12 февруари, 2010

Офлайн

Все по-рядко пиша в блога. Моите познати и приятели също... Покрай толкова много социални мрежи и възможности за комуникация блоговете ще вземат да измрат.

Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.

А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.

Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!

4 коментара:

trakatumka каза...

на мен ми стана тъжно оня ден, като си помислих само, че дори когато току-що си се запознал с някого, комуникацията неизменно минава поне през скайп или фейсбук. и това са ни едни от първите впечатления за човека. така се опознаваме. изкуствено...

taralezh каза...

Да, точно за това си мисля и аз. Ужасно е. Тъжно е.

С приятелите извън България няма как... А за тези, които са в твоя град - скайп и фейсбук трябва да са само средство за уговаряне на срещи на живо, обмяна на кратки съобщения, известия, събития и т.н.

Не всеки човек е еднакъв онлайн и офлайн. Въпреки емотиконите, стават грешки в комуникацията. Сухо е. Скучно е. Няма поглед, няма допир, няма миризма, няма го усещането за близост с човека. Няма наздравици, няма усмивки. Няма го дружния смях дори. Говорим си в знаци, символи, снимки, песни и линкове. Безкрайно сърфиране и лутане, безкраен чат, безкраен копи и пейст...

Анонимен каза...

пиши от време на време, има кой да чете :)

Ина каза...

Еми, оправих си настройките на блога, била съм те блокирала заедно с още хора!:))