19 януари, 2010

Малък Сечко

*Дойде мечтаният сняг!*



Снощи валяха малки сребърни прашинки, но се топяха още преди да се приземят. Днес вали на парцали като в приказките.




Миналата седмица снегът на Витоша беше доста странен - от слънчевата страна имаше около 2 cm топченца, а на сянка пък приличаше на вкусни кокосови стърготини :) Явно вятърът така ги е навял. Ако се задържи до събота, ще газим в сняг до колене горе :)






„Кокосовият“ сняг :)




Слънце и синьо небе, въпреки прогнозата за виелица.


Дърветата бяха заскрежени като на снимка с IR филтър.

Снимката на Снежко е правена в двора на една вила в Рельово, където изкарахме три чудни празнични дни ;) Тази на човечето е snow art на unknown artist върху една кола на ул. Поп Богомил. Останалите снимки са от Витоша.

15 януари, 2010

WeeMee


Скайп WeeMee аватар. Жалко, че не могат да се добавят повече джунджурии, с които да се опише човек. Но може с думи:
Моят живот = работа + шоколад + книги + чай + Интернет + снимки + планини + танци.
Нацупената физиономия е заради неща, които ми липсват и искам да правя, но все не остава време... Или пари. Като плуването например.
Изброените помагат да забравя за тъгата.

05 януари, 2010

За нещо, което ме кара да се чувствам като нищо

И какво, като Новата година дойде? Какво от това, че си пожелаваме всичко най-хубаво, като голяма част от пожеланията са лицемерни? Личи си по напевната и превзета интонация на съседите, продавачите и т.н. Не ми е приятно. Не ми е истинско. Не ми е искрено.
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.

Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.

А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!

Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)

Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.

Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.

Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!