26 февруари, 2010

Меланхолия

Меланхоличните песни са подходящи за мрачното време, но не и за работа.
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.

Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)

12 февруари, 2010

Офлайн

Все по-рядко пиша в блога. Моите познати и приятели също... Покрай толкова много социални мрежи и възможности за комуникация блоговете ще вземат да измрат.

Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.

А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.

Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!

02 февруари, 2010

Глад

Откакто няма Back Home, се чудя какво да ям... И се чудя защо има толкова малко избор за вегетарианците по заведенията. Колко години трябва да минат, за да не се чувстваме пренебрегнати? Защо си мислите, че ни стига „разнообразието“ от боб, леща, гъбена супа, пържени картофи, баница и две-три пици?
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.

Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...

Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...

Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!

А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.

П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.