Разхищение

Предизборните листовки не са ли прахосване на средства по време на криза?! Пари за печат, превоз и хонорари на раздавачите...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...

Разговор

Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)

В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!

Разбирателство

Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!

А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.

Разнообразие

Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...

Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.

Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.

Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.

В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.

Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.

Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.

Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...

Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.

"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.

Tired

Благодаря на I can read.

Post-it мисли, които не бива да забравяме: Things we forget.

Снимки от миналото

Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com

От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com

Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...

Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day

Wait for me

Така се казва новият албум на Moby.
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)

Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:



Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen