right ones

by icanread.tumblr.com

Не ме занимавайте

В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.

Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.

Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.

Благодаря!

Интерактивно изкуство

Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!

В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...

Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)

http://www.seeper.com

http://www.smoothware.com/danny

http://www.camilleutterback.com

Невероятно е човешкото въображение!

Поликлиники

Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.

1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.

2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.

3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.

4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.

5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.

6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.

7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.

Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.

Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.

Изнудвачи

Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.

Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.

В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.

Irony

Ех, върнахме се. Останахме повече, отколкото планирахме - общо 9 дни - и пак не ни стигнаха. Ето и кратък отчет.

Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(

Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).

Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)

Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.

Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.

Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)

Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)

Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)


Beady Belle - Irony

What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain

Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall

When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony

What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap

What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay

Отивам на море!

Заминавам с нощния влак за Варна - 1 седмица в Камчия.
Най-накрая дойде и моето море! :)

Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.