11 юни, 2008

Досадници, спрете се!

11 юни е ден на досадниците.

Беше санитарен полуден. Сама го реших. Щом дойдох в офиса и видях (по-скоро помирисах), че колежката е пуснала климатик, се побърках! Смърди на прах и гадости. Мразя го тоя въздух от климатик. Искам свеж - от прозореца. А и сутрин не е толкова задушно, че да бичи тоя климатик. Качвам се на стола и махам капака, вадя филтрите, измивам ги с вода и сапун, оставям ги да изсъхнат. Скоро няма да пускаме климатик :) Преди да стане топло, бях скрила дистанционното в едно чекмедже под голяма купчина документи, ама го намери...

От известно време се занимавам с едни чужденци и малоумници по ел. поща, на които им обясних 10 пъти, че не съм се регистрирала, записвала, абонирала или каквото и да било за техните тъй важни, ценни и неповторими ИТ новини. Писмата пристигат от някакви си Hugin Group. Вече започнах да получавам фобии, че това е някакъв гаден червей, от който не мога да се отърва! Изпратих им над пет заявки за автоматично отписване. Обещанието бе, че ще получа писмо и линк, на които да потвърдя, че НАИСТИНА НЕ искам да им чета Press Release-а. Е, след седмица мъки ОТНОВО имам 2-3 писма в пощата. На всичкото отгоре се пронизват най-гнусно през спам филтъра на сървъра (SpamAssassin), както и през този на Thunderbird! Преди малко пратих писма на три лични адреса и се надявам да уважат молбата ми!

Опитвам се да си свърша работата. Изключих чатовете, тъй като постоянно някой "мига" за нещо... Но после се започна със звъненето по телефона... Стационарен, мобилен. Редуват се за разнообразие, а и за да имам движение. Ставам. Стационарният е на едно шкафче, което е далече от монитора, т.е. телефонът трябва да виси във въздуха като обесен, за да съгласувам материалите пред монитора...

Тъкмо си поемам дъх и мобилният телефон на колежката ми започва да звъни много настоятелно. Тя не е в стаята. Звъни втори път, още по-продължително. Накрая тази мелодийка ми пробива мозъчето и ставам да проверя кой пък толкова спешно я търси. Поглеждам - някакъв никнейм. Обаждам се (не от любопитство, а за да му затворя устата). Познат, чакал я в кафето. Викам му: "Какво ме интересува мен, няма я, ако още един път беше звъннал, щях да те напсувам и да хвърля телефона през прозореца!", а той: "Кажи й, че я чакам. Благодаря. Спокоен следобед." Спокоен ли?!

Сядам. Трябва да наваксам с работата. Но да не забравяме какъв ден е днес - на досадниците. Звъни "Ограничен номер" на моя мобилен. Обаждам се (този път от любопитство) с ядосан глас: "Ало!", а там някаква девойка, говореща почти като операторката на запис от *88, ми предлага да активирам услугата M-Tel HomeBox. "Не, благодаря, не ме интересува!". А бе, ей, това ми е личният телефон! Как ще ми се обаждате и ще ми предлагате разни оферти?! Ама че нахалство! Нямах нерви и сили да я "зачекна" защо са избрали точно този начин да "пробутват" новата си услуга. Така че, бъдете подготвени, спамът вече е и по мобилния ви телефон!
А, да, сега се сетих, че рекламата на HomeBox е с досадната смешна бабичка. Добре, че има клипчета в Интернет, щото у нас нямам телевизор! Трябваше да излъжа момичето, че и компютър нямам!

Май комуникацията ми идва повечко тия дни. Какво още трябва да изключа, за да мога да си свърша работата на спокойствие?! Ама че луд град. Ама че луди хора. Добре, че у нас мога да си изключвам всички уреди, без да ме гризе съвестта, че ще изпусна нещо важно.

Just relax... Дишай, задръж, издишай. Затвори си очите. Няма нищо около теб. Няма никакви досадници. Няма строежи, от които работниците си крещят по име непрекъснато и падат тежки предмети. Няма компютри, няма климатици, няма телефони, няма писма. Няма бормашини от съседите. Няма звън от домофони. Ти лежиш в тревата. Гледаш небето и планината. Дишай. Аромат на цветя и борова гора...

Ммм. Скоро. Още само два дни. Търпение. Спокойствие.
Just relax...

3 коментара:

zhasgagi каза...

олеле, май сихванала алергия от градското. знам ,аз...аз пък се стабилизирам с мисълта че ми пада батерията, че не съм длъжна да вдигам телефона ;да отварям, когато някой звъни;вече не се притеснявам кога ще ми спрат нета и далипак нещо е гръмнало по компа ( стига да не е мн скъпо)...като се сетих за всички тези неща, ми дойде в главата,че тази събота (живот и здраве) някой ще кара кооолееелооооо...
:)
дишай и си мисли за хубавото - правилно.винаги можеш да се откъснеш и да отидеш там където искаш...и физически и психически!!не е забранено с закон да теглиш майни за по 24 часа ;)

Габо каза...

Нека ти. Щото ми се смееше едно време за 'ОХЛЮВИТЕ' :)

taralezh каза...

zhasgagi, да, ама при теб е малко по-различно и не е фатално, ако отсвириш някого. Ти работиш с екип от готини хора, не с досадници ;) Е, само с един :D
Откъсването е трудно, но е по-добре, отколкото да се изнервям и да пуфтя.

Габо, всичко се връща... Бях забравила за "охлювите" ха-ха-ха :D Как ме разсмя! Много подходящо сравнение!

Има развитие! Днес получих любезно писмо от HUGIN Germany:

Dear Mrs Emanuella,

Please excuse the delay!
We have deleted all email addresses from our
lists.

Please let us know if you have any further questions.

Have a nice weekend and Kind regards


Не съм писала на бот. Ура-а-а!