15 септември, 2016

Откъси от Рилке

(Отказване. То не е болестта
през детството. Забавяне. Предлог
да порастем. А всичко ти шептеше.
Не смесвай онова, което беше
омайващо, с това.)

• • •

Свещена моя самота,
богата, чиста в утринта,
като градина с рози свежи.
О, самота свещена, ти
Дръж здраво златните врати —
отвъд са буйните копнежи.

• • •

Душа… Това ли, дето в нас цвърчи?
Звънче на шут, което моли царя
да го похвали, да го отличи,
а после мре от бедност и мълчи
в тамянен дим, сред здрача на олтаря —
това ли е душата?

Аз виждам сняг от пролетни цветя
в нощта, където скитат световете,
и сякаш нося къс от вечността —
той в мен трепери и крещи с уста,
и иска да политне с ветровете…
Такава е душата!

• • •

О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена, течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг —
докато в теб бушува глъбината…

• • •

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата ѝ в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един — това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

• • •

Обичам аз една липа навън.
Летата, в пръстените занемели,
пак в клонки хиляди са разцъфтели
и пак са будни между ден и сън.

• • •

Така раздипли ти и овладя
живота, който плахо в теб съзрява.
А той, ту краен, ту прозиращ, става
в гърдите ти ту камък, ту звезда.


Райнер Мария Рилке

29 юли, 2016

Понякога

толкова болиш...


Понякога ми се услаждаш,
а друг път ми горчиш.

Баланс.

Архивирам чувства
на забавен каданс.







25 юли, 2016

Внимавай

да не превърнеш хобито си в навик
и навиците си в хоби...

12 юли, 2016

Иглички

С възрастта раните зарастват все по-бавно и по-трудно.
И физическите, и душевните.

25 април, 2016

Благодаря


Благодаря ти.

За летенето към звездите,
но и за приземяването на поляните.
За гледките от върховете,
но и за разходките в горите.
За смеха и усмивките,
но и за сълзите.
А те невинаги са от тъга, знаеш.

Благодаря.

За всичко, което сме правили в синхронност,
но и за моментите, когато сме се разминавали.
Защото така се търсим и опознаваме.
За набелязаните и изпълнени неща,
но и за тези, които отлагаме.

Не се знае кой на кого е учител.

Бъдещето е облечено в мечтите ни.

11 май, 2015

Ти

Книжно ми е с теб.
Душоразлистваш ме.
А аз те сричам.
Буква по буква.
Търся значението ти
из речници и книги.
А ти си поезия
и смисълът ти
винаги ми убягва.

 
Мирела Петкова

08 септември, 2014

Кой е този връх?!

От години си мисля за подобно приложение... Щом има за съзвездията, защо да няма и за върховете? Понякога не разполагам с карта или с опитен планинар, за да ми каже кой връх кой е. Зяпам, възхищавам се и после гадая. Показвам снимки и питам приятели...

Наскоро разбрах от kambata, че вече има програма, работеща и за България - ShowMeHills AR mountain peaks. Дори тръгна на моя немощен телефон, какво щастие! :)



Последно - търси се сходна и безплатна за iOS...