18 февруари, 2009

Малките неща

Обичам малките улички - тихи, спокойни, приветливи. Само там можеш да срещнеш малките неща, от които да трепнеш и да се усмихнеш. Да се усмихнеш така, че да забравиш за проблемите и притесненията. И ведрото настроение да те държи през целия ден.
Малкото дете в градинката, което тича и се радва на топката. Малкото куче, което подскача от щастие, когато те види. Дебелият котарак, който те изпраща почти всяка сутрин до ъгъла. Песента на птиците, сгушили се в листата на последните дървета в големия сив град. Цветята в градинката на една от малките къщички, които все още не са съборили, за да построят поредния бизнес център или гигантска "жилищна кооперация с магазини"... Малкият пъстър и шарен "Плод и зеленчук". Малкият квартален фризьорски салон и малкото кафене, където се събират всички от махалата.
Само по малките улички времето спира за миг. В душата ти става топло. От щастие се просълзяваш и се смееш. Малките неща, за които си заслужава да живееш!

4 коментара:

morrt каза...

Май ти липсва пролетта...

taralezh каза...

В София е сух студ. Нито е пролет, нито е зима. Добре, че на Витоша сняг има!

Не ми липсва, но я усещам, че идва ;)

Прегръдки.

Анонимен каза...

Много красиво написано. И напълно вярно - малките улички и малките неща :) Поздрави и много усмивки.
Цвети

milleni каза...

еххххх :)