29 юли, 2016

Понякога

толкова болиш...


Понякога ми се услаждаш,
а друг път ми горчиш.

Баланс.

Архивирам чувства
на забавен каданс.







25 юли, 2016

Внимавай

да не превърнеш хобито си в навик
и навиците си в хоби...

12 юли, 2016

Иглички

С възрастта раните зарастват все по-бавно и по-трудно.
И физическите, и душевните.

25 април, 2016

Благодаря


Благодаря ти.

За летенето към звездите,
но и за приземяването на поляните.
За гледките от върховете,
но и за разходките в горите.
За смеха и усмивките,
но и за сълзите.
А те невинаги са от тъга, знаеш.

Благодаря.

За всичко, което сме правили в синхронност,
но и за моментите, когато сме се разминавали.
Защото така се търсим и опознаваме.
За набелязаните и изпълнени неща,
но и за тези, които отлагаме.

Не се знае кой на кого е учител.

Бъдещето е облечено в мечтите ни.

11 май, 2015

Ти

Книжно ми е с теб.
Душоразлистваш ме.
А аз те сричам.
Буква по буква.
Търся значението ти
из речници и книги.
А ти си поезия
и смисълът ти
винаги ми убягва.

 
Мирела Петкова

08 септември, 2014

Кой е този връх?!

От години си мисля за подобно приложение... Щом има за съзвездията, защо да няма и за върховете? Понякога не разполагам с карта или с опитен планинар, за да ми каже кой връх кой е. Зяпам, възхищавам се и после гадая. Показвам снимки и питам приятели...

Наскоро разбрах от kambata, че вече има програма, работеща и за България - ShowMeHills AR mountain peaks. Дори тръгна на моя немощен телефон, какво щастие! :)



Последно - търси се сходна и безплатна за iOS...

02 септември, 2014

Интерес (но...)



Винаги има едно но.
То се крие зад препинателните знаци, зад редовете, зад погледите, зад усмивките, зад жестовете. Стои зад ъгъла, дебне и се чуди как да ни разколебае.

Винаги има едно само.
То носи обещание към себе си и другите. Някаква лична забрана. Измислен лимит. Само още малко. Само този път. Само сега и повече няма...

Но и само се преследват като котка и мишка. Кроят си номера. Объркват ни.

Забелязали ли сте, че искаме от нас да се интересуват само хората, които са ни интересни? Останалите приемаме за досадници, но невинаги можем да избираме вниманието... Какво ни остава след но? Да се радваме, че все някой ни се радва ;)