Built Then Burnt...

'Dear Brothers and Sisters!
Dear Enemies and Friends!
Why are we all so alone here?
All we need is a little more hope, a little more joy
All we need is a little more light, a little less weight, a little more freedom
If we were an army, and if we believed that we were an army
And we believed
That everyone was scared
Like little lost children in their grown up clothes and poses
So we ended up alone here
Floating through long wasted days
Or great tribulations
While everything felt wrong

Good words
Strong words
Words that could've moved mountains
Words that no one ever said
We were all waiting to hear those words
And no one ever said them
And the tactics never hatched.
And the plans were never mapped.
And we all learned not to believe.
And strange lonesome monsters loafed through the hills
wondering why
And it is best to never ever ever ever ever ever ever ever ever ever wonder why

So tangle; Oh tangle us up in bright red ribbons!
Let's have a parade
It's been so long since we had a parade
So let's have a parade
Let's invite all our friends
And all our friends' friends
Let's promenade down the boulevards
With terrific pride
And light in our eyes
Twelve feet tall and staggering!
Sick with joy
With the angels there
And light in our eyes
Brothers and Sisters
Hope still waits in the wings
Like a bitter spinster
Impatient
Lonely
And shivering
Waiting to build her glorious fires.
It’s because of our plans man;
Our beautiful ridiculous plans!
Let's launch them like careening jetplanes!
Let's crash all our planes in the river!
Let's build strange and radiant machines
At this Jericho waiting to fall'

A Silver Mt. Zion - Built Then Burnt (Hurrah! Hurrah!)

Обичам

Променила съм се.
Приятелите ми казаха, че съм станала по-спокойна и съм спряла да мрънкам.

Сега се уча да обичам отново :)

Празник

Не съм студент, не съм хипи, не съм рожденик, но отивам да празнувам! :)

Тази вечер имам среща с момиче, с което бяхме съученички и много добри приятелки дълги години. Но един ден я обидих с моите директни забележки и тя спря да ми говори. От егоизъм ли, от инат ли, от наранена гордост ли - нито една от нас не се решаваше да направи първата крачка. Единственият контакт беше да се „следим“ мълчаливо през Facebook...

Тази година станаха някои промени в живота ми. Беше ми много тежко, но сега съм благодарна, че обстоятелствата се подредиха така. Когато човек остане сам, започва да опознава и разбира себе си.

Животът е кратък, за да се сърдим един на друг. Нищо не печелим. Губим приятели и общуване. Понякога губим и част от себе си!

Реших да й пиша. Тази вечер имам среща с нея. Вълнувам се, сякаш сме били гаджета :)

Ако имате подобен случай с ваши приятели и познати - простете си, сдобрете се. Няма време и никакъв смисъл от цупене в тоя живот! Жалко, че го разбираме късно. Не отлагайте. Направете така, че да не стане твърде късно.

Студено

It's so cold.
Outside. Inside.
With or without you
in my mind...

30 - колкото повече, толкова по-шарено!

Малко странно ми звучи това число и ми е трудно да повярвам, но е факт - на 30 съм!
И сякаш съм същото наивно хлапе! Само че с прошарена коса и бръчки от смях :)
Празнувах импровизирано още на обяд в детски клуб - със сладка баница, торта и пишмание; с балони и играчки; с подаръци и смях :)

Мисля да пия едно за свое здраве тази вечер.
Ще празнувам на порции - с всеки, който има желание до края на месеца. (По график :Р)

Днес се чувствам като някоя звезда, получила награда. Наградата се измерва в години, усмивки и хубави спомени. Затова благодаря на:
• Б-г за всичко, което имам, и за това, че ми прощава и помага.
• Семейството, че ме разбира, съдейства ми и че обикалям с тях по света и у нас - по планини, пещери, морета и градове.
• Приятелите, че ме изслушват, разсмиват и усещат.
• Всички от танците, че създават такова настроение и ме зареждат с енергия всяка неделя!
• Колегите, че ме приеха в техния екип.
• На себе си, че се търпя толкова години! :D Имам още много бодли за заобляне, така че си пожелавам търпение и вяра. И всичко да става с любов :)

Искрено ваша,
Ежка

Южен парк

Слънчевите лъчи се промъкват през клоните. Над езерото се издига пара. Пътеките са покрити с килим от есенни листа. В далечината се чуват само един кълвач и няколко мухи. Стъпките и ритмичното ми дишане. Всеки ден вървя по различни алеи. И всичките ми се струват красиви!

Река. Мостче. Тревата е попарена от слана и блести на слънцето. Небето е синьо - онова синьо, което обективите и филтрите не могат да пресъздадат така естествено, както човешките очи и мозък.

Един мъж лови риба. Една жена прави сутрешния си джогинг.
Куче тича по поляната. Котки се протягат мързеливо.

Любопитни синигери ме наблюдават от храстите. Катерица събира зимнина. Дърветата ме поздравяват с танцуващи листа.

Това е Южният парк сутрин. Ако сте близо, не го подминавайте!

септември

...да пораснеш без да ти е време

Мария Василева

боли. да пораснеш изведнъж.
преди да ти е време.
да се научиш да обичаш
а после да забравяш.
да преглътваш тихичко тъгата
която ти разказва приказки за лека нощ
със краища, които си изплаквала
повече, отколкото мечтала.
 

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до края на света
(или пък до утре
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно
колко утре са си тръгвали
когато са били най-сигурни
и ваши?…)
а все да срещаш хора
които нямат нужда от обичане.

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш
да й извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама…

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама…

Цигари, цигари

Скъпи пушачи,

Моля, спрете да си тръскате цигарките навън, докато пушите на балкона, защото всичко ми е в пепел после!!!

Бивш пушач

Keep walking

Започвам да ходя пеша през Южния парк до работа. Почти 3 km. Днес ги минах за 29 минути :) Чувствам се раздвижена, щастлива и заредена с енергия!
Купих си карта само за 102, така че няма измъкване.

Освен това Жаси и Боян се преместиха да работят на съседната улица! Компанията за обяд и разходки се разраства :)

Трябва да си намеря една гарсониера до парка. И да си купя колело.

Усмихни се

Опитвам се да забравя. Опитвам се да се усмихвам.
Въпреки буцата, заседнала в гърлото. Въпреки обидното отношение.
Трудно е. Но съм благодарна, че имам семейство и приятели до себе си.

Излизам. Всеки ден. Всяка нощ. Станах скитник.
Лутам се. За да не те търся. За да не мисля за теб.
Спя по 5 часа. Малко са, но не мога да понеса повече.
Защото сънувам едно и също - миналото. Теб.

Не обичам да живея сама. Като сираче.
Ако нямах хобита, щях да се побъркам сигурно.

Но как да стискам зъби и да се усмихвам едновременно?!!

Пея си наум една любима песен...

Smile though your heart is aching
Smile even though it's breaking
When there are clouds in the sky, you'll get by
If you smile through your fear and sorrow
Smile and maybe tomorrow
You'll see the sun come shining through for you

Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear may be ever so near
That's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile
If you just smile

Nat King Cole

Женски работи

Пет години са достатъчни, за да изчезне любовта!
Друго си е да имаш шефка жена. Да те разбира, да те подкрепи и успокои!

Прав е Бегбеде, прав е...

„…за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност.“

„Страдах, че живея в клетка, а сега страдам, че съм свободен. Излиза, че в това се състои животът на възрастния: да строиш пясъчни замъци, сетне да скачаш с два крака върху тях, а после да започваш всичко отначало, и така нататък, и така нататък, след като знаеш, че океанът при всяко положение ще ги срути.“

„Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да ги принуждават да тичат след тях до живот.“

„Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.“

Сега се чудя... кой ли ми затри тази книга - „Любовта трае три години“?!!

Подаръци

Днес е ден за подаръци! :)

Сърдечни благодарности на Д. за лентовия Canon, който ми подари, без да ме познава и без да ме е виждала! Огромна усмивка и прегръдка за огромния жест!

А също и на Н. за сребърната юбилейна монета! Никога не са ми подарявали такава.

Благодаря!

Спорт и туризъм

Петък, ден на майстора - измих прозорците. Няма такива стойки и хватки, то си е като катерене в домашни условия :D

Събота, ден за планина - малък преход от Златните мостове през Кикиш към Драгалевци. Вечерта - тестване на двете площадки с фитнес уреди в Южния парк, на челници :Р

Неделя - 2 часа плуване и 3 часа танци.

Като разглобена съм! Но точно тази умора е много приятна :)

За мравките и хората

В четвъртък си мислех, че празнични дни - това означава почивка и планина! Йе!
Е, да, ама не :) Събуждам се в петък, отивам на балкона и там - булеварди, кръстовища и пешеходни пътеки на мравчена колония (или може би няколко колонии). Ужас!
А не държа храна на балкона. Освен хладилника, ама той не се брои, щото е плътно затворен. Гледам ги как се щурат и се опитвам да разбера какво търсят у нас - топлинка, вода? Не успях да открия откъде точно нахлуват - може би през една малка дупчица за кабели на тавана на балкона...
Какво се чудя. Пролет е. Насекомите празнуват! Спомних си, че миналата година ги изгоних, като напръсках перваза с препарат за стъкла. Но сега нямах такъв :( Погледнах в няколко форума - оцет или боракс бяха най-често срещаните средства.

Запомнете! Най-важното е да нямате трохи, сладки лепкави следи или боклуци. Направете пролетно почистване и може да си тръгнат сами, като не намерят това, за което са тръгнали.

Вариант 1: оцет и малко препарат (в моя случай Cif) в шише спрей. Напръсках ъглите и цепнатините.
Резултат: на следващия ден се лутаха на всички посоки, явно бях заличила следите и пътеките им.

Вариант 2: ракия и сода (без да им се дава мезе :))
Резултат: пръснах малко за проба, ходеха като зашеметени. И това не помогна. Само дето у нас засмърдя на долнопробна кръчма.

Вариант 3: паста от боракс, сладко и вода. Е, не ми се гледат и изхвърлят купища умрели мравки на следващия ден. Отказах се. Исках да ги изгоня, а не да ги унищожавам. И покрай пръскането измират, но не е като пълен буркан с трупове.

Вариант 4: тебешир за хлебарки. Както почиствах боклуците под мивката, намерих остарял тебешир за хлебарки. Що пък да не пробвам. Толкова се беше вмирисало на оцет, сода, Cif и ракия, че това ще е като за десерт. Поне не мирише. Нарисувах всички ръбове и процепи.
Резултат: „Разотиват се!“ Царицата майка явно е дала нареждане да не стъпват повече в дома ми, защото там им бедствие, смрад и никакво мезе. Дори и мухите не се задържат :D Смях се с глас, като ги видях как долитат, влизат през прозореца, правят обратен завой и си отиват :) Като по анимациите :) То и на мен ми идеше да отлетя, такава воня. Ама търпя - в името на науката, дето се вика.

Вариант 5: за това се сетих след-варително, затова не съм го пробвала. Но ако ви се наложи, пробвайте го и ми пишете какъв е резултатът :) Знам, че мравките не понасят силни миризми от масла като: мента, камфор, лавандула, евкалипт, лимон и т.н. И изведнъж ми дойде идея - защо не намазах всичко с паста за зъби - силна миризма на мента и евкалипт! И щеше да мирише много по-свежо, отколкото сега. Но, добрите идеи невинаги идват навреме.

След 2 дни борба затварям очи и виждам само щуращи се мравки. Сетих се за друго такова „опияняване“, но много по-приятно. Като прекалите с боренето във вълните на морето, затваряте очи вечер и отново виждате големи вълни. Е, представете си същото, ама с мравки! Кошмарно е.

Днес станах и първата ми работа бе да проверя как е бойното поле: „Чисто е! Ура!!! Отървах се!“ До следващата пролет ;)

Ако ви се четат повече подробности и съвети, вижте тук: Homemade Ant Killers: Recipes & Tips

Сметките на М-тел

Сутринта бях първа на опашката в М-тел, много исках да си платя надписаните суми :)

- Сметката ви е 71,99 лв.
- Ама на сайта пише, че имам кредитни известия за 35,36 лв. и 2,88 лв. (даже си бях отпечатала информацията - в случай, че сайтът им се скапе или системата им забие).
- А, да, имате. Ако искате, мога да ви ги приспадна към тази сметка.
- Искам (плащам само разликата). А да знаете какви са тия номера 01010, 09999, 01723 и 018423?! В разпечатката пише, че съм пращала съобщения към тях, а към този последния 1 SMS ми струва 5 лв.!
- Не, не знам. А дори и да знам, нямам право да ви давам такава информация. Може да сте натиснали нещо случайно в джоба или раницата.
- Е, нали ще ми излезе в изходящи есемеси, аз си ги следя, не съм имала такива номера.
- Не знам, съжалявам. Можете да подадете ИСКАНЕ за преразглеждане на сметка.
(Разбира се, че ще подам. Нали благодарение на въпросното ИСКАНЕ имам кредитни известия за общо 38,24 лв.). Имате още една излязла сметка, ще я платите ли сега?
- Не, не искам да я плащам сега. (Те са некоректни към мен, а аз ще им плащам две сметки наведнъж, виж ти.). Искам да ви питам и още нещо - на каква роуминг тарифа съм в момента, защото преди няколко дни видях, че обаждане от Румъния до България ми струва 2 лв. на минута?!! Излиза доста солено, нали уж има евротарифи?
- Останали сте на стара тарифа за роуминг, сега има нова - FREE2GO, но в момента не мога да ви прехвърля, тъй като системата не работи. (То в последните 6 месеца нещо работи ли ви като хората?!). Заповядайте следобед. (Да бе, аз ще си прекарам деня в чакане по опашки в М-тел).
Благодарих учтиво и си тръгнах.

Ако си бях замълчала, щях да си платя всичко. Нищо, че имам кредитни известия. Защо да ми ги приспадат, като могат да си мълчат и да ме мотаят...

Сега остава да разбера какви са тия тайни съобщения и да си сменя роуминг плана.
Почти се преборих.

НОВО! Сайтът работи, справките са достъпни, фактурите ми са изчислени. Браво!

Писмо до М-тел

Здравейте,

Не разбирам защо фактура, която е издадена на 27 март (за периода декември-януари), получавам на 21 април?
Твърдите, че има 60 дни за плащане на фактурата, но от 21 април до 25 април са само 5 дни!!! При това почивни!

Кога най-после ще започнете да предлагате качествени услуги?!

Поздрави,
Разочарован абонат

П.П. От 12 години съм абонат и изряден клиент, който си плаща сметките винаги навреме. Сега искам да се махна, а не мога - на договор съм. Е, мога, ако си платя неустойките. Ех, само ако имаше един четвърти свестен оператор... Мечти...

Уморих се да следя, да проверявам и да се обаждам за всяко писмо и фактура. Да си губя времето да ви чакам да вдигне някой от заетите ви оператори, да чакам по опашки, за да си платя сметката, да подам жалба и да получа кредитно известие.

Вече ми се струва много по-лесно и по-приятно да не използвам мобилен телефон!

Пролетно почистване?! По-скоро пролетно замазване!

Тази сутрин станах свидетел на безумието на почистващите в район „Овча купел“...

Стоя си на спирката и си чакам автобуса, а там - 10 момчета от ромски произход, наети да съберат пясъка и боклуците по улицата. 10 момчета с по 10 лопати и 10 чувала!!! Картината е следната: 1 момче загребва с лопатата пясъка, който грижливо е събран на купчинка, и го мята на тротоара! След това друго момче го заглажда с лопатата отгоре, за да не си личи. Останалите стоят и гледат с празни чували в ръка!
И днес, както духа силен вятър - напълниха се очите, ушите и косите на хората на спирката...
Що за простотия е това?!! Изгледах ги лошо, те ми се хилят. Не посмях да направя забележка, че то си е за страх, когато са повече.

Звънях на общината ни, но на посочения телефон за „Екология и чистота“ (и правилно е в кавички отделът), никой не вдига. А сега кажете на кого да се оплача (освен на Арменския поп)?
И кога най-накрая ще започнат да глобяват „кифлите“ и „кроасаните“, които си хвърлят фасовете по спирките и в шахтите?!

Явно трябва да се примирим, че цял живот ще си стоим в мръсотията и дупките :(

10

10 месеца в новото издателство (LinkedIn брои, не аз).
И 10 години в старото. Зад гърба ми. Кога са минали?!

Какво нещо е времето. Как неусетно се изплъзва пред очите ти - монитора, договорите, писмата, телефонните разговори, крайните срокове, лафовете, разменени с колеги и клиенти... Съботните разходки на планина, неделните танци. Вечно недостатъчните дни за срещи с приятели, море или екскурзия. Все недоспали, замислени, зачетени, разсеяни, анализиращи, търсещи приключения.

А все още съм едно чувствително хлапе. Баба ми все казва: „Човек вътрешно не се променя.“ :) Дали?

Никакво доверие на М-тел!!!

Преди време си смених тарифния план на Surf & Talk. При подписване на договора с тях попитах дали трябва да въвеждам отново номерата в „Семейство и приятели“ и получих отговор, че не е необходимо - щели да използват тези от предишната тарифа. И им повярвах! Грешка!!!

Съвсем скоро реших да си проверя сметката (минали са само 2 седмици след новия договор) и се облещих:
Текуща сметка: 112,73 лева.
Общо минути за Вашата отстъпка Семейство и приятели: 2000:00
Изразходвани минути 0:00

Току-що изчаках на *88 много търпеливо и се оказа, че нямам нито един номер в отстъпките за семейство и приятели. Автоматично се нулирали!

Ясно ли ви е, че ако не се обадите, не изчакате поне 15 минути да ви вдигнат и не се оплачете, ще трябва най-съвестно да си ги платите?!!

Към М-тел: КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕДЛАГАТЕ КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ?! ДОКОГА ЩЕ СПЕСТЯВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА С ЦЕЛ ИЗМАМА И КРАЖБА?!

Към абонатите: ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ И УШИТЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ОКРАДАТ ПАРИТЕ!

(И да, „облегнала съм се на Caps Lock“, защото съм бясна и главните букви изразяват точно това в Интернет!)

Статистика

Прекрасна статистика в Google Latitude. Само дето е генерирана през почивните дни...
Цел: парчетата от тортата да останат така и през седмицата :)

Защо не можете да си намерите работа?

Защото първо трябва да се научите да пишете на кирилица - грамотно, стегнато, а после да изпращате навсякъде автобиографиите си. И mail адресите ви да не са нещо от сорта на picha, shefa, mafiozo, kuklata, malkata_zapalka, kuchkata и т.н., а да съдържат името и/или фамилията ви.

Е, понякога се случва портал като dir.bg да те шокира със съобщенията си:

(Идентификация се пише и изговаря много по-лесно от обърканата дума. Потвърждавам и верифицирам би трябвало да са синоними. Лесно се помни, че ако има на, в, от, с, за и т.н. преди съществителното от мъжки род, се използва кратък член.)

И клиенти в бързината да измислят бисер като този:

По-добре „прочети, погледни и изпрати“, отколкото да бързаме и да „раждаме“ бисери ;)

Сюжети

Животът в социалните мрежи и българските филми се изчерпва с: дрън-дрън, фук-фук, мрън-мрън, чук-чук и тц-тц :)

Забравих - и „Наздраве!“ :Р

Галено

Колко е хубаво да ти измислят различни имена, производни на твоето и на прякора ти!

Ем, Еми, Емо, Емс, Ема, Еме, Емче, Емчо, Емичке, Еменце, Емсуърд, Емили, Еж, Ежко, Ежка, Ежи - направо се размеквам :)

Добавям още 3: Емикс, Емсън и ЕмСънчо :Р

И още 2: Ежикс, Ежлис :)

Мот-мот

Хиляди регистрации, пощи, съобщения, новини, коментари, мрежи, абонаменти, известия, предложения, споделяния...

И повечето от тях - загуба на време!

Колко малко полезни и интересни неща/сайтове/хора има в Мрежата. Ровиш с часове, а колко от погледнатото/прочетеното си заслужава?!

Трябва едно сериозно пролетно почистване и филтриране на цялата тази информация!

снЕжковци

Авторът на мини-снежковците е неизвестен, но бяха най-голямата атракция тази събота на Витоша :)
Уж беше топло, уж грееше слънце... и като заваля един дъжд - тичахме с котките по леда надолу! Но разходката е приятна по всяко време ;)

Предай нататък и върни

Хубаво е да започва с добринки новата година!
Ето 2 случки от 02.01.2011, в които е замесена моята баба :)
Да ми е жива и здрава, че не се предава да прави добро!

Имаме т.нар. духалка - вентилаторна печка, но рядко я ползваме. Решихме, че ще я подарим на една позната, когато нейната се развали, защото у тях е кучи студ.
На 2 януари баба ми й се обади да я чуе какво прави и жената изплю камъчето, че печката й се скапала. И така баба се втурна да носи нашата. На връщане обаче намира мобилен телефон в снега. Звъни ми на пожар: „Намерих, не разбирам от мобилни телефони, какво да правя?!...“ Казах й да ме изчака.
Прибирам се и виждам на масата Нокиа Е90. Картата - деактивирана. Поглеждам последно получените и набрани номера. Звъня на един, на втори - никой не вдига! Търся Mama, Tatko, Home - има само Mama Italy и решавам да не правя международни сметки, а да видя дали има друг често срещан номер. Намирам един (записан с никнейм) и звъня: „Да, един червен, да, на приятелката ми е! Подарих й го за Св. Валентин! Ще взема такси и ще дойда! Много ви благодаря! Тя преди време намери чанта с документи и пари, върна я, пък после нас ни обраха...“ Прекъсвам го: „Ето, всяко добро се връща - рано или късно!“
Дойде пред входа ни, връчи ми бонбони и уиски. Връщам му бутилката да се почерпят с колеги, а той: „Аз не пия алкохол...“, пък аз: „Не пия уиски...“, та настоях да я сподели с приятели :)

Намерите ли нещо - предайте го на притежателя му, не го пожелавайте, не го вземайте за вас.
Защото не се знае кога ще попаднете от другата страна на щафетата.