Опитвам се да забравя. Опитвам се да се усмихвам.
Въпреки буцата, заседнала в гърлото. Въпреки обидното отношение.
Трудно е. Но съм благодарна, че имам семейство и приятели до себе си.
Излизам. Всеки ден. Всяка нощ. Станах скитник.
Лутам се. За да не те търся. За да не мисля за теб.
Спя по 5 часа. Малко са, но не мога да понеса повече.
Защото сънувам едно и също - миналото. Теб.
Не обичам да живея сама. Като сираче.
Ако нямах хобита, щях да се побъркам сигурно.
Но как да стискам зъби и да се усмихвам едновременно?!!
Пея си наум една любима песен...
Smile though your heart is aching
Smile even though it's breaking
When there are clouds in the sky, you'll get by
If you smile through your fear and sorrow
Smile and maybe tomorrow
You'll see the sun come shining through for you
Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear may be ever so near
That's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile
If you just smile
Nat King Cole
2 коментара:
Това ми напомни за моята, вече доста стара, музикална smile collection - http://iko.drundrun.org/blog/?p=409
Ха, пък аз имах колекция Rain на стария компютър в работата. Точно за това време сега :)
Публикуване на коментар