Откъси от Рилке

(Отказване. То не е болестта
през детството. Забавяне. Предлог
да порастем. А всичко ти шептеше.
Не смесвай онова, което беше
омайващо, с това.)

• • •

Свещена моя самота,
богата, чиста в утринта,
като градина с рози свежи.
О, самота свещена, ти
Дръж здраво златните врати —
отвъд са буйните копнежи.

• • •

Душа… Това ли, дето в нас цвърчи?
Звънче на шут, което моли царя
да го похвали, да го отличи,
а после мре от бедност и мълчи
в тамянен дим, сред здрача на олтаря —
това ли е душата?

Аз виждам сняг от пролетни цветя
в нощта, където скитат световете,
и сякаш нося къс от вечността —
той в мен трепери и крещи с уста,
и иска да политне с ветровете…
Такава е душата!

• • •

О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена, течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг —
докато в теб бушува глъбината…

• • •

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата ѝ в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един — това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

• • •

Обичам аз една липа навън.
Летата, в пръстените занемели,
пак в клонки хиляди са разцъфтели
и пак са будни между ден и сън.

• • •

Така раздипли ти и овладя
живота, който плахо в теб съзрява.
А той, ту краен, ту прозиращ, става
в гърдите ти ту камък, ту звезда.


Райнер Мария Рилке

Понякога

толкова болиш...


Понякога ми се услаждаш,
а друг път ми горчиш.

Баланс.

Архивирам чувства
на забавен каданс.

Внимавай

да не превърнеш хобито си в навик
и навиците си в хоби...

Иглички

С възрастта раните зарастват все по-бавно и по-трудно.
И физическите, и душевните.

Благодаря

Благодаря ти.

За летенето към звездите,
но и за приземяването на поляните.
За гледките от върховете,
но и за разходките в горите.
За смеха и усмивките,
но и за сълзите.
А те невинаги са от тъга, знаеш.

Благодаря.

За всичко, което сме правили в синхронност,
но и за моментите, когато сме се разминавали.
Защото така се търсим и опознаваме.
За набелязаните и изпълнени неща,
но и за тези, които отлагаме.

Не се знае кой на кого е учител.

Бъдещето е облечено в мечтите ни.

Ти

Книжно ми е с теб.

Душоразлистваш ме.
А аз те сричам.
Буква по буква.
Търся значението ти
из речници и книги.
А ти си поезия
и смисълът ти
винаги ми убягва.

 

Мирела Петкова

Кой е този връх?!

От години си мисля за подобно приложение... Щом има за съзвездията, защо да няма и за върховете? Понякога не разполагам с карта или с опитен планинар, за да ми каже кой връх кой е. Зяпам, възхищавам се и после гадая. Показвам снимки и питам приятели...

Наскоро разбрах от kambata, че вече има програма, работеща и за България - ShowMeHills AR mountain peaks. Дори тръгна на моя немощен телефон, какво щастие! :)

Последно - търси се сходна и безплатна за iOS...

Интерес (но...)

Винаги има едно но.

То се крие зад препинателните знаци, зад редовете, зад погледите, зад усмивките, зад жестовете. Стои зад ъгъла, дебне и се чуди как да ни разколебае.

Винаги има едно само.

То носи обещание към себе си и другите. Някаква лична забрана. Измислен лимит. Само още малко. Само този път. Само сега и повече няма...

Но и само се преследват като котка и мишка. Кроят си номера. Объркват ни.

Забелязали ли сте, че искаме от нас да се интересуват само хората, които са ни интересни? Останалите приемаме за досадници, но невинаги можем да избираме вниманието... Какво ни остава след но? Да се радваме, че все някой ни се радва ;)

Скитането

Visual Art by Project Twins’

Montivagant - wandering over hills and mountains.

Много пъти са ме питали какво толкова правя по чукарите и как не ми омръзва...

Отговорът е, че търся природата: безвремието, спокойствието, тишината, песента на птиците, аромата на билките и боровете, успокояващата, мека зеленина на мъховете по камъните и дърветата, реките, следите на животните в калта и снега, горските плодове, небето, облаците, слънцето, звездите, изгревите, залезите... Дори дъждовете, градушките и мъглите.
Търся себе си и всичко онова, което ме радва и вдъхновява.
Всеки един сезон в планината ме кара да се възхищавам на красотата и да се чувствам щастлива, че съм жива!

Плаващо ми е

Incubus - Aqueous Transmission

I'm floating down a river
Oars freed from their holes long ago
Lying face up on the floor
Of my vessel
I marvel at the stars 
And feel my heart overflow

Further down the river

Two weeks without my lover
I'm in this boat alone
Floating down a river named emotion
Will I make it back to shore?
Or drift into the unknown

Further down the river

I'm building an antenna
Transmissions will be sent
When I am through
Maybe we can meet again
Further down the river
And share what we both discovered
Then revel in the view

Further down the river

I'm floating down a river

Глас

Толкова мощен глас, сякаш вятърът го носи от върха на планината.

Лети към облаците, 

разлива се по игличките на боровете, 

разтърсва земята. 

Цялата гора трепти.

Не глас, а гласище.

Вокален земетръс.

Вдъхновяващо сътресение.

Музикално опиянение.

Изворът

...човек се справя добре, ако съхрани недосегаемостта си.
– Как става това?
– Има два начина: или въобще не обръщаш внимание на хората, или да се вглеждаш постоянно в тях.

~~~

...любовта е преклонение, обожание, прослава, поглед към небето. Тя не е бинт за гнойна рана... Онези, които говорят най-невежествено за любовта, са хората, които никога не са я изпитали. Те сваряват разреден бульон от състрадание, съчувствие, презрение и безразличие, и го наричат любов.

~~~

...има му доверие и се отпуска – отпуснал се е като котка, а котките се отпускат само с хора, които харесват.

~~~

Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност

~~~

Изреченията бяха като употребена дъвка, дъвкана и предъвквана, изплювана и дъвкана пак, минаваща от уста на уста, от паважа към подметките, към устите и мозъците...

~~~

Всички се обединиха братски в лукса на колективния гняв, който облекчава скуката и ги прави различни, а те знаят много добре каква благословия е да бъдат различни.

~~~

Лицето му беше на актьор, който знае, че преиграването е признание за поражение, а най-голямата дързост се изразява със спокойствие.

~~~

Думите носеха изцеление, предлагаха решение, разбиваха бариери. Изглежда, най-голямата тайна, която учените не са открили, първоизточникът на живота, е случващото се в момента на превръщането на мисълта в думи.


Айн Ранд

Нямало нищо ново, а?

Всичко минава

Blind Melon - Wishing Well

When you fall back down
And you lost your crown
Get back up, walk around
Turn that frown upside down

Take my hand once again
We will all understand
Help you find a new plan

Whoooooa
It's time to help you
Get you back on your feet and on your way
If the tables were turned around
I know you'd be there for me
It all works out

Don't get lost and forget
Turn the lights off and rest
Don't you worry no more
Heal your pain and your sores
We'll be there when you wake
No more sweat or the shakes
Feel the love if you can
Lost your mind, feel insane

Whoooooa
You're feeling hopeless
And all your dreams have gone away
Take the time to heal your sorrows
And disappear from the world
Live for tomorrow

Hope you changed your ways
There's not much more to say
When the dark turns to gray
Broken hearts fade away

Whoooooa
It's time to help you
And get you back on your feet and on your way
If the tables were turned around
I know you'd be there for me
It all works out

And I hope that it all works out...

Чуждите стихове, в които се познаваме

Обичам да се будя сутрин рано,
когато синевата на нощта
изстива, просветлява, розовее
и ражда светлината на деня...
 
Харесва ми да тичам сред звездите,
да търся там несбъдната мечта,
да вярвам, че доброто време идва,
да мога след това спокойно да заспя.
 
Така минават дни, години, време,
късмета гоня аз по своя път
и вярвам, че дошло е вече време
за щастие и радост по света!

Надежда Лазарова

На път

 

„Перспективата за това неочаквано пътуване доста го вълнуваше. Обичаше да пътува. Спеше добре в спалния вагон и внезапните тласъци не му пречеха; приятно беше да полежи с цигара и да се чувства така пленително усамотен в малкото си купе; ритмичното потракване на колелата по връзките на релсите беше подходящ фон за насоката на размишленията му, а този устрем напред през равнината и нощта караха човек да се чувства като звезда, понесла се през пространството. А в края на пътуването беше незнайното.“

из разказите на Съмърсет Моъм

My love...

Solitude, 
I'm doing fine

I dance alone

with my head high
 

Oh, solitude, 
it's all sublime

to swing alone

the choice is mine

to wait while others play,
to let my lover wait

my love will come

Lykke Li

Бързаме, но накъде?

Продължавам да бързам все за някъде...

един забързан ден

забързан станах от леглото
забързан се нахраних
забързан влязох в интернет
забързан излязох
навън забързан обикалях
прибрах се вкъщи
този ден не свърших абсолютно нищо
само много бързах

У Цин

Едновременно с това се размотавам и не намирам минути за блога.

Разпилявам се на парченца в Интернет - между Goodreads, twitter, facebook, 500px, 4sq и feedly. Събирам емоции в Spotify, SoundCloud и YouTube.

Не съм си правила изводи и равносметки за изминалата година. Нямам списък с неща за 2014 г. Просто ще продължа да правя това, което ми носи радост и ме вдъхновява. И всичко онова, което се налага.

Миналата година завърши с десетина дни по планините, започна с няколко скитания. Така че, ако бях суеверна, щях да кажа, че ще ми върви на пътешествия, но не съм :) Готова съм, ако някой каже „Хайде!“, да опаковам багажа и да тръгна. Особено ако е някъде, където не съм била.

Времето и парите рядко вървят заедно, но в това е предизвикателството на живота. Да използваш въображението си, да импровизираш и да търсиш начини.

Снегът ми липсва, особено в планините.

Започнах да се движа повече и да спортувам, да чета натрупаните книги, да се прибирам вкъщи по-често, да ям по-малко и да не преяждам. Старая се да не закъснявам и повечето пъти ми се получава ;)

Виждам посоки навсякъде, оглеждам се, чудя се накъде да поема.

Мисля си как настроението зависи изцяло от мен и това, че съм сама, ми помага да наблюдавам, анализирам и разбирам. Когато живееш сам, имаш избор какво да правиш и с кого, къде да ходиш, колко да стоиш, дали да спиш и всичко останало, което измерваме. Свобода.

Лесно е да изберем какви искаме да бъдем. Избираме да сме добри и щастливи, простичко е. Трудно е обаче да сме постоянни и да не забравяме за какво сме мечтали. Такива неща ми се въртят в хаоса от мисли.

Есен: промяната винаги е за добро

Откакто настъпи есента, ми е е едно минималистично и меланхолично. Но не ме разбирайте погрешно. Не ми е тъжно. Решително ми е. И усмихнато :)

Станах на 32. И реших, че е време да спра да си обещавам, а просто да действам - всеки ден по мъничко, като на игра :)

Започнах да изхвърлям ненужните вещи от къщата и мисли от главата си. Участвах в играта на The Minimalists и продължавам да участвам. Интервюираха ни от Нова телевизия - надявам се това да накара хората да се замислят и да помогне на такива колебаещи се като мен да вземат твърдото решение да се отърват от излишните неща.

Пренаредих си гардероба в коридора и книгите, занесох дрехите на баба.

Пропуснах морето тази година - е, бях за 2 дни, ама не се брои. За сметка на уикендите, прекарани по планините :)

Подстригах се на каре - половината ми приятели ме харесаха, другата - не. Мненията за всяко едно нещо винаги ще бъдат противоречиви, затова не трябва да се влияем от тях. Важното е ние какво мислим и как се чувстваме. Коса расте, така че да си гледате работата :P

Реших да правя всеки ден поне по едно нещо, което съм отлагала със седмици, месеци и дори години! Всички знаем, че рецептата „всеки ден по малко“ върши чудеса, но не я изпълняваме. Но идва момент, в който започва да ти писва от прокрастинацията, усещаш колко бързо минават дните и не искаш да отлагаш повече.

Започнах да ставам малко по-рано - към 6:30 за плуване и към 7:30 за работа.

Плувам по два или три пъти в седмицата - по 1-1,5 километра за 35-45 минути :)

Ходя всяка събота на планина, но това винаги е било така. Все по-често обаче ходя и в неделите :) Имам нови леки щеки! Благодаря.

Купих си нови плочи, подариха ми най-новите албуми на Bonobo и Moby на 2LP. Благодаря.

Попаднах на нови за мен изпълнители, които допълват прелитащите дни с настроение.

Спрях да използвам twitter за 1-2 месеца. В момента не ми липсва, а и се отучих да проверявам през час какво се случва. Станах по-активна във Фейсбук, което не ми се нрави, затова започнах да „намалявам“ и него.

От днес изключих хладилника за размразяване! Но смятам да не го използвам до края на годината. Целта е да ям повече пресни плодове, зеленчуци, ядки и други храни и напитки, които не се развалят. Да пазарувам и да готвя толкова, колкото ми е необходимо.

Плаках няколко пъти от щастие, което не ми се беше случвало тази година.

Хубаво е, когато успешните експерименти се превръщат в навици! :)

Дъждовно Ярлово

Слънчева Железница

Едно от любимите ми места за разходка - Локорско.

Вълшебен уикенд в Чатъма, Беглика

Есен в Южен парк

Поглед от Камен дел към Черни връх и Рила

Залез и спокойствие в Локорско

Изрезки

Снимаме с ъгълчето на очите си
хиляди вдъхновяващи моменти.
Събираме ги само за себе си като кутия със спомени.

Вдишваме аромати на познати и непознати.
Всяка миризма ни връща в отрязък от времето.

Вслушваме се в текстовете на песните и си
внушаваме, че някой има да ни каже нещо с тях.

Пазим света си от нахълтващи хора.
Чакаме летящите да кацнат на рамото ни.
Докато чакаме, те отлитат с възможностите.

Замечтано препускаме от ден в нощ.
От кратък сън в просъницата на деня.
Животът ни се струва дежавю.

Планираме, заричаме се, обещаваме.
А после допускаме старите грешки.
Или правим това, от което сме се отрекли.

Противоречиви същества сме,
но в това е предизвикателството -
да се научим на решителност,
защото да мечтаем е най-лесно.