Откъси от Рилке

(Отказване. То не е болестта
през детството. Забавяне. Предлог
да порастем. А всичко ти шептеше.
Не смесвай онова, което беше
омайващо, с това.)

• • •

Свещена моя самота,
богата, чиста в утринта,
като градина с рози свежи.
О, самота свещена, ти
Дръж здраво златните врати —
отвъд са буйните копнежи.

• • •

Душа… Това ли, дето в нас цвърчи?
Звънче на шут, което моли царя
да го похвали, да го отличи,
а после мре от бедност и мълчи
в тамянен дим, сред здрача на олтаря —
това ли е душата?

Аз виждам сняг от пролетни цветя
в нощта, където скитат световете,
и сякаш нося къс от вечността —
той в мен трепери и крещи с уста,
и иска да политне с ветровете…
Такава е душата!

• • •

О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена, течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг —
докато в теб бушува глъбината…

• • •

Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята
и самотата ѝ в нощта расте.

И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един — това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.

• • •

Обичам аз една липа навън.
Летата, в пръстените занемели,
пак в клонки хиляди са разцъфтели
и пак са будни между ден и сън.

• • •

Така раздипли ти и овладя
живота, който плахо в теб съзрява.
А той, ту краен, ту прозиращ, става
в гърдите ти ту камък, ту звезда.


Райнер Мария Рилке

Ти

Книжно ми е с теб.

Душоразлистваш ме.
А аз те сричам.
Буква по буква.
Търся значението ти
из речници и книги.
А ти си поезия
и смисълът ти
винаги ми убягва.

 

Мирела Петкова

Изворът

...човек се справя добре, ако съхрани недосегаемостта си.
– Как става това?
– Има два начина: или въобще не обръщаш внимание на хората, или да се вглеждаш постоянно в тях.

~~~

...любовта е преклонение, обожание, прослава, поглед към небето. Тя не е бинт за гнойна рана... Онези, които говорят най-невежествено за любовта, са хората, които никога не са я изпитали. Те сваряват разреден бульон от състрадание, съчувствие, презрение и безразличие, и го наричат любов.

~~~

...има му доверие и се отпуска – отпуснал се е като котка, а котките се отпускат само с хора, които харесват.

~~~

Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност

~~~

Изреченията бяха като употребена дъвка, дъвкана и предъвквана, изплювана и дъвкана пак, минаваща от уста на уста, от паважа към подметките, към устите и мозъците...

~~~

Всички се обединиха братски в лукса на колективния гняв, който облекчава скуката и ги прави различни, а те знаят много добре каква благословия е да бъдат различни.

~~~

Лицето му беше на актьор, който знае, че преиграването е признание за поражение, а най-голямата дързост се изразява със спокойствие.

~~~

Думите носеха изцеление, предлагаха решение, разбиваха бариери. Изглежда, най-голямата тайна, която учените не са открили, първоизточникът на живота, е случващото се в момента на превръщането на мисълта в думи.


Айн Ранд

Чуждите стихове, в които се познаваме

Обичам да се будя сутрин рано,
когато синевата на нощта
изстива, просветлява, розовее
и ражда светлината на деня...
 
Харесва ми да тичам сред звездите,
да търся там несбъдната мечта,
да вярвам, че доброто време идва,
да мога след това спокойно да заспя.
 
Така минават дни, години, време,
късмета гоня аз по своя път
и вярвам, че дошло е вече време
за щастие и радост по света!

Надежда Лазарова

На път

 

„Перспективата за това неочаквано пътуване доста го вълнуваше. Обичаше да пътува. Спеше добре в спалния вагон и внезапните тласъци не му пречеха; приятно беше да полежи с цигара и да се чувства така пленително усамотен в малкото си купе; ритмичното потракване на колелата по връзките на релсите беше подходящ фон за насоката на размишленията му, а този устрем напред през равнината и нощта караха човек да се чувства като звезда, понесла се през пространството. А в края на пътуването беше незнайното.“

из разказите на Съмърсет Моъм

My love...

Solitude, 
I'm doing fine

I dance alone

with my head high
 

Oh, solitude, 
it's all sublime

to swing alone

the choice is mine

to wait while others play,
to let my lover wait

my love will come

Lykke Li

Поискайте си живота!

Не оставяйте други да го живеят вместо вас.

Да мислят вместо вас.

Да решават вместо вас.

Да избират вместо вас.

Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.

Кой е герой и кой – предател.

Какво е бъдещето ви и какво – миналото.

В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.

Какво е най-доброто за вас и какво - най-лошото.

Какво е България и какво – народ.

Какви книги да четете и какво вино да пиете.

Не оставяйте други да работят, други да тичат, други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море, да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.

Вместо вас.

Поискайте си живота.

Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето...

Поискайте го!

Из „Българско зелено“ на Станислав Стратиев

Различните

The Men That Don't Fit In
by Robert W. Service

There's a race of men that don't fit in,
A race that can't stay still;
So they break the hearts of kith and kin,
And they roam the world at will.
They range the field and they rove the flood,
And they climb the mountain's crest;
Theirs is the curse of the gypsy blood,
And they don't know how to rest.

If they just went straight they might go far;
They are strong and brave and true;
But they're always tired of the things that are,
And they want the strange and new.
They say: 'Could I find my proper groove,
What a deep mark I would make!'
So they chop and change, and each fresh move
Is only a fresh mistake.

And each forgets, as he strips and runs
With a brilliant, fitful pace,
It's the steady, quiet, plodding ones
Who win in the lifelong race.
And each forgets that his youth has fled,
Forgets that his prime is past,
Till he stands one day, with a hope that's dead,
In the glare of the truth at last.

He has failed, he has failed; he has missed his chance;
He has just done things by half.
Life's been a jolly good joke on him,
And now is the time to laugh.
Ha, ha! He is one of the Legion Lost;
He was never meant to win;
He's a rolling stone, and it's bred in the bone;
He's a man who won't fit in.

Истории без край

„Истинското влюбване трие старите истории.“

Nesiha


Така е. Лошото е, че тъй често се питаме дали е истинско, или е временно. И от много въпроси и човъркане разваляме магията. Любовта си тръгва и идва раздялата. А после и умората.

Докато чакаш любовта да дойде отново, вярата, надеждата и търпението са най-важните ти приятели.

Мисля, че при истинската любов нещата просто се случват. И не ти остава време за главоблъсканици. Защото си зает да си щастлив :)

Самота

След всеки полет по-сама се връщам -
с все по-изгубена във полета душа.
Дотолкова не вярвам вече в нищо,
че даже и когато те прегръщам,
не мога себе си със теб да споделя.

Екатерина Николова

Résister

Много обичам глагола „съпротивлявам се“.
Да се съпротивляваш на онези, които ни пращат в затвора,
на предразсъдъците,
на прибързаните преценки,
на желанието да съдиш,
на всичко лошо в нас, което само чака да се прояви,
на желанието да се откажеш,
на нуждата да се правиш на окаян,
на нуждата да се изтъкваш пред другия,
на режимите,
на нездравословните амбиции,
на безпорядъка наоколо.
Да се съпротивляваш
и... да се усмихваш.


Ема Данкур

(от „Децата на свободата“ на Марк Леви)

Безразличие

The opposite of love is not hate, it's indifference. The opposite of art is not ugliness, it's indifference. The opposite of faith is not heresy, it's indifference. And the opposite of life is not death, it's indifference.

Elie Wiesel

Щастието

'It's so hard to forget pain, but it's even harder to remember sweetness. We have no scar to show for happiness. We learn so little from peace.'

Chuck Palahniuk

Ние и другите

„Повечето от нас проявяват нещо, наречено „атрибутивна предубеденост“: ние сме убедени, че успехите ни се дължат на нашите вътрешни качества, а неуспехите ни се дължат на външни фактори; докато за другите смятаме, че успехите им се дължат на късмет, а неуспехите им се дължат на собствените им недостатъци. Няма как всички да сме прави.“


цитат от ПСЕВДОНАУКАТА на Бен Голдейкър

Built Then Burnt...

'Dear Brothers and Sisters!
Dear Enemies and Friends!
Why are we all so alone here?
All we need is a little more hope, a little more joy
All we need is a little more light, a little less weight, a little more freedom
If we were an army, and if we believed that we were an army
And we believed
That everyone was scared
Like little lost children in their grown up clothes and poses
So we ended up alone here
Floating through long wasted days
Or great tribulations
While everything felt wrong

Good words
Strong words
Words that could've moved mountains
Words that no one ever said
We were all waiting to hear those words
And no one ever said them
And the tactics never hatched.
And the plans were never mapped.
And we all learned not to believe.
And strange lonesome monsters loafed through the hills
wondering why
And it is best to never ever ever ever ever ever ever ever ever ever wonder why

So tangle; Oh tangle us up in bright red ribbons!
Let's have a parade
It's been so long since we had a parade
So let's have a parade
Let's invite all our friends
And all our friends' friends
Let's promenade down the boulevards
With terrific pride
And light in our eyes
Twelve feet tall and staggering!
Sick with joy
With the angels there
And light in our eyes
Brothers and Sisters
Hope still waits in the wings
Like a bitter spinster
Impatient
Lonely
And shivering
Waiting to build her glorious fires.
It’s because of our plans man;
Our beautiful ridiculous plans!
Let's launch them like careening jetplanes!
Let's crash all our planes in the river!
Let's build strange and radiant machines
At this Jericho waiting to fall'

A Silver Mt. Zion - Built Then Burnt (Hurrah! Hurrah!)