Покрай снимките във Flickr... случайно попаднах на тази публикация...
Чудя се има ли смисъл да коментирам и да отговарям.
Не парадирам с нищо. Винаги съм била такава. Нямам желание да бъда една от "вас", нито следя какво правите... Не е феминизъм, повярвай ми. Почти всичките ми приятели са мъже. За 26 години съм пробвала няколко пъти и не ми харесва да съм с токчета, секси дрешки и обеци. Не мисля, че съм прошляк. Мога да бъда мацка, мога да бъда и гамен. Чувствам се чиста и спретната, макар моята мода да е туристическата и небрежната.
Грамотно и симпатично момиче си. Защо се занимаваш с мен, а не си живееш в своя свят? Относно снимката на момичето с ботушите - снимана е в гръб, не съм нарушила личните й права. Не съм я обидила. Само коментирам модата и колко много жертви взима тя.
Щом не ти е приятно, не ме чети и не ми разглеждай снимките. Май имаш много свободно време, в което да се занимаваш с другите...
29 юли, 2008
25 юли, 2008
Добро утро, пиянице!
А може би съм слагала такова заглавие? А може би не? Днес всякаква мисловна дейност липсва - главата ми е като празна кана от бяло вино. И ледът се е стопил ;) Убедих се, че не трябва да се пие в четвъртък вечер!
Снощи се почувствах като ученичка, толкова весело и безгрижно беше! Пихме винце, смяхме се, разказвахме си историйки. После отидохме в една градинка, където имаше кресло и табуретки :) Сериозно говоря! По-добре в градинката, отколкото до кофите. Имаше и люлка с локва под нея. Като децата се люлях и наджапах. Прибрах се усмихната с мокри крачоли и с подаръка за Калин ;)
Миналата седмица беше странна, филмова, приказна! Моминско парти, на което играхме ролята на лошите момичета, сложихме диадеми с рога, напихме бъдещата булка, смяхме се на мускулестия стриптизьор :D В събота бях с фръцкава рокля и нови сандалки на сватба в Ботаническата градина, а после на купон във Военния клуб. Гостите - около 200 човека! Отначало се чувствах странно, като на коктейл или на карнавал. Но колко важно нещо е самочувствието! Достатъчни са трима души, които да дойдат и да ти кажат колко си очарователна, прекрасна и хубава, за да се почувстваш като принцеса на бал ;)
В неделя се събудих рано от строежите до нас и реших, че ми се ходи на Витоша, не мога без планина. Както казва един познат: "Витоша е най-хубавото нещо на София!" :) Брат ми беше на изпит, нашите имаха работа, Калин спеше, баба ми отиде на разходка в Пасарел... Нямаше с кого да отида и реших, че ще си направя преход сама. Какво толкова, пълно е с хора в неделя. Не ми е за пръв път да ходя сама на планина.
На Княжево беше пълно с боклуци, което ме отврати! По пътя се заговорих с един мъж (бързоходец), 25 години живял в Канада, върнал се заради внучето, показа ми го на снимка - руса коса и сини очи :) Човекът говореше много добре български език, никакъв акцент. А има българи, които така се повреждат! Не знам дали се превземат, или прихващат по-бързо тамошната интонация...
С него се качихме до Златните мостове. Така бързо ходеше, че три дни след това ме боляха краката! Добра тренировка :) Пътят ни се раздели, защото продължих към Момина скала. Наслаждавах се на въздуха, птичките, пеперудите, зеленината. Ама то било много хубаво да се разхождаш сам, да не се съобразяваш с никого за темпо, спиране, ядене, снимане. Така добре си починах. Хапнах няколко чушки и един морков, но ми пристърга и се наредих за супа в ресторанта. Голяма грешка!!! Опашката се придвижваше ужасно бавно. Минаха 40 минути, докато дойде моят ред! Един чужденец зад мен говореше: "Българите са много търпеливи хора! Харесвам вашата студена супа с краставици и чесън! И шопската салата!" :) Краката ме заболяха повече от чакане, но копривената супа си заслужаваше търпението ;) Е, потеглих обратно надолу, че да не мръкна. Как не ми се прибираше в града... По пътя срещнах един дядо, познат на майка ми, с когото си поприказвахме. На 90 години е и всеки ден се качва на Витоша! Да сме живи и здрави и ние да можем на неговите години! Даде ми собственоръчно написана визитка - да му се обадя друг път, като реша да ходя, а няма с кого :)
С бърза походка и изпреварване на всички слизащи бях долу за по-малко от два часа. Пак при боклуците на Княжево. Отсреща дечицата си играят на площадката, жалка гледка. Прибрах се много доволна и усмихната. Никъде не исках да ходя после, а трябваше да се виждаме с Калин и Крис. И те, сякаш по телепатия, ми дойдоха на гости! Изненада! Много се зарадвах! Пихме мляко с какао и ядохме меденки :) Изпратих ги и заспах сладко.
Скоро ще кача снимки във Flickr. Това си спомням през изминалите дни. Значи главата ми не е съвсем празна ;)
Вече имаме билети за влака. След месец ще сме на прекрасния див плаж... и както се казваше в онази презентация със снимки на приказни плажове: And now, back to work!
Снощи се почувствах като ученичка, толкова весело и безгрижно беше! Пихме винце, смяхме се, разказвахме си историйки. После отидохме в една градинка, където имаше кресло и табуретки :) Сериозно говоря! По-добре в градинката, отколкото до кофите. Имаше и люлка с локва под нея. Като децата се люлях и наджапах. Прибрах се усмихната с мокри крачоли и с подаръка за Калин ;)
Миналата седмица беше странна, филмова, приказна! Моминско парти, на което играхме ролята на лошите момичета, сложихме диадеми с рога, напихме бъдещата булка, смяхме се на мускулестия стриптизьор :D В събота бях с фръцкава рокля и нови сандалки на сватба в Ботаническата градина, а после на купон във Военния клуб. Гостите - около 200 човека! Отначало се чувствах странно, като на коктейл или на карнавал. Но колко важно нещо е самочувствието! Достатъчни са трима души, които да дойдат и да ти кажат колко си очарователна, прекрасна и хубава, за да се почувстваш като принцеса на бал ;)
В неделя се събудих рано от строежите до нас и реших, че ми се ходи на Витоша, не мога без планина. Както казва един познат: "Витоша е най-хубавото нещо на София!" :) Брат ми беше на изпит, нашите имаха работа, Калин спеше, баба ми отиде на разходка в Пасарел... Нямаше с кого да отида и реших, че ще си направя преход сама. Какво толкова, пълно е с хора в неделя. Не ми е за пръв път да ходя сама на планина.
На Княжево беше пълно с боклуци, което ме отврати! По пътя се заговорих с един мъж (бързоходец), 25 години живял в Канада, върнал се заради внучето, показа ми го на снимка - руса коса и сини очи :) Човекът говореше много добре български език, никакъв акцент. А има българи, които така се повреждат! Не знам дали се превземат, или прихващат по-бързо тамошната интонация...
С него се качихме до Златните мостове. Така бързо ходеше, че три дни след това ме боляха краката! Добра тренировка :) Пътят ни се раздели, защото продължих към Момина скала. Наслаждавах се на въздуха, птичките, пеперудите, зеленината. Ама то било много хубаво да се разхождаш сам, да не се съобразяваш с никого за темпо, спиране, ядене, снимане. Така добре си починах. Хапнах няколко чушки и един морков, но ми пристърга и се наредих за супа в ресторанта. Голяма грешка!!! Опашката се придвижваше ужасно бавно. Минаха 40 минути, докато дойде моят ред! Един чужденец зад мен говореше: "Българите са много търпеливи хора! Харесвам вашата студена супа с краставици и чесън! И шопската салата!" :) Краката ме заболяха повече от чакане, но копривената супа си заслужаваше търпението ;) Е, потеглих обратно надолу, че да не мръкна. Как не ми се прибираше в града... По пътя срещнах един дядо, познат на майка ми, с когото си поприказвахме. На 90 години е и всеки ден се качва на Витоша! Да сме живи и здрави и ние да можем на неговите години! Даде ми собственоръчно написана визитка - да му се обадя друг път, като реша да ходя, а няма с кого :)
С бърза походка и изпреварване на всички слизащи бях долу за по-малко от два часа. Пак при боклуците на Княжево. Отсреща дечицата си играят на площадката, жалка гледка. Прибрах се много доволна и усмихната. Никъде не исках да ходя после, а трябваше да се виждаме с Калин и Крис. И те, сякаш по телепатия, ми дойдоха на гости! Изненада! Много се зарадвах! Пихме мляко с какао и ядохме меденки :) Изпратих ги и заспах сладко.
Скоро ще кача снимки във Flickr. Това си спомням през изминалите дни. Значи главата ми не е съвсем празна ;)
Вече имаме билети за влака. След месец ще сме на прекрасния див плаж... и както се казваше в онази презентация със снимки на приказни плажове: And now, back to work!
16 юли, 2008
Бедни и богати
Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.
Притчи 14:20
„Така е. Сиромахът няма какво да предложи. Толкова е гол и бос, че се нуждае от помощ. Домът му е толкова жалък, че никой не иска да му отиде на гости. Трапезата му е толкова скромна, че едва има за самия него.
Друго е при богатия. Той има изобилие, всеки се стреми към него, защото има какво да получи.
И в духовно отношение е така. Много хора са толкова бедни духом, че никой не иска да има допир до тях. Те нямат за никого добра дума. Обичат да мърморят и да одумват другите. Вечно са недоволни. Каквото и да става, не може да им подобри настроението. Пазят правата си с нокти и зъби. Готови са да се скарат до смърт дори с родните си братя и сестри заради някаква дреболия. Дразнят се, когато видят някой да се смее или чуят радостна песен. Това не съвпада с нагласата им. Домът им е затворен за гости, на трапезата им никой не сяда. Безнадеждността и тъгата, в които живеят, е като заразна болест и веднага се предава на всеки, с когото имат допир.
Друго е при духовния богаташ. Той има широко отворено сърце за хората. Не съзира във всекиго поредния измамник, който иска да го ограби. Не е подозрителен и недоверчив, а е откровен, понякога до наивност. Не обича да е сам, а винаги иска да зарадва някого, да внуши оптимизъм, да даде надежда на отчаяния. С радост приема всяка дума, която е посветена на Бога и на вечните истини.
Как е при нас? Ако усещаме, че всички ни отбягват, нека не бързаме да ги обвиняваме. Нека и направим една ревизия на духовното богатство и видим ли, че то е изчезнало, а побързаме да си го върнем.
Никой не бяга от хубавото.“
От „Българска духовна манна - размисли и молитви за всеки ден“.
Още два стиха за приятелството:
Опак човек сее раздори,
и шепотникът разделя най-близки приятели.
Притчи 16:28
Не завързвай приятелство с ядовит човек
и не ходи с гневлив човек.
Да не би да научиш пътищата му
и да приготвиш примка за душата си.
Притчи 22:24-25
Притчи 14:20
„Така е. Сиромахът няма какво да предложи. Толкова е гол и бос, че се нуждае от помощ. Домът му е толкова жалък, че никой не иска да му отиде на гости. Трапезата му е толкова скромна, че едва има за самия него.
Друго е при богатия. Той има изобилие, всеки се стреми към него, защото има какво да получи.
И в духовно отношение е така. Много хора са толкова бедни духом, че никой не иска да има допир до тях. Те нямат за никого добра дума. Обичат да мърморят и да одумват другите. Вечно са недоволни. Каквото и да става, не може да им подобри настроението. Пазят правата си с нокти и зъби. Готови са да се скарат до смърт дори с родните си братя и сестри заради някаква дреболия. Дразнят се, когато видят някой да се смее или чуят радостна песен. Това не съвпада с нагласата им. Домът им е затворен за гости, на трапезата им никой не сяда. Безнадеждността и тъгата, в които живеят, е като заразна болест и веднага се предава на всеки, с когото имат допир.
Друго е при духовния богаташ. Той има широко отворено сърце за хората. Не съзира във всекиго поредния измамник, който иска да го ограби. Не е подозрителен и недоверчив, а е откровен, понякога до наивност. Не обича да е сам, а винаги иска да зарадва някого, да внуши оптимизъм, да даде надежда на отчаяния. С радост приема всяка дума, която е посветена на Бога и на вечните истини.
Как е при нас? Ако усещаме, че всички ни отбягват, нека не бързаме да ги обвиняваме. Нека и направим една ревизия на духовното богатство и видим ли, че то е изчезнало, а побързаме да си го върнем.
Никой не бяга от хубавото.“
От „Българска духовна манна - размисли и молитви за всеки ден“.
Още два стиха за приятелството:
Опак човек сее раздори,
и шепотникът разделя най-близки приятели.
Притчи 16:28
Не завързвай приятелство с ядовит човек
и не ходи с гневлив човек.
Да не би да научиш пътищата му
и да приготвиш примка за душата си.
Притчи 22:24-25
10 юли, 2008
Леля Ежка
През нощта сънувах, че Калин ми бие два шамара, защото съм го ядосала... Погледнах в съновника на компютъра - "изненада". Не съм вманиачена и суеверна, но го усещах.
Цял ден ми е напрегнато и имам някакво странно предчувствие. Тия дни чаках Деси да роди. Към 16 ч. си помислих: "Сега трябва да е." Женска интуиция. Писах един смс. Обадих се на сестра й и казах: "Деси е в болницата и ражда, нали?" А тя: "Да, позна, 10 cm разкритие!" Настръхнах. Помолих се всичко да е наред, да роди по нормалния начин, а не да я разпорят като диня със секцио...
Минаха два-три часа, в които се опитвах да работя... Бях едновременно притеснена, загрижена, развълнувана и усмихната :)
Преди малко ми се обади сестра й и ми каза: "Имаме си момченце - 3,600 е. Родила е нормално. Добре са. Друго не знам. Пак ще се чуем."
Сега съм едновременно усмихната и с насълзени очи!!! Толкова се радвам :D
Отивам да пийна нещо за здраве!
Цял ден ми е напрегнато и имам някакво странно предчувствие. Тия дни чаках Деси да роди. Към 16 ч. си помислих: "Сега трябва да е." Женска интуиция. Писах един смс. Обадих се на сестра й и казах: "Деси е в болницата и ражда, нали?" А тя: "Да, позна, 10 cm разкритие!" Настръхнах. Помолих се всичко да е наред, да роди по нормалния начин, а не да я разпорят като диня със секцио...
Минаха два-три часа, в които се опитвах да работя... Бях едновременно притеснена, загрижена, развълнувана и усмихната :)
Преди малко ми се обади сестра й и ми каза: "Имаме си момченце - 3,600 е. Родила е нормално. Добре са. Друго не знам. Пак ще се чуем."
Сега съм едновременно усмихната и с насълзени очи!!! Толкова се радвам :D
Отивам да пийна нещо за здраве!
08 юли, 2008
Absolut-ен хаос
Не обичам щафетите, веригите и състезанията. Мислех да пропусна. Ама Пешо ме е споменал и трябва да се отчета. Дълг.
Това не е абсолютно идеален свят, тъй като повечето неща в списъка са осъществими.
Има някои пропуски и дупки в живота ми. Може би трябва да започна от тях...
1. Не съм "гола и боса" по география и история. Като ученичка не харесвах учителите си по тези два предмета и изгубих желание да чета. А ми трябват тези знания. Поне за обща култура.
2. Работя някъде, където се чувствам полезна и щастлива. Има разнообразие. Взимам заплата, която да ми стига не само за сметки и храна. Не ми се налага да пътувам цял час до офиса. Има кой да ме замества.
3. Остава ми свободно време за планини и пътешествия. Мога да си взема отпуск за цял месец. И да пътувам, където поискам. Имам каравана за къмпинг.
4. Организирана съм, лесно взимам решения, не се разплаквам от най-малкото, контролирам се, не ме мързи, не се мотая, не сърфирам толкова много в нета. Знам перфектно поне три езика. Не се вживявам в съдбите на хората, живея собствен живот.
5. В света няма клюки, обиди, лицемерие, лъжи, расизъм, предразсъдъци, войни, неизлечими болести, просяци, клошари, наркотици, цигари, мръсотия и т.н.
6. Живея в полите на планина, имам къща с голяма библиотека, басейн, градина и приятни съседи.
7. Приятелите ми са добри, разбиращи, искрени и забавни. Общуваме само на живо. Няма чатове и социални мрежи.
8. Храната и напитките са здравословни и вкусни. Има повече избор за вегетарианци по заведенията.
9. Има велоалеи и светофари за колела навсякъде. Придвижваме се пеша и с колела.
10. Няма подкупи. Няма незаконни, грозни и безразборни строежи. Градът е приветлив и чист. В планината е забранено строителството над 1500 m. Плажовете са диви.
11. Няма чалга, мазни селяни, кухи мацки и снобари. Moby прави концерт в България.
Сигурно мога и още. Но не съм нагла. Спирам до 11. Да не прекъсвам веригата - каня Ицо, Жас, Камен, Мони, Георги, Яна, Бистра и Свети да споделят. И всеки, който иска. Не ви задължавам. Ще ми е любопитно да прочета.
Това не е абсолютно идеален свят, тъй като повечето неща в списъка са осъществими.
Има някои пропуски и дупки в живота ми. Може би трябва да започна от тях...
1. Не съм "гола и боса" по география и история. Като ученичка не харесвах учителите си по тези два предмета и изгубих желание да чета. А ми трябват тези знания. Поне за обща култура.
2. Работя някъде, където се чувствам полезна и щастлива. Има разнообразие. Взимам заплата, която да ми стига не само за сметки и храна. Не ми се налага да пътувам цял час до офиса. Има кой да ме замества.
3. Остава ми свободно време за планини и пътешествия. Мога да си взема отпуск за цял месец. И да пътувам, където поискам. Имам каравана за къмпинг.
4. Организирана съм, лесно взимам решения, не се разплаквам от най-малкото, контролирам се, не ме мързи, не се мотая, не сърфирам толкова много в нета. Знам перфектно поне три езика. Не се вживявам в съдбите на хората, живея собствен живот.
5. В света няма клюки, обиди, лицемерие, лъжи, расизъм, предразсъдъци, войни, неизлечими болести, просяци, клошари, наркотици, цигари, мръсотия и т.н.
6. Живея в полите на планина, имам къща с голяма библиотека, басейн, градина и приятни съседи.
7. Приятелите ми са добри, разбиращи, искрени и забавни. Общуваме само на живо. Няма чатове и социални мрежи.
8. Храната и напитките са здравословни и вкусни. Има повече избор за вегетарианци по заведенията.
9. Има велоалеи и светофари за колела навсякъде. Придвижваме се пеша и с колела.
10. Няма подкупи. Няма незаконни, грозни и безразборни строежи. Градът е приветлив и чист. В планината е забранено строителството над 1500 m. Плажовете са диви.
11. Няма чалга, мазни селяни, кухи мацки и снобари. Moby прави концерт в България.
Сигурно мога и още. Но не съм нагла. Спирам до 11. Да не прекъсвам веригата - каня Ицо, Жас, Камен, Мони, Георги, Яна, Бистра и Свети да споделят. И всеки, който иска. Не ви задължавам. Ще ми е любопитно да прочета.
02 юли, 2008
Мързелив и дълъг пътепис за Стара планина
6 ч. Бързам. Хващам 11. На Сливница и Опълченска чакам автобус 60 половин час. Ядосвам се и тръгвам пеша. Пристигам на гарата малко преди да тръгне влака за Карлово. Тичам. Качвам се доволна. И другите са доволни.
Път. Панорами. Тунел. Още един. Най-дългият тунел. Ужас. Хваща ме клаустрофобията. Няма ли да свършва вече? Толкова ми е хубаво в пещерите, а сега не ме свърта. Светлина. Ух, най-накрая.
Карлово. Пазаруваме розови домати, краставици, сирене, кашкавал и т.н. Пием много вода. Горещо е. Решавам да пробвам пазарските химически тоалетни. Три са. Все едната ще е приемлива. Отварям подред. Блякс. По-зле са от задръстените кенефи на събора в Гела. Не, не мога такива неща да правя. Ужасно мирише. Надига ми се закуската. Ще издържа до първата полянка.
Такси. До началото на пътеката за х. Хубавец. Чудесно е. Полянки, дървета. Маркировката е добра. Нагоре, нагоре, нагоре. Табелата, че сме в Национален парк Централен Балкан се появи! Добре дошли при мечките ;)
Започват голямото ходене и голямото снимане. Раницата ми тежи. Опитах се да взема малко и компактни неща... Ще свикна. Няма как.
Гора. Като в приказките се чувствам. Хоп! Ето я и първата хижа - Хубавец. Наистина отговаря на името си - спретната, чиста, саксии с цветя, хижарят полива тревата с маркуч. Похапваме.
Напред към х. Балкански рози. Усойно място. Постройката не е зле, но хижата е без стопани, на самообслужване, вътре е влажно и пълно с мухъл. Натъжавам се. Няма да се спи тук. Да отидем на х. Васил Левски.
Пътеката минава покрай Стара река. Надявахме се да е прохладно покрай водата, но е доста топло... Появява се покрив - х. Васил Левски. Хижарката прави впечатление на нацупена и недоволна, но до края на екскурзията разбирам, че тя е просто по-дръпнат човек. Записваме се, душ, вечеря сред комарите навън и по леглата. Е, да, ама трима мъже хъркат по различно време и не са приятна нощна музика... Местим се в съседната стая. Жега, не можем да заспим от топлото дълго време. Слушаме Moby от мобилния телефон и заспиваме.
Ставаме рано. Очаква ни дълъг преход до заслон Ботев. За сутрешна гимнастика отидохме до Карловското пръскало. Това изкачване от х. Левски през гората ми взе дъха. Не говорех, крачех бавно и дишах равномерно. "Изплувахме" от гората. Оглеждам се на всички страни. Дъхът ми спира от красотата и зеленината наоколо. Мирише на мащерка, пеят птици и прехвърчат пеперуди. Насълзяват ми се очите. Стоя така и не мърдам. Гипсирана сред красивата ни природа. Това чувство думи не могат да го опишат, фотоапаратът не може да го заснеме и акълът не може да го осъзнае!
Криволичещи живописни пътечки. Въртя си главата на всички страни, навеждам се над цветята, гоня се с пеперудите. От всеки камък блика вода. Жаден не можеш да останеш. Не е като на Олимп, където се чувствах като в пустинята... Минават часове. А може би времето е спряло?! Спираме чак на разклона за Ботев и Рай. Хапваме няколко парчета ябълка и корни. Далече пред нас има сиви дъждовни облаци. Умуваме дали да тръгнем надолу към Рай, или да продължим към заслона. Преценяваме, че няма да вали силно и рискуваме. Всеки, който е бил в Стара планина, знае как се променя времето там. Няма и половин час и всичко беше в мъгла. И дъжд заваля, но беше освежаващ, не страшен. На въпроса ми колко още остава, Тошко отговаря, че има още един баир и сме долу. Това са най-сполучливите, добронамерени и безобидни лъжи, когато си на дълъг преход :) Иначе някой би се отказал. След няколко такива "последни" баира видяхме заслона в далечината. Реших да сваля дъждобрана, тъй като се чувствах като в сауна, нещо не понасям вече тази спаренка. Якето ще издържи.
Пред заслона ни посрещат Таня и кучето Голди :) Таня е страхотен човек! Имах чувството, че я познавам от години. В заслона бяхме само ние. Уютно, приятно, мило, като у дома! Жалко, че Вальо го нямаше, защото слушах разказите на Таня колко весели музикални вечери правят. Нищо, пак ще дойдем.
Хапнахме, видяхме, че мъглата се вдига и решихме, че сега е моментът да се качим на Ботев, защото утре може и да вали. Върхът е на около час от заслона. Горе ми се стори една широка поляна с две кули отпред :) Нямахме късмет с гледката, а и там времето рядко е ясно. Поздравихме метеоролога и тръгнахме обратно. Към 18 ч. бяхме малко над заслона. Виждаме, че мъж, жена, дете и куче са тръгнали към върха. Не бяха добре екипирани. Долу разбрахме от Таня, че не е могла да ги откаже. Тръгнали към върха, смятали да слязат през Тарзанова пътека до х. Рай. Там им бил багажът. Е, да, ама до залез слънце остават два часа и нямат много време, а ходят доста бавно. Притеснихме се. Цяла вечер ги мислим. Единственото, което Таня имала да им даде, били две запалки с вградени фенерчета. Като светулки. Дано стигнат. Салати, уискита и приказки. И все ни е едно притеснено. Малко ли хора пострадаха и загинаха в Стара планина?! Не мога да разбера защо надценяват себе си, силите си, и подценяват планината! Таня им предложила легла и храна, но те тъпо и упорито са отказали. Звъни на хижарите от Рай, слава Б-гу, те виждали горе в далечината две светлини! Живи и здрави са и вървят! Били подготвили група с челници да ги издирват...
Легнахме си спокойни, но замислени за случката.
Станахме в 6 ч., хапнахме, пихме чай и тръгнахме в мъглата да слизаме към Райското пръскало (известно и като Калоферско). Не по Тарзанова пътека, а през Баш Мандра. Мъгла, крави, коне, баири, зеленина, върхове, водопади. Красота! И така стигнахме до Джендема (какъв Ад, то си е райско място). Пръскалото отдалече ми изглеждаше само една струйка вода, макар и 125 метра високо. Решихме да се качим под него, защото Тошко отново ни "метна", че е само на 10 минути :) Е, няма такава стръмна пътека с малки камъчета, по които се суркаш. Заслужаваше си! Сега вече почувствах величието му. Стоя под него, малки пръски вода ме разхлаждат, гледам нагоре и си мисля, че съм като малка мравчица. Няколко снимки и хайде пак обратно. Повече тази пътека не искам да я качвам и слизам...
Хапваме в х. Рай. Събота е и няма никакви места. Брат ми и баща ми решават, че няма да спим и ще си хващаме влака за София. Ние с майка ми изобщо не сме съгласни, тъй като планът беше да се приберем в неделя вечерта. А и в тази гнусна София изобщо нямам намерение да се връщам. Крачката вече ме болят. Ходили сме по 8 часа два дни. С кратки почивки за ядене и наливане на вода. Стискам зъби и слизам надолу през гората. Ще минем през местност Паниците и по асфалтовия път до Калофер. Брат ми си изгуби шапката на някоя от чешмите, но го убедихме да не се връща, че много време ще изгубим. Както беше слънчево и приятно (малко преди Паниците), зад нас се появи много лош черен облак. Ускорихме темпото с надеждата да му избягаме. Не успяхме. Разстоянията са много дълги, няма заслони, където да се скриеш. Заваля. Усилва се. Заинатих се и не сложих дъждобран. По-късно осъзнах, че е по-добре да си спарен и сух, отколкото мокър до кости. Проливен дъжд и гръмотевични бури. Клекнахме ниско като гъби. Изключихме телефоните. Стоим свити и се надяваме да премине за 15 минути. Не спира. Забравихме ли къде се намираме? Стара планина не си играе. Както пише на една от табелките: "Природата е като майка - с която ръка гали, с нея и наказва!" Мина половин час и не спира, вълна след вълна... Не мога повече. Става ми студено. Мокра съм. Якето пропусна, не е с толкова висок воден стълб. Вече е късно за дъждобран. Дъждобранът на раницата е промазан, но ми тече вода откъм гърба. Моля ги да слизаме. Съгласяват се, че сме достатъчно мокри, за да стоим на едно място. Ще изстинем. Слизам с бърза крачка надолу, не ми пука дали имам раница, дали ми тежи, не ми пука дали ме болят краката, не ми пука, че съм гладна... Вървя първа и следвам маркировката. Реки се образуват и се стичат надолу. Обувките ми са пълни с вода до глезена! Вървя и джвакам. Чудя се дали да не обуя сандалите, но нали трябва да имам нещо сухо за после... Мисля си: "Индиана Джоунс пасти да яде". Градушката ме бие по главата. Боли. Топчетата се търкалят и изпълват цялата пътека. Никога не съм виждала толкова продължителна градушка. Не съм снимала. Забравих, че имам фотоапарат. А и не ми беше много до снимане :| Минаваме през урви и пясъчни пирамиди, пълни с дървета, кал и камъни. Като войници. Мисля си за красотите, които съм видяла и това ме калява. Обзалагам се, че като стигнем шосето на Паниците, ще спре да вали. Така и стана. Изгря слънце. Но то не стигна да ни изсуши. Няма обхват, мамка му. Псувам по М-тел. Как може да няма обхват на местата, където ми трябва? На върха нямаше, долу няма... За какво им плащам?! У нас и в офиса си имам стационарни телефони. Сега ми трябва мобилна връзка! Искахме да се обадим да дойде да ни вземе някой от шосето с бус, но няма обхват! Само Вивател, щото има станция на БТК на върха. Пфу!
Вървим към Калофер, отива 19 ч. и слънцето започва да се скрива. Ходили сме 12 часа! Смея се, че с водата в краката поне ми е хладно :) Кап-кап, джвак-джвак, започна да ми става доста студено. Мрън-мрън. Още малко. Чудо! Спира един човек със сини очи и син бус. Съгласява се да ни приеме с мокрите дрехи и обувки и да ни закара до автогарата. Няма влак, изпуснали сте го. Ние с майка ми се радваме и питаме за хотел. Единственото, което искаме в момента, е баня и легло! Колкото ще да е нощувката. Човекът звъни на познат и ни намира едно хотелче, след което ни закарва до него. Посрещат ни и ни гледат странно. Не сме клошари, спокойно, само сме мокри до кости. Вече в буквалния смисъл на думата... 20 лв. на вечер. Пуснаха ни някои дрехи в сушилнята, другите закачихме на сушилника. Обесихме раниците и обувките на балкончето. Вадя пари да платя - и те мокри! Шефът се смее и вика: "Прали сте пари, а?" :) Ох, баня! Ох, кеф! И легло има със зелени завивки. И зелени перденца. Много симпатичен и уютен хотел - Стара планина. Имаше кафе машина, направихме си чайче. На следващия ден ни оставиха да стоим, докато стане време за автобуса. Благодарности за всичко на собствениците!!!
Спахме като къпани след градушка ;)
Брат ми и баща ми потеглиха рано сутринта, но бързата работа, срам за туриста - оказа се, че нямат ключ за вкъщи и ни чакаха при баба до вечерта :)
С майка и Тошко разгледахме Калофер, музея на Ботев, църкви, манастири, къщи... Запознах се с игуменката от Калоферския девически манастир. Много будна жена! Поставя сериозни пиеси из цяла България! Има изключителни стихотворения! Купихме си няколко книжки :)
Небето беше синьо, чисто, почти нямаше облаци. Връх Ботев се виждаше ясно. Само за изкачване! Но трябваше да тръгваме. Такъв ни бил късметът. Опаковахме багажа. В автобуса за жп гарата срещнах едни познати и си бъбрихме кой къде го е сварила градушката. Оказа се, че на х. Рай почти не е валяло. Добре бяхме замислили да спим там и тогава да слизаме. Но екшън да има! Така се помни вечно! ;)
Във влака седнахме до едно момче, което се опитваше да учи за изпит в ЛТУ, но постоянно слушаше нашите истории за планини и хора :) Накрая заряза учебниците и лекциите. Така пътят мина неусетно в сладки приказки кой къде е пътувал и какво е видял. Дори дългият тунел не ми беше толкова гаден. Дано момчето да е изкарало изпита!
Към 21:30 пристигнахме. Изгоряла, изморена и заспиваща чакам отново автобус 60. Този път 40 минути! Нямам сили да се ядосам даже. Добре дошла в София! Едвам си държа очите отворени, сещам се за преживяното и се усмихвам. След това три дни ми е заспало, а умът ми е все в планината. Мисля си за следващи преходи и приключения.
Например до любимия ми български връх. Мусала, идвааам! :)
Замислях го и по-кратко, безглаголно, но може да съм се отплеснала.
Тези, които го прочетат, ги обявявам за много търпеливи и им благодаря за отделеното време. Да, може да черпя по бира :Р
За тези, които нямат време и нерви да четат, има картинки ;)
Доволна на върха, назад към природата, сред цветя и л..на :Р
Път. Панорами. Тунел. Още един. Най-дългият тунел. Ужас. Хваща ме клаустрофобията. Няма ли да свършва вече? Толкова ми е хубаво в пещерите, а сега не ме свърта. Светлина. Ух, най-накрая.
Карлово. Пазаруваме розови домати, краставици, сирене, кашкавал и т.н. Пием много вода. Горещо е. Решавам да пробвам пазарските химически тоалетни. Три са. Все едната ще е приемлива. Отварям подред. Блякс. По-зле са от задръстените кенефи на събора в Гела. Не, не мога такива неща да правя. Ужасно мирише. Надига ми се закуската. Ще издържа до първата полянка.
Такси. До началото на пътеката за х. Хубавец. Чудесно е. Полянки, дървета. Маркировката е добра. Нагоре, нагоре, нагоре. Табелата, че сме в Национален парк Централен Балкан се появи! Добре дошли при мечките ;)
Започват голямото ходене и голямото снимане. Раницата ми тежи. Опитах се да взема малко и компактни неща... Ще свикна. Няма как.
Гора. Като в приказките се чувствам. Хоп! Ето я и първата хижа - Хубавец. Наистина отговаря на името си - спретната, чиста, саксии с цветя, хижарят полива тревата с маркуч. Похапваме.
Напред към х. Балкански рози. Усойно място. Постройката не е зле, но хижата е без стопани, на самообслужване, вътре е влажно и пълно с мухъл. Натъжавам се. Няма да се спи тук. Да отидем на х. Васил Левски.
Пътеката минава покрай Стара река. Надявахме се да е прохладно покрай водата, но е доста топло... Появява се покрив - х. Васил Левски. Хижарката прави впечатление на нацупена и недоволна, но до края на екскурзията разбирам, че тя е просто по-дръпнат човек. Записваме се, душ, вечеря сред комарите навън и по леглата. Е, да, ама трима мъже хъркат по различно време и не са приятна нощна музика... Местим се в съседната стая. Жега, не можем да заспим от топлото дълго време. Слушаме Moby от мобилния телефон и заспиваме.
Ставаме рано. Очаква ни дълъг преход до заслон Ботев. За сутрешна гимнастика отидохме до Карловското пръскало. Това изкачване от х. Левски през гората ми взе дъха. Не говорех, крачех бавно и дишах равномерно. "Изплувахме" от гората. Оглеждам се на всички страни. Дъхът ми спира от красотата и зеленината наоколо. Мирише на мащерка, пеят птици и прехвърчат пеперуди. Насълзяват ми се очите. Стоя така и не мърдам. Гипсирана сред красивата ни природа. Това чувство думи не могат да го опишат, фотоапаратът не може да го заснеме и акълът не може да го осъзнае!
Криволичещи живописни пътечки. Въртя си главата на всички страни, навеждам се над цветята, гоня се с пеперудите. От всеки камък блика вода. Жаден не можеш да останеш. Не е като на Олимп, където се чувствах като в пустинята... Минават часове. А може би времето е спряло?! Спираме чак на разклона за Ботев и Рай. Хапваме няколко парчета ябълка и корни. Далече пред нас има сиви дъждовни облаци. Умуваме дали да тръгнем надолу към Рай, или да продължим към заслона. Преценяваме, че няма да вали силно и рискуваме. Всеки, който е бил в Стара планина, знае как се променя времето там. Няма и половин час и всичко беше в мъгла. И дъжд заваля, но беше освежаващ, не страшен. На въпроса ми колко още остава, Тошко отговаря, че има още един баир и сме долу. Това са най-сполучливите, добронамерени и безобидни лъжи, когато си на дълъг преход :) Иначе някой би се отказал. След няколко такива "последни" баира видяхме заслона в далечината. Реших да сваля дъждобрана, тъй като се чувствах като в сауна, нещо не понасям вече тази спаренка. Якето ще издържи.
Пред заслона ни посрещат Таня и кучето Голди :) Таня е страхотен човек! Имах чувството, че я познавам от години. В заслона бяхме само ние. Уютно, приятно, мило, като у дома! Жалко, че Вальо го нямаше, защото слушах разказите на Таня колко весели музикални вечери правят. Нищо, пак ще дойдем.
Хапнахме, видяхме, че мъглата се вдига и решихме, че сега е моментът да се качим на Ботев, защото утре може и да вали. Върхът е на около час от заслона. Горе ми се стори една широка поляна с две кули отпред :) Нямахме късмет с гледката, а и там времето рядко е ясно. Поздравихме метеоролога и тръгнахме обратно. Към 18 ч. бяхме малко над заслона. Виждаме, че мъж, жена, дете и куче са тръгнали към върха. Не бяха добре екипирани. Долу разбрахме от Таня, че не е могла да ги откаже. Тръгнали към върха, смятали да слязат през Тарзанова пътека до х. Рай. Там им бил багажът. Е, да, ама до залез слънце остават два часа и нямат много време, а ходят доста бавно. Притеснихме се. Цяла вечер ги мислим. Единственото, което Таня имала да им даде, били две запалки с вградени фенерчета. Като светулки. Дано стигнат. Салати, уискита и приказки. И все ни е едно притеснено. Малко ли хора пострадаха и загинаха в Стара планина?! Не мога да разбера защо надценяват себе си, силите си, и подценяват планината! Таня им предложила легла и храна, но те тъпо и упорито са отказали. Звъни на хижарите от Рай, слава Б-гу, те виждали горе в далечината две светлини! Живи и здрави са и вървят! Били подготвили група с челници да ги издирват...
Легнахме си спокойни, но замислени за случката.
Станахме в 6 ч., хапнахме, пихме чай и тръгнахме в мъглата да слизаме към Райското пръскало (известно и като Калоферско). Не по Тарзанова пътека, а през Баш Мандра. Мъгла, крави, коне, баири, зеленина, върхове, водопади. Красота! И така стигнахме до Джендема (какъв Ад, то си е райско място). Пръскалото отдалече ми изглеждаше само една струйка вода, макар и 125 метра високо. Решихме да се качим под него, защото Тошко отново ни "метна", че е само на 10 минути :) Е, няма такава стръмна пътека с малки камъчета, по които се суркаш. Заслужаваше си! Сега вече почувствах величието му. Стоя под него, малки пръски вода ме разхлаждат, гледам нагоре и си мисля, че съм като малка мравчица. Няколко снимки и хайде пак обратно. Повече тази пътека не искам да я качвам и слизам...
Хапваме в х. Рай. Събота е и няма никакви места. Брат ми и баща ми решават, че няма да спим и ще си хващаме влака за София. Ние с майка ми изобщо не сме съгласни, тъй като планът беше да се приберем в неделя вечерта. А и в тази гнусна София изобщо нямам намерение да се връщам. Крачката вече ме болят. Ходили сме по 8 часа два дни. С кратки почивки за ядене и наливане на вода. Стискам зъби и слизам надолу през гората. Ще минем през местност Паниците и по асфалтовия път до Калофер. Брат ми си изгуби шапката на някоя от чешмите, но го убедихме да не се връща, че много време ще изгубим. Както беше слънчево и приятно (малко преди Паниците), зад нас се появи много лош черен облак. Ускорихме темпото с надеждата да му избягаме. Не успяхме. Разстоянията са много дълги, няма заслони, където да се скриеш. Заваля. Усилва се. Заинатих се и не сложих дъждобран. По-късно осъзнах, че е по-добре да си спарен и сух, отколкото мокър до кости. Проливен дъжд и гръмотевични бури. Клекнахме ниско като гъби. Изключихме телефоните. Стоим свити и се надяваме да премине за 15 минути. Не спира. Забравихме ли къде се намираме? Стара планина не си играе. Както пише на една от табелките: "Природата е като майка - с която ръка гали, с нея и наказва!" Мина половин час и не спира, вълна след вълна... Не мога повече. Става ми студено. Мокра съм. Якето пропусна, не е с толкова висок воден стълб. Вече е късно за дъждобран. Дъждобранът на раницата е промазан, но ми тече вода откъм гърба. Моля ги да слизаме. Съгласяват се, че сме достатъчно мокри, за да стоим на едно място. Ще изстинем. Слизам с бърза крачка надолу, не ми пука дали имам раница, дали ми тежи, не ми пука дали ме болят краката, не ми пука, че съм гладна... Вървя първа и следвам маркировката. Реки се образуват и се стичат надолу. Обувките ми са пълни с вода до глезена! Вървя и джвакам. Чудя се дали да не обуя сандалите, но нали трябва да имам нещо сухо за после... Мисля си: "Индиана Джоунс пасти да яде". Градушката ме бие по главата. Боли. Топчетата се търкалят и изпълват цялата пътека. Никога не съм виждала толкова продължителна градушка. Не съм снимала. Забравих, че имам фотоапарат. А и не ми беше много до снимане :| Минаваме през урви и пясъчни пирамиди, пълни с дървета, кал и камъни. Като войници. Мисля си за красотите, които съм видяла и това ме калява. Обзалагам се, че като стигнем шосето на Паниците, ще спре да вали. Така и стана. Изгря слънце. Но то не стигна да ни изсуши. Няма обхват, мамка му. Псувам по М-тел. Как може да няма обхват на местата, където ми трябва? На върха нямаше, долу няма... За какво им плащам?! У нас и в офиса си имам стационарни телефони. Сега ми трябва мобилна връзка! Искахме да се обадим да дойде да ни вземе някой от шосето с бус, но няма обхват! Само Вивател, щото има станция на БТК на върха. Пфу!
Вървим към Калофер, отива 19 ч. и слънцето започва да се скрива. Ходили сме 12 часа! Смея се, че с водата в краката поне ми е хладно :) Кап-кап, джвак-джвак, започна да ми става доста студено. Мрън-мрън. Още малко. Чудо! Спира един човек със сини очи и син бус. Съгласява се да ни приеме с мокрите дрехи и обувки и да ни закара до автогарата. Няма влак, изпуснали сте го. Ние с майка ми се радваме и питаме за хотел. Единственото, което искаме в момента, е баня и легло! Колкото ще да е нощувката. Човекът звъни на познат и ни намира едно хотелче, след което ни закарва до него. Посрещат ни и ни гледат странно. Не сме клошари, спокойно, само сме мокри до кости. Вече в буквалния смисъл на думата... 20 лв. на вечер. Пуснаха ни някои дрехи в сушилнята, другите закачихме на сушилника. Обесихме раниците и обувките на балкончето. Вадя пари да платя - и те мокри! Шефът се смее и вика: "Прали сте пари, а?" :) Ох, баня! Ох, кеф! И легло има със зелени завивки. И зелени перденца. Много симпатичен и уютен хотел - Стара планина. Имаше кафе машина, направихме си чайче. На следващия ден ни оставиха да стоим, докато стане време за автобуса. Благодарности за всичко на собствениците!!!
Спахме като къпани след градушка ;)
Брат ми и баща ми потеглиха рано сутринта, но бързата работа, срам за туриста - оказа се, че нямат ключ за вкъщи и ни чакаха при баба до вечерта :)
С майка и Тошко разгледахме Калофер, музея на Ботев, църкви, манастири, къщи... Запознах се с игуменката от Калоферския девически манастир. Много будна жена! Поставя сериозни пиеси из цяла България! Има изключителни стихотворения! Купихме си няколко книжки :)
Небето беше синьо, чисто, почти нямаше облаци. Връх Ботев се виждаше ясно. Само за изкачване! Но трябваше да тръгваме. Такъв ни бил късметът. Опаковахме багажа. В автобуса за жп гарата срещнах едни познати и си бъбрихме кой къде го е сварила градушката. Оказа се, че на х. Рай почти не е валяло. Добре бяхме замислили да спим там и тогава да слизаме. Но екшън да има! Така се помни вечно! ;)
Във влака седнахме до едно момче, което се опитваше да учи за изпит в ЛТУ, но постоянно слушаше нашите истории за планини и хора :) Накрая заряза учебниците и лекциите. Така пътят мина неусетно в сладки приказки кой къде е пътувал и какво е видял. Дори дългият тунел не ми беше толкова гаден. Дано момчето да е изкарало изпита!
Към 21:30 пристигнахме. Изгоряла, изморена и заспиваща чакам отново автобус 60. Този път 40 минути! Нямам сили да се ядосам даже. Добре дошла в София! Едвам си държа очите отворени, сещам се за преживяното и се усмихвам. След това три дни ми е заспало, а умът ми е все в планината. Мисля си за следващи преходи и приключения.
Например до любимия ми български връх. Мусала, идвааам! :)
Замислях го и по-кратко, безглаголно, но може да съм се отплеснала.
Тези, които го прочетат, ги обявявам за много търпеливи и им благодаря за отделеното време. Да, може да черпя по бира :Р
За тези, които нямат време и нерви да четат, има картинки ;)
Доволна на върха, назад към природата, сред цветя и л..на :Р
25 юни, 2008
Queen - Don't Try So Hard
If you're searching out for something
Don't try so hard
If you're feeling kinda nothing
Don't try so hard
When your problems seem like mountains
You feel the need to find some answers
You can leave it for another day
Don't try so hard
But if you fall and take a tumble it won't be far
If you fail you mustn't grumble
Thank your lucky stars
Just savour every mouthful
And treasure every moment
When the storms are raging round you
Stay right where you are
Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools they make these rules
Don't try so hard
One day you'll be a sergeant major
Oh you'll be so proud
Screaming out your bloody orders
Hey but not too loud
Polish all your shiny buttons
Dress as lamb instead of mutton
But you never had to try to stand out from the crowd
Oh what a beautiful world
This is the life for me
Oh what a beautiful world
It's the simple life for me
Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools - they make these rules
Don't try so hard
Don't try so hard
If you're feeling kinda nothing
Don't try so hard
When your problems seem like mountains
You feel the need to find some answers
You can leave it for another day
Don't try so hard
But if you fall and take a tumble it won't be far
If you fail you mustn't grumble
Thank your lucky stars
Just savour every mouthful
And treasure every moment
When the storms are raging round you
Stay right where you are
Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools they make these rules
Don't try so hard
One day you'll be a sergeant major
Oh you'll be so proud
Screaming out your bloody orders
Hey but not too loud
Polish all your shiny buttons
Dress as lamb instead of mutton
But you never had to try to stand out from the crowd
Oh what a beautiful world
This is the life for me
Oh what a beautiful world
It's the simple life for me
Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools - they make these rules
Don't try so hard
18 юни, 2008
Бира, пейка и етно-джаз
Не помня как се прибрах. С такси бях. Важното е, че, когато съм пияна, съм много прибрана. Нищо не съм си изгубила по пътя. Проверих си раницата няколко пъти.
Едвам станах. Пих вода. Лошо ми е. Веднага се сещам за вечерта и настроението ми се подобрява :)
Чудя се как издържах в тоя автобус цели 40 минути! Блякс. Вървя като зомбиран сомнамбул. Гледам да не си въртя главата много-много, щото ми се вие свят. И да се навеждам не бива.
Снощи бях при Владо в обущарското ателие, за да взема едни обувки и да пием по една бира. Една ли... Неусетно станаха две. Нали знаете как е - сладки приказки, наздраве, наздраве... Исках да отида на концерта на Теодосий Спасов, но 25 лв. ми се сториха много. И ето го чудото! Искайте и ще ви се даде! Едно от момчетата, които бяха на гости при Владо, извади 4 билета!!! Закъснявахме с половин час. Мислех, че няма да ни пуснат, защото в зала "България" са много строги и стриктни. Не обичат някой да закъснява и да излиза по време на концерта. Всичко е заради акустиката. Нарушава се, когато се отварят вратите. И отново чудо! Пуснаха ни :) Концертът беше хубав. Стори ми се кратък.
Всички се сещат как продължава историята - бири на пейка в градинката "Кристал". За мен повече от три бири са много. Особено когато са различни марки. Не е хубаво да се смесват марките, да го знаете!
Ама пък ми беше хубаво! Това е факт, не е успокоение.
Не се бяхме виждали с Владо от години.
Другите не ги познавах, но се забавлявах ;)
А! Какво забелязах! След пиянска вечер ми идват рими :D
В бирата е музата :)
Намерих подходяща тениска за такива дни:
Едвам станах. Пих вода. Лошо ми е. Веднага се сещам за вечерта и настроението ми се подобрява :)
Чудя се как издържах в тоя автобус цели 40 минути! Блякс. Вървя като зомбиран сомнамбул. Гледам да не си въртя главата много-много, щото ми се вие свят. И да се навеждам не бива.
Снощи бях при Владо в обущарското ателие, за да взема едни обувки и да пием по една бира. Една ли... Неусетно станаха две. Нали знаете как е - сладки приказки, наздраве, наздраве... Исках да отида на концерта на Теодосий Спасов, но 25 лв. ми се сториха много. И ето го чудото! Искайте и ще ви се даде! Едно от момчетата, които бяха на гости при Владо, извади 4 билета!!! Закъснявахме с половин час. Мислех, че няма да ни пуснат, защото в зала "България" са много строги и стриктни. Не обичат някой да закъснява и да излиза по време на концерта. Всичко е заради акустиката. Нарушава се, когато се отварят вратите. И отново чудо! Пуснаха ни :) Концертът беше хубав. Стори ми се кратък.
Всички се сещат как продължава историята - бири на пейка в градинката "Кристал". За мен повече от три бири са много. Особено когато са различни марки. Не е хубаво да се смесват марките, да го знаете!
Ама пък ми беше хубаво! Това е факт, не е успокоение.
Не се бяхме виждали с Владо от години.
Другите не ги познавах, но се забавлявах ;)
А! Какво забелязах! След пиянска вечер ми идват рими :D
В бирата е музата :)
Намерих подходяща тениска за такива дни:
16 юни, 2008
За душата
Yael Naim - New Soul
I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.
La-la-la-la-la-la-la-la...
I'm a young soul,
in this very strange world,
hoping I could learn a bit 'bout what is true and fake.
But why all this hate?
Try to communicate;
finding just and love is not always easy to make.
La-la-la-la-la-la-la-la...
This is a happy end,
'cause you don't understand
everything you have done.
Why's everything so wrong?
This is a happy end,
come and give me your hand,
I'll take you far away.
I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.
La-la-la-la-la-la-la-la...
New soul!
In this very strange world!
Every possible mistake
Possible mistake
Every possible mistakes...
Mistakes, mistakes, mistakes...
I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.
La-la-la-la-la-la-la-la...
I'm a young soul,
in this very strange world,
hoping I could learn a bit 'bout what is true and fake.
But why all this hate?
Try to communicate;
finding just and love is not always easy to make.
La-la-la-la-la-la-la-la...
This is a happy end,
'cause you don't understand
everything you have done.
Why's everything so wrong?
This is a happy end,
come and give me your hand,
I'll take you far away.
I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.
La-la-la-la-la-la-la-la...
New soul!
In this very strange world!
Every possible mistake
Possible mistake
Every possible mistakes...
Mistakes, mistakes, mistakes...
13 юни, 2008
И какво от това?!
"Днес е петък, 13-и"
Фокус
"София е европейската столица с най-ниско качество на живот"
"Заплатите в България – най-ниски в целия ЕС"
bTV
Bulgaria at Europe's Wild Frontier
Financial Times
"Билетът в София скочи два пъти повече от инфлацията"
"Екоактивистите дават нови данни за нередности с горски замени"
Дневник
"България пред имиджова катастрофа"
News.bg
И накрая една за "замазване" на песимизма ни. Гордейте се, българи:
"Произвеждат ток от слънцето по българска технология. Уредът вече намира приложение в Испания и Австралия."
bTV
Суеверията (като това за петък 13-и) само напрягат и натъжават хората. Но ние сме толкова отчаяни, че се хващаме като удавник за сламка за всякакви теории, предположения, зодии, суеверия, секти и какви ли не окултни течения. Надяваме се нещо да се промени с тяхна помощ.
Толкова ли ни е трудно сами да намерим щастието, хармонията с околните и природата? Или ни мързи? Чакаме да ни спуснат наготово поредната нова и модерна формула, за която чуваме от познати, че "работи"! Какви жалки глупаци!
Новини, които вгорчават чайчето ми. Вече чета само заглавията. Те се превръщат във факти. Изплуват над тинята. Факти, цифри, проценти, статистика. И какво от това?!
Оклюмали, нацупени хора. Четат всичко това и на другия ден продължават по старата пътечка. Непроменими характери. Лични интереси. Егоизъм.
Тези горе били виновни. Ами тия долу, дето паркират лошо, хвърлят си боклука, където им падне, крадат, репчат се, пушат и хвърлят фасове, плюят, псуват, драскат таговете си по разписанието на ГТ, чупят, трошат бутилки по улицата, бутат и горят кофите, висят по заведенията и се шляят по улиците по цял ден??? Те да не би да са невинни?!!
Една шепа хора иска да промени и усмихне цяла тълпа простаци. Постига ли нещо? Най-много да ги напсуват и набият. Какъв страх съм брала, когато съм правила забележки на хора по улицата и в градския транспорт, т.е. в музейните експонати, предоставени специално от СКГТ, в които ще се возим от другия месец за левче!!!
А, забравих! Честит рожден ден, кмете!!! Не искам торта. Искам София да е чист, приветлив и спокоен град. Да ми е хубаво да си живуркам тук, да създам семейство. Да ми е кеф да се разхождам по тротоарите, парковете, градинките, да има зеленина, чешмички и пейчици. И обществени поддържани тоалетни, защото ми писна да се завирам по храстите. Да мога да се придвижа за по-малко от час до офиса. Да има работещи лампи вечер по улиците, а не да се спъвам, да потъвам в локви и да не виждам къде вървя и т.н. и т.н. Не е много, нали?!
Не се ядосвам. Но не искам и да се примирявам. Продължавам личните си протести. Дори и това да не променя нещата. Поне ще се чувствам малко по-добре.
Фокус
"София е европейската столица с най-ниско качество на живот"
"Заплатите в България – най-ниски в целия ЕС"
bTV
Bulgaria at Europe's Wild Frontier
Financial Times
"Билетът в София скочи два пъти повече от инфлацията"
"Екоактивистите дават нови данни за нередности с горски замени"
Дневник
"България пред имиджова катастрофа"
News.bg
И накрая една за "замазване" на песимизма ни. Гордейте се, българи:
"Произвеждат ток от слънцето по българска технология. Уредът вече намира приложение в Испания и Австралия."
bTV
Суеверията (като това за петък 13-и) само напрягат и натъжават хората. Но ние сме толкова отчаяни, че се хващаме като удавник за сламка за всякакви теории, предположения, зодии, суеверия, секти и какви ли не окултни течения. Надяваме се нещо да се промени с тяхна помощ.
Толкова ли ни е трудно сами да намерим щастието, хармонията с околните и природата? Или ни мързи? Чакаме да ни спуснат наготово поредната нова и модерна формула, за която чуваме от познати, че "работи"! Какви жалки глупаци!
Новини, които вгорчават чайчето ми. Вече чета само заглавията. Те се превръщат във факти. Изплуват над тинята. Факти, цифри, проценти, статистика. И какво от това?!
Оклюмали, нацупени хора. Четат всичко това и на другия ден продължават по старата пътечка. Непроменими характери. Лични интереси. Егоизъм.
Тези горе били виновни. Ами тия долу, дето паркират лошо, хвърлят си боклука, където им падне, крадат, репчат се, пушат и хвърлят фасове, плюят, псуват, драскат таговете си по разписанието на ГТ, чупят, трошат бутилки по улицата, бутат и горят кофите, висят по заведенията и се шляят по улиците по цял ден??? Те да не би да са невинни?!!
Една шепа хора иска да промени и усмихне цяла тълпа простаци. Постига ли нещо? Най-много да ги напсуват и набият. Какъв страх съм брала, когато съм правила забележки на хора по улицата и в градския транспорт, т.е. в музейните експонати, предоставени специално от СКГТ, в които ще се возим от другия месец за левче!!!
А, забравих! Честит рожден ден, кмете!!! Не искам торта. Искам София да е чист, приветлив и спокоен град. Да ми е хубаво да си живуркам тук, да създам семейство. Да ми е кеф да се разхождам по тротоарите, парковете, градинките, да има зеленина, чешмички и пейчици. И обществени поддържани тоалетни, защото ми писна да се завирам по храстите. Да мога да се придвижа за по-малко от час до офиса. Да има работещи лампи вечер по улиците, а не да се спъвам, да потъвам в локви и да не виждам къде вървя и т.н. и т.н. Не е много, нали?!
Не се ядосвам. Но не искам и да се примирявам. Продължавам личните си протести. Дори и това да не променя нещата. Поне ще се чувствам малко по-добре.
11 юни, 2008
Досадници, спрете се!
11 юни е ден на досадниците.
Беше санитарен полуден. Сама го реших. Щом дойдох в офиса и видях (по-скоро помирисах), че колежката е пуснала климатик, се побърках! Смърди на прах и гадости. Мразя го тоя въздух от климатик. Искам свеж - от прозореца. А и сутрин не е толкова задушно, че да бичи тоя климатик. Качвам се на стола и махам капака, вадя филтрите, измивам ги с вода и сапун, оставям ги да изсъхнат. Скоро няма да пускаме климатик :) Преди да стане топло, бях скрила дистанционното в едно чекмедже под голяма купчина документи, ама го намери...
От известно време се занимавам с едни чужденци и малоумници по ел. поща, на които им обясних 10 пъти, че не съм се регистрирала, записвала, абонирала или каквото и да било за техните тъй важни, ценни и неповторими ИТ новини. Писмата пристигат от някакви си Hugin Group. Вече започнах да получавам фобии, че това е някакъв гаден червей, от който не мога да се отърва! Изпратих им над пет заявки за автоматично отписване. Обещанието бе, че ще получа писмо и линк, на които да потвърдя, че НАИСТИНА НЕ искам да им чета Press Release-а. Е, след седмица мъки ОТНОВО имам 2-3 писма в пощата. На всичкото отгоре се пронизват най-гнусно през спам филтъра на сървъра (SpamAssassin), както и през този на Thunderbird! Преди малко пратих писма на три лични адреса и се надявам да уважат молбата ми!
Опитвам се да си свърша работата. Изключих чатовете, тъй като постоянно някой "мига" за нещо... Но после се започна със звъненето по телефона... Стационарен, мобилен. Редуват се за разнообразие, а и за да имам движение. Ставам. Стационарният е на едно шкафче, което е далече от монитора, т.е. телефонът трябва да виси във въздуха като обесен, за да съгласувам материалите пред монитора...
Тъкмо си поемам дъх и мобилният телефон на колежката ми започва да звъни много настоятелно. Тя не е в стаята. Звъни втори път, още по-продължително. Накрая тази мелодийка ми пробива мозъчето и ставам да проверя кой пък толкова спешно я търси. Поглеждам - някакъв никнейм. Обаждам се (не от любопитство, а за да му затворя устата). Познат, чакал я в кафето. Викам му: "Какво ме интересува мен, няма я, ако още един път беше звъннал, щях да те напсувам и да хвърля телефона през прозореца!", а той: "Кажи й, че я чакам. Благодаря. Спокоен следобед." Спокоен ли?!
Сядам. Трябва да наваксам с работата. Но да не забравяме какъв ден е днес - на досадниците. Звъни "Ограничен номер" на моя мобилен. Обаждам се (този път от любопитство) с ядосан глас: "Ало!", а там някаква девойка, говореща почти като операторката на запис от *88, ми предлага да активирам услугата M-Tel HomeBox. "Не, благодаря, не ме интересува!". А бе, ей, това ми е личният телефон! Как ще ми се обаждате и ще ми предлагате разни оферти?! Ама че нахалство! Нямах нерви и сили да я "зачекна" защо са избрали точно този начин да "пробутват" новата си услуга. Така че, бъдете подготвени, спамът вече е и по мобилния ви телефон!
А, да, сега се сетих, че рекламата на HomeBox е с досадната смешна бабичка. Добре, че има клипчета в Интернет, щото у нас нямам телевизор! Трябваше да излъжа момичето, че и компютър нямам!
Май комуникацията ми идва повечко тия дни. Какво още трябва да изключа, за да мога да си свърша работата на спокойствие?! Ама че луд град. Ама че луди хора. Добре, че у нас мога да си изключвам всички уреди, без да ме гризе съвестта, че ще изпусна нещо важно.
Just relax... Дишай, задръж, издишай. Затвори си очите. Няма нищо около теб. Няма никакви досадници. Няма строежи, от които работниците си крещят по име непрекъснато и падат тежки предмети. Няма компютри, няма климатици, няма телефони, няма писма. Няма бормашини от съседите. Няма звън от домофони. Ти лежиш в тревата. Гледаш небето и планината. Дишай. Аромат на цветя и борова гора...
Ммм. Скоро. Още само два дни. Търпение. Спокойствие.
Just relax...
Беше санитарен полуден. Сама го реших. Щом дойдох в офиса и видях (по-скоро помирисах), че колежката е пуснала климатик, се побърках! Смърди на прах и гадости. Мразя го тоя въздух от климатик. Искам свеж - от прозореца. А и сутрин не е толкова задушно, че да бичи тоя климатик. Качвам се на стола и махам капака, вадя филтрите, измивам ги с вода и сапун, оставям ги да изсъхнат. Скоро няма да пускаме климатик :) Преди да стане топло, бях скрила дистанционното в едно чекмедже под голяма купчина документи, ама го намери...
От известно време се занимавам с едни чужденци и малоумници по ел. поща, на които им обясних 10 пъти, че не съм се регистрирала, записвала, абонирала или каквото и да било за техните тъй важни, ценни и неповторими ИТ новини. Писмата пристигат от някакви си Hugin Group. Вече започнах да получавам фобии, че това е някакъв гаден червей, от който не мога да се отърва! Изпратих им над пет заявки за автоматично отписване. Обещанието бе, че ще получа писмо и линк, на които да потвърдя, че НАИСТИНА НЕ искам да им чета Press Release-а. Е, след седмица мъки ОТНОВО имам 2-3 писма в пощата. На всичкото отгоре се пронизват най-гнусно през спам филтъра на сървъра (SpamAssassin), както и през този на Thunderbird! Преди малко пратих писма на три лични адреса и се надявам да уважат молбата ми!
Опитвам се да си свърша работата. Изключих чатовете, тъй като постоянно някой "мига" за нещо... Но после се започна със звъненето по телефона... Стационарен, мобилен. Редуват се за разнообразие, а и за да имам движение. Ставам. Стационарният е на едно шкафче, което е далече от монитора, т.е. телефонът трябва да виси във въздуха като обесен, за да съгласувам материалите пред монитора...
Тъкмо си поемам дъх и мобилният телефон на колежката ми започва да звъни много настоятелно. Тя не е в стаята. Звъни втори път, още по-продължително. Накрая тази мелодийка ми пробива мозъчето и ставам да проверя кой пък толкова спешно я търси. Поглеждам - някакъв никнейм. Обаждам се (не от любопитство, а за да му затворя устата). Познат, чакал я в кафето. Викам му: "Какво ме интересува мен, няма я, ако още един път беше звъннал, щях да те напсувам и да хвърля телефона през прозореца!", а той: "Кажи й, че я чакам. Благодаря. Спокоен следобед." Спокоен ли?!
Сядам. Трябва да наваксам с работата. Но да не забравяме какъв ден е днес - на досадниците. Звъни "Ограничен номер" на моя мобилен. Обаждам се (този път от любопитство) с ядосан глас: "Ало!", а там някаква девойка, говореща почти като операторката на запис от *88, ми предлага да активирам услугата M-Tel HomeBox. "Не, благодаря, не ме интересува!". А бе, ей, това ми е личният телефон! Как ще ми се обаждате и ще ми предлагате разни оферти?! Ама че нахалство! Нямах нерви и сили да я "зачекна" защо са избрали точно този начин да "пробутват" новата си услуга. Така че, бъдете подготвени, спамът вече е и по мобилния ви телефон!
А, да, сега се сетих, че рекламата на HomeBox е с досадната смешна бабичка. Добре, че има клипчета в Интернет, щото у нас нямам телевизор! Трябваше да излъжа момичето, че и компютър нямам!
Май комуникацията ми идва повечко тия дни. Какво още трябва да изключа, за да мога да си свърша работата на спокойствие?! Ама че луд град. Ама че луди хора. Добре, че у нас мога да си изключвам всички уреди, без да ме гризе съвестта, че ще изпусна нещо важно.
Just relax... Дишай, задръж, издишай. Затвори си очите. Няма нищо около теб. Няма никакви досадници. Няма строежи, от които работниците си крещят по име непрекъснато и падат тежки предмети. Няма компютри, няма климатици, няма телефони, няма писма. Няма бормашини от съседите. Няма звън от домофони. Ти лежиш в тревата. Гледаш небето и планината. Дишай. Аромат на цветя и борова гора...
Ммм. Скоро. Още само два дни. Търпение. Спокойствие.
Just relax...
10 юни, 2008
Поздрав с песен
P.I.F. - Камбаните
Стигни душата си в последен миг
и искай всичко да познаеш ти,
плачът е малък, а пък тъй велик,
недей пред мене се покаеш ти!
Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.
Един-единствен е дъхът на цветето,
един и камъкът във гърлото,
различен и човечен искаш да си,
но пак единствен си оставаш ти.
Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.
И умрях или се влюбих,
и заспах или крещях,
и единствен бях,
като се смях,
и едно от тез' неща,
ще мога да си обясня,
Надявам се! Надявам се! Надявам се!
Ти си знаеш.
Стигни душата си в последен миг
и искай всичко да познаеш ти,
плачът е малък, а пък тъй велик,
недей пред мене се покаеш ти!
Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.
Един-единствен е дъхът на цветето,
един и камъкът във гърлото,
различен и човечен искаш да си,
но пак единствен си оставаш ти.
Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.
И умрях или се влюбих,
и заспах или крещях,
и единствен бях,
като се смях,
и едно от тез' неща,
ще мога да си обясня,
Надявам се! Надявам се! Надявам се!
Ти си знаеш.
06 юни, 2008
Разни хора, разни хобита
Вчера отидохме да разгледаме изложбата по случай Деня на околната среда. Видяхме тази за Рила, но "Земята отдолу" не я бяха подредили. Заваля. След много чудене, чакане (най-вече чакане) на хора и обикаляне под дъжда, решихме да отидем на гости в Асен и да пием масала. Мрънкахме, викахме... Накрая склони да свари една тенджера :)
После въртяхме Powerball. За пръв път хващам такова чудо, чак на петия път успях да усетя накъде се върти то и накъде да въртя аз... Ей, все едно че на фитнес съм била! Не мога да си вдигна чашата с чая тази сутрин! После се научих да свиря на бръмбазък, не било толкова лесно, колкото изглежда в устата на Стоян Янкулов! :)
Снимки има във Facebook.
А ето и статия в NYT как някои хора са празнували 5 юни. Без въжета, без каски. С плакат, на който пише: Global warming kills more people than 9/11 every week. На Алън Робърт не му е за пръв път - досега е изкачил 83 сгради! Инициативите му често завършват в ареста...
Вижте снимките в NYT.
После въртяхме Powerball. За пръв път хващам такова чудо, чак на петия път успях да усетя накъде се върти то и накъде да въртя аз... Ей, все едно че на фитнес съм била! Не мога да си вдигна чашата с чая тази сутрин! После се научих да свиря на бръмбазък, не било толкова лесно, колкото изглежда в устата на Стоян Янкулов! :)
Снимки има във Facebook.
А ето и статия в NYT как някои хора са празнували 5 юни. Без въжета, без каски. С плакат, на който пише: Global warming kills more people than 9/11 every week. На Алън Робърт не му е за пръв път - досега е изкачил 83 сгради! Инициативите му често завършват в ареста...
Вижте снимките в NYT.
05 юни, 2008
Кървава сутрин
Всяка сутрин минавам покрай ъгълчето на бул. Васил Левски и бул. Дондуков...
Сега имаше тълпа, линейка, полиция и много кръв. Никога не бях виждала на живо да се стичат струи кръв по улицата :( Цялата се разтреперих. Автобус е блъснал момиче. Нямах сили да остана и да разбера дали е пресичала на зелено, или е тичала на червено.
Всеки ден пресичам на пешеходната пътека от другата страна (срещу Английската гимназия), рядко ми правят път. Три пъти досега щяха да ме сгазят, заобикалят ме, псуват ме. Мразя го това място! Мразя да пресичам на светофари, където завиващите коли не ми дават предимство. Мразя го тоя град.
За случая във "Фокус".
И в Dnes.bg.
За този и за втори случай днес прочетете в Дарик нюз.
Текст и видео в bTV.
Не искам да карам нито кола, нито колело. И мотор не искам! Най-добре да летя :/
Днес е международен ден на околната среда. Може да посетите изложбите "Чиста и свята Рила" и "Земята отдолу" от 18:30 ч. в градинката между СУ и Народното събрание, а от 21:30 ч. ще има мълчаливо бдение за Рила.
Сега имаше тълпа, линейка, полиция и много кръв. Никога не бях виждала на живо да се стичат струи кръв по улицата :( Цялата се разтреперих. Автобус е блъснал момиче. Нямах сили да остана и да разбера дали е пресичала на зелено, или е тичала на червено.
Всеки ден пресичам на пешеходната пътека от другата страна (срещу Английската гимназия), рядко ми правят път. Три пъти досега щяха да ме сгазят, заобикалят ме, псуват ме. Мразя го това място! Мразя да пресичам на светофари, където завиващите коли не ми дават предимство. Мразя го тоя град.
За случая във "Фокус".
И в Dnes.bg.
За този и за втори случай днес прочетете в Дарик нюз.
Текст и видео в bTV.
Не искам да карам нито кола, нито колело. И мотор не искам! Най-добре да летя :/
Днес е международен ден на околната среда. Може да посетите изложбите "Чиста и свята Рила" и "Земята отдолу" от 18:30 ч. в градинката между СУ и Народното събрание, а от 21:30 ч. ще има мълчаливо бдение за Рила.
29 май, 2008
Слънчеви лъчи след дъжд
Ей, настроенията ми се менят като времето през май!
Сега разбрах значението на израза You Made My Day!
Достатъчно е да те попитат: "А ти коя си?", да се запознаеш с някого, да си кажете няколко весели случки, да се разсмеете взаимно и сякаш дъга изгрява в небето! Има звездопад в сърцето :) Искрен смях. Гъделичкащото чувство те държи през целия ден. Сещаш се за случката и се усмихваш на себе си и на приятния спомен.
Смехотерапията е по-важна от всяка друга терапия!!!
Благодаря ти, Його ;)
Сега разбрах значението на израза You Made My Day!
Достатъчно е да те попитат: "А ти коя си?", да се запознаеш с някого, да си кажете няколко весели случки, да се разсмеете взаимно и сякаш дъга изгрява в небето! Има звездопад в сърцето :) Искрен смях. Гъделичкащото чувство те държи през целия ден. Сещаш се за случката и се усмихваш на себе си и на приятния спомен.
Смехотерапията е по-важна от всяка друга терапия!!!
Благодаря ти, Його ;)
28 май, 2008
Странно е...
...как раста. По-скоро остарявам. Или съм все още дете, а хората около мен са възрастни.
Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.
Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?
Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?
Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.
"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."
Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.
Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?
Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?
Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.
"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."
27 май, 2008
До обед и преди залез
Напоследък всички ми повтарят как било по-добре сладкото и хлебните изделия да се консумират до обед, защото иначе се пълнее. Не съм много по диетите, "не мога да правя такива неща..."
От два дни се опитвам да не ям след залез слънце. Пък сега излапах 3 малки сладки наведнъж - Snickers, Bounty и Mars. Ама нали преди обяд може? :D
Не ям месо, не пия газирано, не пия кафе и не пуша вече. Ходя всяка седмица на планина. Може да се каже, че живея здравословно :) Поне доколкото зависи от мен. Иначе сутрин дишам облаци прах, когато спре автобусът на спирката... Особено след като се изкъпя и тръгна за работа - прахолякът много добре полепва по още влажната ми коса, намазаните ми с крем лице и с вазелин устни. Ако съм сложила и спирала на миглите, и по тях. Качвам се в 11-ката, сядам си, хрускам си пясък и си чета книжка в задръстването, което този месец е ужасно. Рекордът ми е 2 часа и половина от Опълченска до Сточна гара. Вече не искам да имам и да карам кола. И колело не искам. Искам, ако условията са като в Унгария и Германия (давам ги за пример, защото там съм виждала райски алеи и права за колоездачите). Тук трябва да се кара с маска на лицето, иначе "прахотерапията" е гарантирана. Може би с метро е най-удобно и бързо. Но като нямам директно такова още? Пък и те строят толкова бавно, че внуците ми могат да намажат :) Иначе съм си измислила един резервен спасителен вариант - автобус-метро-малко пеша, който скоро ще пробвам.
Като прочетох пак заглавието, се сетих, че миналата седмица чаках автобус 85 и по обяд, и по залез, около 45 минути. Почти два часа съм прекарала на Лъвов мост. Така че има значение по кое време ядете сладко, но не и по кое време пътувате. По всяко време има ремонт и задръстване. Една жена на спирката спомена, че искат да направят билетите по 1 лв. от юли месец. Не знам, възможно е. Не съм чела новини. Не искам. Отвращавам се. А и настроението ми е бално сега.
Брат ми завърши. Порасна момчето. Неусетно. Издебнах го, докато си оправя косата на огледалото в колата. Като фотомодел е :)
Месецът в снимки.
От два дни се опитвам да не ям след залез слънце. Пък сега излапах 3 малки сладки наведнъж - Snickers, Bounty и Mars. Ама нали преди обяд може? :D
Не ям месо, не пия газирано, не пия кафе и не пуша вече. Ходя всяка седмица на планина. Може да се каже, че живея здравословно :) Поне доколкото зависи от мен. Иначе сутрин дишам облаци прах, когато спре автобусът на спирката... Особено след като се изкъпя и тръгна за работа - прахолякът много добре полепва по още влажната ми коса, намазаните ми с крем лице и с вазелин устни. Ако съм сложила и спирала на миглите, и по тях. Качвам се в 11-ката, сядам си, хрускам си пясък и си чета книжка в задръстването, което този месец е ужасно. Рекордът ми е 2 часа и половина от Опълченска до Сточна гара. Вече не искам да имам и да карам кола. И колело не искам. Искам, ако условията са като в Унгария и Германия (давам ги за пример, защото там съм виждала райски алеи и права за колоездачите). Тук трябва да се кара с маска на лицето, иначе "прахотерапията" е гарантирана. Може би с метро е най-удобно и бързо. Но като нямам директно такова още? Пък и те строят толкова бавно, че внуците ми могат да намажат :) Иначе съм си измислила един резервен спасителен вариант - автобус-метро-малко пеша, който скоро ще пробвам.
Като прочетох пак заглавието, се сетих, че миналата седмица чаках автобус 85 и по обяд, и по залез, около 45 минути. Почти два часа съм прекарала на Лъвов мост. Така че има значение по кое време ядете сладко, но не и по кое време пътувате. По всяко време има ремонт и задръстване. Една жена на спирката спомена, че искат да направят билетите по 1 лв. от юли месец. Не знам, възможно е. Не съм чела новини. Не искам. Отвращавам се. А и настроението ми е бално сега.
Брат ми завърши. Порасна момчето. Неусетно. Издебнах го, докато си оправя косата на огледалото в колата. Като фотомодел е :)
Месецът в снимки.
20 май, 2008
16 май, 2008
14 май, 2008
Дойде време разделно!
Преди малко Ирина Марудина ме зарадва с тази новина:
В София вече има завод за преработка на разделните отпадъци
УРА!
Следваща стъпка - да се забрани използването на найлонови торбички.
В София вече има завод за преработка на разделните отпадъци
УРА!
Следваща стъпка - да се забрани използването на найлонови торбички.
12 май, 2008
23 април, 2008
08 април, 2008
To do: ДА и НЕ
Искам:
- Да се кача на: Молдовяну (2544 m), Пелистер (2601 m), Триглав (2864 m), Малък Матерхорн (3883 m), Елбрус (5642 m), Ухуру (5895 m), пък после и по-високо
- Да отида до Исландия, Нова Зеландия, Австралия, Китай, Япония, Тайланд, Тайван, Африка и още много мечтани местенца
- Да си купя зимна екипировка
- Да си купя DSLR фотоапарат - Nikon, разбира се :Р
- Да се науча да карам ски - не успях за 1 седмица, чувствах се несигурна без учител
- Да започна да ходя пак на плуване и по-често на масаж
- Да опитам поне веднъж какво е: самолет (пътувала съм само веднъж като малка), парапланер, рафтинг, картинг, пейнтбол, езда; бънджито не ме влече, както и шофьорските курсове
- Да обиколя всички по-малки планини в България
- Да отида на море за повече от седмица
- Да си купя обувки за танци - крайно време е, вече 18 години танцувам
- Да си харесам някоя постановка и да открия сезон 2008 - преди ходех всяка седмица на театър, докато не оставаше заглавие за гледане :)
- Да си купя нов компютър - ъпгрейд или лаптоп, още не мога да реша
- Да си прекарам Интернет вкъщи - сигурно съм последният човек без домашен нет :Р
- Да си купя голяма библиотека - наложително е, защото всички книги и списания са по кашони и шкафове...
- Да прочета (изгледам) всички книги (филми) за пътешествия и планини
- Да отида на концерт на Moby
- Да се науча да говоря по-добре английски език, защото четенето и писането не стигат
- Да направя ремонт - всичко е старо и изпотрошено - казанче, плочки, хладилник, пералня, легла, дограма...
- Да имам желание да готвя
- Да си подменя дрехите в гардероба (остаряха вече), а и да си купя 2-3 официални тоалета, защото все по-често ми се налага - сватби, балове, изложения, коктейли; не мога цял живот да ходя като турист
- Да спра да се размотавам, мотая и закъснявам - отвратителен навик, толкова години не можах да се дисциплинирам
- Да не критикувам всичко (всички), с което (които) не съм съгласна
- Да вярвам повече в себе си - ех, къде ми е самочувствието?
Малко НЕ-та:
- Не ям месо
- Нямам имунизации
- Не слушам чалга
- Не чета лайфстайл списания и вестници
- Не гледам телевизия
- Не се обличам като мацка - нямам нито една дамска чанта и нито едни обувки с ток
- Не нося обеци - нямам дупки, никога не съм имала
- Не нося сутиен - на танци ходя със спортни или безшевни потничета
- Не нося найлонови чорапи - мразя ги - гнусни, изкуствени и смрадливи
- Не ползвам чадър - това го знаете от предишна публикация
- Не съм си боядисвала скоро косата - да, побеляла съм, ама престанете да ме питате кога ще се боядисвам; била съм във всички цветове без синьо и сиво!
- Не съм ходила никога на маникюр и педикюр - пропускам ли нещо?
- Не съм пушила от година и 1 месец
- Не съм пила кафе и Кока-Кола - пак от толкова
- Не съм стъпвала в МакДоналдс - от няколко години
- Не харесвам салсата и фитнеса - не понасям модерните масови вманиачавания
- Не съм записвала дискове (нямам записвачка), не ползвам торенти и кракове - звучи странно, тъй като работя в ИТ бранша от 7 години, но е факт; само легални и open source програми
- Не съм си купувала GSM от 3 години - SE K300, трагично ли е?
- Не съм намерила компания от хора, където да се чувствам добре дълго време - това е тъжно, но все нещо куца...
Чувствам се добре, не се притеснявайте за мен ;)
Каня Kukumyavka, ik0 и monnio да се присъединят със списъците, ако нямат такива.
- Да се кача на: Молдовяну (2544 m), Пелистер (2601 m), Триглав (2864 m), Малък Матерхорн (3883 m), Елбрус (5642 m), Ухуру (5895 m), пък после и по-високо
- Да отида до Исландия, Нова Зеландия, Австралия, Китай, Япония, Тайланд, Тайван, Африка и още много мечтани местенца
- Да си купя зимна екипировка
- Да си купя DSLR фотоапарат - Nikon, разбира се :Р
- Да се науча да карам ски - не успях за 1 седмица, чувствах се несигурна без учител
- Да започна да ходя пак на плуване и по-често на масаж
- Да опитам поне веднъж какво е: самолет (пътувала съм само веднъж като малка), парапланер, рафтинг, картинг, пейнтбол, езда; бънджито не ме влече, както и шофьорските курсове
- Да обиколя всички по-малки планини в България
- Да отида на море за повече от седмица
- Да си купя обувки за танци - крайно време е, вече 18 години танцувам
- Да си харесам някоя постановка и да открия сезон 2008 - преди ходех всяка седмица на театър, докато не оставаше заглавие за гледане :)
- Да си купя нов компютър - ъпгрейд или лаптоп, още не мога да реша
- Да си прекарам Интернет вкъщи - сигурно съм последният човек без домашен нет :Р
- Да си купя голяма библиотека - наложително е, защото всички книги и списания са по кашони и шкафове...
- Да прочета (изгледам) всички книги (филми) за пътешествия и планини
- Да отида на концерт на Moby
- Да се науча да говоря по-добре английски език, защото четенето и писането не стигат
- Да направя ремонт - всичко е старо и изпотрошено - казанче, плочки, хладилник, пералня, легла, дограма...
- Да имам желание да готвя
- Да си подменя дрехите в гардероба (остаряха вече), а и да си купя 2-3 официални тоалета, защото все по-често ми се налага - сватби, балове, изложения, коктейли; не мога цял живот да ходя като турист
- Да спра да се размотавам, мотая и закъснявам - отвратителен навик, толкова години не можах да се дисциплинирам
- Да не критикувам всичко (всички), с което (които) не съм съгласна
- Да вярвам повече в себе си - ех, къде ми е самочувствието?
Малко НЕ-та:
- Не ям месо
- Нямам имунизации
- Не слушам чалга
- Не чета лайфстайл списания и вестници
- Не гледам телевизия
- Не се обличам като мацка - нямам нито една дамска чанта и нито едни обувки с ток
- Не нося обеци - нямам дупки, никога не съм имала
- Не нося сутиен - на танци ходя със спортни или безшевни потничета
- Не нося найлонови чорапи - мразя ги - гнусни, изкуствени и смрадливи
- Не ползвам чадър - това го знаете от предишна публикация
- Не съм си боядисвала скоро косата - да, побеляла съм, ама престанете да ме питате кога ще се боядисвам; била съм във всички цветове без синьо и сиво!
- Не съм ходила никога на маникюр и педикюр - пропускам ли нещо?
- Не съм пушила от година и 1 месец
- Не съм пила кафе и Кока-Кола - пак от толкова
- Не съм стъпвала в МакДоналдс - от няколко години
- Не харесвам салсата и фитнеса - не понасям модерните масови вманиачавания
- Не съм записвала дискове (нямам записвачка), не ползвам торенти и кракове - звучи странно, тъй като работя в ИТ бранша от 7 години, но е факт; само легални и open source програми
- Не съм си купувала GSM от 3 години - SE K300, трагично ли е?
- Не съм намерила компания от хора, където да се чувствам добре дълго време - това е тъжно, но все нещо куца...
Чувствам се добре, не се притеснявайте за мен ;)
Каня Kukumyavka, ik0 и monnio да се присъединят със списъците, ако нямат такива.
04 април, 2008
Пролетен букет
Въпрос
Пърси Биш Шели
Сънувах аз, че както скитам без посока,
озъбената зима на пролет се превърна,
че нежни аромати, ромонът на потока,
встрани тогава ме примамиха да свърна,
там, де брегът отвесен с тревата си висока
не смееше докрай водите да прегърне:
той галеше ги само със крехките стебла,
тъй нимфата насън да гали би могла.
И ето: анемони пъстри се показват
и маргаритки — ярки бисери в тревата,
цветя-звезди, които нивга не залязват;
иглика и тинтява, най-нежни сред цветята;
и цветето високо, що винаги запазва
като дете небесните сълзи в листата
и с тях лицето майчино гальовно кваси,
кога ветрецът тих зашепне песента си.
Сред избуяли храсти шипки се таяха,
глогини бледни като лунна светлина
и вишнев цвят, и бели чашки, що блестяха,
с роса покрити, недопити от деня;
бръшлян, чиито клони същи змии бяха,
безредно запълзели настрана.
И златни цветове, изпъстрени със бяло,
каквито будното око не е видяло.
Досам брега на тази рекичка неспокойна
лилави перуники аз зърнах да растат;
в водата — водни лилии, широки, стройни,
надвиснал върху храстите, дъбът
от тях бе осветен с лъчи безбройни,
студени, литнали от мократа им гръд;
а също и тръстики, тъй смайващо зелени,
че в тях почивка дирят очите изморени.
И стори ми се, че от тез цветя-видения
букет си сбрах. Букет, тъй просто подреден,
че пъстротата на прекрасните растения,
деца на часовете, попаднали във плен,
запази и във него свойто обаяние...
Забързах аз тогава, зарадван, ободрен,
обратно към мястото, където бях стоял,
за да го дам... Уви! Кому ли бих го дал?
1820
Пърси Биш Шели
Сънувах аз, че както скитам без посока,
озъбената зима на пролет се превърна,
че нежни аромати, ромонът на потока,
встрани тогава ме примамиха да свърна,
там, де брегът отвесен с тревата си висока
не смееше докрай водите да прегърне:
той галеше ги само със крехките стебла,
тъй нимфата насън да гали би могла.
И ето: анемони пъстри се показват
и маргаритки — ярки бисери в тревата,
цветя-звезди, които нивга не залязват;
иглика и тинтява, най-нежни сред цветята;
и цветето високо, що винаги запазва
като дете небесните сълзи в листата
и с тях лицето майчино гальовно кваси,
кога ветрецът тих зашепне песента си.
Сред избуяли храсти шипки се таяха,
глогини бледни като лунна светлина
и вишнев цвят, и бели чашки, що блестяха,
с роса покрити, недопити от деня;
бръшлян, чиито клони същи змии бяха,
безредно запълзели настрана.
И златни цветове, изпъстрени със бяло,
каквито будното око не е видяло.
Досам брега на тази рекичка неспокойна
лилави перуники аз зърнах да растат;
в водата — водни лилии, широки, стройни,
надвиснал върху храстите, дъбът
от тях бе осветен с лъчи безбройни,
студени, литнали от мократа им гръд;
а също и тръстики, тъй смайващо зелени,
че в тях почивка дирят очите изморени.
И стори ми се, че от тез цветя-видения
букет си сбрах. Букет, тъй просто подреден,
че пъстротата на прекрасните растения,
деца на часовете, попаднали във плен,
запази и във него свойто обаяние...
Забързах аз тогава, зарадван, ободрен,
обратно към мястото, където бях стоял,
за да го дам... Уви! Кому ли бих го дал?
1820
Molba za pomosht - неприятните верижни писма
Днес получих верижното писмо с тема: "Molba za pomosht na detence!!!!". Обикновено не се доверявам на тези съобщения, подканящи ме да пратя на колкото се може повече хора, защото нямам сърце или ще ми се случи нещо много лошо... За всеки случай ги проверявам в Snopes.com. Оказа се, че това писмо циркулира на базата на истинска снимка и случка от 2005 г.
Ако искате да помогнете, има банкови сметки и sms-и за тази цел. Престанете да препращате такива неща, преди да сте ги проверили! Не бъдете така наивни и импулсивни в стремежа си да сте добри и да се отзовете. Използвайте BCC, защото иначе ставате съучастници на събирачите на адреси и на изпращачите на спам!
Ако искате да помогнете, има банкови сметки и sms-и за тази цел. Престанете да препращате такива неща, преди да сте ги проверили! Не бъдете така наивни и импулсивни в стремежа си да сте добри и да се отзовете. Използвайте BCC, защото иначе ставате съучастници на събирачите на адреси и на изпращачите на спам!
31 март, 2008
There's nothing I can say
Genesis - Throwing It All Away
Need I say I love you
Need I say I care
Need I say that emotion's,
Something we don't share
I don't want to be sitting here
Trying to deceive you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.
We cannot live together
We cannot live apart
That's the situation
I've known it from the start
Every time that I look at you
I can see the future
'Cause you know I know babe
That I don't wanna go.
Throwing it all away
Throwing it all away
Is there nothing that I can say
To make you change your mind
I watch the world go round and round
And see mine turning upside down
You're throwing it all away.
Now who will light up the darkness
Who will hold your hand
Who will find you the answers
When you don't understand
Why should I have to be the one
Who has to convince you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.
Someday you'll be sorry
Someday when you're free
Memories will remind you
That our love was meant to be
Late at night when you call my name
The only sound you'll hear
Is the sound of your voice calling
Calling after me.
Just throwing it all away
Throwing it all away
There's nothing I can say
We're throwing it all away
Yes we're throwing it all away...
Need I say I love you
Need I say I care
Need I say that emotion's,
Something we don't share
I don't want to be sitting here
Trying to deceive you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.
We cannot live together
We cannot live apart
That's the situation
I've known it from the start
Every time that I look at you
I can see the future
'Cause you know I know babe
That I don't wanna go.
Throwing it all away
Throwing it all away
Is there nothing that I can say
To make you change your mind
I watch the world go round and round
And see mine turning upside down
You're throwing it all away.
Now who will light up the darkness
Who will hold your hand
Who will find you the answers
When you don't understand
Why should I have to be the one
Who has to convince you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.
Someday you'll be sorry
Someday when you're free
Memories will remind you
That our love was meant to be
Late at night when you call my name
The only sound you'll hear
Is the sound of your voice calling
Calling after me.
Just throwing it all away
Throwing it all away
There's nothing I can say
We're throwing it all away
Yes we're throwing it all away...
21 март, 2008
Телефонните измамници се събудиха от зимен сън
Понякога, когато се затопли, имам чувството, че всички клошари, луди, олигофрени и мошеници излизат на разходка или по-скоро на лов за поредните си жертви.
Миналата година два-три пъти се опитаха да ни преметнат чрез телефонно обаждане - веднъж беше някаква история с кола, доставка и кашони, а вторият - с катастрофирал племенник. Надявах се, че тези случки са били за поука на баба ми и вече няма да се доверява.
Но не, повечето стари хора ще си останат наивни и доверчиви. Все ще помогнат, все ще се зарадват на някоя новина... Точно това използват и мошениците. Искат да предизвикат емоция у нас (положителна или отрицателна), за да не можем да реагираме трезво. Да дадем всичко от себе си.
Та днес се обадили на баба ми, че печели цветен телевизор от томбола на БТК. Обажда ми се радостна в офиса: "Ти нали попълва едни анкети на БТК, спечелили сме!" А аз се замислих, че анкетите си бяха за миналата година и не съм чула да има томбола в момента. Отварям Google и "питам". Е, оказа се, че това е поредният сюжет на мошениците... Ядосах се. Явно са ни записали домашния телефон в някой списък и периодично се пробват дали ще "изгърмим". Обадих се на г-жа Георгиева, така я представила колежката й. Забележете, че това са "колеги", които си прехвърлят "топката" (в случая вас) по веригата, за да не можем да им хванем дирята. Големи хитреци, психолози и актьори! И всичките говорят на диалект! Обаждам се (скрит номер) и й казвам: "Вижте какво, г-жо, не съм участвала в никакви томболи на БТК, нямам и не искам да имам телевизор и престанете да ми звъните, защото съм дала номера в полицията!!!" А тя (ни лук яла, ни лук мирисала) ми вика: "Ало, ама кой се обажда?" Попита ме няколко пъти! Твърдо решена да не й давам никаква информация, й казах: "Няма значение кой се обажда!" и тя ми затвори. После наистина се обадих в полицията. Казаха ми да дойда и да подам писмена жалба. Казах на баба ми, ако иска - да ходи. Но не виждам смисъл. Докато я приемат и разгледат, г-жата ще си извади от чантичката нов ваучер и ще си мами с него други наивници.
Та така... исках да ви кажа да внимавате! И да не се натъжавате или да не се радвате, а да имате едно наум! Да внимавате да не "изплюете" лични данни като имена, адреси и телефонни номера! Съмнението над доверието!
Използваните схеми (засега) са:
- роднина в провинцията или чужбина
- освобождаване на колет, доставка
- проблеми с полицията, гаранция
- закупуване на ваучери
- награда от томбола
Понеже се разрових, ще споделя с вас полезна страничка за по-често разиграваните сюжети - Модерните измами в България. На този сайт може да разгледате и други полезни съвети за самозащитата.
Миналата година два-три пъти се опитаха да ни преметнат чрез телефонно обаждане - веднъж беше някаква история с кола, доставка и кашони, а вторият - с катастрофирал племенник. Надявах се, че тези случки са били за поука на баба ми и вече няма да се доверява.
Но не, повечето стари хора ще си останат наивни и доверчиви. Все ще помогнат, все ще се зарадват на някоя новина... Точно това използват и мошениците. Искат да предизвикат емоция у нас (положителна или отрицателна), за да не можем да реагираме трезво. Да дадем всичко от себе си.
Та днес се обадили на баба ми, че печели цветен телевизор от томбола на БТК. Обажда ми се радостна в офиса: "Ти нали попълва едни анкети на БТК, спечелили сме!" А аз се замислих, че анкетите си бяха за миналата година и не съм чула да има томбола в момента. Отварям Google и "питам". Е, оказа се, че това е поредният сюжет на мошениците... Ядосах се. Явно са ни записали домашния телефон в някой списък и периодично се пробват дали ще "изгърмим". Обадих се на г-жа Георгиева, така я представила колежката й. Забележете, че това са "колеги", които си прехвърлят "топката" (в случая вас) по веригата, за да не можем да им хванем дирята. Големи хитреци, психолози и актьори! И всичките говорят на диалект! Обаждам се (скрит номер) и й казвам: "Вижте какво, г-жо, не съм участвала в никакви томболи на БТК, нямам и не искам да имам телевизор и престанете да ми звъните, защото съм дала номера в полицията!!!" А тя (ни лук яла, ни лук мирисала) ми вика: "Ало, ама кой се обажда?" Попита ме няколко пъти! Твърдо решена да не й давам никаква информация, й казах: "Няма значение кой се обажда!" и тя ми затвори. После наистина се обадих в полицията. Казаха ми да дойда и да подам писмена жалба. Казах на баба ми, ако иска - да ходи. Но не виждам смисъл. Докато я приемат и разгледат, г-жата ще си извади от чантичката нов ваучер и ще си мами с него други наивници.
Та така... исках да ви кажа да внимавате! И да не се натъжавате или да не се радвате, а да имате едно наум! Да внимавате да не "изплюете" лични данни като имена, адреси и телефонни номера! Съмнението над доверието!
Използваните схеми (засега) са:
- роднина в провинцията или чужбина
- освобождаване на колет, доставка
- проблеми с полицията, гаранция
- закупуване на ваучери
- награда от томбола
Понеже се разрових, ще споделя с вас полезна страничка за по-често разиграваните сюжети - Модерните измами в България. На този сайт може да разгледате и други полезни съвети за самозащитата.
20 март, 2008
Часът на Земята
Миналата година на 31 март WWF убедиха над 2 милиона човека и 2000 компании да изключат електричеството си за един час.
Тази година инициативата е глобална. Ако искате, регистрирайте се заедно с мен на www.earthhour.org.
Имате възможност да постоите на свещи (челник?) в уютния си дом (или на гости при приятели). Поседнете или си легнете. Размислете. Или просто се отпуснете. Нека отпочинат очите. Стига с тия уреди - телевизор, радио, компютър, уредба. Изключете ги за час. Ако ви липсва музика, може да импровизирате с предметите около вас, а и да попеете ;)
Символично, за себе си или за природата!
Усмихнете се в тъмнината на 29 март в 20:00 ч. :)
Тази година инициативата е глобална. Ако искате, регистрирайте се заедно с мен на www.earthhour.org.
Имате възможност да постоите на свещи (челник?) в уютния си дом (или на гости при приятели). Поседнете или си легнете. Размислете. Или просто се отпуснете. Нека отпочинат очите. Стига с тия уреди - телевизор, радио, компютър, уредба. Изключете ги за час. Ако ви липсва музика, може да импровизирате с предметите около вас, а и да попеете ;)
Символично, за себе си или за природата!
Усмихнете се в тъмнината на 29 март в 20:00 ч. :)
18 март, 2008
Muxu, I love you!
Муксу, какво ли означава тази дума?! Първата ми асоциация е с река в Памир, може би защото в момента чета за българските алпинистки там.
А какво е Muxu? През последните две седмици означава само едно за мен - дует от Малайзия. Красива, нежна и приятна музика, съчетаваща idm, ambient и chill. Не ми се беше случвало да чуя цял албум, който да изразява мен, въображението ми, емоциите ми. Това е музика за душата! Музика за планината! Музика за работа! Музика за лека нощ! Музика, разказваща за сълзи и за усмивки. Влюбена съм в нея.
Show Us Your Weak Side!
А какво е Muxu? През последните две седмици означава само едно за мен - дует от Малайзия. Красива, нежна и приятна музика, съчетаваща idm, ambient и chill. Не ми се беше случвало да чуя цял албум, който да изразява мен, въображението ми, емоциите ми. Това е музика за душата! Музика за планината! Музика за работа! Музика за лека нощ! Музика, разказваща за сълзи и за усмивки. Влюбена съм в нея.
Show Us Your Weak Side!
17 март, 2008
Facebook клонинг на български
Тази сутрин си отварям пощата и получавам съобщение на 6lyokavitza. Много ги мразя, но ми се налага да ги чета, защото някои клиенти все още нямат кирилица. Непростимо! Но това е друга тема...
Тема: Pokana za registracia
От: 3drasti <3drasticom9@gmail.com>
Дата: Sun, 16 Mar 2008 18:25:44 -0700
До: 3drasticom9@gmail.com
Zdraveite,
Nyakoi v 3drasti.com vi poznava i vi izprashta pokana za registracia:
http://www.3drasti.com/register.aspx?reg=r
Blagodarim vi,
Ekipa na 3drasti
Писнало ми е от регистрации в т.нар. социални мрежи, но го отварям от любопитство, за да видя какво са сътворили родните специалисти. О! Oчевадно прилича на Facebook!
И цветовете му са почти същите! И функциите!
Да не говорим, че в началото прочетох сайта като 3D rasti и се зачудих да не е някакво ново общество на растафарианците, създаващи 3D модели. Пък то било "Здрасти", написано уж с българско
З. Няма пък да се регистрирам, колкото и да ме каните. И не си мислете, че сте първите. Още по темата тук.
Мисля си, че сме много задръстени крадци на идеи. Виждаме, че някакъв продукт има успех по света и искаме да бъдем първите в България, за да се сдобием с много (ако може лесни) пари и слава... но ни мързи да се потрудим поне малко. Затова просто клонираме. Превеждаме на български и е готово. И реклама му правим.
Копие, клонинг, франчайз, какво по-лесно от това?!
Ново!!! Появи се и DotBulgaria!
Ново!!! Появи се още един клониран Facebook - Народ.bg
Тема: Pokana za registracia
От: 3drasti <3drasticom9@gmail.com>
Дата: Sun, 16 Mar 2008 18:25:44 -0700
До: 3drasticom9@gmail.com
Zdraveite,
Nyakoi v 3drasti.com vi poznava i vi izprashta pokana za registracia:
http://www.3drasti.com/register.aspx?reg=r
Blagodarim vi,
Ekipa na 3drasti
Писнало ми е от регистрации в т.нар. социални мрежи, но го отварям от любопитство, за да видя какво са сътворили родните специалисти. О! Oчевадно прилича на Facebook!
И цветовете му са почти същите! И функциите!
Да не говорим, че в началото прочетох сайта като 3D rasti и се зачудих да не е някакво ново общество на растафарианците, създаващи 3D модели. Пък то било "Здрасти", написано уж с българско
З. Няма пък да се регистрирам, колкото и да ме каните. И не си мислете, че сте първите. Още по темата тук.
Мисля си, че сме много задръстени крадци на идеи. Виждаме, че някакъв продукт има успех по света и искаме да бъдем първите в България, за да се сдобием с много (ако може лесни) пари и слава... но ни мързи да се потрудим поне малко. Затова просто клонираме. Превеждаме на български и е готово. И реклама му правим.
Копие, клонинг, франчайз, какво по-лесно от това?!
Ново!!! Появи се и DotBulgaria!
Ново!!! Появи се още един клониран Facebook - Народ.bg
13 март, 2008
You are what you want to be
Afro Celt Sound System - Persistence Of Memory
When I’m traveling far from home
On the wide horizon
I can feel you’re still around
And the dream overtakes me
Then I know, you’ll stay in this moment
We’ll go where it’s flowing
You’ll be what you want to be
Right here, with me
When I’m out here on my own
And it all cuts through me
I see you’re safe alone
Ah, then it hits me
And I know, you’re here in this moment
Right where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me
Stay in this moment
Go where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me... with me... with me...
10 март, 2008
Стоп!
Не може повече така. Казвам КРАЙ на форнетите, вегетарианските бургери и другите тестени изделия. Иначе няма да си вляза в летните панталони... Back Home е на една пряка от офиса и мога да хапвам салатки и супи. Свежо и здравословно!
Седмицата започва сладко - шоколадови трюфели и кафе с бейлис за р.д. на един колега ;)
Няма избавление от това изкушение.
Седмицата започва сладко - шоколадови трюфели и кафе с бейлис за р.д. на един колега ;)
Няма избавление от това изкушение.
04 март, 2008
I know this Secret!
Снощи с баба ми гледахме "Тайната" (The Sercet). Интересни теории, съвпадащи с моите представи за Б-г. Филмът ми повлия доста позитивно. Знам ги тия неща, но забравям да ги прилагам. Тези усмивки и положителни емоции трябва да станат начин на живот, а не да се замисляш и напрягаш, когато ги прилагаш.
Цяла нощ сънувам катерици! Вчера в Западния парк видяхме една да притичва, ама чак пък толкова да съм се впечатлила...
Днес дойдоха отново масажистите в съседния офис. Поканиха ме. Възползвах се :)
Този път не беше девойка, а един симпатичен младеж - висок, със странни сини очи, къдрава коса до раменете... мускетар! Притесних се чак :*) Хубаво ме намачка. Каза ми и нещо лошо - дископатията ми от шийните прешлени е тръгнала към кръста :( Като понамалее работата тук, трябва да си купя цял бански, очила и шапка и трябва да се запиша на плуване. Това не ми пречи да ходя пак на масаж :D
Цяла нощ сънувам катерици! Вчера в Западния парк видяхме една да притичва, ама чак пък толкова да съм се впечатлила...
Днес дойдоха отново масажистите в съседния офис. Поканиха ме. Възползвах се :)
Този път не беше девойка, а един симпатичен младеж - висок, със странни сини очи, къдрава коса до раменете... мускетар! Притесних се чак :*) Хубаво ме намачка. Каза ми и нещо лошо - дископатията ми от шийните прешлени е тръгнала към кръста :( Като понамалее работата тук, трябва да си купя цял бански, очила и шапка и трябва да се запиша на плуване. Това не ми пречи да ходя пак на масаж :D
26 февруари, 2008
Книжки
Трябва моментално да затворя всички сайтове за книги, защото скоро ще се разоря!
Поръчките от антикварната книжарница:
Книгата на Николай Петков я подарих на Калин ;) Другите са си за мен.
Поръчките от другата онлайн книжарница, която ползвам:
Имам още много в wish list-а, но ще останат за следващия ми книжен глад.
Снощи написахме един коментар-пътепис за скитането в Трън.
Още не съм прочела новото GEO.
Още не съм обядвала. Време е да стана и да се разтъпча.
Поръчките от антикварната книжарница:
Книгата на Николай Петков я подарих на Калин ;) Другите са си за мен.
Поръчките от другата онлайн книжарница, която ползвам:
Имам още много в wish list-а, но ще останат за следващия ми книжен глад.
Снощи написахме един коментар-пътепис за скитането в Трън.
Още не съм прочела новото GEO.
Още не съм обядвала. Време е да стана и да се разтъпча.
22 февруари, 2008
Слънчево
Изгря слънце най-накрая!
Колко малко ми трябва, за да съм щастлива!
Калин се обади сутринта, че си е взел последния изпит и ще вземе стипендия!
От съседната фирма ни поканиха на Office Massage! Възползвах се. Ако таралежът няма време да ходи на масаж, масажът идва при него ;) За 5 лв. ми намачкаха гърбината, ръцете, врата и главата. Толкова е хубаво!
Утре заминаваме за Трън, едно любимо място. Ще помагаме в хижа Руй. В неделя ще се разходим през ждрелото на р. Ерма до връх Руй, който е на 13-о място сред първенците на българските планини - 1706 m.
Не мога да сваля усмивката от лицето си :)
Колко малко ми трябва, за да съм щастлива!
Калин се обади сутринта, че си е взел последния изпит и ще вземе стипендия!
От съседната фирма ни поканиха на Office Massage! Възползвах се. Ако таралежът няма време да ходи на масаж, масажът идва при него ;) За 5 лв. ми намачкаха гърбината, ръцете, врата и главата. Толкова е хубаво!
Утре заминаваме за Трън, едно любимо място. Ще помагаме в хижа Руй. В неделя ще се разходим през ждрелото на р. Ерма до връх Руй, който е на 13-о място сред първенците на българските планини - 1706 m.
Не мога да сваля усмивката от лицето си :)
20 февруари, 2008
Специални
Едни нови клиенти ми се обидиха и отказаха да работят с нас.
Защо? Защото им поставих условия, които не им харесаха. Казах им го по директен начин, каквато съм и аз. Съжалявам, не мога да съм лицемерна и изкуствено любезна.
Случаят е кратък:
Името на фирмата било само на английски и не искали никъде да излиза на български. Казах им, че за базата данни и фактурата няма как да е на английски, живеем в България и би трябвало да имат регистрация на български език. Все пак изданието ни е на българския пазар.
Това е. Отказаха поръчка. Има еднакви условия за всички. Без претенции.
И аз съм чувствителна! Също се обиждам! И към мен са се държали ужасно грубо, псували са ме. Ама какво? Да вдигна ръце и да не работя ли? Аман от специални хора, които искат специално отношение!
От друга страна, като се замисля, се сещам поне за 100 фирми, които са доволни, писали са ни благодарствени писма, че се работи лесно и приятно с нас.
Баланс да има!
Защо? Защото им поставих условия, които не им харесаха. Казах им го по директен начин, каквато съм и аз. Съжалявам, не мога да съм лицемерна и изкуствено любезна.
Случаят е кратък:
Името на фирмата било само на английски и не искали никъде да излиза на български. Казах им, че за базата данни и фактурата няма как да е на английски, живеем в България и би трябвало да имат регистрация на български език. Все пак изданието ни е на българския пазар.
Това е. Отказаха поръчка. Има еднакви условия за всички. Без претенции.
И аз съм чувствителна! Също се обиждам! И към мен са се държали ужасно грубо, псували са ме. Ама какво? Да вдигна ръце и да не работя ли? Аман от специални хора, които искат специално отношение!
От друга страна, като се замисля, се сещам поне за 100 фирми, които са доволни, писали са ни благодарствени писма, че се работи лесно и приятно с нас.
Баланс да има!
15 февруари, 2008
Горска етика
Майка ми написа:
Разбирам аз добре и съм ЗА съхраняването на природата ни, но подписите ще имат сила, колкото и онези стотици хиляди, които събрахме уж за да не затварят поне 3-и 4-и блок, ама .... отидОа, та се не видЕа всите подписи и пак си направиха к’вото си искат. Та, казвам ви, и с Рила ще е тъй, колкото и да ни е мила. Все някой ден ще я оплескат и нея докрай.
То и сега е пълно с разни пияндета и наркомани по планините ни, камо ли после. Я вижте к’во става след тумбите младежи, пък и по-стари „планински еуфористи“:
Яли пили и се веселили
три дни и три нощи...
А след тях.. не се и виждат
тревните планински площи.
Тук стърчи бутилка смело,
там пък веят се кат’ знамена
найлоновите торбички,
дет’ захвърлили са всички
по горици и тревички.
Някои дори грижливо
са завързани, защото
пълни са с останки
от теферич-тържеството.
Е, те туй трЕбе да се преподава по у-щата –
етика за ходещите по гората!!!
Разбирам аз добре и съм ЗА съхраняването на природата ни, но подписите ще имат сила, колкото и онези стотици хиляди, които събрахме уж за да не затварят поне 3-и 4-и блок, ама .... отидОа, та се не видЕа всите подписи и пак си направиха к’вото си искат. Та, казвам ви, и с Рила ще е тъй, колкото и да ни е мила. Все някой ден ще я оплескат и нея докрай.
То и сега е пълно с разни пияндета и наркомани по планините ни, камо ли после. Я вижте к’во става след тумбите младежи, пък и по-стари „планински еуфористи“:
Яли пили и се веселили
три дни и три нощи...
А след тях.. не се и виждат
тревните планински площи.
Тук стърчи бутилка смело,
там пък веят се кат’ знамена
найлоновите торбички,
дет’ захвърлили са всички
по горици и тревички.
Някои дори грижливо
са завързани, защото
пълни са с останки
от теферич-тържеството.
Е, те туй трЕбе да се преподава по у-щата –
етика за ходещите по гората!!!
12 февруари, 2008
Кой е в грешка?
Не мога да схвана защо има толкова много регистрирани еднакво звучащи имена на фирми, а най-долу - две еднакви!
Преди време им писах да си оправят съобщението, но никой не ми обърна внимание. Все още си стои така.
Понякога се чудя има ли смисъл да поправям хората и да се правя на детектив-редактор-психолог... или само хабя нерви и се натоварвам излишно?!!
Хубавото е, че бързо ми минава ;)
Преди време им писах да си оправят съобщението, но никой не ми обърна внимание. Все още си стои така.
Понякога се чудя има ли смисъл да поправям хората и да се правя на детектив-редактор-психолог... или само хабя нерви и се натоварвам излишно?!!
Хубавото е, че бързо ми минава ;)
07 февруари, 2008
ТелеГон
Днес получих следното писмо:
Zdraveite,
izprashtam d-ra skaniran kakto utochnihme po telegona.
Като се замисля, това е една доста подходяща дума. Когато наближат крайните срокове, телефоните наистина се превръщат в телеГони!
Zdraveite,
izprashtam d-ra skaniran kakto utochnihme po telegona.
Като се замисля, това е една доста подходяща дума. Когато наближат крайните срокове, телефоните наистина се превръщат в телеГони!
04 февруари, 2008
малка черна дупка
работа = работохолизъм
любов = егоизъм
спорт = мазохизъм
храна = синтетика
не се чувствам добре = нерви, напрежение, крайни срокове, тълпа, течение, мода, комерс, лицемерие...
пари без свободно време = здраве за пари = болки в гърба, ръцете, очите
свободно време = планина+слънце+басейн+масаж+хубави филми+музика = единствените ми цели сега
липсва ми
всичко е хаос
сълзи се стичат
като вода от очите ми
гърлото не успя да задържи водопада
работя още
късно е
прибирам се,
пия чай и лягам,
за да се събудя изморена
с болки в тялото и без усмивка
любов = егоизъм
спорт = мазохизъм
храна = синтетика
не се чувствам добре = нерви, напрежение, крайни срокове, тълпа, течение, мода, комерс, лицемерие...
пари без свободно време = здраве за пари = болки в гърба, ръцете, очите
свободно време = планина+слънце+басейн+масаж+хубави филми+музика = единствените ми цели сега
липсва ми
всичко е хаос
сълзи се стичат
като вода от очите ми
гърлото не успя да задържи водопада
работя още
късно е
прибирам се,
пия чай и лягам,
за да се събудя изморена
с болки в тялото и без усмивка
01 февруари, 2008
Моето кътче
Jamiroquai - Corner of The Earth
Little darlin' don't you see the sun is shining
Just for you, only today
If you hurry you can get a ray on you, come with me, just to play
Like every humming bird and bumblebee
Every sunflower, cloud and every tree
I feel so much a part of this
Nature's got me high and it's beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth
This corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
So inspired of that there's nothing left to do or say
Think I'll dream, 'til the stars shine
The wind it whispers and the clouds don't seem to care
And I know inside, that it's all mine
It's the chorus of the breakin' dawn
The mist that comes before the sun is born
To a hazy afternoon in may
Nature's got me high and it's so beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth
You know that this corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me (x5)
This corner of the earth, is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
Свърши работната седмица! Утре е ден за планина!
Поздрав с тази любима песничка ;) И наздраве!
Little darlin' don't you see the sun is shining
Just for you, only today
If you hurry you can get a ray on you, come with me, just to play
Like every humming bird and bumblebee
Every sunflower, cloud and every tree
I feel so much a part of this
Nature's got me high and it's beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth
This corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
So inspired of that there's nothing left to do or say
Think I'll dream, 'til the stars shine
The wind it whispers and the clouds don't seem to care
And I know inside, that it's all mine
It's the chorus of the breakin' dawn
The mist that comes before the sun is born
To a hazy afternoon in may
Nature's got me high and it's so beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth
You know that this corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me (x5)
This corner of the earth, is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
Свърши работната седмица! Утре е ден за планина!
Поздрав с тази любима песничка ;) И наздраве!
23 януари, 2008
Пустош
HEATH
[hi:θ]
пустош, равна местност, обрасла с ниски храсти
LEDGER
['ledʒə]
надгробна плоча
Пустош
1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.
Вчера са намерили Heath Ledger мъртъв в дома му. Гол, с хапчета до него. Не се знае дали се е самоубил, или е прекалил. На 28 години само, с жена и дете. Ама че тъпа история!
Симпатичен ми беше, играеше добре. Не мислете, че се превръщам в някой жълт вестник.
Преди години намериха мой приятел в мазето така... Стана ми мъчно просто.
Remembering Ledger - WNBC
Heath Ledger in Pictures - NYT
[hi:θ]
пустош, равна местност, обрасла с ниски храсти
LEDGER
['ledʒə]
надгробна плоча
Пустош
1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.
Вчера са намерили Heath Ledger мъртъв в дома му. Гол, с хапчета до него. Не се знае дали се е самоубил, или е прекалил. На 28 години само, с жена и дете. Ама че тъпа история!
Симпатичен ми беше, играеше добре. Не мислете, че се превръщам в някой жълт вестник.
Преди години намериха мой приятел в мазето така... Стана ми мъчно просто.
Remembering Ledger - WNBC
Heath Ledger in Pictures - NYT
09 януари, 2008
7хC
С като Семково - хубаво е там, не бях ходила. Гори и приятни пътечки. Има изгледи към Пирин и Рила, но нямах късмет, когато бяхме на панорамата, имаше облаци и мъгла.
С като Ски - трудно, мъчно, тежи, боли. Ще ги усетя някой ден, ама трябва учител. За 5 дни само рало и бавни завойчета. Много лоша двигателна памет. Странно е, защото с танците се справям добре вече от 17 години.
С като Сняг - толкова хубаво наваля последните два дни от отпуската, беше истинска приказка. Имахме късмет и бе цяло чудо, че се върнахме на същия ден. Осъзнах го, когато слушах новините на топло.
С като Сол - преди няколко дни нагазих в сол по стълбите във входа. Бях с туристическите обувки. Някой беше поръсил обилно. После заспах и изобщо забравих да ги измия. На другия ден видях, че долната част от подметката леко се е разлепила. Дорева ми се. Солта разяжда всичко, затова не забравяйте да поизмиете обувките си!
С като Сълзи - на Семково си поплаках, защото се чувствах като дебил. За ските и тениса на маса. Затова детето ви трябва да спортува, докато е малко. После ще му е по-лесно и ще бъде част от компанията, а не като мен...
С като Смях - вчера цял ден се смея, беше ми хубаво, не знам защо. Танцувах си вкъщи и си попях, докато се прибирам. Ей така, без причина. Калин каза, че така трябва да се чувствам всеки ден! Пожелавам си го ;)
С като Снимки - все още си стоят в картата на фотоапарата, защото започнахме кампания и нямам време да ги прехвърля на компютъра. Скоро. Още една дума със С :)
С като Ски - трудно, мъчно, тежи, боли. Ще ги усетя някой ден, ама трябва учител. За 5 дни само рало и бавни завойчета. Много лоша двигателна памет. Странно е, защото с танците се справям добре вече от 17 години.
С като Сняг - толкова хубаво наваля последните два дни от отпуската, беше истинска приказка. Имахме късмет и бе цяло чудо, че се върнахме на същия ден. Осъзнах го, когато слушах новините на топло.
С като Сол - преди няколко дни нагазих в сол по стълбите във входа. Бях с туристическите обувки. Някой беше поръсил обилно. После заспах и изобщо забравих да ги измия. На другия ден видях, че долната част от подметката леко се е разлепила. Дорева ми се. Солта разяжда всичко, затова не забравяйте да поизмиете обувките си!
С като Сълзи - на Семково си поплаках, защото се чувствах като дебил. За ските и тениса на маса. Затова детето ви трябва да спортува, докато е малко. После ще му е по-лесно и ще бъде част от компанията, а не като мен...
С като Смях - вчера цял ден се смея, беше ми хубаво, не знам защо. Танцувах си вкъщи и си попях, докато се прибирам. Ей така, без причина. Калин каза, че така трябва да се чувствам всеки ден! Пожелавам си го ;)
С като Снимки - все още си стоят в картата на фотоапарата, защото започнахме кампания и нямам време да ги прехвърля на компютъра. Скоро. Още една дума със С :)
24 декември, 2007
7ково
За пръв път отивам за 7 дни на новогодишна почивка в Семково ;)
И за пръв път ще се кача на ски. Дано ми хареса!
Весело посрещане на 2008 г. на всички!
Да бъде здрава, успешна, пълна с усмивки, птешествия, хубава музика и приятели!
НАЗДРАВЕ!
И за пръв път ще се кача на ски. Дано ми хареса!
Весело посрещане на 2008 г. на всички!
Да бъде здрава, успешна, пълна с усмивки, птешествия, хубава музика и приятели!
НАЗДРАВЕ!
29 ноември, 2007
Приятелство?
„Много неща се казват за приятелството, но всъщност какво значи да бъдеш приятел? Достатъчно ли ще е, както правех аз, в продължение на пет години да виждам в бара на площад „Мастаи“ все една и съща група, да играя карти все с едни и същи партньори, да приказвам за футбол все с едни и същи запалянковци, да ходим заедно на излет, в стадиона, на реката, да пием заедно в една и съща кръчма?
Или ще трябва отсега нататък да спим в едно и също легло, да се храним с една и съща лъжица, да си секнем носа в една и съща кърпичка? Колкото повече мисля за приятелството, толкова повече се обърквам.
Години наред вярваме, че сме близки, че се обичаме, че сме братя. И после изведнъж откриваме, че другите са ни държели на съответното разстояние, че са ни критикували и дори не са можели да ни понасят и изобщо, че не са изпитвали към нас не само чувство на приятелство, но дори и най-обикновено чувство на симпатия. Но тогава, казвам аз, няма ли да излезе, че приятелството е навик, както пиенето на кафе или купуването на вестник; някакво удобство, както креслото или леглото; някакво развлечение, както киното или половинката вино? Но, ако е така, защо го наричаме приятелство, а не другояче?“
Из „Приятели без пари“ на Алберто Моравия
Или ще трябва отсега нататък да спим в едно и също легло, да се храним с една и съща лъжица, да си секнем носа в една и съща кърпичка? Колкото повече мисля за приятелството, толкова повече се обърквам.
Години наред вярваме, че сме близки, че се обичаме, че сме братя. И после изведнъж откриваме, че другите са ни държели на съответното разстояние, че са ни критикували и дори не са можели да ни понасят и изобщо, че не са изпитвали към нас не само чувство на приятелство, но дори и най-обикновено чувство на симпатия. Но тогава, казвам аз, няма ли да излезе, че приятелството е навик, както пиенето на кафе или купуването на вестник; някакво удобство, както креслото или леглото; някакво развлечение, както киното или половинката вино? Но, ако е така, защо го наричаме приятелство, а не другояче?“
Из „Приятели без пари“ на Алберто Моравия
Stickers & Shorts
Пътувах 2 часа до работа. Добре, че си нося книга в раницата. Почти прочетох „Римски разкази“ на Алберто Моравия. Не знам на какво се дължи това задръстване днес. Никога не е било такова чудо! Сигурно до празниците ще е така, всички идват при близки и приятели. Понякога завиждам на колежката ми, че живее на същата улица, където се намира офисът...
Залепих последните си две „ядосани лепенки“. В началото ги слагах от дясната страна, но днес я лепнах от страната на шофьора. Така ще му пречи, защото се вижда постоянно в огледалото. Няма как да не я забележи.
Тази вечер ще отида да гледам израелските филми в Червената къща и ще си купя нови лепенки. Видях, че и FAME са ги разпространявали на картончета като картички, но нито една не е останала. Което е хубаво ;) Ама лепете ги, не да си ги колекционирате.
Снощи отидохме да гледаме късометражните филмчета от Future Shorts. Някои останаха в съзнанието ми. Повечето може да видите в YouTube.
ПАЯК, БАСЕЙНЪТ, РИБА - доста поучителни разкази за това как хората страдат от собствените си глупави шеги и грешки. Бяха остри и брутални, затова ме впечатлиха най-много.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТИ ГУБИ ВРЕМЕТО - интересно заснет филм под формата на музикален видеоклип.
ОГОЛВАНЕ - не го излъчиха, не знам защо...
ЛИПАРИ, ДЕТЕТО НА ОКЕАНА - документални филми за рибарите и детето на един моряк.
ТЕЛЕВИЗОР - не гледам телевизия, но ми се доплака от този филм, от мизерията и бедността в Румъния. Как може телевизорът да е единствената ти радост?
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР - бяха посветили тази анимация на Доньо Донев. Тук вече се разплаках.
Залепих последните си две „ядосани лепенки“. В началото ги слагах от дясната страна, но днес я лепнах от страната на шофьора. Така ще му пречи, защото се вижда постоянно в огледалото. Няма как да не я забележи.
Тази вечер ще отида да гледам израелските филми в Червената къща и ще си купя нови лепенки. Видях, че и FAME са ги разпространявали на картончета като картички, но нито една не е останала. Което е хубаво ;) Ама лепете ги, не да си ги колекционирате.
Снощи отидохме да гледаме късометражните филмчета от Future Shorts. Някои останаха в съзнанието ми. Повечето може да видите в YouTube.
ПАЯК, БАСЕЙНЪТ, РИБА - доста поучителни разкази за това как хората страдат от собствените си глупави шеги и грешки. Бяха остри и брутални, затова ме впечатлиха най-много.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТИ ГУБИ ВРЕМЕТО - интересно заснет филм под формата на музикален видеоклип.
ОГОЛВАНЕ - не го излъчиха, не знам защо...
ЛИПАРИ, ДЕТЕТО НА ОКЕАНА - документални филми за рибарите и детето на един моряк.
ТЕЛЕВИЗОР - не гледам телевизия, но ми се доплака от този филм, от мизерията и бедността в Румъния. Как може телевизорът да е единствената ти радост?
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР - бяха посветили тази анимация на Доньо Донев. Тук вече се разплаках.
26 ноември, 2007
Проблеми с Excel
От два работни дни не ми се отваря нито един XLS файл. Пробвах всичко, за което се сетих. Рестартирах няколко пъти. Никакъв ефект. Преинсталирах целия Office на чисто - не се отварят. Мога да отворя нов файл и да напиша нещо вътре, давам save, после го затварям. Опитвам се да го отворя - същото съобщение!
Качих някакъв Microsoft Excel Viewer, отворих файла, мога само да го копирам и отпечатвам. Преместих таблиците в нов файл. Същата история. Знам, че е бъг. Надявах се да се оправи. Загубих цял ден и все още нямам решение :'(
Някой да се е сблъсквал с подобно нещо?!
С MS Office 2000 съм. Excel е версия 9.0.2720
Последно: Сложих си MS Office XP. Работи. Сега пък една тъпа уеб лента се е лепнала в Outlook и не иска да се махне по никакъв начин. Опцията Web Toolbar е изключена. Откъде се взе тази гадост?
Понякога се чувствам като осакатена с тия Windows продукти. Нещо те дразни, не го използваш, но не можеш да го промениш от настройките!
Качих някакъв Microsoft Excel Viewer, отворих файла, мога само да го копирам и отпечатвам. Преместих таблиците в нов файл. Същата история. Знам, че е бъг. Надявах се да се оправи. Загубих цял ден и все още нямам решение :'(
Някой да се е сблъсквал с подобно нещо?!
С MS Office 2000 съм. Excel е версия 9.0.2720
Последно: Сложих си MS Office XP. Работи. Сега пък една тъпа уеб лента се е лепнала в Outlook и не иска да се махне по никакъв начин. Опцията Web Toolbar е изключена. Откъде се взе тази гадост?
Понякога се чувствам като осакатена с тия Windows продукти. Нещо те дразни, не го използваш, но не можеш да го промениш от настройките!
20 ноември, 2007
Кошмар
Снощи сънувах ужасен сън! Бяха се появили огради и багери в градинката пред блока ми. Планираха да построят не една, а три нови високи кооперации! Плаках насън. После изпаднах в истерия и крещях, че ще закрият гледката ни към Витоша и по цял ден никакво слънце няма да влиза в стаята ми! За да направят тази градинка, сме събирали подписи с майка ми. Ако я махнат, няма да има място за разходки, бира, семки, карти, кучета, деца и колички!
Ох, така ми олекна, когато се събудих, погледнах през прозореца и... всичко си беше на мястото.
Затананиках си наум „Защо“ на Милена:
Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
О! Всичко си е тука - не съм ограбената аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна?
Вчера за пръв път залепих един „ядосан стикер“. Всеки ден минавам по една малка уличка, където се случва често някой да паркира лошо и ми се налага да го заобикалям. Едва се проврях, вдигнах адреналина, върнах се и залепих стикера на стъклото. Сутринта минах от същото място, за да проверя какво е станало. Човекът беше паркирал успоредно, така че имаше място за пешеходци. Стикерът си стоеше. Ухилих се доволно :)
Ох, така ми олекна, когато се събудих, погледнах през прозореца и... всичко си беше на мястото.
Затананиках си наум „Защо“ на Милена:
Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
О! Всичко си е тука - не съм ограбената аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна?
Вчера за пръв път залепих един „ядосан стикер“. Всеки ден минавам по една малка уличка, където се случва често някой да паркира лошо и ми се налага да го заобикалям. Едва се проврях, вдигнах адреналина, върнах се и залепих стикера на стъклото. Сутринта минах от същото място, за да проверя какво е станало. Човекът беше паркирал успоредно, така че имаше място за пешеходци. Стикерът си стоеше. Ухилих се доволно :)
13 ноември, 2007
Бурята
Ядосана. Тъжна. Сива.
И все пак красива. Бурята.
Снимки от бурята в Черно море на 11.11.2007 г.
Няма да съм единствената, първата и последната, която ще публикува това. Не го правя за вас или за себе си, а просто искам да запазя линк към тези снимки. Понякога този блог го ползвам за тефтерче.
Сещам се за P.I.F. - Невидимо дете.
Небе и море се сливат.
Не знам какво ме кара да се чувствам така тези дни...
Ядосана. Тъжна. Сива.
И все пак красива. Бурята.
Снимки от бурята в Черно море на 11.11.2007 г.
Няма да съм единствената, първата и последната, която ще публикува това. Не го правя за вас или за себе си, а просто искам да запазя линк към тези снимки. Понякога този блог го ползвам за тефтерче.
Сещам се за P.I.F. - Невидимо дете.
Небе и море се сливат.
Не знам какво ме кара да се чувствам така тези дни...
Ядосана. Тъжна. Сива.
22 октомври, 2007
На бодлив таралеж контейнерите са му криви
Вчера изхвърлих около десет големи пластмасови бутилки от вода в общия контейнер. Да, тежи ми, чувствам вина. Защо го направих?
На моята улица няма контейнери за разделно събиране на отпадъци. Има на 5 минути от нас, но са претъпкани и трябваше да ги оставя на улицата до кофите, което е още по-грозно, защото клошари, кучета и котки ги разхвърлят. Звучи като оправдание. По-скоро не исках да правя нещо, в което не вярвам.
Има ли смисъл от разделянето, ако накрая всичко отива в общия боклук? Дали някой разпределя и преработва отпадъците от цветните контейнери? Кои са рециклиращите компании? Нали не всеки материал може да се рециклира? Къде трябва да се изхвърлят фасовете, дъвките и хранителните отпадъци? Последните три не ме касаят, тъй като отказах цигарите преди 6 месеца, не хвърлям храна, а дъвки вече избягвам да дъвча (приемам ги за абсолютна химия, която замърсява и се разгражда бавно). Все пак другите трябва да знаят.
Когато бях в Германия, ми направи впечатление, че има три контейнера за различните видове стъкло - бял, зелен и кафяв. До края на годината ще ги въведат и у нас.
Тъй като страницата на Екобулпак не се отваря, попаднах на Булекопак. Това една и съща фирма ли е? След търсене в нета се оказа, че са различни. Има четири компании: ЕкоПак България, ЕкоБулПак, БулЕкоПак и РеПак. А РекоПак кои са? Различни ли са от РеПак? По-еднакви и объркващи имена не можаха ли да си измислят?!
Защо няма кошче на спирката? Защо в жълтите контейнери на различните фирми се съчетават различни отпадъци? Защо не приеха един стандарт? Защо на някои места има само жълти контейнери? Защо самите контейнери са от пластмаса? В началото в повечето квартали бяха запалени и стопени... По някои малки улички изобщо не можеш да минеш от гигантските кофища.
Дали правилно съм разбрала?
Ако има три контейнера:
син - хартия и картон
жълт - пластмаса и метал
зелен - стъкло
Ако има два контейнера:
жълт - хартия, пластмаса и метал
зелен - стъкло
Един контейнер - не намирам смисъл от поставянето му...
Закъснях с включването си в Blog Action Day и моите малки и жалки опити. Опитвам се да се справя с нашествието от пластмасови чашки и найлонови торбички. Не пия кафе вече, а ако пия нещо - не си го взимам за офиса. Пия си го в порцелановата чашка - винаги ми е било по-приятно. Сламките ми се струват лиготия. Имам три торби от плат, с които си пазарувам. Научих момичетата в магазина, че не ми трябва пликче. Понякога механично тръгват да ми подават торбичка, а после ме поглеждат, усмихват се и я връщат обратно.
В офиса отдавна използваме хартията от двете страни. Спрях да отпечатвам разни статии от Интернет, които да чета в автобуса. Чета книги.
Научена съм от малка да спирам водата, когато си мия зъбите, както и да гася лампите.
Газирани напитки не пия, бирата и виното са винаги в стъклени бутилки. Не съм измислила начин да се справя с безбройните пластмасови шишета от минерална вода :( Това ми е най-голямата мъка.
Има толкова въпроси, които си задава човек. Чета информация в Интернет, особено в Горичка, но и това все още не ме прави убедена. Имам желание да помогна за по-чиста София, но искам да знам, да видя, че разделянето наистина стига до края на веригата. Тогава няма да има нужда да се чудя и оправдавам.
На моята улица няма контейнери за разделно събиране на отпадъци. Има на 5 минути от нас, но са претъпкани и трябваше да ги оставя на улицата до кофите, което е още по-грозно, защото клошари, кучета и котки ги разхвърлят. Звучи като оправдание. По-скоро не исках да правя нещо, в което не вярвам.
Има ли смисъл от разделянето, ако накрая всичко отива в общия боклук? Дали някой разпределя и преработва отпадъците от цветните контейнери? Кои са рециклиращите компании? Нали не всеки материал може да се рециклира? Къде трябва да се изхвърлят фасовете, дъвките и хранителните отпадъци? Последните три не ме касаят, тъй като отказах цигарите преди 6 месеца, не хвърлям храна, а дъвки вече избягвам да дъвча (приемам ги за абсолютна химия, която замърсява и се разгражда бавно). Все пак другите трябва да знаят.
Когато бях в Германия, ми направи впечатление, че има три контейнера за различните видове стъкло - бял, зелен и кафяв. До края на годината ще ги въведат и у нас.
Тъй като страницата на Екобулпак не се отваря, попаднах на Булекопак. Това една и съща фирма ли е? След търсене в нета се оказа, че са различни. Има четири компании: ЕкоПак България, ЕкоБулПак, БулЕкоПак и РеПак. А РекоПак кои са? Различни ли са от РеПак? По-еднакви и объркващи имена не можаха ли да си измислят?!
Защо няма кошче на спирката? Защо в жълтите контейнери на различните фирми се съчетават различни отпадъци? Защо не приеха един стандарт? Защо на някои места има само жълти контейнери? Защо самите контейнери са от пластмаса? В началото в повечето квартали бяха запалени и стопени... По някои малки улички изобщо не можеш да минеш от гигантските кофища.
Дали правилно съм разбрала?
Ако има три контейнера:
син - хартия и картон
жълт - пластмаса и метал
зелен - стъкло
Ако има два контейнера:
жълт - хартия, пластмаса и метал
зелен - стъкло
Един контейнер - не намирам смисъл от поставянето му...
Закъснях с включването си в Blog Action Day и моите малки и жалки опити. Опитвам се да се справя с нашествието от пластмасови чашки и найлонови торбички. Не пия кафе вече, а ако пия нещо - не си го взимам за офиса. Пия си го в порцелановата чашка - винаги ми е било по-приятно. Сламките ми се струват лиготия. Имам три торби от плат, с които си пазарувам. Научих момичетата в магазина, че не ми трябва пликче. Понякога механично тръгват да ми подават торбичка, а после ме поглеждат, усмихват се и я връщат обратно.
В офиса отдавна използваме хартията от двете страни. Спрях да отпечатвам разни статии от Интернет, които да чета в автобуса. Чета книги.
Научена съм от малка да спирам водата, когато си мия зъбите, както и да гася лампите.
Газирани напитки не пия, бирата и виното са винаги в стъклени бутилки. Не съм измислила начин да се справя с безбройните пластмасови шишета от минерална вода :( Това ми е най-голямата мъка.
Има толкова въпроси, които си задава човек. Чета информация в Интернет, особено в Горичка, но и това все още не ме прави убедена. Имам желание да помогна за по-чиста София, но искам да знам, да видя, че разделянето наистина стига до края на веригата. Тогава няма да има нужда да се чудя и оправдавам.
19 октомври, 2007
Какво да правим в събота?
Искаме гора, а не бетон!
Всяка събота ще има хора на Паничище, докато не спрат незаконните строежи.
За съжаление тази събота няма да мога да се включа. Надявам се да се качим в някоя следваща... Очаква се студено време и дъжд, така че се обличайте добре!
Заради прогнозата за събота и неделя реших, че няма да се качвам на Витоша. Плановете ми са да посетя две изложби:
Восъчни фигури в Земята и хората от 17 октомври до 5 януари 2008 г. Работно време - понеделник-събота от 10:00-18:00
Живи и препарирани насекоми във фоайето на IMAX, Mall of Sofia от 1 октомври до 30 ноември. Работно време - всеки ден от 10:00-22:00
Други интересни изложби:
Natural Love - фотографии на Росен Тошев в галерия Аросита до 30 октомври. Работно време - 12:00–18:00 (в събота от 11:00–16:00)
"Дано тенът се запази" - картички с поздрави на немски туристи от България до 30 октомври в Гьоте Институт. Работно време - понеделник-петък от 10:00–18:00
"Водни удоволствия" - фотографии на Аксел Зомер (Германия) в SkyCity от 23-30 октомври. Работно време - всеки ден от 10:00-22:00
"Лични пространства" - ч/б фотографии на Галина Ушева във фоайето на Алтера от 9 октомври до 6 ноември. Работно време - понеделник-петък от 11:00-18:00
"България на длан" - в Културен дом Красно село до 22 юни 2008 г. Работно време - всеки ден от 10:00-19:00
Не си стойте само вкъщи! Има какво да се види навън ;)
Всяка събота ще има хора на Паничище, докато не спрат незаконните строежи.
За съжаление тази събота няма да мога да се включа. Надявам се да се качим в някоя следваща... Очаква се студено време и дъжд, така че се обличайте добре!
Заради прогнозата за събота и неделя реших, че няма да се качвам на Витоша. Плановете ми са да посетя две изложби:
Восъчни фигури в Земята и хората от 17 октомври до 5 януари 2008 г. Работно време - понеделник-събота от 10:00-18:00
Живи и препарирани насекоми във фоайето на IMAX, Mall of Sofia от 1 октомври до 30 ноември. Работно време - всеки ден от 10:00-22:00
Други интересни изложби:
Natural Love - фотографии на Росен Тошев в галерия Аросита до 30 октомври. Работно време - 12:00–18:00 (в събота от 11:00–16:00)
"Дано тенът се запази" - картички с поздрави на немски туристи от България до 30 октомври в Гьоте Институт. Работно време - понеделник-петък от 10:00–18:00
"Водни удоволствия" - фотографии на Аксел Зомер (Германия) в SkyCity от 23-30 октомври. Работно време - всеки ден от 10:00-22:00
"Лични пространства" - ч/б фотографии на Галина Ушева във фоайето на Алтера от 9 октомври до 6 ноември. Работно време - понеделник-петък от 11:00-18:00
"България на длан" - в Културен дом Красно село до 22 юни 2008 г. Работно време - всеки ден от 10:00-19:00
Не си стойте само вкъщи! Има какво да се види навън ;)
15 октомври, 2007
Шествие-концерт за Рила и Иракли
http://forthenature.org/actions/46
За съжаление в неделя не успяхме да стигнем навреме до сечището над Драгалевски манастир... Надявам се да се включим следващия път в залесяването! Поне си направихме разходка, а после пихме Дълбок дъх в Чайната ;)
04 октомври, 2007
Понякога вали и не върви... Важното е снимки и спомени да има!
Трябваше вече да сме изпратили каталога до всички клиенти, но понякога работата с хора и стоки не върви, както планираме. Обадихме се на 3 фирми за канцеларски материали и никъде нямаше пощенски пликове B5 с разширение. В по-малки каталогът не се събира, а в по-големите се "разхожда" и ще се скъсат, докато стигнат до получателите.
С помощта на Google успяхме да открием фирма България Куверт ООД, която се оказа най-големият производител на пликове за България. Печатницата е в Русе, но имат представителства в София, Пловдив и Варна. Предлагат всякакви стандартни и нестандартни пликове. Правят доставка за минимум 1000 бр.
Утре сутринта трябва да заминем с влака за Банско и после да отидем до х. Вихрен. Част от хората в компанията се отказаха поради работа, липса на пари и всякакви други причини. Надявам се все пак да се съберем малка весела група и да не е чак толкова лошо времето. Ако не вали, ще минем Вихрен и Кончето. Ако завали - към Синаница. Това ще ми е първото ходене до Пирин. 20 години чакам този момент, а пък се изпокарахме. Това не ме отказва от идеята. Винаги съм готова за планина!
Странно е как човек не смогва да си подреди приоритетите, да вземе решение и да си разпредели парите, така че да е щастлив.
Разчитам на това, което винаги ме крепи в такива моменти - мисълта, че се хабят много нерви за нищо, а пък накрая всичко се оправя и лошото се забравя. Само снимките и веселите спомени остават!
Есен е вече пристигнала тук...
Работлива и красива
Калинка на разходка
Огромен и опасен
Тънкокрачко
С-с-смоукиии
В неделя заваля дъжд, но ние отново бяхме на планина
Гледка от заслона, който ни спаси в лошото време
С помощта на Google успяхме да открием фирма България Куверт ООД, която се оказа най-големият производител на пликове за България. Печатницата е в Русе, но имат представителства в София, Пловдив и Варна. Предлагат всякакви стандартни и нестандартни пликове. Правят доставка за минимум 1000 бр.
Утре сутринта трябва да заминем с влака за Банско и после да отидем до х. Вихрен. Част от хората в компанията се отказаха поради работа, липса на пари и всякакви други причини. Надявам се все пак да се съберем малка весела група и да не е чак толкова лошо времето. Ако не вали, ще минем Вихрен и Кончето. Ако завали - към Синаница. Това ще ми е първото ходене до Пирин. 20 години чакам този момент, а пък се изпокарахме. Това не ме отказва от идеята. Винаги съм готова за планина!
Странно е как човек не смогва да си подреди приоритетите, да вземе решение и да си разпредели парите, така че да е щастлив.
Разчитам на това, което винаги ме крепи в такива моменти - мисълта, че се хабят много нерви за нищо, а пък накрая всичко се оправя и лошото се забравя. Само снимките и веселите спомени остават!
Есен е вече пристигнала тук...
Работлива и красива
Калинка на разходка
Огромен и опасен
Тънкокрачко
С-с-смоукиии
В неделя заваля дъжд, но ние отново бяхме на планина
Гледка от заслона, който ни спаси в лошото време
Абонамент за:
Публикации (Atom)