Откакто няма Back Home, се чудя какво да ям... И се чудя защо има толкова малко избор за вегетарианците по заведенията. Колко години трябва да минат, за да не се чувстваме пренебрегнати? Защо си мислите, че ни стига „разнообразието“ от боб, леща, гъбена супа, пържени картофи, баница и две-три пици?
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.
Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...
Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...
Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!
А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.
П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.
3 коментара:
Ха :) Честито на фейсбука.
Иначе и на мен в офиса ми се чудят защо излизам всеки ден, а не си поръчам нещо. Навън си е студено, но на мен ми харесва да се разходя.
Уж вегетарианците се увеличават наистина, ама да ти кажа и аз като трябва да хапвам навън съм или на единствения в менюто вегетариански сандвич, или на някаква кифла например... Ама няма да се даваме!
Намерих си едно място, близо е до офиса. Всеки ден готвят по нещо вегетарианско заради мен и още някакъв веджи :) Хората са готини и се чувствам като на гости в къщата им. Правят най-хубавите домашни пържени картофи, кашкавал на плоча и десерти :Р
Единственият минус е, че дрехите много се вмирисват на манджа после, но това е неизбежно през зимата... И тия цигари, но да не започвам да мрънкам като всеки бивш пушач :)
Публикуване на коментар