29 ноември, 2007

Приятелство?

„Много неща се казват за приятелството, но всъщност какво значи да бъдеш приятел? Достатъчно ли ще е, както правех аз, в продължение на пет години да виждам в бара на площад „Мастаи“ все една и съща група, да играя карти все с едни и същи партньори, да приказвам за футбол все с едни и същи запалянковци, да ходим заедно на излет, в стадиона, на реката, да пием заедно в една и съща кръчма?

Или ще трябва отсега нататък да спим в едно и също легло, да се храним с една и съща лъжица, да си секнем носа в една и съща кърпичка? Колкото повече мисля за приятелството, толкова повече се обърквам.

Години наред вярваме, че сме близки, че се обичаме, че сме братя. И после изведнъж откриваме, че другите са ни държели на съответното разстояние, че са ни критикували и дори не са можели да ни понасят и изобщо, че не са изпитвали към нас не само чувство на приятелство, но дори и най-обикновено чувство на симпатия. Но тогава, казвам аз, няма ли да излезе, че приятелството е навик, както пиенето на кафе или купуването на вестник; някакво удобство, както креслото или леглото; някакво развлечение, както киното или половинката вино? Но, ако е така, защо го наричаме приятелство, а не другояче?“


Из „Приятели без пари“ на Алберто Моравия

5 коментара:

BORIME4KA каза...

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спaси; пръв
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв!

-- Валери Петров

taralezh каза...

Да, любимо стихче от „Бяла приказка“ ;)

zhasgagi каза...

Сложно нещо е туй! По принцип някакси се примиряваш...

Бистра каза...

ее, не е сложни никак
когато има любов, има
и всички знаят :-)
няма приятелство по принцип

Мицева каза...

Приятелството е нещо много простичко всъщност... ЕДинствения му недостатък, че също както и Любовта, няма обяснение... не и рационално... То просто се чувства! И го има, сигурна съм!