24 октомври, 2008

Тибет

Това е името на последната песен от албума Travel... (In Order Not to Arrive) на Jazzamor. Снощи я слушах. После прочетох текста.

Jazzamor - Tibet

He smiles like a child,
his gentleness flows and flows for miles
and if you look in his eyes
you’ll see a thousand lost goodbyes
The honesty of love
gathered up inside his mind
Is it desire that I want
that has me crossing over lines

If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?

So soft in his ways
It calls me to his holy place
Seducing me to stay
Surrender 'til I must obey
But will it be enough
and will I ever take his name?
Is it desire that I want?
I can't go back the way I came

If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?


Сутринта станах и си казах, че ако аз не променям деня, няма кой друг. Отидох на плуване. Сама. Изплувах повече от километър! Слушах само бълбукането при издишването ми под водата, гледах светлините и отраженията. Чувствам се толкова добре, когато съм в басейна. Скоро си говорихме с pudes, че има такова състояние като транс, когато човек спортува. Това е полезната дрога :)

Преди малко отидох да хапна във вегетарианския. На съседната маса имаше момче, което ме погледна и се усмихна по детски. Сетих се за песента. Разказваше истории за последните си пътешествия - раница, влак, автобус, хостели, река Амазонка, ледници, пингвини, Патагония. Заслушах се. Как ми се пътува и на мен. Той пак ме погледна, усмихна се и направи знак да се присъединя към тях. Казах му, че мога дълго да слушам разкази за пътувания. Попита ме дали имам някакви планове. Споделих, че обичам да ходя по планините и искам да отида до Триглав в Словения. А той каза само: "Какъв Триглав? Отиди да видиш Тибет!" Пак се сетих за песента и се усмихнах. А аз смотолевих: "По-добре е сега да отида на работа", махнах им за "Чао" и си тръгнах.
Вървя си към офиса, усмихвам се и си мисля дали това не е някакъв знак? Песента, после и това момче...

Човек трябва да е по-решителен да прави това, което иска. Сега. Не да отлага постоянно. После не се знае дали ще има възможността. Времето и парите не трябва да са пречка. Сега, докато е млад и луд. С раницата. С пътеводителите. Дори и сам. Важното е да решиш. Да тръгнеш, за да усетиш себе си и света.

Тибет, ако това е знак, може би скоро ще те видя ;)

2 коментара:

Bla каза...

"Човек трябва да е по-решителен да прави това, което иска. Сега."

хапсолютно

zhasgagi каза...

нали разправяше че не било толкова лесно.а сега само едно момче и една песен промениха онази глупава упоритост която все блокираше, когато ти казвах че е МНОГО лесно...и всъщност пречките са минимални.