
Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.
Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...
Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.
"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.
17 юни, 2009
16 юни, 2009
Снимки от миналото
Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com
От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com
Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...
Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day
http://www.lostbulgaria.com
От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com
Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...
Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day
08 юни, 2009
Wait for me
Така се казва новият албум на Moby.
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)
Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:
Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)
Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:
Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen
04 юни, 2009
HOME & Earth - филми, които си заслужава да видим на голям екран
Целият филм в YouTube. С приятел сподели, природата пази!
Гледах го на голям екран. Хубав и тъжен филм за крайности, безкрайности, контрасти, противоположности, безотговорности, нахалство, алчност, лакомия, безразсъдство, прахосничество, строежи, погубване, обезлесяване, осакатяване и загрозяване на природата. Грабене с пълни шепи на малкото, което е останало. Красиви картини, страшни картини, тревожни факти... Земята умира заради нас. Проекти, вдъхващи надежда в опазването на околната среда през последните години. Уникални кадри от кътчета по цял свят.
Случайно попаднах на Earth - още един интересен нов филм за животните и Земята, но от Disney. Не го намерих по кината в България :(
02 юни, 2009
Дъждът
Дъждовни мисли за танцуващи капчици в локвите, по перваза и прозорците, красиви облаци, дъга, мокра и свежа трева, кал в планината, мирис на гора и гъби, чай в хижата...
Дъждовни снимки във Flickr. Прекрасни дъждовни бокета пак там.
Дъждовно четене в Библиотеката.
Дъждовна музика. Търся си песни из плейъра, съдържащи 'rain'. Имам цели 56 :)
Слушам приятни инструментална звуци, които открих вчера в Jamendo: Zmitser von Holzman.
Като изключим болките в коленете, обичам да вали. Дъждът ми действа успокояващо, освежаващо, пречистващо и вдъхновяващо.
Дъждовни снимки във Flickr. Прекрасни дъждовни бокета пак там.
Дъждовно четене в Библиотеката.
Дъждовна музика. Търся си песни из плейъра, съдържащи 'rain'. Имам цели 56 :)
Слушам приятни инструментална звуци, които открих вчера в Jamendo: Zmitser von Holzman.
Като изключим болките в коленете, обичам да вали. Дъждът ми действа успокояващо, освежаващо, пречистващо и вдъхновяващо.
25 май, 2009
Чао, Facebook! Честит ви Spokeo!
В началото ми харесваше, че всичко е накуп, че мога да следя всичките си познати и приятели на едно място, независимо в коя държава се намират. Но от един месец започна адски много да ме дразни и да ми губи времето. Може би сама съм си виновна, защото не го "дозирам" равномерно. Но как се преглеждат събития от над 300 приятели за 1 час?!
Ангажираща, обсебваща и задушаваща мрежа. Досадна връзка, която се чудиш как да приключиш, но ти е любопитно какво ще стане и продължаваш да се мъчиш...
Деактивирах си акаунта. Получих съобщение, че ще им липсвам и се надяват да се върна скоро. Пък аз се надявам да не е скоро. Прелях от информация, снимки, линкове, резултати от тестове и т.н. Ако някой има нещо много важно за споделяне, имам лична и служебна поща, а след 17 ч. - skype и icq.
Чувствам се свободна, полезна и доволна. Надявам се да не получа абстиненция и депресия от липсата на "дрогата".
Ново!!!
Преди малко съвсем случайно открих нова клюкарщина и воайорщина: http://www.spokeo.com
Честито на вманиачените! :) Пу да не съм от тях! Нищо, че логото им е с таралеж!
Ангажираща, обсебваща и задушаваща мрежа. Досадна връзка, която се чудиш как да приключиш, но ти е любопитно какво ще стане и продължаваш да се мъчиш...
Деактивирах си акаунта. Получих съобщение, че ще им липсвам и се надяват да се върна скоро. Пък аз се надявам да не е скоро. Прелях от информация, снимки, линкове, резултати от тестове и т.н. Ако някой има нещо много важно за споделяне, имам лична и служебна поща, а след 17 ч. - skype и icq.
Чувствам се свободна, полезна и доволна. Надявам се да не получа абстиненция и депресия от липсата на "дрогата".
Ново!!!
Преди малко съвсем случайно открих нова клюкарщина и воайорщина: http://www.spokeo.com
Честито на вманиачените! :) Пу да не съм от тях! Нищо, че логото им е с таралеж!
20 май, 2009
Труфаки кокаки
Ре-кла-ма!
Името е смешно и странно. Гръцка му работа...
Много вкусни кокосови сладки. Не стават за наяждане. Само за десерт :Р
И тия Е-та не са от вредните, проверени са :)
Името е смешно и странно. Гръцка му работа...
Много вкусни кокосови сладки. Не стават за наяждане. Само за десерт :Р
И тия Е-та не са от вредните, проверени са :)
19 май, 2009
If и have to
...Little things I know they're real
They make my soul complete...
Armin van Buuren - If You Should Go
...I have to lose
I have to try
Have to trust
I have to cry
I have to see
Have to know that I can be myself...
Armin van Buuren - Stay
They make my soul complete...
Armin van Buuren - If You Should Go
...I have to lose
I have to try
Have to trust
I have to cry
I have to see
Have to know that I can be myself...
Armin van Buuren - Stay
12 май, 2009
Сарваш 2009
Бях за една седмица в Сарваш, Унгария - семинар за израелски танци.
Разглобена, изтощена, изморена, обезводнена, недоспала, но толкова щастлива :)
Разглобена, изтощена, изморена, обезводнена, недоспала, но толкова щастлива :)
21 април, 2009
По следите на мечката
Дни: 18–20 април
Маршрут: с. Бързия – м. Пръшковица – м. Щърковица – х. Ком – вр. Ком – Берковица
Скиталци: аз, Калин, Асен и Стефчо.
Животни по пътя: коне, Буков сечко (Morimus funereus), сърни и сръндаци (Capreolus capreolus), горски мишки (Clethrionomys glareolus), птици, охлюви, сгазени дъждовници (Salamandra salamandra), многоножки (Myriapoda), сгазени планински жаби (Rana temporaria). Шофьори, внимавайте къде карате! Толкова трупове на дъждовници и жаби не бях виждала през живота си!
Багаж: полар, два панталона, яке, чорапи, храна, два чувала, палатка
Пари: 40 лв. – автобусни билети, нощувки, супа, салата, ракия и чай
Снимки: в Picasa
18 април
Централна автогара + късмет = последните 4 билета до с. Бързия.
Никога не съм идвала в тази част и няма как да знам, че има гадни завои, завойчета и завоища. Става ми лошо. Мълча си и гледам напред. Стигнахме! Всичко е зелено, ухае на пролет, а тия хора какви хубави къщи и градинки имат! Вървим по асфалтов път през, гора, запалени стърнища, викаме, пеем. Само ние и птиците сме. Или поне така си мислим. И изведнъж... насред пътя... един оглозган конски крак. Още има козина и кръв. По телта около копитото разбираме, че е бил завързан на полянката. Става ми мъчно. Сигурно са го нападнали глутница вълци или кучета. Той се е опитвал да избяга и не е успял... Напрегнато ми е. Разбирам за трети път какво е "да се подрискаш от страх". Съвсем буквално казано ми се приходи до тоалетната от случката. Стигаме до рекичка и изоставена къща, където останалите решават да хапнат нещо. Как да ям, като тоя оглозган крак ми е още пред очите?! Хрупвам едно сухарче, за да не ми стърже стомахът нагоре. Разсъждаваме как и какво може да изяде цял кон. Опитваме се да се разсеем с нещо и да не мислим за това.
Много е странно, че няма утъпкана пътека през гората! Изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал там от лятото! Но има маркировка и изкачването продължава – стръмно, но приказно! Живописна гора. Безкрайна гора. Рядка гора. Гъста гора. Елфска гора. Мъх, дървета, пещери, малки горски мишки, сърни, но и пресни следи на глигани, вълци и мечка! Огромни мечешки лапи! Мирише на животни и на пикоч... Явно в тази пещера е спала баба Меца. Вървим по петите й и се надяваме да не изникне отнякъде... Горе на билото се надявах да няма животни, щото е високо. Но отново вървим по следите им. Няколко пъти се сещам за Винету и Лисицата и детето.
Да опъваме ли палатките? Сещаме се за оглозгания кон и за мечката. Единодушно продължаваме към хижата. Иначе няма да мигнем и постоянно ще се ослушваме и оглеждаме. А това не са почивка и приятен адреналин. Тия 5 часа преход минаха толкова бавно! Старата хижа е в ремонт, но новата работи и цените са приемливи – 10 лв. на легло.
Вечеряме до печката и разказваме на всички какво сме видели и преживели по пътя.
В стаята беше хладно и влажно. Легнахме си рано и се надявахме да не сънуваме кошмари.
19 април
Събудих се първа. Дори не помня какво съм сънувала. И по-добре!
Бяхме решили да отидем до вр. Ком. Ставаме и поглеждаме навън – гръм и мълния, град и порой! Отидохме да закусим. Спря към обяд и веднага се „изстрелваме“ от хижата. Разхождаме се из гората, приказваме, снимаме. Има около 40 cm сняг. В София се чудех дали да взема гетите. Предполагах, че през слънчевите дни снегът се е стопил, но реших, че по-добре да ги нося, отколкото да ми потрябват и да ги няма. И добре ми послужиха!
Зимната пътека е отрупана и тепърва трябваше да бием пъртина. Решаваме да вървим по лятната маркировка. По пътя се сблъскахме само с един кофти наклон, по който, ако се изпързаляш и не заседнеш някъде, спокойно може да се търкулнеш до хижата... стисках зъби и забивах обувки. Минахме го. По-нататък е лесно и равно малко преди върха. Отново следи от вълци. Какво правят толкова високо? Каква храна търсят под върха? За миг си вкарах филм, че ще ни посрещнат горе, но лапите правят завой вдясно. Успокоявам се. С нас върви и още една двойка, които са взели чадъри (моля се да са пластмасови) за дъжд и подпиране в снега.
Върхът е прекрасен! Имаме късмет – грейна слънце и виждаме Сърбия чак!
На връщане след снежния наклон е лесно. Тъкмо влизаме в хижата и отново се изсипва пороен дъжд. Щастливи сме, че ни изчака! С разочарование откриваме (всички без Калин), че обувките ни са пропуснали. За пръв път ми се случва! Но ги разхождам вече 3 години... Сещам се за съвета на старите планинари при мокри крака и си слагам найлонови пликчета върху сухи чорапи. Така ми е значително по-комфортно и сухо. Нямам други обувки или чехли. Нали идеята бе да сме на палатки...
в топлите чували.
Дъждът поспря и излизаме да се разходим в гората. На пистата виждаме сръндаци. Правя отчаяни опити да снимам един, но преди залез слънце светлината не стига и не се получи много.
Спретваме си празнична вечеря с яйца, козунаци, ракии, а за невегетарианците (Калин и Стефчо) една компания донесе и агне!
Приказки на пейката, приказки в стаята и по леглата.
20 април
Хич не ни се става, но трябва да хапнем и да съберем багажа от всички ъгълчета на стаята. Сбогуваме се и потегляме към 12 ч. На табелата пише, че пътят е 16 km и се минава за около 2-3 часа. Пред нас на 4-5 метра нищо се не види! Гъста мъгла, но ще вървим, няма как, няма за кога. Косите и миглите ни се покриват със скреж. Добре, че има читава маркировка. Започна да роси и силно се надяваме с това да се разминем. Затъваме в някакъв кален терен, а аз се радвам като малко дете, щото обичам да газя в калта. Пак заваля и повече не спря! Тази Берковица не се вижда никаква! За втори път ме вали в Стара планина. Добре, че този път не е градушка, като след вр. Ботев миналата година!
След 2 часа дъжд якето и дъждобранът на раницата започват да пропускат и ми става студено и тежко. Толкова им бил капацитетът. Обувките малко джвакат, но това не ме притеснява, докато се движим. Страшно е, ако стоим на едно място. Различните хора, които срещаме в началото на Берковица, имат различни мнения къде точно се намира автогарата. Обикаляме мокри, хората ни зяпат странно и ето, че най-накрая намираме автогарата. Часът е 15:15 (добре сме вървели при тия условия). Питаме и разбираме, че в 15:30 има автобус за София! Ето на това му се казва късмет! Важното е да имаш сухи дрехи, които предвидливо си сложил в найлонов плик. Преоблякохме се и се качихме в автобуса (тук не разбрах защо Асен слезе, но шофьорът потегли без него! Калин му викна да спре и да чака.) Седнахме доволни и целите гъбясали от мокрото. Все едно сме се киснали 2 часа с дрехите и обувките в басейна. Фотоапаратът, мобилният телефон, тефтерчето за записки, карти, листчета, книжка със 100 обекта – са като изпрани или сдъвкани и изплюти! Не страдам много, тъй като не ми е за пръв път...
Прибирам се и започвам да окачам и увесвам мокрите си вещи навсякъде из стаята. Повечето ми вещи са се намокрили в раницата. Ето защо всичко трябва да бъде добре опаковано в найлон. Особено хартиените неща, дрехите и чорапите. Излиза, че пликчето е пръв приятел на туриста!
Няма нищо по-хубаво от топъл душ и вечеря след всичко това!
Изводи и поуки...
Докато има сняг, животните са гладни и палатките не са най-добрата идея. Добре е да се ходи с група от повече хора, за да има и по-малко страх. Но пък ако са прекалено много, може да настъпи паника... В Стара планина маршрутите са дълги и разстоянията от хижа до хижа (или заслон) са по няколко часа, така че всичко трябва да се преценява внимателно – сили, психика, време, прогноза (мени се постоянно, очаквайте изненади), карта, багаж, храна, дрехи.
Както всеки път, ме завладява приятното усещане от живописната природа на България. И вече обсъждаме следващите скитания...
Маршрут: с. Бързия – м. Пръшковица – м. Щърковица – х. Ком – вр. Ком – Берковица
Скиталци: аз, Калин, Асен и Стефчо.
Животни по пътя: коне, Буков сечко (Morimus funereus), сърни и сръндаци (Capreolus capreolus), горски мишки (Clethrionomys glareolus), птици, охлюви, сгазени дъждовници (Salamandra salamandra), многоножки (Myriapoda), сгазени планински жаби (Rana temporaria). Шофьори, внимавайте къде карате! Толкова трупове на дъждовници и жаби не бях виждала през живота си!
Багаж: полар, два панталона, яке, чорапи, храна, два чувала, палатка
Пари: 40 лв. – автобусни билети, нощувки, супа, салата, ракия и чай
Снимки: в Picasa
18 април
Централна автогара + късмет = последните 4 билета до с. Бързия.
Никога не съм идвала в тази част и няма как да знам, че има гадни завои, завойчета и завоища. Става ми лошо. Мълча си и гледам напред. Стигнахме! Всичко е зелено, ухае на пролет, а тия хора какви хубави къщи и градинки имат! Вървим по асфалтов път през, гора, запалени стърнища, викаме, пеем. Само ние и птиците сме. Или поне така си мислим. И изведнъж... насред пътя... един оглозган конски крак. Още има козина и кръв. По телта около копитото разбираме, че е бил завързан на полянката. Става ми мъчно. Сигурно са го нападнали глутница вълци или кучета. Той се е опитвал да избяга и не е успял... Напрегнато ми е. Разбирам за трети път какво е "да се подрискаш от страх". Съвсем буквално казано ми се приходи до тоалетната от случката. Стигаме до рекичка и изоставена къща, където останалите решават да хапнат нещо. Как да ям, като тоя оглозган крак ми е още пред очите?! Хрупвам едно сухарче, за да не ми стърже стомахът нагоре. Разсъждаваме как и какво може да изяде цял кон. Опитваме се да се разсеем с нещо и да не мислим за това.
Много е странно, че няма утъпкана пътека през гората! Изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал там от лятото! Но има маркировка и изкачването продължава – стръмно, но приказно! Живописна гора. Безкрайна гора. Рядка гора. Гъста гора. Елфска гора. Мъх, дървета, пещери, малки горски мишки, сърни, но и пресни следи на глигани, вълци и мечка! Огромни мечешки лапи! Мирише на животни и на пикоч... Явно в тази пещера е спала баба Меца. Вървим по петите й и се надяваме да не изникне отнякъде... Горе на билото се надявах да няма животни, щото е високо. Но отново вървим по следите им. Няколко пъти се сещам за Винету и Лисицата и детето.
Да опъваме ли палатките? Сещаме се за оглозгания кон и за мечката. Единодушно продължаваме към хижата. Иначе няма да мигнем и постоянно ще се ослушваме и оглеждаме. А това не са почивка и приятен адреналин. Тия 5 часа преход минаха толкова бавно! Старата хижа е в ремонт, но новата работи и цените са приемливи – 10 лв. на легло.
Вечеряме до печката и разказваме на всички какво сме видели и преживели по пътя.
В стаята беше хладно и влажно. Легнахме си рано и се надявахме да не сънуваме кошмари.
19 април
Събудих се първа. Дори не помня какво съм сънувала. И по-добре!
Бяхме решили да отидем до вр. Ком. Ставаме и поглеждаме навън – гръм и мълния, град и порой! Отидохме да закусим. Спря към обяд и веднага се „изстрелваме“ от хижата. Разхождаме се из гората, приказваме, снимаме. Има около 40 cm сняг. В София се чудех дали да взема гетите. Предполагах, че през слънчевите дни снегът се е стопил, но реших, че по-добре да ги нося, отколкото да ми потрябват и да ги няма. И добре ми послужиха!
Зимната пътека е отрупана и тепърва трябваше да бием пъртина. Решаваме да вървим по лятната маркировка. По пътя се сблъскахме само с един кофти наклон, по който, ако се изпързаляш и не заседнеш някъде, спокойно може да се търкулнеш до хижата... стисках зъби и забивах обувки. Минахме го. По-нататък е лесно и равно малко преди върха. Отново следи от вълци. Какво правят толкова високо? Каква храна търсят под върха? За миг си вкарах филм, че ще ни посрещнат горе, но лапите правят завой вдясно. Успокоявам се. С нас върви и още една двойка, които са взели чадъри (моля се да са пластмасови) за дъжд и подпиране в снега.
Върхът е прекрасен! Имаме късмет – грейна слънце и виждаме Сърбия чак!
На връщане след снежния наклон е лесно. Тъкмо влизаме в хижата и отново се изсипва пороен дъжд. Щастливи сме, че ни изчака! С разочарование откриваме (всички без Калин), че обувките ни са пропуснали. За пръв път ми се случва! Но ги разхождам вече 3 години... Сещам се за съвета на старите планинари при мокри крака и си слагам найлонови пликчета върху сухи чорапи. Така ми е значително по-комфортно и сухо. Нямам други обувки или чехли. Нали идеята бе да сме на палатки...
в топлите чували.
Дъждът поспря и излизаме да се разходим в гората. На пистата виждаме сръндаци. Правя отчаяни опити да снимам един, но преди залез слънце светлината не стига и не се получи много.
Спретваме си празнична вечеря с яйца, козунаци, ракии, а за невегетарианците (Калин и Стефчо) една компания донесе и агне!
Приказки на пейката, приказки в стаята и по леглата.
20 април
Хич не ни се става, но трябва да хапнем и да съберем багажа от всички ъгълчета на стаята. Сбогуваме се и потегляме към 12 ч. На табелата пише, че пътят е 16 km и се минава за около 2-3 часа. Пред нас на 4-5 метра нищо се не види! Гъста мъгла, но ще вървим, няма как, няма за кога. Косите и миглите ни се покриват със скреж. Добре, че има читава маркировка. Започна да роси и силно се надяваме с това да се разминем. Затъваме в някакъв кален терен, а аз се радвам като малко дете, щото обичам да газя в калта. Пак заваля и повече не спря! Тази Берковица не се вижда никаква! За втори път ме вали в Стара планина. Добре, че този път не е градушка, като след вр. Ботев миналата година!
След 2 часа дъжд якето и дъждобранът на раницата започват да пропускат и ми става студено и тежко. Толкова им бил капацитетът. Обувките малко джвакат, но това не ме притеснява, докато се движим. Страшно е, ако стоим на едно място. Различните хора, които срещаме в началото на Берковица, имат различни мнения къде точно се намира автогарата. Обикаляме мокри, хората ни зяпат странно и ето, че най-накрая намираме автогарата. Часът е 15:15 (добре сме вървели при тия условия). Питаме и разбираме, че в 15:30 има автобус за София! Ето на това му се казва късмет! Важното е да имаш сухи дрехи, които предвидливо си сложил в найлонов плик. Преоблякохме се и се качихме в автобуса (тук не разбрах защо Асен слезе, но шофьорът потегли без него! Калин му викна да спре и да чака.) Седнахме доволни и целите гъбясали от мокрото. Все едно сме се киснали 2 часа с дрехите и обувките в басейна. Фотоапаратът, мобилният телефон, тефтерчето за записки, карти, листчета, книжка със 100 обекта – са като изпрани или сдъвкани и изплюти! Не страдам много, тъй като не ми е за пръв път...
Прибирам се и започвам да окачам и увесвам мокрите си вещи навсякъде из стаята. Повечето ми вещи са се намокрили в раницата. Ето защо всичко трябва да бъде добре опаковано в найлон. Особено хартиените неща, дрехите и чорапите. Излиза, че пликчето е пръв приятел на туриста!
Няма нищо по-хубаво от топъл душ и вечеря след всичко това!
Изводи и поуки...
Докато има сняг, животните са гладни и палатките не са най-добрата идея. Добре е да се ходи с група от повече хора, за да има и по-малко страх. Но пък ако са прекалено много, може да настъпи паника... В Стара планина маршрутите са дълги и разстоянията от хижа до хижа (или заслон) са по няколко часа, така че всичко трябва да се преценява внимателно – сили, психика, време, прогноза (мени се постоянно, очаквайте изненади), карта, багаж, храна, дрехи.
Както всеки път, ме завладява приятното усещане от живописната природа на България. И вече обсъждаме следващите скитания...
16 април, 2009
Дъждовно-слънчево
Времето влияе на настроението ни ;)
Наслаждавайте са на дъждовно-слънчевите-почивни-дни с любимите хора :)
Наслаждавайте са на дъждовно-слънчевите-почивни-дни с любимите хора :)
07 април, 2009
Пролетни вдъхновения
Музиката ме вдъхновява.
Случайно попаднах на това клипче, откъс от филма August Rush. Пропуснала съм го. Ще трябва да го гледам скоро.
Книгите ме вдъхновяват. Колкото повече чета, толкова повече "огладнявам" за нещо за четене. Не мога да спра.
Движението ме вдъхновява - ходенето, плуването, танците.
Фотографията ме вдъхновява - кадрирането, светлината, сенките, цветовете, акцентите.
Планината ме вдъхновява. Всеки ден си мечтая да съм сред природата. И чакам почивните дни с нетърпение.
Смехът ме вдъхновява. Заразен е. Усмивката също. На някои хора очите им постоянно се смеят. Толкова е хубаво!
Песента на птиците ме вдъхновява. Слушам ги сутрин и вечер. Така успокояват.
Слънцето ме вдъхновява. И ме кара да си мисля за разходки, сладолед, шоколад, усмивки и ПОЧИВКА!
Случайно попаднах на това клипче, откъс от филма August Rush. Пропуснала съм го. Ще трябва да го гледам скоро.
Книгите ме вдъхновяват. Колкото повече чета, толкова повече "огладнявам" за нещо за четене. Не мога да спра.
Движението ме вдъхновява - ходенето, плуването, танците.
Фотографията ме вдъхновява - кадрирането, светлината, сенките, цветовете, акцентите.
Планината ме вдъхновява. Всеки ден си мечтая да съм сред природата. И чакам почивните дни с нетърпение.
Смехът ме вдъхновява. Заразен е. Усмивката също. На някои хора очите им постоянно се смеят. Толкова е хубаво!
Песента на птиците ме вдъхновява. Слушам ги сутрин и вечер. Така успокояват.
Слънцето ме вдъхновява. И ме кара да си мисля за разходки, сладолед, шоколад, усмивки и ПОЧИВКА!
02 април, 2009
JURGA
Jurga Šeduikytė.
Прилича ми по нещо на Dolores от The Cranberries.
Хубава е. Гласът й също е хубав. А клиповете й...
Let's talk a bit, days, midnight, love and hate, attention, silence, pain, heart, ice-cube, coffee, crowd, lonely, abandoned, tea... No pulse.
Прилича ми по нещо на Dolores от The Cranberries.
Хубава е. Гласът й също е хубав. А клиповете й...
Let's talk a bit, days, midnight, love and hate, attention, silence, pain, heart, ice-cube, coffee, crowd, lonely, abandoned, tea... No pulse.
23 март, 2009
Три дни до планина не стигнала
Записах се на кръжок по фотография, пък да видим какво ще излезе :)
От групата само аз снимам със сапунерка, но се надявам за по-сложните задачи другите да ми услужат с няколко кадъра. Ще имаме теория, практика, срещи с интересни хора и прожекции на филми.
В петък не бях на работа. Докараха ми шкафотеката (шкаф, който служи за библиотека) и целият ден отиде в пренасяне, подреждане, разглеждане на книги, списания, спомени, сантиментални листчета, писма, стихотворения, статии и т.н. Хич не обичам да стоя вкъщи по цял ден. Но се заробих!
В събота бях на фестивал за народни танци в зала "Триадица". Беше велико! Думи не могат да опишат топлото чувство, което ме изпълни. Не бях виждала на едно място толкова много състави и хора, които обичат народните танци. Разказвам от няколко дни как най-големият състав беше от 180 души!!! Едва се събираха в залата. След това бях на гости на едно бебе, а после на нашите и така си отиде съботата (по принцип ден, определен за планина).
Неделята беше слънчева и приятна, но пак не стигнах до планината. Дойде ми музата и измих прозорците. Следобед имах среща с едно момиче, което живее в Испания и свири на цигулка в оркестъра на Севиля. Беше много приятно! Бъбрихме си и опитахме една странна салата с авокадо, круша, марули, синьо сирене и карамелизирани орехи. Като се сетя сега за орехите, ми потичат лиги :Р~ Много вкусна беше! Не бях яла пица с моцарела и сушени домати, но и тя беше много вкусна! Облизахме чиниите. Явно и сега съм много гладна, защото ми потекоха лигите, докато пиша.
После отидох на танци и за 3 часа изпотих изядените вкусотии :)
Напук на времето си сложих много симпатична и слънчева тема за браузъра - Foxkeh.
Получих новото GEO и нямам търпение да го започна. Но няма да е сега. Трябва да поработя.
От групата само аз снимам със сапунерка, но се надявам за по-сложните задачи другите да ми услужат с няколко кадъра. Ще имаме теория, практика, срещи с интересни хора и прожекции на филми.
В петък не бях на работа. Докараха ми шкафотеката (шкаф, който служи за библиотека) и целият ден отиде в пренасяне, подреждане, разглеждане на книги, списания, спомени, сантиментални листчета, писма, стихотворения, статии и т.н. Хич не обичам да стоя вкъщи по цял ден. Но се заробих!
В събота бях на фестивал за народни танци в зала "Триадица". Беше велико! Думи не могат да опишат топлото чувство, което ме изпълни. Не бях виждала на едно място толкова много състави и хора, които обичат народните танци. Разказвам от няколко дни как най-големият състав беше от 180 души!!! Едва се събираха в залата. След това бях на гости на едно бебе, а после на нашите и така си отиде съботата (по принцип ден, определен за планина).
Неделята беше слънчева и приятна, но пак не стигнах до планината. Дойде ми музата и измих прозорците. Следобед имах среща с едно момиче, което живее в Испания и свири на цигулка в оркестъра на Севиля. Беше много приятно! Бъбрихме си и опитахме една странна салата с авокадо, круша, марули, синьо сирене и карамелизирани орехи. Като се сетя сега за орехите, ми потичат лиги :Р~ Много вкусна беше! Не бях яла пица с моцарела и сушени домати, но и тя беше много вкусна! Облизахме чиниите. Явно и сега съм много гладна, защото ми потекоха лигите, докато пиша.
После отидох на танци и за 3 часа изпотих изядените вкусотии :)
Напук на времето си сложих много симпатична и слънчева тема за браузъра - Foxkeh.
Получих новото GEO и нямам търпение да го започна. Но няма да е сега. Трябва да поработя.
04 март, 2009
Почивка в едно селце
Изкарахме чудни три почивни дни!
Пътувахме с четирима мъже в колата (без да става дума за мен и котката) :Р
Спахме в една къща в с. Мийковци.
Тишина и спокойствие - нямахме обхват. Печки на дърва - голяма жега!
Разходихме се по екопътеката край с. Хотница и се наслаждавахме на водопада и пещерите. Бяхме и до Царевец.
Вечерите минаваха в механата пред камината - приказки, смях, музика, наздравици, хоро. А навън в градината - барбекю и... наблюдение на Луната и Венера през телескоп ;)
Благодаря на всички за хубавата почивка!
Днес ми е спокойно, усмихнато, слънчево и приятно. Въпреки че съм в града. Природата и смехът зареждат. Прав е бил Алеко Константинов.
Какво? Швейцария ли?!
Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия - не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града...
Пътувахме с четирима мъже в колата (без да става дума за мен и котката) :Р
Спахме в една къща в с. Мийковци.
Тишина и спокойствие - нямахме обхват. Печки на дърва - голяма жега!
Разходихме се по екопътеката край с. Хотница и се наслаждавахме на водопада и пещерите. Бяхме и до Царевец.
Вечерите минаваха в механата пред камината - приказки, смях, музика, наздравици, хоро. А навън в градината - барбекю и... наблюдение на Луната и Венера през телескоп ;)
Благодаря на всички за хубавата почивка!
Днес ми е спокойно, усмихнато, слънчево и приятно. Въпреки че съм в града. Природата и смехът зареждат. Прав е бил Алеко Константинов.
Какво? Швейцария ли?!
Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия - не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града...
18 февруари, 2009
Малките неща
Обичам малките улички - тихи, спокойни, приветливи. Само там можеш да срещнеш малките неща, от които да трепнеш и да се усмихнеш. Да се усмихнеш така, че да забравиш за проблемите и притесненията. И ведрото настроение да те държи през целия ден.
Малкото дете в градинката, което тича и се радва на топката. Малкото куче, което подскача от щастие, когато те види. Дебелият котарак, който те изпраща почти всяка сутрин до ъгъла. Песента на птиците, сгушили се в листата на последните дървета в големия сив град. Цветята в градинката на една от малките къщички, които все още не са съборили, за да построят поредния бизнес център или гигантска "жилищна кооперация с магазини"... Малкият пъстър и шарен "Плод и зеленчук". Малкият квартален фризьорски салон и малкото кафене, където се събират всички от махалата.
Само по малките улички времето спира за миг. В душата ти става топло. От щастие се просълзяваш и се смееш. Малките неща, за които си заслужава да живееш!
Малкото дете в градинката, което тича и се радва на топката. Малкото куче, което подскача от щастие, когато те види. Дебелият котарак, който те изпраща почти всяка сутрин до ъгъла. Песента на птиците, сгушили се в листата на последните дървета в големия сив град. Цветята в градинката на една от малките къщички, които все още не са съборили, за да построят поредния бизнес център или гигантска "жилищна кооперация с магазини"... Малкият пъстър и шарен "Плод и зеленчук". Малкият квартален фризьорски салон и малкото кафене, където се събират всички от махалата.
Само по малките улички времето спира за миг. В душата ти става топло. От щастие се просълзяваш и се смееш. Малките неща, за които си заслужава да живееш!
11 февруари, 2009
Бодлите на таралежа
Затова са му здрави бодлите, защото сам си върши работата...
Аристотел казва така:
• "Приятелството е като една душа в две тела."
• "Нещастието сплотява хората."
• "Който е приятел на всички, не е приятел на никого."
• "О, приятели мои! На света няма приятели!"
• "Добре започнатото е наполовина свършено."
• "Всяка платена работа обсебва и разваля ума."
• "Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир."
Библията казва:
• "По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека." Псалом 118:8
• "Защото каква полза за човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал и трудовете му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета." Еклесиаст 2:22,23
Аристотел казва така:
• "Приятелството е като една душа в две тела."
• "Нещастието сплотява хората."
• "Който е приятел на всички, не е приятел на никого."
• "О, приятели мои! На света няма приятели!"
• "Добре започнатото е наполовина свършено."
• "Всяка платена работа обсебва и разваля ума."
• "Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир."
Библията казва:
• "По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека." Псалом 118:8
• "Защото каква полза за човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал и трудовете му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета." Еклесиаст 2:22,23
02 февруари, 2009
Само за жени: Bio превръзки
Може и да е мания, но продукти с етикет Bio привличат погледа. Реших да експериментирам и да опитам... превръзки с билки!
Оригинално изобретение. Не би ли трябвало обаче да се казват билкови превръзки?
Миришат на поляна с билки. На вид са обикновени всекидневни превръзки, но... поръсени вътре с билков прах. Внимание, прашецът се вижда с просто око! Да не се изплашите, когато отворите пакетчето... Изглеждат странно. Мислиш си: "Все едно си слагам пакетче чай в гащите." Има и книжка с инструкции, където пише, че не се препоръчват за бременни. Може би билковата смес е прекалено силна за плода... Ако не сте алергични към някои от билките, които така и не видях в пълен списък, не би трябвало да имате странични ефекти.
Единственото, което не ми хареса, е опаковката на превръзката. Едвам се отваря и се къса не където трябва. Но това хич не ме учудва, тъй като повечето български опаковки са такива.
Ето и сайта на Palomita Bio.
Други: Оказа се, че не са първите:
• GoodFriend Herbal Sanitary Pad
• Herbal Sanitary Pad
Тема за размисъл: Колко точно bio е един козметичен/хигиенен продукт, чиято опаковка не е произведена от биоразградим материал?!
Оригинално изобретение. Не би ли трябвало обаче да се казват билкови превръзки?
Миришат на поляна с билки. На вид са обикновени всекидневни превръзки, но... поръсени вътре с билков прах. Внимание, прашецът се вижда с просто око! Да не се изплашите, когато отворите пакетчето... Изглеждат странно. Мислиш си: "Все едно си слагам пакетче чай в гащите." Има и книжка с инструкции, където пише, че не се препоръчват за бременни. Може би билковата смес е прекалено силна за плода... Ако не сте алергични към някои от билките, които така и не видях в пълен списък, не би трябвало да имате странични ефекти.
Единственото, което не ми хареса, е опаковката на превръзката. Едвам се отваря и се къса не където трябва. Но това хич не ме учудва, тъй като повечето български опаковки са такива.
Ето и сайта на Palomita Bio.
Други: Оказа се, че не са първите:
• GoodFriend Herbal Sanitary Pad
• Herbal Sanitary Pad
Тема за размисъл: Колко точно bio е един козметичен/хигиенен продукт, чиято опаковка не е произведена от биоразградим материал?!
13 януари, 2009
05 януари, 2009
Болки във врата
Никога не съм изпитвала подобна болка във врата толкова продължително. Вече седми ден не спира да ме боли. Сега пък лявото сухожилие. Имам и топче. Възел. От дясната страна имам дископатия на шийните прешлени, но нея си я влача от 4 години и съм свикнала.
Сега осъзнавам колко важна е ролята на врата. Не мога да спя нормално. Като ходя, ме боли и ми пулсира... Не мога да се смея, да кашлям, да кихам, да се прозявам, да дъвча без болка. Празниците ми не бяха почивка, а мъка и стискане на зъби.
Пих Фламексин по съвет на личната лекарка, но ме отпуска за час-два и болката се връща.
НОВО!
Бях на хирург, после на невролог, взеха ми кръв за ПКК и ревма-фактори. Очаквам резултатите до края на седмицата... Биха ми инжекция Флостерон. От нея ми се схванаха гърбината, ръката и кракът... По-добре да не четете нежеланите реакции, защото звучат много страшно.
Диагнозата е плексит (брахиален) с ошипяване и възпаление на лимфен възел. Хирургът каза, че имам шийно-раменен радикулит освен дископатията. Не мога да си представя, че може да има толкова болести в една област накуп. И то на 27 години.
Добре, че двама колеги ме отмениха вчера, не можах да се замъкна до офиса...
Сега трябва да пия хапчета една седмица. И да се пазя, че пак съм на работа.
Желая на всички здраве и баланс през годината!
Сега осъзнавам колко важна е ролята на врата. Не мога да спя нормално. Като ходя, ме боли и ми пулсира... Не мога да се смея, да кашлям, да кихам, да се прозявам, да дъвча без болка. Празниците ми не бяха почивка, а мъка и стискане на зъби.
Пих Фламексин по съвет на личната лекарка, но ме отпуска за час-два и болката се връща.
НОВО!
Бях на хирург, после на невролог, взеха ми кръв за ПКК и ревма-фактори. Очаквам резултатите до края на седмицата... Биха ми инжекция Флостерон. От нея ми се схванаха гърбината, ръката и кракът... По-добре да не четете нежеланите реакции, защото звучат много страшно.
Диагнозата е плексит (брахиален) с ошипяване и възпаление на лимфен възел. Хирургът каза, че имам шийно-раменен радикулит освен дископатията. Не мога да си представя, че може да има толкова болести в една област накуп. И то на 27 години.
Добре, че двама колеги ме отмениха вчера, не можах да се замъкна до офиса...
Сега трябва да пия хапчета една седмица. И да се пазя, че пак съм на работа.
Желая на всички здраве и баланс през годината!
19 декември, 2008
Маестро
Един от бисерите на последния Future Shorts: WINTER PROTONS.
Да, често така става и в живота...
Големи приготовления за едно "Ку-ку!" :D
Да, често така става и в живота...
Големи приготовления за едно "Ку-ку!" :D
10 декември, 2008
Чат график
Сутринта се събудих в добро настроение. Имаше слънце :)
Пътувах (може би думата трябва да е в кавички, защото задръстванията вече са по всяко време...), четях книга и размишлявах. Изведнъж ми хрумна, че няма смисъл да пропилявам времето си до обяд във Facebook, Skype и ICQ. Затова взех решението, което доста дълго се върти из главата ми. Ще ги включвам след 17:30 ч. Трябва да си подредя приоритетите, за да мога да си върша качествено работата. Вярно е, че с много от хората работя именно чрез тези три начина за комуникация... Но не искам вече. Не искам, защото води до пристрастяване и мотане. Преди четях чужди блогове и не усещах как денят си минава... А после задълженията ми излизат през носа. Ще си помислите, че проблемът си е в мен и не мога да организирам времето си. Може и така да е. Сигурно се отплесвам със сърфирането. Не ми е приятно да съм пристрастена.
Не забравяйте, че имам служебен/личен телефон и ел. поща! А, и обикновена поща, където може да ми изпращате хартиени картички :D
Обадиха ми се няколко човека да ме питат защо ме няма и защо не им отговарям...
Ако някой друг се чуди защо съм изчезнала, затова е.
Пътувах (може би думата трябва да е в кавички, защото задръстванията вече са по всяко време...), четях книга и размишлявах. Изведнъж ми хрумна, че няма смисъл да пропилявам времето си до обяд във Facebook, Skype и ICQ. Затова взех решението, което доста дълго се върти из главата ми. Ще ги включвам след 17:30 ч. Трябва да си подредя приоритетите, за да мога да си върша качествено работата. Вярно е, че с много от хората работя именно чрез тези три начина за комуникация... Но не искам вече. Не искам, защото води до пристрастяване и мотане. Преди четях чужди блогове и не усещах как денят си минава... А после задълженията ми излизат през носа. Ще си помислите, че проблемът си е в мен и не мога да организирам времето си. Може и така да е. Сигурно се отплесвам със сърфирането. Не ми е приятно да съм пристрастена.
Не забравяйте, че имам служебен/личен телефон и ел. поща! А, и обикновена поща, където може да ми изпращате хартиени картички :D
Обадиха ми се няколко човека да ме питат защо ме няма и защо не им отговарям...
Ако някой друг се чуди защо съм изчезнала, затова е.
08 декември, 2008
Ежко се усмихва и мечтае
Усмихва се, защото видя тази публикация и тази рисунка :)
Мечтае си да има повече слънце, по-малко задръствания, повече спокойствие и оптимизъм.
Мечтае си да има повече слънце, по-малко задръствания, повече спокойствие и оптимизъм.
20 ноември, 2008
Архивите са живи
Уникални архивни кадри има в тази галерия! Заслужава си да се поровите.
Ако искате да видите снимки от България в архива, напишете като термин за търсене в Google Images: bulgaria source:life.
Вижте колко редовен е бил транспортът на бул. Мария Луиза!
Благодарности на Дневник за новината и на Google и LIFE за предоставените снимки.
Ако искате да видите снимки от България в архива, напишете като термин за търсене в Google Images: bulgaria source:life.
Вижте колко редовен е бил транспортът на бул. Мария Луиза!
Благодарности на Дневник за новината и на Google и LIFE за предоставените снимки.
10 ноември, 2008
27
На 7 ноември направих 27!
Чудна вечер с чудни приятели на чудно място. Музика, разговори и смях до сутринта :) Имам си гети, бутилка за планина, зелено пуловерче, книги, дискове, таралежи. Имам месечна карта за плуване! :)
Благодаря за подаръците и оригиналната торта!
Благодаря на Мишленцето за вилата и превоза!
Благодаря на всички, които ми писаха чрез sms, icq, skype, Facebook, обадиха ми се на деня, както и на тези, които ми звъннаха/писаха на следващия ден ;) На тези, които не живеят в България, но се сетиха за мен. Много приятно ме изненадахте!
Поздрав със Seven Eleven.
Чудна вечер с чудни приятели на чудно място. Музика, разговори и смях до сутринта :) Имам си гети, бутилка за планина, зелено пуловерче, книги, дискове, таралежи. Имам месечна карта за плуване! :)
Благодаря за подаръците и оригиналната торта!
Благодаря на Мишленцето за вилата и превоза!
Благодаря на всички, които ми писаха чрез sms, icq, skype, Facebook, обадиха ми се на деня, както и на тези, които ми звъннаха/писаха на следващия ден ;) На тези, които не живеят в България, но се сетиха за мен. Много приятно ме изненадахте!
Поздрав със Seven Eleven.
31 октомври, 2008
"Какво искаш за рождения ден?"
Всяка година ми задават този въпрос.
Трудно ми е да отговоря веднага. През останалите дни от годината се сещам за какво ли не... че точно това ми трябва и би било хубаво, ако някой ми го подари. Но като ме питат, забравям и обикновено отговарям: "Нищо."
Сега се сещам какво НЕ искам - прахосъбиращи ненужни вещи или такива, които имат кратък живот - храни, напитки, козметика. Накити вече не нося, така че и те отпадат. Обичам hand made неща, но вече нямам къде да ги слагам, стаята ми е мъничка и претрупана. А и повечето няма за какво да ги използвам. Изключение правят таралежите, които колекционирам. Приемам такива във всякакъв вид, форма и материал. Само НЕ и живи! Да държиш животни вкъщи е ужасно - стават нещастни, самотни затворници. Егоистично е. По цял ден ме няма, няма кой да го гледа. Добре са си сред природата.
Нещата, на които бих се зарадвала винаги, са:
- нещо практично и необходимо за планината - термочорапи, ръкавици, щеки, полар, панталон, термобельо, очила, канче, швейцарско ножче/прибори, челник, чувал; книги, филми и карти за планини
- хубава книга - НЕ чета любовни романи и окултизъм; имам списък с книги, които ми е интересно да прочета (ако някой реши, да пита)
- хубава музика - да се върти около джаз, рок, world, chill
- някоя дрешка - с тениските и потниците съм го закъсала, може и рисувани;
- масаж, минерални бани, боядисване - искам да се размажа за някоя и друга минута, да се боядисам
- нещо с билки, нещо зелено, хубав чай
- билет за театър или концерт
- някоя интересна игра - фризби, пъзели и др.
- нещо, свързано с фотографията
- нещо, свързано с плуването
Това е от мен. Рожденият ми ден е на 7 ноември ;) Ама нали имате icq, skype и facebook - те ще ви подсетят. Колко мързеливи сме станали - напомняния, електронни писма, електронни картички... Забравили сме как се пише с лист и химикалка... А едно време помнехме всичко, записвахме на хвърчащи бележки и ходехме до пощата през 3 дни!
Секунди за реклама!
Ако пък вие искате да подарите на някого интересен и занимателен подарък, имам предложение - магнитни топчета, с които можете да сътворите всякакви фигури! Сега са на промоционална цена от 40 лв.
Трудно ми е да отговоря веднага. През останалите дни от годината се сещам за какво ли не... че точно това ми трябва и би било хубаво, ако някой ми го подари. Но като ме питат, забравям и обикновено отговарям: "Нищо."
Сега се сещам какво НЕ искам - прахосъбиращи ненужни вещи или такива, които имат кратък живот - храни, напитки, козметика. Накити вече не нося, така че и те отпадат. Обичам hand made неща, но вече нямам къде да ги слагам, стаята ми е мъничка и претрупана. А и повечето няма за какво да ги използвам. Изключение правят таралежите, които колекционирам. Приемам такива във всякакъв вид, форма и материал. Само НЕ и живи! Да държиш животни вкъщи е ужасно - стават нещастни, самотни затворници. Егоистично е. По цял ден ме няма, няма кой да го гледа. Добре са си сред природата.
Нещата, на които бих се зарадвала винаги, са:
- нещо практично и необходимо за планината - термочорапи, ръкавици, щеки, полар, панталон, термобельо, очила, канче, швейцарско ножче/прибори, челник, чувал; книги, филми и карти за планини
- хубава книга - НЕ чета любовни романи и окултизъм; имам списък с книги, които ми е интересно да прочета (ако някой реши, да пита)
- хубава музика - да се върти около джаз, рок, world, chill
- някоя дрешка - с тениските и потниците съм го закъсала, може и рисувани;
- масаж, минерални бани, боядисване - искам да се размажа за някоя и друга минута, да се боядисам
- нещо с билки, нещо зелено, хубав чай
- билет за театър или концерт
- някоя интересна игра - фризби, пъзели и др.
- нещо, свързано с фотографията
- нещо, свързано с плуването
Това е от мен. Рожденият ми ден е на 7 ноември ;) Ама нали имате icq, skype и facebook - те ще ви подсетят. Колко мързеливи сме станали - напомняния, електронни писма, електронни картички... Забравили сме как се пише с лист и химикалка... А едно време помнехме всичко, записвахме на хвърчащи бележки и ходехме до пощата през 3 дни!
Секунди за реклама!
Ако пък вие искате да подарите на някого интересен и занимателен подарък, имам предложение - магнитни топчета, с които можете да сътворите всякакви фигури! Сега са на промоционална цена от 40 лв.
24 октомври, 2008
Тибет
Това е името на последната песен от албума Travel... (In Order Not to Arrive) на Jazzamor. Снощи я слушах. После прочетох текста.
Jazzamor - Tibet
He smiles like a child,
his gentleness flows and flows for miles
and if you look in his eyes
you’ll see a thousand lost goodbyes
The honesty of love
gathered up inside his mind
Is it desire that I want
that has me crossing over lines
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
So soft in his ways
It calls me to his holy place
Seducing me to stay
Surrender 'til I must obey
But will it be enough
and will I ever take his name?
Is it desire that I want?
I can't go back the way I came
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
Сутринта станах и си казах, че ако аз не променям деня, няма кой друг. Отидох на плуване. Сама. Изплувах повече от километър! Слушах само бълбукането при издишването ми под водата, гледах светлините и отраженията. Чувствам се толкова добре, когато съм в басейна. Скоро си говорихме с pudes, че има такова състояние като транс, когато човек спортува. Това е полезната дрога :)
Преди малко отидох да хапна във вегетарианския. На съседната маса имаше момче, което ме погледна и се усмихна по детски. Сетих се за песента. Разказваше истории за последните си пътешествия - раница, влак, автобус, хостели, река Амазонка, ледници, пингвини, Патагония. Заслушах се. Как ми се пътува и на мен. Той пак ме погледна, усмихна се и направи знак да се присъединя към тях. Казах му, че мога дълго да слушам разкази за пътувания. Попита ме дали имам някакви планове. Споделих, че обичам да ходя по планините и искам да отида до Триглав в Словения. А той каза само: "Какъв Триглав? Отиди да видиш Тибет!" Пак се сетих за песента и се усмихнах. А аз смотолевих: "По-добре е сега да отида на работа", махнах им за "Чао" и си тръгнах.
Вървя си към офиса, усмихвам се и си мисля дали това не е някакъв знак? Песента, после и това момче...
Човек трябва да е по-решителен да прави това, което иска. Сега. Не да отлага постоянно. После не се знае дали ще има възможността. Времето и парите не трябва да са пречка. Сега, докато е млад и луд. С раницата. С пътеводителите. Дори и сам. Важното е да решиш. Да тръгнеш, за да усетиш себе си и света.
Тибет, ако това е знак, може би скоро ще те видя ;)
Jazzamor - Tibet
He smiles like a child,
his gentleness flows and flows for miles
and if you look in his eyes
you’ll see a thousand lost goodbyes
The honesty of love
gathered up inside his mind
Is it desire that I want
that has me crossing over lines
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
So soft in his ways
It calls me to his holy place
Seducing me to stay
Surrender 'til I must obey
But will it be enough
and will I ever take his name?
Is it desire that I want?
I can't go back the way I came
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
Сутринта станах и си казах, че ако аз не променям деня, няма кой друг. Отидох на плуване. Сама. Изплувах повече от километър! Слушах само бълбукането при издишването ми под водата, гледах светлините и отраженията. Чувствам се толкова добре, когато съм в басейна. Скоро си говорихме с pudes, че има такова състояние като транс, когато човек спортува. Това е полезната дрога :)
Преди малко отидох да хапна във вегетарианския. На съседната маса имаше момче, което ме погледна и се усмихна по детски. Сетих се за песента. Разказваше истории за последните си пътешествия - раница, влак, автобус, хостели, река Амазонка, ледници, пингвини, Патагония. Заслушах се. Как ми се пътува и на мен. Той пак ме погледна, усмихна се и направи знак да се присъединя към тях. Казах му, че мога дълго да слушам разкази за пътувания. Попита ме дали имам някакви планове. Споделих, че обичам да ходя по планините и искам да отида до Триглав в Словения. А той каза само: "Какъв Триглав? Отиди да видиш Тибет!" Пак се сетих за песента и се усмихнах. А аз смотолевих: "По-добре е сега да отида на работа", махнах им за "Чао" и си тръгнах.
Вървя си към офиса, усмихвам се и си мисля дали това не е някакъв знак? Песента, после и това момче...
Човек трябва да е по-решителен да прави това, което иска. Сега. Не да отлага постоянно. После не се знае дали ще има възможността. Времето и парите не трябва да са пречка. Сега, докато е млад и луд. С раницата. С пътеводителите. Дори и сам. Важното е да решиш. Да тръгнеш, за да усетиш себе си и света.
Тибет, ако това е знак, може би скоро ще те видя ;)
23 октомври, 2008
Natalie Imbruglia - Counting Down the Days
You were right
And I don’t wanna be here
If your gonna be there
Was that supposed to happen
I’ll hold tight
I’ll remember to smile
Though it has been a while
And without you does it matter
There’s no room
No place to start
When our souls are apart
I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days
How’ve you been
It’s just the usual here
And days are feeling like years
And every days without you
Now I cry
Just a little too much
When I think of your touch
And everything about you
I feel cold
I’m in the dark
When our souls are apart
I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days
I’m counting down the days
I’m counting down the days
I’m gonna be your surprise
I’m gonna hold you so tight
Yeah!
I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
A million miles away from here
And I don’t wanna be here
If your gonna be there
Was that supposed to happen
I’ll hold tight
I’ll remember to smile
Though it has been a while
And without you does it matter
There’s no room
No place to start
When our souls are apart
I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days
How’ve you been
It’s just the usual here
And days are feeling like years
And every days without you
Now I cry
Just a little too much
When I think of your touch
And everything about you
I feel cold
I’m in the dark
When our souls are apart
I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days
I’m counting down the days
I’m counting down the days
I’m gonna be your surprise
I’m gonna hold you so tight
Yeah!
I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
A million miles away from here
15 октомври, 2008
Пълнолудие с препятствия
Не можах да заспя. Пълнолуние!
Не, не беше виновна луната. Бях пила нескафе и зелен чай през деня и явно много ми дойде енергията. Ставах, пих вода, четох книга, говорих по телефона. Заспала съм. Към 04:00 ч. се събуждам от някакви недоволни пиянски възгласи. Отварям прозореца и виждам как един мъж лежи на улицата и крещи: "Ай, ай, ай!" Набира някого по телефона и вика: "Хайде, обади се, уе еееееей!" Нали съм от търпеливите... легнах си пак и чакам да млъкне, да събере сили и да си ходи. Минават 15 минути, в които той продължава да крещи. Не, не може да се спи така. По съвет на приятел звъня на 112. Едно момиче изслушва "оплакванията" ми и ме моли да й диктувам по-бавно, за да запише всичко в компютъра. За пръв път звъня, ама е добре да знаеш, че има на кого да подадеш сигнал.
Та стоя си на прозореца и чакам да видя след колко време ще дойде патрулката. Минават 10 минути. Не може да бъде! Пристигнаха! В Германия идват до 3 минути, но за България и това си е бързина! Карат му се и го прибират. Мисля си: "Поне ще спи в изтрезвителното, а не на улицата".
Лягам си отново и се унасям. След около половин час пак го чувам да крещи, но вече не лежи на улицата, а върви нанякъде! Е, не! Ядосвам се. Пуснали са го! Цялата ни работа е такава - половинчата!
Минавам на вариант Б - тапи за уши...
За разсънване и ободряване на настроението минах през парка "Заимов" по път за офиса. Есен е. Дървета, цветя, деца. Небето е синьооо. Играта на вода и слънчеви лъчи образува дъги във фонтаните. Красота.
А по пейките... много майки, които пушат на главата на бебетата си. Продавачки, излезли пред магазините си, също пушат. Кашлят, давят се, но пушат. Мисля си: "Цигарите са мазохизъм за теб и садизъм за околните!" Добре, че ги отказах.
Не ме свърта в София, както винаги. Нямам търпение да дойдат почивните дни и да се разходя до Черни връх. Миналата събота направихме 6-часов преход на Витоша и замръкнахме, но пък видяхме как огромното червено слънце се скри зад планините :) Имаше изпочупени и паднали дървета по пътя и по пътечките от бурята. И малко останал сняг. Преминаването беше като трекинг с препятствия, затова и се забавихме. Разчиствахме от пътя по-малките дървета, но за големите нямахме сили. Съмнявам се, че общината ще изчисти...
Винаги трябва да има по някое преодолимо препятствие, което да допринесе за разнообразието на приключенията в планината. Така имаш възможност да се почувстваш част от природата и да я запазиш в спомените си. И в снимките.
Не, не беше виновна луната. Бях пила нескафе и зелен чай през деня и явно много ми дойде енергията. Ставах, пих вода, четох книга, говорих по телефона. Заспала съм. Към 04:00 ч. се събуждам от някакви недоволни пиянски възгласи. Отварям прозореца и виждам как един мъж лежи на улицата и крещи: "Ай, ай, ай!" Набира някого по телефона и вика: "Хайде, обади се, уе еееееей!" Нали съм от търпеливите... легнах си пак и чакам да млъкне, да събере сили и да си ходи. Минават 15 минути, в които той продължава да крещи. Не, не може да се спи така. По съвет на приятел звъня на 112. Едно момиче изслушва "оплакванията" ми и ме моли да й диктувам по-бавно, за да запише всичко в компютъра. За пръв път звъня, ама е добре да знаеш, че има на кого да подадеш сигнал.
Та стоя си на прозореца и чакам да видя след колко време ще дойде патрулката. Минават 10 минути. Не може да бъде! Пристигнаха! В Германия идват до 3 минути, но за България и това си е бързина! Карат му се и го прибират. Мисля си: "Поне ще спи в изтрезвителното, а не на улицата".
Лягам си отново и се унасям. След около половин час пак го чувам да крещи, но вече не лежи на улицата, а върви нанякъде! Е, не! Ядосвам се. Пуснали са го! Цялата ни работа е такава - половинчата!
Минавам на вариант Б - тапи за уши...
За разсънване и ободряване на настроението минах през парка "Заимов" по път за офиса. Есен е. Дървета, цветя, деца. Небето е синьооо. Играта на вода и слънчеви лъчи образува дъги във фонтаните. Красота.
А по пейките... много майки, които пушат на главата на бебетата си. Продавачки, излезли пред магазините си, също пушат. Кашлят, давят се, но пушат. Мисля си: "Цигарите са мазохизъм за теб и садизъм за околните!" Добре, че ги отказах.
Не ме свърта в София, както винаги. Нямам търпение да дойдат почивните дни и да се разходя до Черни връх. Миналата събота направихме 6-часов преход на Витоша и замръкнахме, но пък видяхме как огромното червено слънце се скри зад планините :) Имаше изпочупени и паднали дървета по пътя и по пътечките от бурята. И малко останал сняг. Преминаването беше като трекинг с препятствия, затова и се забавихме. Разчиствахме от пътя по-малките дървета, но за големите нямахме сили. Съмнявам се, че общината ще изчисти...
Винаги трябва да има по някое преодолимо препятствие, което да допринесе за разнообразието на приключенията в планината. Така имаш възможност да се почувстваш част от природата и да я запазиш в спомените си. И в снимките.
14 октомври, 2008
Cookies vs Cookie
През почивните дни решавам, че ми се яде нещо сладко. Шоколад с шоколад например :) Отивам до магазина, виждам едни бисквитки и си ги купувам. Отварям ги и все още не подозирам нищо. Гризвам си, блякс. Безвкусни, твърди, приличат ми на курабийки/ореховки, стояли повече от година в шкафа... Ядосвам се. Дори на баба ми не мога да ги пробутам, щото ще си счупи зъбите. Чудя се как стана така, че ги развалиха тия бисквити... Докато не забелязах вчера в магазина срещу офиса, че другите са РАЗЛИЧНА марка! Изобщо не съм забелязала! При тия сходни опаковки...
Мислех си, че само ние имаме по две и повече неща със сходно лого/опаковка/име. Оказа се, че и гърците са така...
Снимката е малко кофти заради осветлението в офиса (мразя луминесцентни лампи), но да знаете, че тъмните бисквитки в тъмната кутия са по-крехки и по-вкусни. Предупредила съм ви :Р
Мислех си, че само ние имаме по две и повече неща със сходно лого/опаковка/име. Оказа се, че и гърците са така...
Снимката е малко кофти заради осветлението в офиса (мразя луминесцентни лампи), но да знаете, че тъмните бисквитки в тъмната кутия са по-крехки и по-вкусни. Предупредила съм ви :Р
29 септември, 2008
Бягство от офиса
Открих, че се чувствам много щастлива, когато си открадна малко почивка. Как по-рано нямах смелост да го правя?!
1. Избягах в Русе за два дни - по средата на седмицата :) Пътувах в автобуса и се усмихвах :) А после сън, салати, слънце, хамак, каяк, смях. Успешна формула да поемеш глътка въздух, когато работата ти дойде до гуша.
2. Избягах по средата на деня, за да си търся бански и да отида на фризьор.
3. Избягах една сутрин, за да се видя с приятелка, която не бях виждала отдавна.
4. Избягах за 2 часа (в петък и днес), за да отида на плуване. Водата ме изморява физически, но ме зарежда психически. Усмихнато ми е. Денят ми е много по-хубав и ведър ;)
Колегите ме гледат с любопитство и може би малко завиждат.
В началото ми беше гузно, че не съм в офиса, после започнаха да щъкат мисли в главата ми, че няма незаменими хора и нямам спешна работа и т.н.
Сега ми харесва. Даже мисля, че се пристрастявам :)
1. Избягах в Русе за два дни - по средата на седмицата :) Пътувах в автобуса и се усмихвах :) А после сън, салати, слънце, хамак, каяк, смях. Успешна формула да поемеш глътка въздух, когато работата ти дойде до гуша.
2. Избягах по средата на деня, за да си търся бански и да отида на фризьор.
3. Избягах една сутрин, за да се видя с приятелка, която не бях виждала отдавна.
4. Избягах за 2 часа (в петък и днес), за да отида на плуване. Водата ме изморява физически, но ме зарежда психически. Усмихнато ми е. Денят ми е много по-хубав и ведър ;)
Колегите ме гледат с любопитство и може би малко завиждат.
В началото ми беше гузно, че не съм в офиса, после започнаха да щъкат мисли в главата ми, че няма незаменими хора и нямам спешна работа и т.н.
Сега ми харесва. Даже мисля, че се пристрастявам :)
06 септември, 2008
Jamie Cullum - All at Sea
I'm all at sea
Where no one can bother me
Forgot my roots
If only for a day
Just me and my thoughts
Sailing far away
Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea
I'm all at sea
Where no one can bother me
I sleep by myself
I drink on my own
I don't speak to nobody
I gave away my phone
Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea
Now I need you more than ever
I need you more than ever now
If you don't need it every day
But sometimes don't you just crave
To disappear within your mind
You never know what you might find
So come and spend some time with me
And we will spend it all at sea
Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea
Where no one can bother me
Forgot my roots
If only for a day
Just me and my thoughts
Sailing far away
Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea
I'm all at sea
Where no one can bother me
I sleep by myself
I drink on my own
I don't speak to nobody
I gave away my phone
Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea
Now I need you more than ever
I need you more than ever now
If you don't need it every day
But sometimes don't you just crave
To disappear within your mind
You never know what you might find
So come and spend some time with me
And we will spend it all at sea
Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea
Абонамент за:
Публикации (Atom)