19 декември, 2008

Маестро

Един от бисерите на последния Future Shorts: WINTER PROTONS.



Да, често така става и в живота...
Големи приготовления за едно "Ку-ку!" :D

10 декември, 2008

Чат график

Сутринта се събудих в добро настроение. Имаше слънце :)
Пътувах (може би думата трябва да е в кавички, защото задръстванията вече са по всяко време...), четях книга и размишлявах. Изведнъж ми хрумна, че няма смисъл да пропилявам времето си до обяд във Facebook, Skype и ICQ. Затова взех решението, което доста дълго се върти из главата ми. Ще ги включвам след 17:30 ч. Трябва да си подредя приоритетите, за да мога да си върша качествено работата. Вярно е, че с много от хората работя именно чрез тези три начина за комуникация... Но не искам вече. Не искам, защото води до пристрастяване и мотане. Преди четях чужди блогове и не усещах как денят си минава... А после задълженията ми излизат през носа. Ще си помислите, че проблемът си е в мен и не мога да организирам времето си. Може и така да е. Сигурно се отплесвам със сърфирането. Не ми е приятно да съм пристрастена.

Не забравяйте, че имам служебен/личен телефон и ел. поща! А, и обикновена поща, където може да ми изпращате хартиени картички :D

Обадиха ми се няколко човека да ме питат защо ме няма и защо не им отговарям...
Ако някой друг се чуди защо съм изчезнала, затова е.

08 декември, 2008

Ежко се усмихва и мечтае

Усмихва се, защото видя тази публикация и тази рисунка :)

Мечтае си да има повече слънце, по-малко задръствания, повече спокойствие и оптимизъм.

20 ноември, 2008

Архивите са живи

Уникални архивни кадри има в тази галерия! Заслужава си да се поровите.

Ако искате да видите снимки от България в архива, напишете като термин за търсене в Google Images: bulgaria source:life.

Вижте колко редовен е бил транспортът на бул. Мария Луиза!



Благодарности на Дневник за новината и на Google и LIFE за предоставените снимки.

10 ноември, 2008

27

На 7 ноември направих 27!

Чудна вечер с чудни приятели на чудно място. Музика, разговори и смях до сутринта :) Имам си гети, бутилка за планина, зелено пуловерче, книги, дискове, таралежи. Имам месечна карта за плуване! :)

Благодаря за подаръците и оригиналната торта!

Благодаря на Мишленцето за вилата и превоза!

Благодаря на всички, които ми писаха чрез sms, icq, skype, Facebook, обадиха ми се на деня, както и на тези, които ми звъннаха/писаха на следващия ден ;) На тези, които не живеят в България, но се сетиха за мен. Много приятно ме изненадахте!


Поздрав със Seven Eleven.

31 октомври, 2008

"Какво искаш за рождения ден?"

Всяка година ми задават този въпрос.
Трудно ми е да отговоря веднага. През останалите дни от годината се сещам за какво ли не... че точно това ми трябва и би било хубаво, ако някой ми го подари. Но като ме питат, забравям и обикновено отговарям: "Нищо."

Сега се сещам какво НЕ искам - прахосъбиращи ненужни вещи или такива, които имат кратък живот - храни, напитки, козметика. Накити вече не нося, така че и те отпадат. Обичам hand made неща, но вече нямам къде да ги слагам, стаята ми е мъничка и претрупана. А и повечето няма за какво да ги използвам. Изключение правят таралежите, които колекционирам. Приемам такива във всякакъв вид, форма и материал. Само НЕ и живи! Да държиш животни вкъщи е ужасно - стават нещастни, самотни затворници. Егоистично е. По цял ден ме няма, няма кой да го гледа. Добре са си сред природата.

Нещата, на които бих се зарадвала винаги, са:
- нещо практично и необходимо за планината - термочорапи, ръкавици, щеки, полар, панталон, термобельо, очила, канче, швейцарско ножче/прибори, челник, чувал; книги, филми и карти за планини
- хубава книга - НЕ чета любовни романи и окултизъм; имам списък с книги, които ми е интересно да прочета (ако някой реши, да пита)
- хубава музика - да се върти около джаз, рок, world, chill
- някоя дрешка - с тениските и потниците съм го закъсала, може и рисувани;
- масаж, минерални бани, боядисване - искам да се размажа за някоя и друга минута, да се боядисам
- нещо с билки, нещо зелено, хубав чай
- билет за театър или концерт
- някоя интересна игра - фризби, пъзели и др.
- нещо, свързано с фотографията
- нещо, свързано с плуването

Това е от мен. Рожденият ми ден е на 7 ноември ;) Ама нали имате icq, skype и facebook - те ще ви подсетят. Колко мързеливи сме станали - напомняния, електронни писма, електронни картички... Забравили сме как се пише с лист и химикалка... А едно време помнехме всичко, записвахме на хвърчащи бележки и ходехме до пощата през 3 дни!

Секунди за реклама!
Ако пък вие искате да подарите на някого интересен и занимателен подарък, имам предложение - магнитни топчета, с които можете да сътворите всякакви фигури! Сега са на промоционална цена от 40 лв.

24 октомври, 2008

Тибет

Това е името на последната песен от албума Travel... (In Order Not to Arrive) на Jazzamor. Снощи я слушах. После прочетох текста.

Jazzamor - Tibet

He smiles like a child,
his gentleness flows and flows for miles
and if you look in his eyes
you’ll see a thousand lost goodbyes
The honesty of love
gathered up inside his mind
Is it desire that I want
that has me crossing over lines

If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?

So soft in his ways
It calls me to his holy place
Seducing me to stay
Surrender 'til I must obey
But will it be enough
and will I ever take his name?
Is it desire that I want?
I can't go back the way I came

If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?


Сутринта станах и си казах, че ако аз не променям деня, няма кой друг. Отидох на плуване. Сама. Изплувах повече от километър! Слушах само бълбукането при издишването ми под водата, гледах светлините и отраженията. Чувствам се толкова добре, когато съм в басейна. Скоро си говорихме с pudes, че има такова състояние като транс, когато човек спортува. Това е полезната дрога :)

Преди малко отидох да хапна във вегетарианския. На съседната маса имаше момче, което ме погледна и се усмихна по детски. Сетих се за песента. Разказваше истории за последните си пътешествия - раница, влак, автобус, хостели, река Амазонка, ледници, пингвини, Патагония. Заслушах се. Как ми се пътува и на мен. Той пак ме погледна, усмихна се и направи знак да се присъединя към тях. Казах му, че мога дълго да слушам разкази за пътувания. Попита ме дали имам някакви планове. Споделих, че обичам да ходя по планините и искам да отида до Триглав в Словения. А той каза само: "Какъв Триглав? Отиди да видиш Тибет!" Пак се сетих за песента и се усмихнах. А аз смотолевих: "По-добре е сега да отида на работа", махнах им за "Чао" и си тръгнах.
Вървя си към офиса, усмихвам се и си мисля дали това не е някакъв знак? Песента, после и това момче...

Човек трябва да е по-решителен да прави това, което иска. Сега. Не да отлага постоянно. После не се знае дали ще има възможността. Времето и парите не трябва да са пречка. Сега, докато е млад и луд. С раницата. С пътеводителите. Дори и сам. Важното е да решиш. Да тръгнеш, за да усетиш себе си и света.

Тибет, ако това е знак, може би скоро ще те видя ;)

23 октомври, 2008

Natalie Imbruglia - Counting Down the Days

You were right
And I don’t wanna be here
If your gonna be there
Was that supposed to happen

I’ll hold tight
I’ll remember to smile
Though it has been a while
And without you does it matter

There’s no room
No place to start
When our souls are apart

I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days

How’ve you been
It’s just the usual here
And days are feeling like years
And every days without you

Now I cry
Just a little too much
When I think of your touch
And everything about you

I feel cold
I’m in the dark
When our souls are apart

I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here

I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days

I’m counting down the days
I’m counting down the days
I’m gonna be your surprise
I’m gonna hold you so tight
Yeah!

I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here

I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
A million miles away from here

15 октомври, 2008

Пълнолудие с препятствия

Не можах да заспя. Пълнолуние!

Не, не беше виновна луната. Бях пила нескафе и зелен чай през деня и явно много ми дойде енергията. Ставах, пих вода, четох книга, говорих по телефона. Заспала съм. Към 04:00 ч. се събуждам от някакви недоволни пиянски възгласи. Отварям прозореца и виждам как един мъж лежи на улицата и крещи: "Ай, ай, ай!" Набира някого по телефона и вика: "Хайде, обади се, уе еееееей!" Нали съм от търпеливите... легнах си пак и чакам да млъкне, да събере сили и да си ходи. Минават 15 минути, в които той продължава да крещи. Не, не може да се спи така. По съвет на приятел звъня на 112. Едно момиче изслушва "оплакванията" ми и ме моли да й диктувам по-бавно, за да запише всичко в компютъра. За пръв път звъня, ама е добре да знаеш, че има на кого да подадеш сигнал.
Та стоя си на прозореца и чакам да видя след колко време ще дойде патрулката. Минават 10 минути. Не може да бъде! Пристигнаха! В Германия идват до 3 минути, но за България и това си е бързина! Карат му се и го прибират. Мисля си: "Поне ще спи в изтрезвителното, а не на улицата".
Лягам си отново и се унасям. След около половин час пак го чувам да крещи, но вече не лежи на улицата, а върви нанякъде! Е, не! Ядосвам се. Пуснали са го! Цялата ни работа е такава - половинчата!
Минавам на вариант Б - тапи за уши...

За разсънване и ободряване на настроението минах през парка "Заимов" по път за офиса. Есен е. Дървета, цветя, деца. Небето е синьооо. Играта на вода и слънчеви лъчи образува дъги във фонтаните. Красота.
А по пейките... много майки, които пушат на главата на бебетата си. Продавачки, излезли пред магазините си, също пушат. Кашлят, давят се, но пушат. Мисля си: "Цигарите са мазохизъм за теб и садизъм за околните!" Добре, че ги отказах.

Не ме свърта в София, както винаги. Нямам търпение да дойдат почивните дни и да се разходя до Черни връх. Миналата събота направихме 6-часов преход на Витоша и замръкнахме, но пък видяхме как огромното червено слънце се скри зад планините :) Имаше изпочупени и паднали дървета по пътя и по пътечките от бурята. И малко останал сняг. Преминаването беше като трекинг с препятствия, затова и се забавихме. Разчиствахме от пътя по-малките дървета, но за големите нямахме сили. Съмнявам се, че общината ще изчисти...
Винаги трябва да има по някое преодолимо препятствие, което да допринесе за разнообразието на приключенията в планината. Така имаш възможност да се почувстваш част от природата и да я запазиш в спомените си. И в снимките.

14 октомври, 2008

Cookies vs Cookie

През почивните дни решавам, че ми се яде нещо сладко. Шоколад с шоколад например :) Отивам до магазина, виждам едни бисквитки и си ги купувам. Отварям ги и все още не подозирам нищо. Гризвам си, блякс. Безвкусни, твърди, приличат ми на курабийки/ореховки, стояли повече от година в шкафа... Ядосвам се. Дори на баба ми не мога да ги пробутам, щото ще си счупи зъбите. Чудя се как стана така, че ги развалиха тия бисквити... Докато не забелязах вчера в магазина срещу офиса, че другите са РАЗЛИЧНА марка! Изобщо не съм забелязала! При тия сходни опаковки...
Мислех си, че само ние имаме по две и повече неща със сходно лого/опаковка/име. Оказа се, че и гърците са така...



Снимката е малко кофти заради осветлението в офиса (мразя луминесцентни лампи), но да знаете, че тъмните бисквитки в тъмната кутия са по-крехки и по-вкусни. Предупредила съм ви :Р

29 септември, 2008

Бягство от офиса

Открих, че се чувствам много щастлива, когато си открадна малко почивка. Как по-рано нямах смелост да го правя?!

1. Избягах в Русе за два дни - по средата на седмицата :) Пътувах в автобуса и се усмихвах :) А после сън, салати, слънце, хамак, каяк, смях. Успешна формула да поемеш глътка въздух, когато работата ти дойде до гуша.

2. Избягах по средата на деня, за да си търся бански и да отида на фризьор.

3. Избягах една сутрин, за да се видя с приятелка, която не бях виждала отдавна.

4. Избягах за 2 часа (в петък и днес), за да отида на плуване. Водата ме изморява физически, но ме зарежда психически. Усмихнато ми е. Денят ми е много по-хубав и ведър ;)

Колегите ме гледат с любопитство и може би малко завиждат.
В началото ми беше гузно, че не съм в офиса, после започнаха да щъкат мисли в главата ми, че няма незаменими хора и нямам спешна работа и т.н.
Сега ми харесва. Даже мисля, че се пристрастявам :)

06 септември, 2008

Jamie Cullum - All at Sea

I'm all at sea
Where no one can bother me
Forgot my roots
If only for a day
Just me and my thoughts
Sailing far away

Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea

I'm all at sea
Where no one can bother me
I sleep by myself
I drink on my own
I don't speak to nobody
I gave away my phone

Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea

Now I need you more than ever
I need you more than ever now

If you don't need it every day
But sometimes don't you just crave
To disappear within your mind
You never know what you might find
So come and spend some time with me
And we will spend it all at sea

Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea

30 юли, 2008

The Proverbs

Тръни и примки има по пътя на опакия. Който пази душата си, се отдалечава от тях.
Притчи 22:5

Който поправя присмивателя, навлича на себе си срам. И който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.
Притчи 9:7

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, и свадата и позорът ще престанат.
Притчи 22:10

29 юли, 2008

За жените...

Покрай снимките във Flickr... случайно попаднах на тази публикация...

Чудя се има ли смисъл да коментирам и да отговарям.

Не парадирам с нищо. Винаги съм била такава. Нямам желание да бъда една от "вас", нито следя какво правите... Не е феминизъм, повярвай ми. Почти всичките ми приятели са мъже. За 26 години съм пробвала няколко пъти и не ми харесва да съм с токчета, секси дрешки и обеци. Не мисля, че съм прошляк. Мога да бъда мацка, мога да бъда и гамен. Чувствам се чиста и спретната, макар моята мода да е туристическата и небрежната.
Грамотно и симпатично момиче си. Защо се занимаваш с мен, а не си живееш в своя свят? Относно снимката на момичето с ботушите - снимана е в гръб, не съм нарушила личните й права. Не съм я обидила. Само коментирам модата и колко много жертви взима тя.

Щом не ти е приятно, не ме чети и не ми разглеждай снимките. Май имаш много свободно време, в което да се занимаваш с другите...

25 юли, 2008

Добро утро, пиянице!

А може би съм слагала такова заглавие? А може би не? Днес всякаква мисловна дейност липсва - главата ми е като празна кана от бяло вино. И ледът се е стопил ;) Убедих се, че не трябва да се пие в четвъртък вечер!
Снощи се почувствах като ученичка, толкова весело и безгрижно беше! Пихме винце, смяхме се, разказвахме си историйки. После отидохме в една градинка, където имаше кресло и табуретки :) Сериозно говоря! По-добре в градинката, отколкото до кофите. Имаше и люлка с локва под нея. Като децата се люлях и наджапах. Прибрах се усмихната с мокри крачоли и с подаръка за Калин ;)

Миналата седмица беше странна, филмова, приказна! Моминско парти, на което играхме ролята на лошите момичета, сложихме диадеми с рога, напихме бъдещата булка, смяхме се на мускулестия стриптизьор :D В събота бях с фръцкава рокля и нови сандалки на сватба в Ботаническата градина, а после на купон във Военния клуб. Гостите - около 200 човека! Отначало се чувствах странно, като на коктейл или на карнавал. Но колко важно нещо е самочувствието! Достатъчни са трима души, които да дойдат и да ти кажат колко си очарователна, прекрасна и хубава, за да се почувстваш като принцеса на бал ;)

В неделя се събудих рано от строежите до нас и реших, че ми се ходи на Витоша, не мога без планина. Както казва един познат: "Витоша е най-хубавото нещо на София!" :) Брат ми беше на изпит, нашите имаха работа, Калин спеше, баба ми отиде на разходка в Пасарел... Нямаше с кого да отида и реших, че ще си направя преход сама. Какво толкова, пълно е с хора в неделя. Не ми е за пръв път да ходя сама на планина.
На Княжево беше пълно с боклуци, което ме отврати! По пътя се заговорих с един мъж (бързоходец), 25 години живял в Канада, върнал се заради внучето, показа ми го на снимка - руса коса и сини очи :) Човекът говореше много добре български език, никакъв акцент. А има българи, които така се повреждат! Не знам дали се превземат, или прихващат по-бързо тамошната интонация...
С него се качихме до Златните мостове. Така бързо ходеше, че три дни след това ме боляха краката! Добра тренировка :) Пътят ни се раздели, защото продължих към Момина скала. Наслаждавах се на въздуха, птичките, пеперудите, зеленината. Ама то било много хубаво да се разхождаш сам, да не се съобразяваш с никого за темпо, спиране, ядене, снимане. Така добре си починах. Хапнах няколко чушки и един морков, но ми пристърга и се наредих за супа в ресторанта. Голяма грешка!!! Опашката се придвижваше ужасно бавно. Минаха 40 минути, докато дойде моят ред! Един чужденец зад мен говореше: "Българите са много търпеливи хора! Харесвам вашата студена супа с краставици и чесън! И шопската салата!" :) Краката ме заболяха повече от чакане, но копривената супа си заслужаваше търпението ;) Е, потеглих обратно надолу, че да не мръкна. Как не ми се прибираше в града... По пътя срещнах един дядо, познат на майка ми, с когото си поприказвахме. На 90 години е и всеки ден се качва на Витоша! Да сме живи и здрави и ние да можем на неговите години! Даде ми собственоръчно написана визитка - да му се обадя друг път, като реша да ходя, а няма с кого :)
С бърза походка и изпреварване на всички слизащи бях долу за по-малко от два часа. Пак при боклуците на Княжево. Отсреща дечицата си играят на площадката, жалка гледка. Прибрах се много доволна и усмихната. Никъде не исках да ходя после, а трябваше да се виждаме с Калин и Крис. И те, сякаш по телепатия, ми дойдоха на гости! Изненада! Много се зарадвах! Пихме мляко с какао и ядохме меденки :) Изпратих ги и заспах сладко.

Скоро ще кача снимки във Flickr. Това си спомням през изминалите дни. Значи главата ми не е съвсем празна ;)

Вече имаме билети за влака. След месец ще сме на прекрасния див плаж... и както се казваше в онази презентация със снимки на приказни плажове: And now, back to work!

16 юли, 2008

Бедни и богати

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.
Притчи 14:20

„Така е. Сиромахът няма какво да предложи. Толкова е гол и бос, че се нуждае от помощ. Домът му е толкова жалък, че никой не иска да му отиде на гости. Трапезата му е толкова скромна, че едва има за самия него.
Друго е при богатия. Той има изобилие, всеки се стреми към него, защото има какво да получи.
И в духовно отношение е така. Много хора са толкова бедни духом, че никой не иска да има допир до тях. Те нямат за никого добра дума. Обичат да мърморят и да одумват другите. Вечно са недоволни. Каквото и да става, не може да им подобри настроението. Пазят правата си с нокти и зъби. Готови са да се скарат до смърт дори с родните си братя и сестри заради някаква дреболия. Дразнят се, когато видят някой да се смее или чуят радостна песен. Това не съвпада с нагласата им. Домът им е затворен за гости, на трапезата им никой не сяда. Безнадеждността и тъгата, в които живеят, е като заразна болест и веднага се предава на всеки, с когото имат допир.
Друго е при духовния богаташ. Той има широко отворено сърце за хората. Не съзира във всекиго поредния измамник, който иска да го ограби. Не е подозрителен и недоверчив, а е откровен, понякога до наивност. Не обича да е сам, а винаги иска да зарадва някого, да внуши оптимизъм, да даде надежда на отчаяния. С радост приема всяка дума, която е посветена на Бога и на вечните истини.
Как е при нас? Ако усещаме, че всички ни отбягват, нека не бързаме да ги обвиняваме. Нека и направим една ревизия на духовното богатство и видим ли, че то е изчезнало, а побързаме да си го върнем.
Никой не бяга от хубавото.“

От „Българска духовна манна - размисли и молитви за всеки ден“.


Още два стиха за приятелството:

Опак човек сее раздори,
и шепотникът разделя най-близки приятели.

Притчи 16:28

Не завързвай приятелство с ядовит човек
и не ходи с гневлив човек.
Да не би да научиш пътищата му
и да приготвиш примка за душата си.

Притчи 22:24-25

10 юли, 2008

Леля Ежка

През нощта сънувах, че Калин ми бие два шамара, защото съм го ядосала... Погледнах в съновника на компютъра - "изненада". Не съм вманиачена и суеверна, но го усещах.
Цял ден ми е напрегнато и имам някакво странно предчувствие. Тия дни чаках Деси да роди. Към 16 ч. си помислих: "Сега трябва да е." Женска интуиция. Писах един смс. Обадих се на сестра й и казах: "Деси е в болницата и ражда, нали?" А тя: "Да, позна, 10 cm разкритие!" Настръхнах. Помолих се всичко да е наред, да роди по нормалния начин, а не да я разпорят като диня със секцио...

Минаха два-три часа, в които се опитвах да работя... Бях едновременно притеснена, загрижена, развълнувана и усмихната :)
Преди малко ми се обади сестра й и ми каза: "Имаме си момченце - 3,600 е. Родила е нормално. Добре са. Друго не знам. Пак ще се чуем."

Сега съм едновременно усмихната и с насълзени очи!!! Толкова се радвам :D
Отивам да пийна нещо за здраве!

08 юли, 2008

Absolut-ен хаос

Не обичам щафетите, веригите и състезанията. Мислех да пропусна. Ама Пешо ме е споменал и трябва да се отчета. Дълг.

Това не е абсолютно идеален свят, тъй като повечето неща в списъка са осъществими.
Има някои пропуски и дупки в живота ми. Може би трябва да започна от тях...

1. Не съм "гола и боса" по география и история. Като ученичка не харесвах учителите си по тези два предмета и изгубих желание да чета. А ми трябват тези знания. Поне за обща култура.
2. Работя някъде, където се чувствам полезна и щастлива. Има разнообразие. Взимам заплата, която да ми стига не само за сметки и храна. Не ми се налага да пътувам цял час до офиса. Има кой да ме замества.
3. Остава ми свободно време за планини и пътешествия. Мога да си взема отпуск за цял месец. И да пътувам, където поискам. Имам каравана за къмпинг.
4. Организирана съм, лесно взимам решения, не се разплаквам от най-малкото, контролирам се, не ме мързи, не се мотая, не сърфирам толкова много в нета. Знам перфектно поне три езика. Не се вживявам в съдбите на хората, живея собствен живот.
5. В света няма клюки, обиди, лицемерие, лъжи, расизъм, предразсъдъци, войни, неизлечими болести, просяци, клошари, наркотици, цигари, мръсотия и т.н.
6. Живея в полите на планина, имам къща с голяма библиотека, басейн, градина и приятни съседи.
7. Приятелите ми са добри, разбиращи, искрени и забавни. Общуваме само на живо. Няма чатове и социални мрежи.
8. Храната и напитките са здравословни и вкусни. Има повече избор за вегетарианци по заведенията.
9. Има велоалеи и светофари за колела навсякъде. Придвижваме се пеша и с колела.
10. Няма подкупи. Няма незаконни, грозни и безразборни строежи. Градът е приветлив и чист. В планината е забранено строителството над 1500 m. Плажовете са диви.
11. Няма чалга, мазни селяни, кухи мацки и снобари. Moby прави концерт в България.

Сигурно мога и още. Но не съм нагла. Спирам до 11. Да не прекъсвам веригата - каня Ицо, Жас, Камен, Мони, Георги, Яна, Бистра и Свети да споделят. И всеки, който иска. Не ви задължавам. Ще ми е любопитно да прочета.

02 юли, 2008

Мързелив и дълъг пътепис за Стара планина

6 ч. Бързам. Хващам 11. На Сливница и Опълченска чакам автобус 60 половин час. Ядосвам се и тръгвам пеша. Пристигам на гарата малко преди да тръгне влака за Карлово. Тичам. Качвам се доволна. И другите са доволни.
Път. Панорами. Тунел. Още един. Най-дългият тунел. Ужас. Хваща ме клаустрофобията. Няма ли да свършва вече? Толкова ми е хубаво в пещерите, а сега не ме свърта. Светлина. Ух, най-накрая.
Карлово. Пазаруваме розови домати, краставици, сирене, кашкавал и т.н. Пием много вода. Горещо е. Решавам да пробвам пазарските химически тоалетни. Три са. Все едната ще е приемлива. Отварям подред. Блякс. По-зле са от задръстените кенефи на събора в Гела. Не, не мога такива неща да правя. Ужасно мирише. Надига ми се закуската. Ще издържа до първата полянка.
Такси. До началото на пътеката за х. Хубавец. Чудесно е. Полянки, дървета. Маркировката е добра. Нагоре, нагоре, нагоре. Табелата, че сме в Национален парк Централен Балкан се появи! Добре дошли при мечките ;)
Започват голямото ходене и голямото снимане. Раницата ми тежи. Опитах се да взема малко и компактни неща... Ще свикна. Няма как.
Гора. Като в приказките се чувствам. Хоп! Ето я и първата хижа - Хубавец. Наистина отговаря на името си - спретната, чиста, саксии с цветя, хижарят полива тревата с маркуч. Похапваме.
Напред към х. Балкански рози. Усойно място. Постройката не е зле, но хижата е без стопани, на самообслужване, вътре е влажно и пълно с мухъл. Натъжавам се. Няма да се спи тук. Да отидем на х. Васил Левски.
Пътеката минава покрай Стара река. Надявахме се да е прохладно покрай водата, но е доста топло... Появява се покрив - х. Васил Левски. Хижарката прави впечатление на нацупена и недоволна, но до края на екскурзията разбирам, че тя е просто по-дръпнат човек. Записваме се, душ, вечеря сред комарите навън и по леглата. Е, да, ама трима мъже хъркат по различно време и не са приятна нощна музика... Местим се в съседната стая. Жега, не можем да заспим от топлото дълго време. Слушаме Moby от мобилния телефон и заспиваме.
Ставаме рано. Очаква ни дълъг преход до заслон Ботев. За сутрешна гимнастика отидохме до Карловското пръскало. Това изкачване от х. Левски през гората ми взе дъха. Не говорех, крачех бавно и дишах равномерно. "Изплувахме" от гората. Оглеждам се на всички страни. Дъхът ми спира от красотата и зеленината наоколо. Мирише на мащерка, пеят птици и прехвърчат пеперуди. Насълзяват ми се очите. Стоя така и не мърдам. Гипсирана сред красивата ни природа. Това чувство думи не могат да го опишат, фотоапаратът не може да го заснеме и акълът не може да го осъзнае!
Криволичещи живописни пътечки. Въртя си главата на всички страни, навеждам се над цветята, гоня се с пеперудите. От всеки камък блика вода. Жаден не можеш да останеш. Не е като на Олимп, където се чувствах като в пустинята... Минават часове. А може би времето е спряло?! Спираме чак на разклона за Ботев и Рай. Хапваме няколко парчета ябълка и корни. Далече пред нас има сиви дъждовни облаци. Умуваме дали да тръгнем надолу към Рай, или да продължим към заслона. Преценяваме, че няма да вали силно и рискуваме. Всеки, който е бил в Стара планина, знае как се променя времето там. Няма и половин час и всичко беше в мъгла. И дъжд заваля, но беше освежаващ, не страшен. На въпроса ми колко още остава, Тошко отговаря, че има още един баир и сме долу. Това са най-сполучливите, добронамерени и безобидни лъжи, когато си на дълъг преход :) Иначе някой би се отказал. След няколко такива "последни" баира видяхме заслона в далечината. Реших да сваля дъждобрана, тъй като се чувствах като в сауна, нещо не понасям вече тази спаренка. Якето ще издържи.
Пред заслона ни посрещат Таня и кучето Голди :) Таня е страхотен човек! Имах чувството, че я познавам от години. В заслона бяхме само ние. Уютно, приятно, мило, като у дома! Жалко, че Вальо го нямаше, защото слушах разказите на Таня колко весели музикални вечери правят. Нищо, пак ще дойдем.
Хапнахме, видяхме, че мъглата се вдига и решихме, че сега е моментът да се качим на Ботев, защото утре може и да вали. Върхът е на около час от заслона. Горе ми се стори една широка поляна с две кули отпред :) Нямахме късмет с гледката, а и там времето рядко е ясно. Поздравихме метеоролога и тръгнахме обратно. Към 18 ч. бяхме малко над заслона. Виждаме, че мъж, жена, дете и куче са тръгнали към върха. Не бяха добре екипирани. Долу разбрахме от Таня, че не е могла да ги откаже. Тръгнали към върха, смятали да слязат през Тарзанова пътека до х. Рай. Там им бил багажът. Е, да, ама до залез слънце остават два часа и нямат много време, а ходят доста бавно. Притеснихме се. Цяла вечер ги мислим. Единственото, което Таня имала да им даде, били две запалки с вградени фенерчета. Като светулки. Дано стигнат. Салати, уискита и приказки. И все ни е едно притеснено. Малко ли хора пострадаха и загинаха в Стара планина?! Не мога да разбера защо надценяват себе си, силите си, и подценяват планината! Таня им предложила легла и храна, но те тъпо и упорито са отказали. Звъни на хижарите от Рай, слава Б-гу, те виждали горе в далечината две светлини! Живи и здрави са и вървят! Били подготвили група с челници да ги издирват...
Легнахме си спокойни, но замислени за случката.
Станахме в 6 ч., хапнахме, пихме чай и тръгнахме в мъглата да слизаме към Райското пръскало (известно и като Калоферско). Не по Тарзанова пътека, а през Баш Мандра. Мъгла, крави, коне, баири, зеленина, върхове, водопади. Красота! И така стигнахме до Джендема (какъв Ад, то си е райско място). Пръскалото отдалече ми изглеждаше само една струйка вода, макар и 125 метра високо. Решихме да се качим под него, защото Тошко отново ни "метна", че е само на 10 минути :) Е, няма такава стръмна пътека с малки камъчета, по които се суркаш. Заслужаваше си! Сега вече почувствах величието му. Стоя под него, малки пръски вода ме разхлаждат, гледам нагоре и си мисля, че съм като малка мравчица. Няколко снимки и хайде пак обратно. Повече тази пътека не искам да я качвам и слизам...
Хапваме в х. Рай. Събота е и няма никакви места. Брат ми и баща ми решават, че няма да спим и ще си хващаме влака за София. Ние с майка ми изобщо не сме съгласни, тъй като планът беше да се приберем в неделя вечерта. А и в тази гнусна София изобщо нямам намерение да се връщам. Крачката вече ме болят. Ходили сме по 8 часа два дни. С кратки почивки за ядене и наливане на вода. Стискам зъби и слизам надолу през гората. Ще минем през местност Паниците и по асфалтовия път до Калофер. Брат ми си изгуби шапката на някоя от чешмите, но го убедихме да не се връща, че много време ще изгубим. Както беше слънчево и приятно (малко преди Паниците), зад нас се появи много лош черен облак. Ускорихме темпото с надеждата да му избягаме. Не успяхме. Разстоянията са много дълги, няма заслони, където да се скриеш. Заваля. Усилва се. Заинатих се и не сложих дъждобран. По-късно осъзнах, че е по-добре да си спарен и сух, отколкото мокър до кости. Проливен дъжд и гръмотевични бури. Клекнахме ниско като гъби. Изключихме телефоните. Стоим свити и се надяваме да премине за 15 минути. Не спира. Забравихме ли къде се намираме? Стара планина не си играе. Както пише на една от табелките: "Природата е като майка - с която ръка гали, с нея и наказва!" Мина половин час и не спира, вълна след вълна... Не мога повече. Става ми студено. Мокра съм. Якето пропусна, не е с толкова висок воден стълб. Вече е късно за дъждобран. Дъждобранът на раницата е промазан, но ми тече вода откъм гърба. Моля ги да слизаме. Съгласяват се, че сме достатъчно мокри, за да стоим на едно място. Ще изстинем. Слизам с бърза крачка надолу, не ми пука дали имам раница, дали ми тежи, не ми пука дали ме болят краката, не ми пука, че съм гладна... Вървя първа и следвам маркировката. Реки се образуват и се стичат надолу. Обувките ми са пълни с вода до глезена! Вървя и джвакам. Чудя се дали да не обуя сандалите, но нали трябва да имам нещо сухо за после... Мисля си: "Индиана Джоунс пасти да яде". Градушката ме бие по главата. Боли. Топчетата се търкалят и изпълват цялата пътека. Никога не съм виждала толкова продължителна градушка. Не съм снимала. Забравих, че имам фотоапарат. А и не ми беше много до снимане :| Минаваме през урви и пясъчни пирамиди, пълни с дървета, кал и камъни. Като войници. Мисля си за красотите, които съм видяла и това ме калява. Обзалагам се, че като стигнем шосето на Паниците, ще спре да вали. Така и стана. Изгря слънце. Но то не стигна да ни изсуши. Няма обхват, мамка му. Псувам по М-тел. Как може да няма обхват на местата, където ми трябва? На върха нямаше, долу няма... За какво им плащам?! У нас и в офиса си имам стационарни телефони. Сега ми трябва мобилна връзка! Искахме да се обадим да дойде да ни вземе някой от шосето с бус, но няма обхват! Само Вивател, щото има станция на БТК на върха. Пфу!
Вървим към Калофер, отива 19 ч. и слънцето започва да се скрива. Ходили сме 12 часа! Смея се, че с водата в краката поне ми е хладно :) Кап-кап, джвак-джвак, започна да ми става доста студено. Мрън-мрън. Още малко. Чудо! Спира един човек със сини очи и син бус. Съгласява се да ни приеме с мокрите дрехи и обувки и да ни закара до автогарата. Няма влак, изпуснали сте го. Ние с майка ми се радваме и питаме за хотел. Единственото, което искаме в момента, е баня и легло! Колкото ще да е нощувката. Човекът звъни на познат и ни намира едно хотелче, след което ни закарва до него. Посрещат ни и ни гледат странно. Не сме клошари, спокойно, само сме мокри до кости. Вече в буквалния смисъл на думата... 20 лв. на вечер. Пуснаха ни някои дрехи в сушилнята, другите закачихме на сушилника. Обесихме раниците и обувките на балкончето. Вадя пари да платя - и те мокри! Шефът се смее и вика: "Прали сте пари, а?" :) Ох, баня! Ох, кеф! И легло има със зелени завивки. И зелени перденца. Много симпатичен и уютен хотел - Стара планина. Имаше кафе машина, направихме си чайче. На следващия ден ни оставиха да стоим, докато стане време за автобуса. Благодарности за всичко на собствениците!!!
Спахме като къпани след градушка ;)
Брат ми и баща ми потеглиха рано сутринта, но бързата работа, срам за туриста - оказа се, че нямат ключ за вкъщи и ни чакаха при баба до вечерта :)
С майка и Тошко разгледахме Калофер, музея на Ботев, църкви, манастири, къщи... Запознах се с игуменката от Калоферския девически манастир. Много будна жена! Поставя сериозни пиеси из цяла България! Има изключителни стихотворения! Купихме си няколко книжки :)
Небето беше синьо, чисто, почти нямаше облаци. Връх Ботев се виждаше ясно. Само за изкачване! Но трябваше да тръгваме. Такъв ни бил късметът. Опаковахме багажа. В автобуса за жп гарата срещнах едни познати и си бъбрихме кой къде го е сварила градушката. Оказа се, че на х. Рай почти не е валяло. Добре бяхме замислили да спим там и тогава да слизаме. Но екшън да има! Така се помни вечно! ;)
Във влака седнахме до едно момче, което се опитваше да учи за изпит в ЛТУ, но постоянно слушаше нашите истории за планини и хора :) Накрая заряза учебниците и лекциите. Така пътят мина неусетно в сладки приказки кой къде е пътувал и какво е видял. Дори дългият тунел не ми беше толкова гаден. Дано момчето да е изкарало изпита!
Към 21:30 пристигнахме. Изгоряла, изморена и заспиваща чакам отново автобус 60. Този път 40 минути! Нямам сили да се ядосам даже. Добре дошла в София! Едвам си държа очите отворени, сещам се за преживяното и се усмихвам. След това три дни ми е заспало, а умът ми е все в планината. Мисля си за следващи преходи и приключения.
Например до любимия ми български връх. Мусала, идвааам! :)

Замислях го и по-кратко, безглаголно, но може да съм се отплеснала.
Тези, които го прочетат, ги обявявам за много търпеливи и им благодаря за отделеното време. Да, може да черпя по бира :Р
За тези, които нямат време и нерви да четат, има картинки ;)

Доволна на върха, назад към природата, сред цветя и л..на :Р

25 юни, 2008

Queen - Don't Try So Hard

If you're searching out for something
Don't try so hard
If you're feeling kinda nothing
Don't try so hard
When your problems seem like mountains
You feel the need to find some answers
You can leave it for another day
Don't try so hard

But if you fall and take a tumble it won't be far
If you fail you mustn't grumble
Thank your lucky stars
Just savour every mouthful
And treasure every moment
When the storms are raging round you
Stay right where you are

Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools they make these rules
Don't try so hard

One day you'll be a sergeant major
Oh you'll be so proud
Screaming out your bloody orders
Hey but not too loud
Polish all your shiny buttons
Dress as lamb instead of mutton
But you never had to try to stand out from the crowd

Oh what a beautiful world
This is the life for me
Oh what a beautiful world
It's the simple life for me

Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools - they make these rules
Don't try so hard

18 юни, 2008

Бира, пейка и етно-джаз

Не помня как се прибрах. С такси бях. Важното е, че, когато съм пияна, съм много прибрана. Нищо не съм си изгубила по пътя. Проверих си раницата няколко пъти.

Едвам станах. Пих вода. Лошо ми е. Веднага се сещам за вечерта и настроението ми се подобрява :)

Чудя се как издържах в тоя автобус цели 40 минути! Блякс. Вървя като зомбиран сомнамбул. Гледам да не си въртя главата много-много, щото ми се вие свят. И да се навеждам не бива.

Снощи бях при Владо в обущарското ателие, за да взема едни обувки и да пием по една бира. Една ли... Неусетно станаха две. Нали знаете как е - сладки приказки, наздраве, наздраве... Исках да отида на концерта на Теодосий Спасов, но 25 лв. ми се сториха много. И ето го чудото! Искайте и ще ви се даде! Едно от момчетата, които бяха на гости при Владо, извади 4 билета!!! Закъснявахме с половин час. Мислех, че няма да ни пуснат, защото в зала "България" са много строги и стриктни. Не обичат някой да закъснява и да излиза по време на концерта. Всичко е заради акустиката. Нарушава се, когато се отварят вратите. И отново чудо! Пуснаха ни :) Концертът беше хубав. Стори ми се кратък.
Всички се сещат как продължава историята - бири на пейка в градинката "Кристал". За мен повече от три бири са много. Особено когато са различни марки. Не е хубаво да се смесват марките, да го знаете!

Ама пък ми беше хубаво! Това е факт, не е успокоение.
Не се бяхме виждали с Владо от години.
Другите не ги познавах, но се забавлявах ;)

А! Какво забелязах! След пиянска вечер ми идват рими :D
В бирата е музата :)


Намерих подходяща тениска за такива дни:

16 юни, 2008

За душата

Yael Naim - New Soul

I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.

La-la-la-la-la-la-la-la...

I'm a young soul,
in this very strange world,
hoping I could learn a bit 'bout what is true and fake.
But why all this hate?
Try to communicate;
finding just and love is not always easy to make.

La-la-la-la-la-la-la-la...

This is a happy end,
'cause you don't understand
everything you have done.
Why's everything so wrong?

This is a happy end,
come and give me your hand,
I'll take you far away.

I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.

La-la-la-la-la-la-la-la...

New soul!
In this very strange world!
Every possible mistake
Possible mistake

Every possible mistakes...
Mistakes, mistakes, mistakes...

13 юни, 2008

И какво от това?!

"Днес е петък, 13-и"
Фокус


"София е европейската столица с най-ниско качество на живот"
"Заплатите в България – най-ниски в целия ЕС"
bTV

Bulgaria at Europe's Wild Frontier
Financial Times

"Билетът в София скочи два пъти повече от инфлацията"
"Екоактивистите дават нови данни за нередности с горски замени"
Дневник

"България пред имиджова катастрофа"

News.bg

И накрая една за "замазване" на песимизма ни. Гордейте се, българи:
"Произвеждат ток от слънцето по българска технология. Уредът вече намира приложение в Испания и Австралия."
bTV

Суеверията (като това за петък 13-и) само напрягат и натъжават хората. Но ние сме толкова отчаяни, че се хващаме като удавник за сламка за всякакви теории, предположения, зодии, суеверия, секти и какви ли не окултни течения. Надяваме се нещо да се промени с тяхна помощ.
Толкова ли ни е трудно сами да намерим щастието, хармонията с околните и природата? Или ни мързи? Чакаме да ни спуснат наготово поредната нова и модерна формула, за която чуваме от познати, че "работи"! Какви жалки глупаци!

Новини, които вгорчават чайчето ми. Вече чета само заглавията. Те се превръщат във факти. Изплуват над тинята. Факти, цифри, проценти, статистика. И какво от това?!
Оклюмали, нацупени хора. Четат всичко това и на другия ден продължават по старата пътечка. Непроменими характери. Лични интереси. Егоизъм.
Тези горе били виновни. Ами тия долу, дето паркират лошо, хвърлят си боклука, където им падне, крадат, репчат се, пушат и хвърлят фасове, плюят, псуват, драскат таговете си по разписанието на ГТ, чупят, трошат бутилки по улицата, бутат и горят кофите, висят по заведенията и се шляят по улиците по цял ден??? Те да не би да са невинни?!!

Една шепа хора иска да промени и усмихне цяла тълпа простаци. Постига ли нещо? Най-много да ги напсуват и набият. Какъв страх съм брала, когато съм правила забележки на хора по улицата и в градския транспорт, т.е. в музейните експонати, предоставени специално от СКГТ, в които ще се возим от другия месец за левче!!!

А, забравих! Честит рожден ден, кмете!!! Не искам торта. Искам София да е чист, приветлив и спокоен град. Да ми е хубаво да си живуркам тук, да създам семейство. Да ми е кеф да се разхождам по тротоарите, парковете, градинките, да има зеленина, чешмички и пейчици. И обществени поддържани тоалетни, защото ми писна да се завирам по храстите. Да мога да се придвижа за по-малко от час до офиса. Да има работещи лампи вечер по улиците, а не да се спъвам, да потъвам в локви и да не виждам къде вървя и т.н. и т.н. Не е много, нали?!

Не се ядосвам. Но не искам и да се примирявам. Продължавам личните си протести. Дори и това да не променя нещата. Поне ще се чувствам малко по-добре.

11 юни, 2008

Досадници, спрете се!

11 юни е ден на досадниците.

Беше санитарен полуден. Сама го реших. Щом дойдох в офиса и видях (по-скоро помирисах), че колежката е пуснала климатик, се побърках! Смърди на прах и гадости. Мразя го тоя въздух от климатик. Искам свеж - от прозореца. А и сутрин не е толкова задушно, че да бичи тоя климатик. Качвам се на стола и махам капака, вадя филтрите, измивам ги с вода и сапун, оставям ги да изсъхнат. Скоро няма да пускаме климатик :) Преди да стане топло, бях скрила дистанционното в едно чекмедже под голяма купчина документи, ама го намери...

От известно време се занимавам с едни чужденци и малоумници по ел. поща, на които им обясних 10 пъти, че не съм се регистрирала, записвала, абонирала или каквото и да било за техните тъй важни, ценни и неповторими ИТ новини. Писмата пристигат от някакви си Hugin Group. Вече започнах да получавам фобии, че това е някакъв гаден червей, от който не мога да се отърва! Изпратих им над пет заявки за автоматично отписване. Обещанието бе, че ще получа писмо и линк, на които да потвърдя, че НАИСТИНА НЕ искам да им чета Press Release-а. Е, след седмица мъки ОТНОВО имам 2-3 писма в пощата. На всичкото отгоре се пронизват най-гнусно през спам филтъра на сървъра (SpamAssassin), както и през този на Thunderbird! Преди малко пратих писма на три лични адреса и се надявам да уважат молбата ми!

Опитвам се да си свърша работата. Изключих чатовете, тъй като постоянно някой "мига" за нещо... Но после се започна със звъненето по телефона... Стационарен, мобилен. Редуват се за разнообразие, а и за да имам движение. Ставам. Стационарният е на едно шкафче, което е далече от монитора, т.е. телефонът трябва да виси във въздуха като обесен, за да съгласувам материалите пред монитора...

Тъкмо си поемам дъх и мобилният телефон на колежката ми започва да звъни много настоятелно. Тя не е в стаята. Звъни втори път, още по-продължително. Накрая тази мелодийка ми пробива мозъчето и ставам да проверя кой пък толкова спешно я търси. Поглеждам - някакъв никнейм. Обаждам се (не от любопитство, а за да му затворя устата). Познат, чакал я в кафето. Викам му: "Какво ме интересува мен, няма я, ако още един път беше звъннал, щях да те напсувам и да хвърля телефона през прозореца!", а той: "Кажи й, че я чакам. Благодаря. Спокоен следобед." Спокоен ли?!

Сядам. Трябва да наваксам с работата. Но да не забравяме какъв ден е днес - на досадниците. Звъни "Ограничен номер" на моя мобилен. Обаждам се (този път от любопитство) с ядосан глас: "Ало!", а там някаква девойка, говореща почти като операторката на запис от *88, ми предлага да активирам услугата M-Tel HomeBox. "Не, благодаря, не ме интересува!". А бе, ей, това ми е личният телефон! Как ще ми се обаждате и ще ми предлагате разни оферти?! Ама че нахалство! Нямах нерви и сили да я "зачекна" защо са избрали точно този начин да "пробутват" новата си услуга. Така че, бъдете подготвени, спамът вече е и по мобилния ви телефон!
А, да, сега се сетих, че рекламата на HomeBox е с досадната смешна бабичка. Добре, че има клипчета в Интернет, щото у нас нямам телевизор! Трябваше да излъжа момичето, че и компютър нямам!

Май комуникацията ми идва повечко тия дни. Какво още трябва да изключа, за да мога да си свърша работата на спокойствие?! Ама че луд град. Ама че луди хора. Добре, че у нас мога да си изключвам всички уреди, без да ме гризе съвестта, че ще изпусна нещо важно.

Just relax... Дишай, задръж, издишай. Затвори си очите. Няма нищо около теб. Няма никакви досадници. Няма строежи, от които работниците си крещят по име непрекъснато и падат тежки предмети. Няма компютри, няма климатици, няма телефони, няма писма. Няма бормашини от съседите. Няма звън от домофони. Ти лежиш в тревата. Гледаш небето и планината. Дишай. Аромат на цветя и борова гора...

Ммм. Скоро. Още само два дни. Търпение. Спокойствие.
Just relax...

10 юни, 2008

Поздрав с песен

P.I.F. - Камбаните

Стигни душата си в последен миг
и искай всичко да познаеш ти,
плачът е малък, а пък тъй велик,
недей пред мене се покаеш ти!

Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.

Един-единствен е дъхът на цветето,
един и камъкът във гърлото,
различен и човечен искаш да си,
но пак единствен си оставаш ти.

Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.

И умрях или се влюбих,
и заспах или крещях,
и единствен бях,
като се смях,
и едно от тез' неща,
ще мога да си обясня,
Надявам се! Надявам се! Надявам се!

Ти си знаеш.

06 юни, 2008

Разни хора, разни хобита

Вчера отидохме да разгледаме изложбата по случай Деня на околната среда. Видяхме тази за Рила, но "Земята отдолу" не я бяха подредили. Заваля. След много чудене, чакане (най-вече чакане) на хора и обикаляне под дъжда, решихме да отидем на гости в Асен и да пием масала. Мрънкахме, викахме... Накрая склони да свари една тенджера :)
После въртяхме Powerball. За пръв път хващам такова чудо, чак на петия път успях да усетя накъде се върти то и накъде да въртя аз... Ей, все едно че на фитнес съм била! Не мога да си вдигна чашата с чая тази сутрин! После се научих да свиря на бръмбазък, не било толкова лесно, колкото изглежда в устата на Стоян Янкулов! :)

Снимки има във Facebook.

А ето и статия в NYT как някои хора са празнували 5 юни. Без въжета, без каски. С плакат, на който пише: Global warming kills more people than 9/11 every week. На Алън Робърт не му е за пръв път - досега е изкачил 83 сгради! Инициативите му често завършват в ареста...

Вижте снимките в NYT.

05 юни, 2008

Кървава сутрин

Всяка сутрин минавам покрай ъгълчето на бул. Васил Левски и бул. Дондуков...
Сега имаше тълпа, линейка, полиция и много кръв. Никога не бях виждала на живо да се стичат струи кръв по улицата :( Цялата се разтреперих. Автобус е блъснал момиче. Нямах сили да остана и да разбера дали е пресичала на зелено, или е тичала на червено.

Всеки ден пресичам на пешеходната пътека от другата страна (срещу Английската гимназия), рядко ми правят път. Три пъти досега щяха да ме сгазят, заобикалят ме, псуват ме. Мразя го това място! Мразя да пресичам на светофари, където завиващите коли не ми дават предимство. Мразя го тоя град.

За случая във "Фокус".
И в Dnes.bg.
За този и за втори случай днес прочетете в Дарик нюз.
Текст и видео в bTV.

Не искам да карам нито кола, нито колело. И мотор не искам! Най-добре да летя :/


Днес е международен ден на околната среда. Може да посетите изложбите "Чиста и свята Рила" и "Земята отдолу" от 18:30 ч. в градинката между СУ и Народното събрание, а от 21:30 ч. ще има мълчаливо бдение за Рила.

29 май, 2008

Слънчеви лъчи след дъжд

Ей, настроенията ми се менят като времето през май!

Сега разбрах значението на израза You Made My Day!
Достатъчно е да те попитат: "А ти коя си?", да се запознаеш с някого, да си кажете няколко весели случки, да се разсмеете взаимно и сякаш дъга изгрява в небето! Има звездопад в сърцето :) Искрен смях. Гъделичкащото чувство те държи през целия ден. Сещаш се за случката и се усмихваш на себе си и на приятния спомен.

Смехотерапията е по-важна от всяка друга терапия!!!
Благодаря ти, Його ;)

28 май, 2008

Странно е...

...как раста. По-скоро остарявам. Или съм все още дете, а хората около мен са възрастни.

Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.

Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?

Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?

Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.

"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."

27 май, 2008

До обед и преди залез

Напоследък всички ми повтарят как било по-добре сладкото и хлебните изделия да се консумират до обед, защото иначе се пълнее. Не съм много по диетите, "не мога да правя такива неща..."
От два дни се опитвам да не ям след залез слънце. Пък сега излапах 3 малки сладки наведнъж - Snickers, Bounty и Mars. Ама нали преди обяд може? :D

Не ям месо, не пия газирано, не пия кафе и не пуша вече. Ходя всяка седмица на планина. Може да се каже, че живея здравословно :) Поне доколкото зависи от мен. Иначе сутрин дишам облаци прах, когато спре автобусът на спирката... Особено след като се изкъпя и тръгна за работа - прахолякът много добре полепва по още влажната ми коса, намазаните ми с крем лице и с вазелин устни. Ако съм сложила и спирала на миглите, и по тях. Качвам се в 11-ката, сядам си, хрускам си пясък и си чета книжка в задръстването, което този месец е ужасно. Рекордът ми е 2 часа и половина от Опълченска до Сточна гара. Вече не искам да имам и да карам кола. И колело не искам. Искам, ако условията са като в Унгария и Германия (давам ги за пример, защото там съм виждала райски алеи и права за колоездачите). Тук трябва да се кара с маска на лицето, иначе "прахотерапията" е гарантирана. Може би с метро е най-удобно и бързо. Но като нямам директно такова още? Пък и те строят толкова бавно, че внуците ми могат да намажат :) Иначе съм си измислила един резервен спасителен вариант - автобус-метро-малко пеша, който скоро ще пробвам.

Като прочетох пак заглавието, се сетих, че миналата седмица чаках автобус 85 и по обяд, и по залез, около 45 минути. Почти два часа съм прекарала на Лъвов мост. Така че има значение по кое време ядете сладко, но не и по кое време пътувате. По всяко време има ремонт и задръстване. Една жена на спирката спомена, че искат да направят билетите по 1 лв. от юли месец. Не знам, възможно е. Не съм чела новини. Не искам. Отвращавам се. А и настроението ми е бално сега.

Брат ми завърши. Порасна момчето. Неусетно. Издебнах го, докато си оправя косата на огледалото в колата. Като фотомодел е :)



Месецът в снимки.

20 май, 2008

Dance sneakers


Купих си обувки за танци. В неделя ще ги пробвам ;)

16 май, 2008

Акробатичен балет

Това се казва да се качиш на главата на някого! Уникално!

video

14 май, 2008

Дойде време разделно!

Преди малко Ирина Марудина ме зарадва с тази новина:

В София вече има завод за преработка на разделните отпадъци

УРА!

Следваща стъпка - да се забрани използването на найлонови торбички.

23 април, 2008

Waiting...


Stop waiting, the time to do what you love is now.

Message from My Inner World

08 април, 2008

To do: ДА и НЕ

Искам:
- Да се кача на: Молдовяну (2544 m), Пелистер (2601 m), Триглав (2864 m), Малък Матерхорн (3883 m), Елбрус (5642 m), Ухуру (5895 m), пък после и по-високо
- Да отида до Исландия, Нова Зеландия, Австралия, Китай, Япония, Тайланд, Тайван, Африка и още много мечтани местенца
- Да си купя зимна екипировка
- Да си купя DSLR фотоапарат - Nikon, разбира се :Р
- Да се науча да карам ски - не успях за 1 седмица, чувствах се несигурна без учител
- Да започна да ходя пак на плуване и по-често на масаж
- Да опитам поне веднъж какво е: самолет (пътувала съм само веднъж като малка), парапланер, рафтинг, картинг, пейнтбол, езда; бънджито не ме влече, както и шофьорските курсове
- Да обиколя всички по-малки планини в България
- Да отида на море за повече от седмица
- Да си купя обувки за танци - крайно време е, вече 18 години танцувам
- Да си харесам някоя постановка и да открия сезон 2008 - преди ходех всяка седмица на театър, докато не оставаше заглавие за гледане :)
- Да си купя нов компютър - ъпгрейд или лаптоп, още не мога да реша
- Да си прекарам Интернет вкъщи - сигурно съм последният човек без домашен нет :Р
- Да си купя голяма библиотека - наложително е, защото всички книги и списания са по кашони и шкафове...
- Да прочета (изгледам) всички книги (филми) за пътешествия и планини
- Да отида на концерт на Moby
- Да се науча да говоря по-добре английски език, защото четенето и писането не стигат
- Да направя ремонт - всичко е старо и изпотрошено - казанче, плочки, хладилник, пералня, легла, дограма...
- Да имам желание да готвя
- Да си подменя дрехите в гардероба (остаряха вече), а и да си купя 2-3 официални тоалета, защото все по-често ми се налага - сватби, балове, изложения, коктейли; не мога цял живот да ходя като турист
- Да спра да се размотавам, мотая и закъснявам - отвратителен навик, толкова години не можах да се дисциплинирам
- Да не критикувам всичко (всички), с което (които) не съм съгласна
- Да вярвам повече в себе си - ех, къде ми е самочувствието?

Малко НЕ-та:
- Не ям месо
- Нямам имунизации
- Не слушам чалга
- Не чета лайфстайл списания и вестници
- Не гледам телевизия
- Не се обличам като мацка - нямам нито една дамска чанта и нито едни обувки с ток
- Не нося обеци - нямам дупки, никога не съм имала
- Не нося сутиен - на танци ходя със спортни или безшевни потничета
- Не нося найлонови чорапи - мразя ги - гнусни, изкуствени и смрадливи
- Не ползвам чадър - това го знаете от предишна публикация
- Не съм си боядисвала скоро косата - да, побеляла съм, ама престанете да ме питате кога ще се боядисвам; била съм във всички цветове без синьо и сиво!
- Не съм ходила никога на маникюр и педикюр - пропускам ли нещо?
- Не съм пушила от година и 1 месец
- Не съм пила кафе и Кока-Кола - пак от толкова
- Не съм стъпвала в МакДоналдс - от няколко години
- Не харесвам салсата и фитнеса - не понасям модерните масови вманиачавания
- Не съм записвала дискове (нямам записвачка), не ползвам торенти и кракове - звучи странно, тъй като работя в ИТ бранша от 7 години, но е факт; само легални и open source програми
- Не съм си купувала GSM от 3 години - SE K300, трагично ли е?
- Не съм намерила компания от хора, където да се чувствам добре дълго време - това е тъжно, но все нещо куца...

Чувствам се добре, не се притеснявайте за мен ;)

Каня Kukumyavka, ik0 и monnio да се присъединят със списъците, ако нямат такива.

04 април, 2008

Пролетен букет

Въпрос
Пърси Биш Шели

Сънувах аз, че както скитам без посока,
озъбената зима на пролет се превърна,
че нежни аромати, ромонът на потока,
встрани тогава ме примамиха да свърна,
там, де брегът отвесен с тревата си висока
не смееше докрай водите да прегърне:
той галеше ги само със крехките стебла,
тъй нимфата насън да гали би могла.

И ето: анемони пъстри се показват
и маргаритки — ярки бисери в тревата,
цветя-звезди, които нивга не залязват;
иглика и тинтява, най-нежни сред цветята;
и цветето високо, що винаги запазва
като дете небесните сълзи в листата
и с тях лицето майчино гальовно кваси,
кога ветрецът тих зашепне песента си.

Сред избуяли храсти шипки се таяха,
глогини бледни като лунна светлина
и вишнев цвят, и бели чашки, що блестяха,
с роса покрити, недопити от деня;
бръшлян, чиито клони същи змии бяха,
безредно запълзели настрана.
И златни цветове, изпъстрени със бяло,
каквито будното око не е видяло.

Досам брега на тази рекичка неспокойна
лилави перуники аз зърнах да растат;
в водата — водни лилии, широки, стройни,
надвиснал върху храстите, дъбът
от тях бе осветен с лъчи безбройни,
студени, литнали от мократа им гръд;
а също и тръстики, тъй смайващо зелени,
че в тях почивка дирят очите изморени.

И стори ми се, че от тез цветя-видения
букет си сбрах. Букет, тъй просто подреден,
че пъстротата на прекрасните растения,
деца на часовете, попаднали във плен,
запази и във него свойто обаяние...
Забързах аз тогава, зарадван, ободрен,
обратно към мястото, където бях стоял,
за да го дам... Уви! Кому ли бих го дал?

1820

Molba za pomosht - неприятните верижни писма

Днес получих верижното писмо с тема: "Molba za pomosht na detence!!!!". Обикновено не се доверявам на тези съобщения, подканящи ме да пратя на колкото се може повече хора, защото нямам сърце или ще ми се случи нещо много лошо... За всеки случай ги проверявам в Snopes.com. Оказа се, че това писмо циркулира на базата на истинска снимка и случка от 2005 г.

Ако искате да помогнете, има банкови сметки и sms-и за тази цел. Престанете да препращате такива неща, преди да сте ги проверили! Не бъдете така наивни и импулсивни в стремежа си да сте добри и да се отзовете. Използвайте BCC, защото иначе ставате съучастници на събирачите на адреси и на изпращачите на спам!

31 март, 2008

There's nothing I can say

Genesis - Throwing It All Away

Need I say I love you
Need I say I care
Need I say that emotion's,
Something we don't share
I don't want to be sitting here
Trying to deceive you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.

We cannot live together
We cannot live apart
That's the situation
I've known it from the start
Every time that I look at you
I can see the future
'Cause you know I know babe
That I don't wanna go.

Throwing it all away
Throwing it all away
Is there nothing that I can say
To make you change your mind
I watch the world go round and round
And see mine turning upside down
You're throwing it all away.

Now who will light up the darkness
Who will hold your hand
Who will find you the answers
When you don't understand
Why should I have to be the one
Who has to convince you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.

Someday you'll be sorry
Someday when you're free
Memories will remind you
That our love was meant to be
Late at night when you call my name
The only sound you'll hear
Is the sound of your voice calling
Calling after me.

Just throwing it all away
Throwing it all away
There's nothing I can say
We're throwing it all away
Yes we're throwing it all away...

21 март, 2008

Телефонните измамници се събудиха от зимен сън

Понякога, когато се затопли, имам чувството, че всички клошари, луди, олигофрени и мошеници излизат на разходка или по-скоро на лов за поредните си жертви.
Миналата година два-три пъти се опитаха да ни преметнат чрез телефонно обаждане - веднъж беше някаква история с кола, доставка и кашони, а вторият - с катастрофирал племенник. Надявах се, че тези случки са били за поука на баба ми и вече няма да се доверява.
Но не, повечето стари хора ще си останат наивни и доверчиви. Все ще помогнат, все ще се зарадват на някоя новина... Точно това използват и мошениците. Искат да предизвикат емоция у нас (положителна или отрицателна), за да не можем да реагираме трезво. Да дадем всичко от себе си.
Та днес се обадили на баба ми, че печели цветен телевизор от томбола на БТК. Обажда ми се радостна в офиса: "Ти нали попълва едни анкети на БТК, спечелили сме!" А аз се замислих, че анкетите си бяха за миналата година и не съм чула да има томбола в момента. Отварям Google и "питам". Е, оказа се, че това е поредният сюжет на мошениците... Ядосах се. Явно са ни записали домашния телефон в някой списък и периодично се пробват дали ще "изгърмим". Обадих се на г-жа Георгиева, така я представила колежката й. Забележете, че това са "колеги", които си прехвърлят "топката" (в случая вас) по веригата, за да не можем да им хванем дирята. Големи хитреци, психолози и актьори! И всичките говорят на диалект! Обаждам се (скрит номер) и й казвам: "Вижте какво, г-жо, не съм участвала в никакви томболи на БТК, нямам и не искам да имам телевизор и престанете да ми звъните, защото съм дала номера в полицията!!!" А тя (ни лук яла, ни лук мирисала) ми вика: "Ало, ама кой се обажда?" Попита ме няколко пъти! Твърдо решена да не й давам никаква информация, й казах: "Няма значение кой се обажда!" и тя ми затвори. После наистина се обадих в полицията. Казаха ми да дойда и да подам писмена жалба. Казах на баба ми, ако иска - да ходи. Но не виждам смисъл. Докато я приемат и разгледат, г-жата ще си извади от чантичката нов ваучер и ще си мами с него други наивници.

Та така... исках да ви кажа да внимавате! И да не се натъжавате или да не се радвате, а да имате едно наум! Да внимавате да не "изплюете" лични данни като имена, адреси и телефонни номера! Съмнението над доверието!

Използваните схеми (засега) са:
- роднина в провинцията или чужбина
- освобождаване на колет, доставка
- проблеми с полицията, гаранция
- закупуване на ваучери
- награда от томбола

Понеже се разрових, ще споделя с вас полезна страничка за по-често разиграваните сюжети - Модерните измами в България. На този сайт може да разгледате и други полезни съвети за самозащитата.

20 март, 2008

Часът на Земята

Миналата година на 31 март WWF убедиха над 2 милиона човека и 2000 компании да изключат електричеството си за един час.
Тази година инициативата е глобална. Ако искате, регистрирайте се заедно с мен на www.earthhour.org.

Имате възможност да постоите на свещи (челник?) в уютния си дом (или на гости при приятели). Поседнете или си легнете. Размислете. Или просто се отпуснете. Нека отпочинат очите. Стига с тия уреди - телевизор, радио, компютър, уредба. Изключете ги за час. Ако ви липсва музика, може да импровизирате с предметите около вас, а и да попеете ;)

Символично, за себе си или за природата!
Усмихнете се в тъмнината на 29 март в 20:00 ч. :)

18 март, 2008

Muxu, I love you!

Муксу, какво ли означава тази дума?! Първата ми асоциация е с река в Памир, може би защото в момента чета за българските алпинистки там.

А какво е Muxu? През последните две седмици означава само едно за мен - дует от Малайзия. Красива, нежна и приятна музика, съчетаваща idm, ambient и chill. Не ми се беше случвало да чуя цял албум, който да изразява мен, въображението ми, емоциите ми. Това е музика за душата! Музика за планината! Музика за работа! Музика за лека нощ! Музика, разказваща за сълзи и за усмивки. Влюбена съм в нея.

Show Us Your Weak Side!

17 март, 2008

Facebook клонинг на български

Тази сутрин си отварям пощата и получавам съобщение на 6lyokavitza. Много ги мразя, но ми се налага да ги чета, защото някои клиенти все още нямат кирилица. Непростимо! Но това е друга тема...

Тема: Pokana za registracia
От: 3drasti <3drasticom9@gmail.com>
Дата: Sun, 16 Mar 2008 18:25:44 -0700
До: 3drasticom9@gmail.com

Zdraveite,

Nyakoi v 3drasti.com vi poznava i vi izprashta pokana za registracia:
http://www.3drasti.com/register.aspx?reg=r

Blagodarim vi,
Ekipa na 3drasti


Писнало ми е от регистрации в т.нар. социални мрежи, но го отварям от любопитство, за да видя какво са сътворили родните специалисти. О! Oчевадно прилича на Facebook!


И цветовете му са почти същите! И функциите!
Да не говорим, че в началото прочетох сайта като 3D rasti и се зачудих да не е някакво ново общество на растафарианците, създаващи 3D модели. Пък то било "Здрасти", написано уж с българско
З. Няма пък да се регистрирам, колкото и да ме каните. И не си мислете, че сте първите. Още по темата тук.

Мисля си, че сме много задръстени крадци на идеи. Виждаме, че някакъв продукт има успех по света и искаме да бъдем първите в България, за да се сдобием с много (ако може лесни) пари и слава... но ни мързи да се потрудим поне малко. Затова просто клонираме. Превеждаме на български и е готово. И реклама му правим.
Копие, клонинг, франчайз, какво по-лесно от това?!


Ново!!! Появи се и DotBulgaria!

Ново!!! Появи се още един клониран Facebook - Народ.bg

13 март, 2008

You are what you want to be



Afro Celt Sound System - Persistence Of Memory

When I’m traveling far from home
On the wide horizon
I can feel you’re still around
And the dream overtakes me

Then I know, you’ll stay in this moment
We’ll go where it’s flowing
You’ll be what you want to be
Right here, with me

When I’m out here on my own
And it all cuts through me
I see you’re safe alone
Ah, then it hits me

And I know, you’re here in this moment
Right where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me

Stay in this moment
Go where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me... with me... with me...

10 март, 2008

Стоп!

Не може повече така. Казвам КРАЙ на форнетите, вегетарианските бургери и другите тестени изделия. Иначе няма да си вляза в летните панталони... Back Home е на една пряка от офиса и мога да хапвам салатки и супи. Свежо и здравословно!

Седмицата започва сладко - шоколадови трюфели и кафе с бейлис за р.д. на един колега ;)

Няма избавление от това изкушение.

04 март, 2008

I know this Secret!

Снощи с баба ми гледахме "Тайната" (The Sercet). Интересни теории, съвпадащи с моите представи за Б-г. Филмът ми повлия доста позитивно. Знам ги тия неща, но забравям да ги прилагам. Тези усмивки и положителни емоции трябва да станат начин на живот, а не да се замисляш и напрягаш, когато ги прилагаш.

Цяла нощ сънувам катерици! Вчера в Западния парк видяхме една да притичва, ама чак пък толкова да съм се впечатлила...

Днес дойдоха отново масажистите в съседния офис. Поканиха ме. Възползвах се :)
Този път не беше девойка, а един симпатичен младеж - висок, със странни сини очи, къдрава коса до раменете... мускетар! Притесних се чак :*) Хубаво ме намачка. Каза ми и нещо лошо - дископатията ми от шийните прешлени е тръгнала към кръста :( Като понамалее работата тук, трябва да си купя цял бански, очила и шапка и трябва да се запиша на плуване. Това не ми пречи да ходя пак на масаж :D

26 февруари, 2008

Книжки

Трябва моментално да затворя всички сайтове за книги, защото скоро ще се разоря!

Поръчките от антикварната книжарница:


Книгата на Николай Петков я подарих на Калин ;) Другите са си за мен.


Поръчките от другата онлайн книжарница, която ползвам:



Имам още много в wish list-а, но ще останат за следващия ми книжен глад.

Снощи написахме един коментар-пътепис за скитането в Трън.

Още не съм прочела новото GEO.
Още не съм обядвала. Време е да стана и да се разтъпча.

22 февруари, 2008

Слънчево

Изгря слънце най-накрая!
Колко малко ми трябва, за да съм щастлива!

Калин се обади сутринта, че си е взел последния изпит и ще вземе стипендия!

От съседната фирма ни поканиха на Office Massage! Възползвах се. Ако таралежът няма време да ходи на масаж, масажът идва при него ;) За 5 лв. ми намачкаха гърбината, ръцете, врата и главата. Толкова е хубаво!

Утре заминаваме за Трън, едно любимо място. Ще помагаме в хижа Руй. В неделя ще се разходим през ждрелото на р. Ерма до връх Руй, който е на 13-о място сред първенците на българските планини - 1706 m.

Не мога да сваля усмивката от лицето си :)

20 февруари, 2008

Специални

Едни нови клиенти ми се обидиха и отказаха да работят с нас.

Защо? Защото им поставих условия, които не им харесаха. Казах им го по директен начин, каквато съм и аз. Съжалявам, не мога да съм лицемерна и изкуствено любезна.

Случаят е кратък:
Името на фирмата било само на английски и не искали никъде да излиза на български. Казах им, че за базата данни и фактурата няма как да е на английски, живеем в България и би трябвало да имат регистрация на български език. Все пак изданието ни е на българския пазар.

Това е. Отказаха поръчка. Има еднакви условия за всички. Без претенции.

И аз съм чувствителна! Също се обиждам! И към мен са се държали ужасно грубо, псували са ме. Ама какво? Да вдигна ръце и да не работя ли? Аман от специални хора, които искат специално отношение!

От друга страна, като се замисля, се сещам поне за 100 фирми, които са доволни, писали са ни благодарствени писма, че се работи лесно и приятно с нас.

Баланс да има!

15 февруари, 2008

Горска етика

Майка ми написа:

Разбирам аз добре и съм ЗА съхраняването на природата ни, но подписите ще имат сила, колкото и онези стотици хиляди, които събрахме уж за да не затварят поне 3-и 4-и блок, ама .... отидОа, та се не видЕа всите подписи и пак си направиха к’вото си искат. Та, казвам ви, и с Рила ще е тъй, колкото и да ни е мила. Все някой ден ще я оплескат и нея докрай.
То и сега е пълно с разни пияндета и наркомани по планините ни, камо ли после. Я вижте к’во става след тумбите младежи, пък и по-стари „планински еуфористи“:

Яли пили и се веселили
три дни и три нощи...
А след тях.. не се и виждат
тревните планински площи.
Тук стърчи бутилка смело,
там пък веят се кат’ знамена
найлоновите торбички,
дет’ захвърлили са всички
по горици и тревички.
Някои дори грижливо
са завързани, защото
пълни са с останки
от теферич-тържеството.

Е, те туй трЕбе да се преподава по у-щата –
етика за ходещите по гората!!!

12 февруари, 2008

Кой е в грешка?

Не мога да схвана защо има толкова много регистрирани еднакво звучащи имена на фирми, а най-долу - две еднакви!


Преди време им писах да си оправят съобщението, но никой не ми обърна внимание. Все още си стои така.


Понякога се чудя има ли смисъл да поправям хората и да се правя на детектив-редактор-психолог... или само хабя нерви и се натоварвам излишно?!!

Хубавото е, че бързо ми минава ;)

07 февруари, 2008

ТелеГон

Днес получих следното писмо:

Zdraveite,
izprashtam d-ra skaniran kakto utochnihme po telegona
.

Като се замисля, това е една доста подходяща дума. Когато наближат крайните срокове, телефоните наистина се превръщат в телеГони!

04 февруари, 2008

малка черна дупка

работа = работохолизъм
любов = егоизъм
спорт = мазохизъм
храна = синтетика

не се чувствам добре = нерви, напрежение, крайни срокове, тълпа, течение, мода, комерс, лицемерие...

пари без свободно време = здраве за пари = болки в гърба, ръцете, очите

свободно време = планина+слънце+басейн+масаж+хубави филми+музика = единствените ми цели сега

липсва ми
всичко е хаос

сълзи се стичат
като вода от очите ми
гърлото не успя да задържи водопада

работя още
късно е
прибирам се,
пия чай и лягам,
за да се събудя изморена
с болки в тялото и без усмивка

01 февруари, 2008

Моето кътче

Jamiroquai - Corner of The Earth



Little darlin' don't you see the sun is shining
Just for you, only today
If you hurry you can get a ray on you, come with me, just to play
Like every humming bird and bumblebee
Every sunflower, cloud and every tree
I feel so much a part of this
Nature's got me high and it's beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth

This corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
So inspired of that there's nothing left to do or say
Think I'll dream, 'til the stars shine

The wind it whispers and the clouds don't seem to care
And I know inside, that it's all mine
It's the chorus of the breakin' dawn
The mist that comes before the sun is born
To a hazy afternoon in may
Nature's got me high and it's so beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth

You know that this corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me (x5)

This corner of the earth, is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me

Свърши работната седмица! Утре е ден за планина!
Поздрав с тази любима песничка ;)
И наздраве!

23 януари, 2008

Пустош

HEATH
[hi:θ]
пустош, равна местност, обрасла с ниски храсти

LEDGER
['ledʒə]
надгробна плоча

Пустош
1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.

Вчера са намерили Heath Ledger мъртъв в дома му. Гол, с хапчета до него. Не се знае дали се е самоубил, или е прекалил. На 28 години само, с жена и дете. Ама че тъпа история!

Симпатичен ми беше, играеше добре. Не мислете, че се превръщам в някой жълт вестник.
Преди години намериха мой приятел в мазето така... Стана ми мъчно просто.

Remembering Ledger - WNBC

Heath Ledger in Pictures - NYT

09 януари, 2008

7хC

С като Семково - хубаво е там, не бях ходила. Гори и приятни пътечки. Има изгледи към Пирин и Рила, но нямах късмет, когато бяхме на панорамата, имаше облаци и мъгла.

С като Ски - трудно, мъчно, тежи, боли. Ще ги усетя някой ден, ама трябва учител. За 5 дни само рало и бавни завойчета. Много лоша двигателна памет. Странно е, защото с танците се справям добре вече от 17 години.

С като Сняг - толкова хубаво наваля последните два дни от отпуската, беше истинска приказка. Имахме късмет и бе цяло чудо, че се върнахме на същия ден. Осъзнах го, когато слушах новините на топло.

С като Сол - преди няколко дни нагазих в сол по стълбите във входа. Бях с туристическите обувки. Някой беше поръсил обилно. После заспах и изобщо забравих да ги измия. На другия ден видях, че долната част от подметката леко се е разлепила. Дорева ми се. Солта разяжда всичко, затова не забравяйте да поизмиете обувките си!

С като Сълзи - на Семково си поплаках, защото се чувствах като дебил. За ските и тениса на маса. Затова детето ви трябва да спортува, докато е малко. После ще му е по-лесно и ще бъде част от компанията, а не като мен...

С като Смях - вчера цял ден се смея, беше ми хубаво, не знам защо. Танцувах си вкъщи и си попях, докато се прибирам. Ей така, без причина. Калин каза, че така трябва да се чувствам всеки ден! Пожелавам си го ;)

С като Снимки - все още си стоят в картата на фотоапарата, защото започнахме кампания и нямам време да ги прехвърля на компютъра. Скоро. Още една дума със С :)