20 ноември, 2009

18 ноември, 2009

Не ме занимавайте

В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.

Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.

Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.

Благодаря!

27 октомври, 2009

Интерактивно изкуство

Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!

В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...

Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)

http://www.seeper.com

http://www.smoothware.com/danny

http://www.camilleutterback.com

Невероятно е човешкото въображение!

26 октомври, 2009

Поликлиники

Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.

1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.

2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.

3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.

4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.

5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.

6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.

7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.

Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.

Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.

15 октомври, 2009

Изнудвачи

Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.

Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.

В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.

14 септември, 2009

Irony

Ех, върнахме се. Останахме повече, отколкото планирахме - общо 9 дни - и пак не ни стигнаха. Ето и кратък отчет.

Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(

Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).

Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)

Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.

Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.

Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)

Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)

Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)


Beady Belle - Irony

What is good when the sun is shining
Is that it won't remain

Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain

Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall

When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony

What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap

What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay

02 септември, 2009

Отивам на море!

Заминавам с нощния влак за Варна - 1 седмица в Камчия.
Най-накрая дойде и моето море! :)

Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.

18 август, 2009

Break free



by thingsweforget

Да, точно това ще направя. Нямам спешна работа, а утре започва голямото четене...
Отивам си. Отивам на плуване! :)

14 август, 2009

11 август, 2009

Пирин 2009

От работа нямам време да разгледам и да кача някъде снимките от екскурзионното...
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!



Още снимки от Пирин в Picasa.

03 август, 2009

6 малки-големи неща

Не обичам първия ден след отпуската, когато трябва да наваксвам с всичко, което стои и ме чака.

Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...


След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)

Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:

1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.

Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)

Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.

С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.

20 юли, 2009

Търси се...

Кафяво портмоне от плат с лична карта, лични документи и около 50 лв.

Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!

Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!

Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?

За професия "джебчия" в ТЕМА.

13 юли, 2009

Приятелите по живот

Приятелите по литература
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат

У Цин в napanem 3.

07 юли, 2009

Разходи

Днес няколко пъти се опитвах да пусна факс на едни клиенти, но все ми даваше Communication Error. Обадих се на поддръжката в Орбител, тъй като ползваме IP телефония през тях. Номерът на конкретния клиент е към Спектър Нет. По принцип има ограничение за избиране на 0700, 0800, 0900, справки и други услуги на БТК, но не и за телефонните номера на Спектър Нет. Да, но връзката чрез факса не се получи. Смених кабелите с директната линия към БТК и... О, чудо! Изпратих го без проблем. Аха, значи повредата не е в моя апарат! Обадих се отново.

Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...

И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?

01 юли, 2009

Разхищение

Предизборните листовки не са ли прахосване на средства по време на криза?! Пари за печат, превоз и хонорари на раздавачите...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...

25 юни, 2009

Разговор

Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)

В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!

24 юни, 2009

Разбирателство

Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!

А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.

23 юни, 2009

Разнообразие

Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...

Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.

Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.

Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.

В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.

Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.

Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.

Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...

Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.

"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.

17 юни, 2009

Tired



Благодаря на I can read.

Post-it мисли, които не бива да забравяме: Things we forget.

16 юни, 2009

Снимки от миналото

Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com

От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com

Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...

Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day

08 юни, 2009

Wait for me

Така се казва новият албум на Moby.
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)

Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:



Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen

04 юни, 2009

HOME & Earth - филми, които си заслужава да видим на голям екран


Целият филм в YouTube. С приятел сподели, природата пази!

Гледах го на голям екран. Хубав и тъжен филм за крайности, безкрайности, контрасти, противоположности, безотговорности, нахалство, алчност, лакомия, безразсъдство, прахосничество, строежи, погубване, обезлесяване, осакатяване и загрозяване на природата. Грабене с пълни шепи на малкото, което е останало. Красиви картини, страшни картини, тревожни факти... Земята умира заради нас. Проекти, вдъхващи надежда в опазването на околната среда през последните години. Уникални кадри от кътчета по цял свят.

Случайно попаднах на Earth - още един интересен нов филм за животните и Земята, но от Disney. Не го намерих по кината в България :(

02 юни, 2009

Дъждът

Дъждовни мисли за танцуващи капчици в локвите, по перваза и прозорците, красиви облаци, дъга, мокра и свежа трева, кал в планината, мирис на гора и гъби, чай в хижата...

Дъждовни снимки във Flickr. Прекрасни дъждовни бокета пак там.

Дъждовно четене в Библиотеката.

Дъждовна музика. Търся си песни из плейъра, съдържащи 'rain'. Имам цели 56 :)

Слушам приятни инструментална звуци, които открих вчера в Jamendo: Zmitser von Holzman.

Като изключим болките в коленете, обичам да вали. Дъждът ми действа успокояващо, освежаващо, пречистващо и вдъхновяващо.

25 май, 2009

Чао, Facebook! Честит ви Spokeo!

В началото ми харесваше, че всичко е накуп, че мога да следя всичките си познати и приятели на едно място, независимо в коя държава се намират. Но от един месец започна адски много да ме дразни и да ми губи времето. Може би сама съм си виновна, защото не го "дозирам" равномерно. Но как се преглеждат събития от над 300 приятели за 1 час?!

Ангажираща, обсебваща и задушаваща мрежа. Досадна връзка, която се чудиш как да приключиш, но ти е любопитно какво ще стане и продължаваш да се мъчиш...

Деактивирах си акаунта. Получих съобщение, че ще им липсвам и се надяват да се върна скоро. Пък аз се надявам да не е скоро. Прелях от информация, снимки, линкове, резултати от тестове и т.н. Ако някой има нещо много важно за споделяне, имам лична и служебна поща, а след 17 ч. - skype и icq.

Чувствам се свободна, полезна и доволна. Надявам се да не получа абстиненция и депресия от липсата на "дрогата".

Ново!!!
Преди малко съвсем случайно открих нова клюкарщина и воайорщина: http://www.spokeo.com

Честито на вманиачените! :) Пу да не съм от тях! Нищо, че логото им е с таралеж!

20 май, 2009

Труфаки кокаки

Ре-кла-ма!
Името е смешно и странно. Гръцка му работа...
Много вкусни кокосови сладки. Не стават за наяждане. Само за десерт :Р
И тия Е-та не са от вредните, проверени са :)



19 май, 2009

If и have to

...Little things I know they're real
They make my soul complete...

Armin van Buuren - If You Should Go


...I have to lose
I have to try

Have to trust
I have to cry
I have to see
Have to know that I can be myself...

Armin van Buuren - Stay

12 май, 2009

Сарваш 2009

Бях за една седмица в Сарваш, Унгария - семинар за израелски танци.
Разглобена, изтощена, изморена, обезводнена, недоспала, но толкова щастлива :)

21 април, 2009

По следите на мечката

Дни: 18–20 април
Маршрут: с. Бързия – м. Пръшковица – м. Щърковица – х. Ком – вр. Ком – Берковица
Скиталци: аз, Калин, Асен и Стефчо.
Животни по пътя: коне, Буков сечко (Morimus funereus), сърни и сръндаци (Capreolus capreolus), горски мишки (Clethrionomys glareolus), птици, охлюви, сгазени дъждовници (Salamandra salamandra), многоножки (Myriapoda), сгазени планински жаби (Rana temporaria). Шофьори, внимавайте къде карате! Толкова трупове на дъждовници и жаби не бях виждала през живота си!
Багаж: полар, два панталона, яке, чорапи, храна, два чувала, палатка
Пари: 40 лв. – автобусни билети, нощувки, супа, салата, ракия и чай
Снимки: в Picasa

18 април
Централна автогара + късмет = последните 4 билета до с. Бързия.
Никога не съм идвала в тази част и няма как да знам, че има гадни завои, завойчета и завоища. Става ми лошо. Мълча си и гледам напред. Стигнахме! Всичко е зелено, ухае на пролет, а тия хора какви хубави къщи и градинки имат! Вървим по асфалтов път през, гора, запалени стърнища, викаме, пеем. Само ние и птиците сме. Или поне така си мислим. И изведнъж... насред пътя... един оглозган конски крак. Още има козина и кръв. По телта около копитото разбираме, че е бил завързан на полянката. Става ми мъчно. Сигурно са го нападнали глутница вълци или кучета. Той се е опитвал да избяга и не е успял... Напрегнато ми е. Разбирам за трети път какво е "да се подрискаш от страх". Съвсем буквално казано ми се приходи до тоалетната от случката. Стигаме до рекичка и изоставена къща, където останалите решават да хапнат нещо. Как да ям, като тоя оглозган крак ми е още пред очите?! Хрупвам едно сухарче, за да не ми стърже стомахът нагоре. Разсъждаваме как и какво може да изяде цял кон. Опитваме се да се разсеем с нещо и да не мислим за това.
Много е странно, че няма утъпкана пътека през гората! Изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал там от лятото! Но има маркировка и изкачването продължава – стръмно, но приказно! Живописна гора. Безкрайна гора. Рядка гора. Гъста гора. Елфска гора. Мъх, дървета, пещери, малки горски мишки, сърни, но и пресни следи на глигани, вълци и мечка! Огромни мечешки лапи! Мирише на животни и на пикоч... Явно в тази пещера е спала баба Меца. Вървим по петите й и се надяваме да не изникне отнякъде... Горе на билото се надявах да няма животни, щото е високо. Но отново вървим по следите им. Няколко пъти се сещам за Винету и Лисицата и детето.
Да опъваме ли палатките? Сещаме се за оглозгания кон и за мечката. Единодушно продължаваме към хижата. Иначе няма да мигнем и постоянно ще се ослушваме и оглеждаме. А това не са почивка и приятен адреналин. Тия 5 часа преход минаха толкова бавно! Старата хижа е в ремонт, но новата работи и цените са приемливи – 10 лв. на легло.
Вечеряме до печката и разказваме на всички какво сме видели и преживели по пътя.
В стаята беше хладно и влажно. Легнахме си рано и се надявахме да не сънуваме кошмари.

19 април
Събудих се първа. Дори не помня какво съм сънувала. И по-добре!
Бяхме решили да отидем до вр. Ком. Ставаме и поглеждаме навън – гръм и мълния, град и порой! Отидохме да закусим. Спря към обяд и веднага се „изстрелваме“ от хижата. Разхождаме се из гората, приказваме, снимаме. Има около 40 cm сняг. В София се чудех дали да взема гетите. Предполагах, че през слънчевите дни снегът се е стопил, но реших, че по-добре да ги нося, отколкото да ми потрябват и да ги няма. И добре ми послужиха!
Зимната пътека е отрупана и тепърва трябваше да бием пъртина. Решаваме да вървим по лятната маркировка. По пътя се сблъскахме само с един кофти наклон, по който, ако се изпързаляш и не заседнеш някъде, спокойно може да се търкулнеш до хижата... стисках зъби и забивах обувки. Минахме го. По-нататък е лесно и равно малко преди върха. Отново следи от вълци. Какво правят толкова високо? Каква храна търсят под върха? За миг си вкарах филм, че ще ни посрещнат горе, но лапите правят завой вдясно. Успокоявам се. С нас върви и още една двойка, които са взели чадъри (моля се да са пластмасови) за дъжд и подпиране в снега.
Върхът е прекрасен! Имаме късмет – грейна слънце и виждаме Сърбия чак!
На връщане след снежния наклон е лесно. Тъкмо влизаме в хижата и отново се изсипва пороен дъжд. Щастливи сме, че ни изчака! С разочарование откриваме (всички без Калин), че обувките ни са пропуснали. За пръв път ми се случва! Но ги разхождам вече 3 години... Сещам се за съвета на старите планинари при мокри крака и си слагам найлонови пликчета върху сухи чорапи. Така ми е значително по-комфортно и сухо. Нямам други обувки или чехли. Нали идеята бе да сме на палатки...
в топлите чували.
Дъждът поспря и излизаме да се разходим в гората. На пистата виждаме сръндаци. Правя отчаяни опити да снимам един, но преди залез слънце светлината не стига и не се получи много.
Спретваме си празнична вечеря с яйца, козунаци, ракии, а за невегетарианците (Калин и Стефчо) една компания донесе и агне!
Приказки на пейката, приказки в стаята и по леглата.

20 април
Хич не ни се става, но трябва да хапнем и да съберем багажа от всички ъгълчета на стаята. Сбогуваме се и потегляме към 12 ч. На табелата пише, че пътят е 16 km и се минава за около 2-3 часа. Пред нас на 4-5 метра нищо се не види! Гъста мъгла, но ще вървим, няма как, няма за кога. Косите и миглите ни се покриват със скреж. Добре, че има читава маркировка. Започна да роси и силно се надяваме с това да се разминем. Затъваме в някакъв кален терен, а аз се радвам като малко дете, щото обичам да газя в калта. Пак заваля и повече не спря! Тази Берковица не се вижда никаква! За втори път ме вали в Стара планина. Добре, че този път не е градушка, като след вр. Ботев миналата година!
След 2 часа дъжд якето и дъждобранът на раницата започват да пропускат и ми става студено и тежко. Толкова им бил капацитетът. Обувките малко джвакат, но това не ме притеснява, докато се движим. Страшно е, ако стоим на едно място. Различните хора, които срещаме в началото на Берковица, имат различни мнения къде точно се намира автогарата. Обикаляме мокри, хората ни зяпат странно и ето, че най-накрая намираме автогарата. Часът е 15:15 (добре сме вървели при тия условия). Питаме и разбираме, че в 15:30 има автобус за София! Ето на това му се казва късмет! Важното е да имаш сухи дрехи, които предвидливо си сложил в найлонов плик. Преоблякохме се и се качихме в автобуса (тук не разбрах защо Асен слезе, но шофьорът потегли без него! Калин му викна да спре и да чака.) Седнахме доволни и целите гъбясали от мокрото. Все едно сме се киснали 2 часа с дрехите и обувките в басейна. Фотоапаратът, мобилният телефон, тефтерчето за записки, карти, листчета, книжка със 100 обекта – са като изпрани или сдъвкани и изплюти! Не страдам много, тъй като не ми е за пръв път...

Прибирам се и започвам да окачам и увесвам мокрите си вещи навсякъде из стаята. Повечето ми вещи са се намокрили в раницата. Ето защо всичко трябва да бъде добре опаковано в найлон. Особено хартиените неща, дрехите и чорапите. Излиза, че пликчето е пръв приятел на туриста!

Няма нищо по-хубаво от топъл душ и вечеря след всичко това!

Изводи и поуки...
Докато има сняг, животните са гладни и палатките не са най-добрата идея. Добре е да се ходи с група от повече хора, за да има и по-малко страх. Но пък ако са прекалено много, може да настъпи паника... В Стара планина маршрутите са дълги и разстоянията от хижа до хижа (или заслон) са по няколко часа, така че всичко трябва да се преценява внимателно – сили, психика, време, прогноза (мени се постоянно, очаквайте изненади), карта, багаж, храна, дрехи.

Както всеки път, ме завладява приятното усещане от живописната природа на България. И вече обсъждаме следващите скитания...

16 април, 2009

Дъждовно-слънчево

Времето влияе на настроението ни ;)
Наслаждавайте са на дъждовно-слънчевите-почивни-дни с любимите хора :)

07 април, 2009

Пролетни вдъхновения

Музиката ме вдъхновява.

Случайно попаднах на това клипче, откъс от филма August Rush. Пропуснала съм го. Ще трябва да го гледам скоро.




Книгите ме вдъхновяват. Колкото повече чета, толкова повече "огладнявам" за нещо за четене. Не мога да спра.

Движението ме вдъхновява - ходенето, плуването, танците.

Фотографията ме вдъхновява - кадрирането, светлината, сенките, цветовете, акцентите.

Планината ме вдъхновява. Всеки ден си мечтая да съм сред природата. И чакам почивните дни с нетърпение.

Смехът ме вдъхновява. Заразен е. Усмивката също. На някои хора очите им постоянно се смеят. Толкова е хубаво!

Песента на птиците ме вдъхновява. Слушам ги сутрин и вечер. Така успокояват.

Слънцето ме вдъхновява. И ме кара да си мисля за разходки, сладолед, шоколад, усмивки и ПОЧИВКА!

02 април, 2009

JURGA

Jurga Šeduikytė.
Прилича ми по нещо на Dolores от The Cranberries.
Хубава е. Гласът й също е хубав. А клиповете й...

Let's talk a bit, days, midnight, love and hate, attention, silence, pain, heart, ice-cube, coffee, crowd, lonely, abandoned, tea... No pulse.





23 март, 2009

Три дни до планина не стигнала

Записах се на кръжок по фотография, пък да видим какво ще излезе :)
От групата само аз снимам със сапунерка, но се надявам за по-сложните задачи другите да ми услужат с няколко кадъра. Ще имаме теория, практика, срещи с интересни хора и прожекции на филми.

В петък не бях на работа. Докараха ми шкафотеката (шкаф, който служи за библиотека) и целият ден отиде в пренасяне, подреждане, разглеждане на книги, списания, спомени, сантиментални листчета, писма, стихотворения, статии и т.н. Хич не обичам да стоя вкъщи по цял ден. Но се заробих!

В събота бях на фестивал за народни танци в зала "Триадица". Беше велико! Думи не могат да опишат топлото чувство, което ме изпълни. Не бях виждала на едно място толкова много състави и хора, които обичат народните танци. Разказвам от няколко дни как най-големият състав беше от 180 души!!! Едва се събираха в залата. След това бях на гости на едно бебе, а после на нашите и така си отиде съботата (по принцип ден, определен за планина).

Неделята беше слънчева и приятна, но пак не стигнах до планината. Дойде ми музата и измих прозорците. Следобед имах среща с едно момиче, което живее в Испания и свири на цигулка в оркестъра на Севиля. Беше много приятно! Бъбрихме си и опитахме една странна салата с авокадо, круша, марули, синьо сирене и карамелизирани орехи. Като се сетя сега за орехите, ми потичат лиги :Р~ Много вкусна беше! Не бях яла пица с моцарела и сушени домати, но и тя беше много вкусна! Облизахме чиниите. Явно и сега съм много гладна, защото ми потекоха лигите, докато пиша.
После отидох на танци и за 3 часа изпотих изядените вкусотии :)

Напук на времето си сложих много симпатична и слънчева тема за браузъра - Foxkeh.

Получих новото GEO и нямам търпение да го започна. Но няма да е сега. Трябва да поработя.

04 март, 2009

Почивка в едно селце

Изкарахме чудни три почивни дни!
Пътувахме с четирима мъже в колата (без да става дума за мен и котката) :Р
Спахме в една къща в с. Мийковци.
Тишина и спокойствие - нямахме обхват. Печки на дърва - голяма жега!

Разходихме се по екопътеката край с. Хотница и се наслаждавахме на водопада и пещерите. Бяхме и до Царевец.
Вечерите минаваха в механата пред камината - приказки, смях, музика, наздравици, хоро. А навън в градината - барбекю и... наблюдение на Луната и Венера през телескоп ;)
Благодаря на всички за хубавата почивка!

Днес ми е спокойно, усмихнато, слънчево и приятно. Въпреки че съм в града. Природата и смехът зареждат. Прав е бил Алеко Константинов.

Какво? Швейцария ли?!

Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия - не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града...

18 февруари, 2009

Малките неща

Обичам малките улички - тихи, спокойни, приветливи. Само там можеш да срещнеш малките неща, от които да трепнеш и да се усмихнеш. Да се усмихнеш така, че да забравиш за проблемите и притесненията. И ведрото настроение да те държи през целия ден.
Малкото дете в градинката, което тича и се радва на топката. Малкото куче, което подскача от щастие, когато те види. Дебелият котарак, който те изпраща почти всяка сутрин до ъгъла. Песента на птиците, сгушили се в листата на последните дървета в големия сив град. Цветята в градинката на една от малките къщички, които все още не са съборили, за да построят поредния бизнес център или гигантска "жилищна кооперация с магазини"... Малкият пъстър и шарен "Плод и зеленчук". Малкият квартален фризьорски салон и малкото кафене, където се събират всички от махалата.
Само по малките улички времето спира за миг. В душата ти става топло. От щастие се просълзяваш и се смееш. Малките неща, за които си заслужава да живееш!

11 февруари, 2009

Бодлите на таралежа

Затова са му здрави бодлите, защото сам си върши работата...

Аристотел казва така:
• "Приятелството е като една душа в две тела."
• "Нещастието сплотява хората."
• "Който е приятел на всички, не е приятел на никого."
• "О, приятели мои! На света няма приятели!"
• "Добре започнатото е наполовина свършено."
• "Всяка платена работа обсебва и разваля ума."
• "Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир."

Библията казва:
• "По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека." Псалом 118:8
• "Защото каква полза за човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал и трудовете му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета." Еклесиаст 2:22,23

02 февруари, 2009

Само за жени: Bio превръзки

Може и да е мания, но продукти с етикет Bio привличат погледа. Реших да експериментирам и да опитам... превръзки с билки!
Оригинално изобретение. Не би ли трябвало обаче да се казват билкови превръзки?

Миришат на поляна с билки. На вид са обикновени всекидневни превръзки, но... поръсени вътре с билков прах. Внимание, прашецът се вижда с просто око! Да не се изплашите, когато отворите пакетчето... Изглеждат странно. Мислиш си: "Все едно си слагам пакетче чай в гащите." Има и книжка с инструкции, където пише, че не се препоръчват за бременни. Може би билковата смес е прекалено силна за плода... Ако не сте алергични към някои от билките, които така и не видях в пълен списък, не би трябвало да имате странични ефекти.

Единственото, което не ми хареса, е опаковката на превръзката. Едвам се отваря и се къса не където трябва. Но това хич не ме учудва, тъй като повечето български опаковки са такива.

Ето и сайта на Palomita Bio.

Други: Оказа се, че не са първите:
GoodFriend Herbal Sanitary Pad
Herbal Sanitary Pad

Тема за размисъл: Колко точно bio е един козметичен/хигиенен продукт, чиято опаковка не е произведена от биоразградим материал?!

13 януари, 2009

05 януари, 2009

Болки във врата

Никога не съм изпитвала подобна болка във врата толкова продължително. Вече седми ден не спира да ме боли. Сега пък лявото сухожилие. Имам и топче. Възел. От дясната страна имам дископатия на шийните прешлени, но нея си я влача от 4 години и съм свикнала.
Сега осъзнавам колко важна е ролята на врата. Не мога да спя нормално. Като ходя, ме боли и ми пулсира... Не мога да се смея, да кашлям, да кихам, да се прозявам, да дъвча без болка. Празниците ми не бяха почивка, а мъка и стискане на зъби.

Пих Фламексин по съвет на личната лекарка, но ме отпуска за час-два и болката се връща.

НОВО!
Бях на хирург, после на невролог, взеха ми кръв за ПКК и ревма-фактори. Очаквам резултатите до края на седмицата... Биха ми инжекция Флостерон. От нея ми се схванаха гърбината, ръката и кракът... По-добре да не четете нежеланите реакции, защото звучат много страшно.
Диагнозата е плексит (брахиален) с ошипяване и възпаление на лимфен възел. Хирургът каза, че имам шийно-раменен радикулит освен дископатията. Не мога да си представя, че може да има толкова болести в една област накуп. И то на 27 години.

Добре, че двама колеги ме отмениха вчера, не можах да се замъкна до офиса...
Сега трябва да пия хапчета една седмица. И да се пазя, че пак съм на работа.


Желая на всички здраве и баланс през годината!