И какво, като Новата година дойде? Какво от това, че си пожелаваме всичко най-хубаво, като голяма част от пожеланията са лицемерни? Личи си по напевната и превзета интонация на съседите, продавачите и т.н. Не ми е приятно. Не ми е истинско. Не ми е искрено.
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.
Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.
А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!
Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)
Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.
Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.
Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!
3 коментара:
Ежке, напълно те разбирам. И на мен са ми много фалшиви всички пожелания. Аз с повечето, на които исках наистина да им пожелая нещо, си бяхме заедно по празниците. С други успяхме да си поговорим на други теми, преди да си разкажем как сме посрещнали новата година. За тях знам, че няма да ми се разсърдят дори и да не им честитя нищо. Надявам се че няма да ми се разсърдят и многото хора, които ме поздравиха по всякакви online начини, а аз така и не им отговорих. Дори GSM-а ми беше изключен до 2-ри вечерта (с оправданието че нямам обхват). Аз съм безсилен само към всякакви слабо-познати (съседи, познати от някъде, дори колеги), които срещам на живо и трябва да се изтърпят всички пожелания, пък и ти да измислиш нещо и накрая да завършиш неловко разговора, защото няма какво друго да си кажете. Важното е да не го приемаме навътре и не се депресирай. Усмихвай се на всички намръщени хора .. дори и на пук или пък от безсилие да се направи друго :)
Точно така, накрая си го казала най-добре! :)
Да, Ицо, точно за това говоря!
Пластик, все още има надежда ;)
Хубаво е да знаеш, че има някой, който те разбира.
Публикуване на коментар