Чуждите стихове, в които се познаваме

Обичам да се будя сутрин рано,
когато синевата на нощта
изстива, просветлява, розовее
и ражда светлината на деня...
 
Харесва ми да тичам сред звездите,
да търся там несбъдната мечта,
да вярвам, че доброто време идва,
да мога след това спокойно да заспя.
 
Така минават дни, години, време,
късмета гоня аз по своя път
и вярвам, че дошло е вече време
за щастие и радост по света!

Надежда Лазарова

Поискайте си живота!

Не оставяйте други да го живеят вместо вас.

Да мислят вместо вас.

Да решават вместо вас.

Да избират вместо вас.

Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.

Кой е герой и кой – предател.

Какво е бъдещето ви и какво – миналото.

В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.

Какво е най-доброто за вас и какво - най-лошото.

Какво е България и какво – народ.

Какви книги да четете и какво вино да пиете.

Не оставяйте други да работят, други да тичат, други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море, да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.

Вместо вас.

Поискайте си живота.

Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето...

Поискайте го!

Из „Българско зелено“ на Станислав Стратиев

Résister

Много обичам глагола „съпротивлявам се“.
Да се съпротивляваш на онези, които ни пращат в затвора,
на предразсъдъците,
на прибързаните преценки,
на желанието да съдиш,
на всичко лошо в нас, което само чака да се прояви,
на желанието да се откажеш,
на нуждата да се правиш на окаян,
на нуждата да се изтъкваш пред другия,
на режимите,
на нездравословните амбиции,
на безпорядъка наоколо.
Да се съпротивляваш
и... да се усмихваш.


Ема Данкур

(от „Децата на свободата“ на Марк Леви)