Снощи сънувах ужасен сън! Бяха се появили огради и багери в градинката пред блока ми. Планираха да построят не една, а три нови високи кооперации! Плаках насън. После изпаднах в истерия и крещях, че ще закрият гледката ни към Витоша и по цял ден никакво слънце няма да влиза в стаята ми! За да направят тази градинка, сме събирали подписи с майка ми. Ако я махнат, няма да има място за разходки, бира, семки, карти, кучета, деца и колички!
Ох, така ми олекна, когато се събудих, погледнах през прозореца и... всичко си беше на мястото.
Затананиках си наум „Защо“ на Милена:
Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
О! Всичко си е тука - не съм ограбената аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна?
Вчера за пръв път залепих един „ядосан стикер“. Всеки ден минавам по една малка уличка, където се случва често някой да паркира лошо и ми се налага да го заобикалям. Едва се проврях, вдигнах адреналина, върнах се и залепих стикера на стъклото. Сутринта минах от същото място, за да проверя какво е станало. Човекът беше паркирал успоредно, така че имаше място за пешеходци. Стикерът си стоеше. Ухилих се доволно :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар