Винаги има едно но.
То се крие зад препинателните знаци, зад редовете, зад погледите, зад усмивките, зад жестовете. Стои зад ъгъла, дебне и се чуди как да ни разколебае.
Винаги има едно само.
То носи обещание към себе си и другите. Някаква лична забрана. Измислен лимит. Само още малко. Само този път. Само сега и повече няма...
Но и само се преследват като котка и мишка. Кроят си номера. Объркват ни.
Забелязали ли сте, че искаме от нас да се интересуват само хората, които са ни интересни? Останалите приемаме за досадници, но невинаги можем да избираме вниманието... Какво ни остава след но? Да се радваме, че все някой ни се радва ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар