Безразличие

The opposite of love is not hate, it's indifference. The opposite of art is not ugliness, it's indifference. The opposite of faith is not heresy, it's indifference. And the opposite of life is not death, it's indifference.

Elie Wiesel

Щастие?

От много забележки ме боли.
Очите ми се пълнят със сълзи.

Нямам сили вече да се раздавам и приспособявам.
Ще се намери ли някой, който да ме обича такава?

Всеки път, когато се почувствам щастлива, следва страдание.
Ей така, за баланс.
Или за да оценя какво имам. Какво нямам. И какво искам.
Вече не смея да обичам. Не смея да се зарадвам.

Щастлива съм, когато споделям, пътувам.
Щастлива съм с приятелите и семейството си.
И когато се занимавам или наблюдавам нещо любимо.

Но щастието с мъж дали съществува? Не е ли само временна заблуда?
И дали не е права баба, която казва, че се влюбваме все в неподходящи хора?
Истинската любов само веднъж ли се случва?

Учим ли се от опита си, или продължаваме да допускаме същите грешки?
Защо сравняваме партньорите си постоянно?
Защо в началото сме толкова добри и внимателни, а после показваме всичките си бодли и рога?
Защо се оправдаваме, че работата или безпаричието ни правят такива?

Колко е тъжно, че след 6 години продължавам да си задавам подобни въпроси!
Не съм се променила, не съм пораснала, не съм се калила.
Въобразявала съм си.

Въпроси

Има нещо сбъркано и притеснително в поведението ни. Някакъв цикъл.
Да обсъждаме надълго и нашироко някакви глупости, които нямат значение, а да (си) мълчим за съществените неща в живота.

Може би бягаме от отговорност и не искаме да трупаме напрежение?
Или общите приказки, глупавите картинки и тъпите лафове ни разтоварват?
Не губим ли така ценно време в „пълнеж“ на дните и примиряване с „джънк фууд“ за душата?
Защо не изискваме повече от себе си, а не само от другите?
Защо се задоволяваме само с повърхностното?
Защо нямаме посока, желание и търпение?

Ей такива въпроси ми изникват, когато отворя Фейсбук и Туитър, или чета коментарите под новините. Или когато слушам разговорите на хората в градския транспорт и по заведенията.

Интернет е богатство, свобода, знание, помощ, работа, забавление. Но напоследък имам чувството, че ни кара да затъпяваме, закоравяваме и да ставаме все по-тъжни, лицемерни и самотни. Превръщаме се в една виртуална тълпа. Която като жури на съдържанието в нета роботизирано натиска бутоните Like, Share, Pin, Tweet, Send. Така си общуваме. Чрез бутони и линкове. Е, и чрез някое и друго събитие, където се срещаме с останалите аватари, наричани из мрежите „приятели“.

Надявам се да греша. И това да са мисли на човек, който просто копнее за повече дни на планина, разходки в парка или в града, потъване в книгите или филмите, готвене с приятел, няколко глътки чай, любима музика и стойностни разговори. На човек, който иска да си върне офлайн живота, но му е трудно, защото в работата се налага да е повече от 10 часа онлайн :(

Признавам си, че съм пристрастена, когато има нет. Но когато няма, не ми е скучно.
Трябва да се науча да използвам всяка възможност да бъда офлайн. И да спра да се оправдавам. И да закъснявам. Трябва да действам, не само да (си) обещавам.

Log off. Sign out. Welcome to your offline life. Who do you want to be today?

Myself.

Щастието

'It's so hard to forget pain, but it's even harder to remember sweetness. We have no scar to show for happiness. We learn so little from peace.'

Chuck Palahniuk

Ние и другите

„Повечето от нас проявяват нещо, наречено „атрибутивна предубеденост“: ние сме убедени, че успехите ни се дължат на нашите вътрешни качества, а неуспехите ни се дължат на външни фактори; докато за другите смятаме, че успехите им се дължат на късмет, а неуспехите им се дължат на собствените им недостатъци. Няма как всички да сме прави.“


цитат от ПСЕВДОНАУКАТА на Бен Голдейкър

Думите

За много години :)

Бъдете здрави, уверени, мечтаещи, пътуващи, свободни, знаещи, обичащи!

Никакви равносметки и планове този път! Всичко да става от само себе си. Няма ли очаквания, няма и разочарования.

Тия дни в главата ми са само две неща - книгите и думите.

Докато пътувам за работа, чета. Радостно е, че има все повече хора, които четат. Понякога вдигаме очи, поглеждаме се един друг и се усмихваме. Сякаш знаем някаква тайна :) Тайната на удоволствието от четенето. Тайната на това да си в друг свят, макар и за кратко. Тайната на откраднатите картини, които въображението ти рисува. Тайната на думите. Думите, които те трогват и преживяваш. Четенето може да е лично, но може и да е споделено. Четенето може да ти причини сълзи, но може да ти дари и усмивки. Това му е хубавото, че е вълнуващо!

Мисля си и за думите. Как не ми стигат понякога. Как изчезват и се появява мълчание. Или монолог. Колко малко думи използваме всеки ден в разговорите с близки и далечни хора :( А колко много думи се блъскат в главата ни! Неизказани. Колко повърхностни разговори. А колко задълбочени мечти! Неизпълнени.

Думите са оръжие - могат да убиват бавно или бързо. Но думите са истинско богатство, когато с тяхна помощ откриваш хора, за които имаш усещането, че познаваш цял живот! Прегръщаш ги - наум или наистина. Споделяш най-съкровените мисли и чувства.
Думите търсят синоними, асоциации, погледи, жестове и най-вече внимание и разбиране. Разбирането, че сме от един свят. А дори и да сме от различни светове, може да ни е хубаво заедно.

Защо изтърваваме толкова много думи пред непознати, а забравяме да кажем най-важните на близките? Разсеяност? Мързел? Пренебрегване? Егоизъм? Страх? Предразсъдъци?

Извинявай. Благодаря. Обичам те.

Именно тях ни е трудно да изречем. Защото много сме страдали. Или не сме сигурни, че човекът ги е заслужил. Държим ги наказани в някое прашно ъгълче с куп болезнени спомени.

Търсим се, въпреки страха. Страхът от близостта. От докосването. От това да се привържеш към някого. Пазим се. За някой по-добър. За себе си. За кого? За кога? Защо?

Имаме рани, които не са зараснали. И трябва да се научим да ги лекуваме. Сами. С помощта на думите, времето, приятелите. За да сме свободни да обичаме. Отново и отново. За да сме щастливи. Веднъж завинаги.

Built Then Burnt...

'Dear Brothers and Sisters!
Dear Enemies and Friends!
Why are we all so alone here?
All we need is a little more hope, a little more joy
All we need is a little more light, a little less weight, a little more freedom
If we were an army, and if we believed that we were an army
And we believed
That everyone was scared
Like little lost children in their grown up clothes and poses
So we ended up alone here
Floating through long wasted days
Or great tribulations
While everything felt wrong

Good words
Strong words
Words that could've moved mountains
Words that no one ever said
We were all waiting to hear those words
And no one ever said them
And the tactics never hatched.
And the plans were never mapped.
And we all learned not to believe.
And strange lonesome monsters loafed through the hills
wondering why
And it is best to never ever ever ever ever ever ever ever ever ever wonder why

So tangle; Oh tangle us up in bright red ribbons!
Let's have a parade
It's been so long since we had a parade
So let's have a parade
Let's invite all our friends
And all our friends' friends
Let's promenade down the boulevards
With terrific pride
And light in our eyes
Twelve feet tall and staggering!
Sick with joy
With the angels there
And light in our eyes
Brothers and Sisters
Hope still waits in the wings
Like a bitter spinster
Impatient
Lonely
And shivering
Waiting to build her glorious fires.
It’s because of our plans man;
Our beautiful ridiculous plans!
Let's launch them like careening jetplanes!
Let's crash all our planes in the river!
Let's build strange and radiant machines
At this Jericho waiting to fall'

A Silver Mt. Zion - Built Then Burnt (Hurrah! Hurrah!)

Обичам

Променила съм се.
Приятелите ми казаха, че съм станала по-спокойна и съм спряла да мрънкам.

Сега се уча да обичам отново :)

Празник

Не съм студент, не съм хипи, не съм рожденик, но отивам да празнувам! :)

Тази вечер имам среща с момиче, с което бяхме съученички и много добри приятелки дълги години. Но един ден я обидих с моите директни забележки и тя спря да ми говори. От егоизъм ли, от инат ли, от наранена гордост ли - нито една от нас не се решаваше да направи първата крачка. Единственият контакт беше да се „следим“ мълчаливо през Facebook...

Тази година станаха някои промени в живота ми. Беше ми много тежко, но сега съм благодарна, че обстоятелствата се подредиха така. Когато човек остане сам, започва да опознава и разбира себе си.

Животът е кратък, за да се сърдим един на друг. Нищо не печелим. Губим приятели и общуване. Понякога губим и част от себе си!

Реших да й пиша. Тази вечер имам среща с нея. Вълнувам се, сякаш сме били гаджета :)

Ако имате подобен случай с ваши приятели и познати - простете си, сдобрете се. Няма време и никакъв смисъл от цупене в тоя живот! Жалко, че го разбираме късно. Не отлагайте. Направете така, че да не стане твърде късно.

Студено

It's so cold.
Outside. Inside.
With or without you
in my mind...

30 - колкото повече, толкова по-шарено!

Малко странно ми звучи това число и ми е трудно да повярвам, но е факт - на 30 съм!
И сякаш съм същото наивно хлапе! Само че с прошарена коса и бръчки от смях :)
Празнувах импровизирано още на обяд в детски клуб - със сладка баница, торта и пишмание; с балони и играчки; с подаръци и смях :)

Мисля да пия едно за свое здраве тази вечер.
Ще празнувам на порции - с всеки, който има желание до края на месеца. (По график :Р)

Днес се чувствам като някоя звезда, получила награда. Наградата се измерва в години, усмивки и хубави спомени. Затова благодаря на:
• Б-г за всичко, което имам, и за това, че ми прощава и помага.
• Семейството, че ме разбира, съдейства ми и че обикалям с тях по света и у нас - по планини, пещери, морета и градове.
• Приятелите, че ме изслушват, разсмиват и усещат.
• Всички от танците, че създават такова настроение и ме зареждат с енергия всяка неделя!
• Колегите, че ме приеха в техния екип.
• На себе си, че се търпя толкова години! :D Имам още много бодли за заобляне, така че си пожелавам търпение и вяра. И всичко да става с любов :)

Искрено ваша,
Ежка

Южен парк

Слънчевите лъчи се промъкват през клоните. Над езерото се издига пара. Пътеките са покрити с килим от есенни листа. В далечината се чуват само един кълвач и няколко мухи. Стъпките и ритмичното ми дишане. Всеки ден вървя по различни алеи. И всичките ми се струват красиви!

Река. Мостче. Тревата е попарена от слана и блести на слънцето. Небето е синьо - онова синьо, което обективите и филтрите не могат да пресъздадат така естествено, както човешките очи и мозък.

Един мъж лови риба. Една жена прави сутрешния си джогинг.
Куче тича по поляната. Котки се протягат мързеливо.

Любопитни синигери ме наблюдават от храстите. Катерица събира зимнина. Дърветата ме поздравяват с танцуващи листа.

Това е Южният парк сутрин. Ако сте близо, не го подминавайте!

септември

...да пораснеш без да ти е време

Мария Василева

боли. да пораснеш изведнъж.
преди да ти е време.
да се научиш да обичаш
а после да забравяш.
да преглътваш тихичко тъгата
която ти разказва приказки за лека нощ
със краища, които си изплаквала
повече, отколкото мечтала.
 

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до края на света
(или пък до утре
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно
колко утре са си тръгвали
когато са били най-сигурни
и ваши?…)
а все да срещаш хора
които нямат нужда от обичане.

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш
да й извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама…

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама…

Цигари, цигари

Скъпи пушачи,

Моля, спрете да си тръскате цигарките навън, докато пушите на балкона, защото всичко ми е в пепел после!!!

Бивш пушач

Keep walking

Започвам да ходя пеша през Южния парк до работа. Почти 3 km. Днес ги минах за 29 минути :) Чувствам се раздвижена, щастлива и заредена с енергия!
Купих си карта само за 102, така че няма измъкване.

Освен това Жаси и Боян се преместиха да работят на съседната улица! Компанията за обяд и разходки се разраства :)

Трябва да си намеря една гарсониера до парка. И да си купя колело.

Усмихни се

Опитвам се да забравя. Опитвам се да се усмихвам.
Въпреки буцата, заседнала в гърлото. Въпреки обидното отношение.
Трудно е. Но съм благодарна, че имам семейство и приятели до себе си.

Излизам. Всеки ден. Всяка нощ. Станах скитник.
Лутам се. За да не те търся. За да не мисля за теб.
Спя по 5 часа. Малко са, но не мога да понеса повече.
Защото сънувам едно и също - миналото. Теб.

Не обичам да живея сама. Като сираче.
Ако нямах хобита, щях да се побъркам сигурно.

Но как да стискам зъби и да се усмихвам едновременно?!!

Пея си наум една любима песен...

Smile though your heart is aching
Smile even though it's breaking
When there are clouds in the sky, you'll get by
If you smile through your fear and sorrow
Smile and maybe tomorrow
You'll see the sun come shining through for you

Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear may be ever so near
That's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile
If you just smile

Nat King Cole

Женски работи

Пет години са достатъчни, за да изчезне любовта!
Друго си е да имаш шефка жена. Да те разбира, да те подкрепи и успокои!

Прав е Бегбеде, прав е...

„…за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност.“

„Страдах, че живея в клетка, а сега страдам, че съм свободен. Излиза, че в това се състои животът на възрастния: да строиш пясъчни замъци, сетне да скачаш с два крака върху тях, а после да започваш всичко отначало, и така нататък, и така нататък, след като знаеш, че океанът при всяко положение ще ги срути.“

„Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да ги принуждават да тичат след тях до живот.“

„Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.“

Сега се чудя... кой ли ми затри тази книга - „Любовта трае три години“?!!

Подаръци

Днес е ден за подаръци! :)

Сърдечни благодарности на Д. за лентовия Canon, който ми подари, без да ме познава и без да ме е виждала! Огромна усмивка и прегръдка за огромния жест!

А също и на Н. за сребърната юбилейна монета! Никога не са ми подарявали такава.

Благодаря!

Спорт и туризъм

Петък, ден на майстора - измих прозорците. Няма такива стойки и хватки, то си е като катерене в домашни условия :D

Събота, ден за планина - малък преход от Златните мостове през Кикиш към Драгалевци. Вечерта - тестване на двете площадки с фитнес уреди в Южния парк, на челници :Р

Неделя - 2 часа плуване и 3 часа танци.

Като разглобена съм! Но точно тази умора е много приятна :)

За мравките и хората

В четвъртък си мислех, че празнични дни - това означава почивка и планина! Йе!
Е, да, ама не :) Събуждам се в петък, отивам на балкона и там - булеварди, кръстовища и пешеходни пътеки на мравчена колония (или може би няколко колонии). Ужас!
А не държа храна на балкона. Освен хладилника, ама той не се брои, щото е плътно затворен. Гледам ги как се щурат и се опитвам да разбера какво търсят у нас - топлинка, вода? Не успях да открия откъде точно нахлуват - може би през една малка дупчица за кабели на тавана на балкона...
Какво се чудя. Пролет е. Насекомите празнуват! Спомних си, че миналата година ги изгоних, като напръсках перваза с препарат за стъкла. Но сега нямах такъв :( Погледнах в няколко форума - оцет или боракс бяха най-често срещаните средства.

Запомнете! Най-важното е да нямате трохи, сладки лепкави следи или боклуци. Направете пролетно почистване и може да си тръгнат сами, като не намерят това, за което са тръгнали.

Вариант 1: оцет и малко препарат (в моя случай Cif) в шише спрей. Напръсках ъглите и цепнатините.
Резултат: на следващия ден се лутаха на всички посоки, явно бях заличила следите и пътеките им.

Вариант 2: ракия и сода (без да им се дава мезе :))
Резултат: пръснах малко за проба, ходеха като зашеметени. И това не помогна. Само дето у нас засмърдя на долнопробна кръчма.

Вариант 3: паста от боракс, сладко и вода. Е, не ми се гледат и изхвърлят купища умрели мравки на следващия ден. Отказах се. Исках да ги изгоня, а не да ги унищожавам. И покрай пръскането измират, но не е като пълен буркан с трупове.

Вариант 4: тебешир за хлебарки. Както почиствах боклуците под мивката, намерих остарял тебешир за хлебарки. Що пък да не пробвам. Толкова се беше вмирисало на оцет, сода, Cif и ракия, че това ще е като за десерт. Поне не мирише. Нарисувах всички ръбове и процепи.
Резултат: „Разотиват се!“ Царицата майка явно е дала нареждане да не стъпват повече в дома ми, защото там им бедствие, смрад и никакво мезе. Дори и мухите не се задържат :D Смях се с глас, като ги видях как долитат, влизат през прозореца, правят обратен завой и си отиват :) Като по анимациите :) То и на мен ми идеше да отлетя, такава воня. Ама търпя - в името на науката, дето се вика.

Вариант 5: за това се сетих след-варително, затова не съм го пробвала. Но ако ви се наложи, пробвайте го и ми пишете какъв е резултатът :) Знам, че мравките не понасят силни миризми от масла като: мента, камфор, лавандула, евкалипт, лимон и т.н. И изведнъж ми дойде идея - защо не намазах всичко с паста за зъби - силна миризма на мента и евкалипт! И щеше да мирише много по-свежо, отколкото сега. Но, добрите идеи невинаги идват навреме.

След 2 дни борба затварям очи и виждам само щуращи се мравки. Сетих се за друго такова „опияняване“, но много по-приятно. Като прекалите с боренето във вълните на морето, затваряте очи вечер и отново виждате големи вълни. Е, представете си същото, ама с мравки! Кошмарно е.

Днес станах и първата ми работа бе да проверя как е бойното поле: „Чисто е! Ура!!! Отървах се!“ До следващата пролет ;)

Ако ви се четат повече подробности и съвети, вижте тук: Homemade Ant Killers: Recipes & Tips