31 май, 2014

На път


„Перспективата за това неочаквано пътуване доста го вълнуваше. Обичаше да пътува. Спеше добре в спалния вагон и внезапните тласъци не му пречеха; приятно беше да полежи с цигара и да се чувства така пленително усамотен в малкото си купе; ритмичното потракване на колелата по връзките на релсите беше подходящ фон за насоката на размишленията му, а този устрем напред през равнината и нощта караха човек да се чувства като звезда, понесла се през пространството. А в края на пътуването беше незнайното.“

из разказите на Съмърсет Моъм