I Believe

Болки във врата

Никога не съм изпитвала подобна болка във врата толкова продължително. Вече седми ден не спира да ме боли. Сега пък лявото сухожилие. Имам и топче. Възел. От дясната страна имам дископатия на шийните прешлени, но нея си я влача от 4 години и съм свикнала.
Сега осъзнавам колко важна е ролята на врата. Не мога да спя нормално. Като ходя, ме боли и ми пулсира... Не мога да се смея, да кашлям, да кихам, да се прозявам, да дъвча без болка. Празниците ми не бяха почивка, а мъка и стискане на зъби.

Пих Фламексин по съвет на личната лекарка, но ме отпуска за час-два и болката се връща.

НОВО!
Бях на хирург, после на невролог, взеха ми кръв за ПКК и ревма-фактори. Очаквам резултатите до края на седмицата... Биха ми инжекция Флостерон. От нея ми се схванаха гърбината, ръката и кракът... По-добре да не четете нежеланите реакции, защото звучат много страшно.
Диагнозата е плексит (брахиален) с ошипяване и възпаление на лимфен възел. Хирургът каза, че имам шийно-раменен радикулит освен дископатията. Не мога да си представя, че може да има толкова болести в една област накуп. И то на 27 години.

Добре, че двама колеги ме отмениха вчера, не можах да се замъкна до офиса...
Сега трябва да пия хапчета една седмица. И да се пазя, че пак съм на работа.

Желая на всички здраве и баланс през годината!

Маестро

Един от бисерите на последния Future Shorts: WINTER PROTONS.



Да, често така става и в живота...
Големи приготовления за едно "Ку-ку!" :D

Чат график

Сутринта се събудих в добро настроение. Имаше слънце :)
Пътувах (може би думата трябва да е в кавички, защото задръстванията вече са по всяко време...), четях книга и размишлявах. Изведнъж ми хрумна, че няма смисъл да пропилявам времето си до обяд във Facebook, Skype и ICQ. Затова взех решението, което доста дълго се върти из главата ми. Ще ги включвам след 17:30 ч. Трябва да си подредя приоритетите, за да мога да си върша качествено работата. Вярно е, че с много от хората работя именно чрез тези три начина за комуникация... Но не искам вече. Не искам, защото води до пристрастяване и мотане. Преди четях чужди блогове и не усещах как денят си минава... А после задълженията ми излизат през носа. Ще си помислите, че проблемът си е в мен и не мога да организирам времето си. Може и така да е. Сигурно се отплесвам със сърфирането. Не ми е приятно да съм пристрастена.

Не забравяйте, че имам служебен/личен телефон и ел. поща! А, и обикновена поща, където може да ми изпращате хартиени картички :D

Обадиха ми се няколко човека да ме питат защо ме няма и защо не им отговарям...
Ако някой друг се чуди защо съм изчезнала, затова е.

Ежко се усмихва и мечтае

Усмихва се, защото видя тази публикация и тази рисунка :)

Мечтае си да има повече слънце, по-малко задръствания, повече спокойствие и оптимизъм.

Архивите са живи

Уникални архивни кадри има в тази галерия! Заслужава си да се поровите.

Ако искате да видите снимки от България в архива, напишете като термин за търсене в Google Images: bulgaria source:life.

Вижте колко редовен е бил транспортът на бул. Мария Луиза!



Благодарности на Дневник за новината и на Google и LIFE за предоставените снимки.

27

На 7 ноември направих 27!

Чудна вечер с чудни приятели на чудно място. Музика, разговори и смях до сутринта :) Имам си гети, бутилка за планина, зелено пуловерче, книги, дискове, таралежи. Имам месечна карта за плуване! :)

Благодаря за подаръците и оригиналната торта!

Благодаря на Мишленцето за вилата и превоза!

Благодаря на всички, които ми писаха чрез sms, icq, skype, Facebook, обадиха ми се на деня, както и на тези, които ми звъннаха/писаха на следващия ден ;) На тези, които не живеят в България, но се сетиха за мен. Много приятно ме изненадахте!


Поздрав със Seven Eleven.

"Какво искаш за рождения ден?"

Всяка година ми задават този въпрос.
Трудно ми е да отговоря веднага. През останалите дни от годината се сещам за какво ли не... че точно това ми трябва и би било хубаво, ако някой ми го подари. Но като ме питат, забравям и обикновено отговарям: "Нищо."

Сега се сещам какво НЕ искам - прахосъбиращи ненужни вещи или такива, които имат кратък живот - храни, напитки, козметика. Накити вече не нося, така че и те отпадат. Обичам hand made неща, но вече нямам къде да ги слагам, стаята ми е мъничка и претрупана. А и повечето няма за какво да ги използвам. Изключение правят таралежите, които колекционирам. Приемам такива във всякакъв вид, форма и материал. Само НЕ и живи! Да държиш животни вкъщи е ужасно - стават нещастни, самотни затворници. Егоистично е. По цял ден ме няма, няма кой да го гледа. Добре са си сред природата.

Нещата, на които бих се зарадвала винаги, са:
- нещо практично и необходимо за планината - термочорапи, ръкавици, щеки, полар, панталон, термобельо, очила, канче, швейцарско ножче/прибори, челник, чувал; книги, филми и карти за планини
- хубава книга - НЕ чета любовни романи и окултизъм; имам списък с книги, които ми е интересно да прочета (ако някой реши, да пита)
- хубава музика - да се върти около джаз, рок, world, chill
- някоя дрешка - с тениските и потниците съм го закъсала, може и рисувани;
- масаж, минерални бани, боядисване - искам да се размажа за някоя и друга минута, да се боядисам
- нещо с билки, нещо зелено, хубав чай
- билет за театър или концерт
- някоя интересна игра - фризби, пъзели и др.
- нещо, свързано с фотографията
- нещо, свързано с плуването

Това е от мен. Рожденият ми ден е на 7 ноември ;) Ама нали имате icq, skype и facebook - те ще ви подсетят. Колко мързеливи сме станали - напомняния, електронни писма, електронни картички... Забравили сме как се пише с лист и химикалка... А едно време помнехме всичко, записвахме на хвърчащи бележки и ходехме до пощата през 3 дни!

Секунди за реклама!
Ако пък вие искате да подарите на някого интересен и занимателен подарък, имам предложение - магнитни топчета, с които можете да сътворите всякакви фигури! Сега са на промоционална цена от 40 лв.

Тибет

Това е името на последната песен от албума Travel... (In Order Not to Arrive) на Jazzamor. Снощи я слушах. После прочетох текста.

Jazzamor - Tibet

He smiles like a child,
his gentleness flows and flows for miles
and if you look in his eyes
you’ll see a thousand lost goodbyes
The honesty of love
gathered up inside his mind
Is it desire that I want
that has me crossing over lines

If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?

So soft in his ways
It calls me to his holy place
Seducing me to stay
Surrender 'til I must obey
But will it be enough
and will I ever take his name?
Is it desire that I want?
I can't go back the way I came

If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?
If I could change my life
would I dare to be alone?
If I could change my life
how would it be to love and feel everything's the same?

Сутринта станах и си казах, че ако аз не променям деня, няма кой друг. Отидох на плуване. Сама. Изплувах повече от километър! Слушах само бълбукането при издишването ми под водата, гледах светлините и отраженията. Чувствам се толкова добре, когато съм в басейна. Скоро си говорихме с pudes, че има такова състояние като транс, когато човек спортува. Това е полезната дрога :)

Преди малко отидох да хапна във вегетарианския. На съседната маса имаше момче, което ме погледна и се усмихна по детски. Сетих се за песента. Разказваше истории за последните си пътешествия - раница, влак, автобус, хостели, река Амазонка, ледници, пингвини, Патагония. Заслушах се. Как ми се пътува и на мен. Той пак ме погледна, усмихна се и направи знак да се присъединя към тях. Казах му, че мога дълго да слушам разкази за пътувания. Попита ме дали имам някакви планове. Споделих, че обичам да ходя по планините и искам да отида до Триглав в Словения. А той каза само: "Какъв Триглав? Отиди да видиш Тибет!" Пак се сетих за песента и се усмихнах. А аз смотолевих: "По-добре е сега да отида на работа", махнах им за "Чао" и си тръгнах.
Вървя си към офиса, усмихвам се и си мисля дали това не е някакъв знак? Песента, после и това момче...

Човек трябва да е по-решителен да прави това, което иска. Сега. Не да отлага постоянно. После не се знае дали ще има възможността. Времето и парите не трябва да са пречка. Сега, докато е млад и луд. С раницата. С пътеводителите. Дори и сам. Важното е да решиш. Да тръгнеш, за да усетиш себе си и света.

Тибет, ако това е знак, може би скоро ще те видя ;)

Natalie Imbruglia - Counting Down the Days

You were right
And I don’t wanna be here
If your gonna be there
Was that supposed to happen

I’ll hold tight
I’ll remember to smile
Though it has been a while
And without you does it matter

There’s no room
No place to start
When our souls are apart

I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days

How’ve you been
It’s just the usual here
And days are feeling like years
And every days without you

Now I cry
Just a little too much
When I think of your touch
And everything about you

I feel cold
I’m in the dark
When our souls are apart

I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here

I wanna travel through time
See your surprise
Hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
I’m counting down the days

I’m counting down the days
I’m counting down the days
I’m gonna be your surprise
I’m gonna hold you so tight
Yeah!

I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here

I wanna travel through time
See your surprise
I’d hold you so tight
I’m counting down the days tonight
I just wanna be a million miles away from here
A million miles away from here

Пълнолудие с препятствия

Не можах да заспя. Пълнолуние!

Не, не беше виновна луната. Бях пила нескафе и зелен чай през деня и явно много ми дойде енергията. Ставах, пих вода, четох книга, говорих по телефона. Заспала съм. Към 04:00 ч. се събуждам от някакви недоволни пиянски възгласи. Отварям прозореца и виждам как един мъж лежи на улицата и крещи: "Ай, ай, ай!" Набира някого по телефона и вика: "Хайде, обади се, уе еееееей!" Нали съм от търпеливите... легнах си пак и чакам да млъкне, да събере сили и да си ходи. Минават 15 минути, в които той продължава да крещи. Не, не може да се спи така. По съвет на приятел звъня на 112. Едно момиче изслушва "оплакванията" ми и ме моли да й диктувам по-бавно, за да запише всичко в компютъра. За пръв път звъня, ама е добре да знаеш, че има на кого да подадеш сигнал.
Та стоя си на прозореца и чакам да видя след колко време ще дойде патрулката. Минават 10 минути. Не може да бъде! Пристигнаха! В Германия идват до 3 минути, но за България и това си е бързина! Карат му се и го прибират. Мисля си: "Поне ще спи в изтрезвителното, а не на улицата".
Лягам си отново и се унасям. След около половин час пак го чувам да крещи, но вече не лежи на улицата, а върви нанякъде! Е, не! Ядосвам се. Пуснали са го! Цялата ни работа е такава - половинчата!
Минавам на вариант Б - тапи за уши...

За разсънване и ободряване на настроението минах през парка "Заимов" по път за офиса. Есен е. Дървета, цветя, деца. Небето е синьооо. Играта на вода и слънчеви лъчи образува дъги във фонтаните. Красота.
А по пейките... много майки, които пушат на главата на бебетата си. Продавачки, излезли пред магазините си, също пушат. Кашлят, давят се, но пушат. Мисля си: "Цигарите са мазохизъм за теб и садизъм за околните!" Добре, че ги отказах.

Не ме свърта в София, както винаги. Нямам търпение да дойдат почивните дни и да се разходя до Черни връх. Миналата събота направихме 6-часов преход на Витоша и замръкнахме, но пък видяхме как огромното червено слънце се скри зад планините :) Имаше изпочупени и паднали дървета по пътя и по пътечките от бурята. И малко останал сняг. Преминаването беше като трекинг с препятствия, затова и се забавихме. Разчиствахме от пътя по-малките дървета, но за големите нямахме сили. Съмнявам се, че общината ще изчисти...
Винаги трябва да има по някое преодолимо препятствие, което да допринесе за разнообразието на приключенията в планината. Така имаш възможност да се почувстваш част от природата и да я запазиш в спомените си. И в снимките.

Cookies vs Cookie

През почивните дни решавам, че ми се яде нещо сладко. Шоколад с шоколад например :) Отивам до магазина, виждам едни бисквитки и си ги купувам. Отварям ги и все още не подозирам нищо. Гризвам си, блякс. Безвкусни, твърди, приличат ми на курабийки/ореховки, стояли повече от година в шкафа... Ядосвам се. Дори на баба ми не мога да ги пробутам, щото ще си счупи зъбите. Чудя се как стана така, че ги развалиха тия бисквити... Докато не забелязах вчера в магазина срещу офиса, че другите са РАЗЛИЧНА марка! Изобщо не съм забелязала! При тия сходни опаковки...
Мислех си, че само ние имаме по две и повече неща със сходно лого/опаковка/име. Оказа се, че и гърците са така...



Снимката е малко кофти заради осветлението в офиса (мразя луминесцентни лампи), но да знаете, че тъмните бисквитки в тъмната кутия са по-крехки и по-вкусни. Предупредила съм ви :Р

Бягство от офиса

Открих, че се чувствам много щастлива, когато си открадна малко почивка. Как по-рано нямах смелост да го правя?!

1. Избягах в Русе за два дни - по средата на седмицата :) Пътувах в автобуса и се усмихвах :) А после сън, салати, слънце, хамак, каяк, смях. Успешна формула да поемеш глътка въздух, когато работата ти дойде до гуша.

2. Избягах по средата на деня, за да си търся бански и да отида на фризьор.

3. Избягах една сутрин, за да се видя с приятелка, която не бях виждала отдавна.

4. Избягах за 2 часа (в петък и днес), за да отида на плуване. Водата ме изморява физически, но ме зарежда психически. Усмихнато ми е. Денят ми е много по-хубав и ведър ;)

Колегите ме гледат с любопитство и може би малко завиждат.
В началото ми беше гузно, че не съм в офиса, после започнаха да щъкат мисли в главата ми, че няма незаменими хора и нямам спешна работа и т.н.
Сега ми харесва. Даже мисля, че се пристрастявам :)

Jamie Cullum - All at Sea

I'm all at sea
Where no one can bother me
Forgot my roots
If only for a day
Just me and my thoughts
Sailing far away

Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea

I'm all at sea
Where no one can bother me
I sleep by myself
I drink on my own
I don't speak to nobody
I gave away my phone

Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea

Now I need you more than ever
I need you more than ever now

If you don't need it every day
But sometimes don't you just crave
To disappear within your mind
You never know what you might find
So come and spend some time with me
And we will spend it all at sea

Like a warm drink it seeps into my soul
Please just leave me right here on my own
Later on you could spend some time with me
If you want to, all at sea

The Proverbs

Тръни и примки има по пътя на опакия. Който пази душата си, се отдалечава от тях.
Притчи 22:5

Който поправя присмивателя, навлича на себе си срам. И който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно.
Притчи 9:7

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, и свадата и позорът ще престанат.
Притчи 22:10

За жените...

Покрай снимките във Flickr... случайно попаднах на тази публикация...

Чудя се има ли смисъл да коментирам и да отговарям.

Не парадирам с нищо. Винаги съм била такава. Нямам желание да бъда една от "вас", нито следя какво правите... Не е феминизъм, повярвай ми. Почти всичките ми приятели са мъже. За 26 години съм пробвала няколко пъти и не ми харесва да съм с токчета, секси дрешки и обеци. Не мисля, че съм прошляк. Мога да бъда мацка, мога да бъда и гамен. Чувствам се чиста и спретната, макар моята мода да е туристическата и небрежната.
Грамотно и симпатично момиче си. Защо се занимаваш с мен, а не си живееш в своя свят? Относно снимката на момичето с ботушите - снимана е в гръб, не съм нарушила личните й права. Не съм я обидила. Само коментирам модата и колко много жертви взима тя.

Щом не ти е приятно, не ме чети и не ми разглеждай снимките. Май имаш много свободно време, в което да се занимаваш с другите...

Добро утро, пиянице!

А може би съм слагала такова заглавие? А може би не? Днес всякаква мисловна дейност липсва - главата ми е като празна кана от бяло вино. И ледът се е стопил ;) Убедих се, че не трябва да се пие в четвъртък вечер!
Снощи се почувствах като ученичка, толкова весело и безгрижно беше! Пихме винце, смяхме се, разказвахме си историйки. После отидохме в една градинка, където имаше кресло и табуретки :) Сериозно говоря! По-добре в градинката, отколкото до кофите. Имаше и люлка с локва под нея. Като децата се люлях и наджапах. Прибрах се усмихната с мокри крачоли и с подаръка за Калин ;)

Миналата седмица беше странна, филмова, приказна! Моминско парти, на което играхме ролята на лошите момичета, сложихме диадеми с рога, напихме бъдещата булка, смяхме се на мускулестия стриптизьор :D В събота бях с фръцкава рокля и нови сандалки на сватба в Ботаническата градина, а после на купон във Военния клуб. Гостите - около 200 човека! Отначало се чувствах странно, като на коктейл или на карнавал. Но колко важно нещо е самочувствието! Достатъчни са трима души, които да дойдат и да ти кажат колко си очарователна, прекрасна и хубава, за да се почувстваш като принцеса на бал ;)

В неделя се събудих рано от строежите до нас и реших, че ми се ходи на Витоша, не мога без планина. Както казва един познат: "Витоша е най-хубавото нещо на София!" :) Брат ми беше на изпит, нашите имаха работа, Калин спеше, баба ми отиде на разходка в Пасарел... Нямаше с кого да отида и реших, че ще си направя преход сама. Какво толкова, пълно е с хора в неделя. Не ми е за пръв път да ходя сама на планина.
На Княжево беше пълно с боклуци, което ме отврати! По пътя се заговорих с един мъж (бързоходец), 25 години живял в Канада, върнал се заради внучето, показа ми го на снимка - руса коса и сини очи :) Човекът говореше много добре български език, никакъв акцент. А има българи, които така се повреждат! Не знам дали се превземат, или прихващат по-бързо тамошната интонация...
С него се качихме до Златните мостове. Така бързо ходеше, че три дни след това ме боляха краката! Добра тренировка :) Пътят ни се раздели, защото продължих към Момина скала. Наслаждавах се на въздуха, птичките, пеперудите, зеленината. Ама то било много хубаво да се разхождаш сам, да не се съобразяваш с никого за темпо, спиране, ядене, снимане. Така добре си починах. Хапнах няколко чушки и един морков, но ми пристърга и се наредих за супа в ресторанта. Голяма грешка!!! Опашката се придвижваше ужасно бавно. Минаха 40 минути, докато дойде моят ред! Един чужденец зад мен говореше: "Българите са много търпеливи хора! Харесвам вашата студена супа с краставици и чесън! И шопската салата!" :) Краката ме заболяха повече от чакане, но копривената супа си заслужаваше търпението ;) Е, потеглих обратно надолу, че да не мръкна. Как не ми се прибираше в града... По пътя срещнах един дядо, познат на майка ми, с когото си поприказвахме. На 90 години е и всеки ден се качва на Витоша! Да сме живи и здрави и ние да можем на неговите години! Даде ми собственоръчно написана визитка - да му се обадя друг път, като реша да ходя, а няма с кого :)
С бърза походка и изпреварване на всички слизащи бях долу за по-малко от два часа. Пак при боклуците на Княжево. Отсреща дечицата си играят на площадката, жалка гледка. Прибрах се много доволна и усмихната. Никъде не исках да ходя после, а трябваше да се виждаме с Калин и Крис. И те, сякаш по телепатия, ми дойдоха на гости! Изненада! Много се зарадвах! Пихме мляко с какао и ядохме меденки :) Изпратих ги и заспах сладко.

Скоро ще кача снимки във Flickr. Това си спомням през изминалите дни. Значи главата ми не е съвсем празна ;)

Вече имаме билети за влака. След месец ще сме на прекрасния див плаж... и както се казваше в онази презентация със снимки на приказни плажове: And now, back to work!

Бедни и богати

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.
Притчи 14:20

„Така е. Сиромахът няма какво да предложи. Толкова е гол и бос, че се нуждае от помощ. Домът му е толкова жалък, че никой не иска да му отиде на гости. Трапезата му е толкова скромна, че едва има за самия него.
Друго е при богатия. Той има изобилие, всеки се стреми към него, защото има какво да получи.
И в духовно отношение е така. Много хора са толкова бедни духом, че никой не иска да има допир до тях. Те нямат за никого добра дума. Обичат да мърморят и да одумват другите. Вечно са недоволни. Каквото и да става, не може да им подобри настроението. Пазят правата си с нокти и зъби. Готови са да се скарат до смърт дори с родните си братя и сестри заради някаква дреболия. Дразнят се, когато видят някой да се смее или чуят радостна песен. Това не съвпада с нагласата им. Домът им е затворен за гости, на трапезата им никой не сяда. Безнадеждността и тъгата, в които живеят, е като заразна болест и веднага се предава на всеки, с когото имат допир.
Друго е при духовния богаташ. Той има широко отворено сърце за хората. Не съзира във всекиго поредния измамник, който иска да го ограби. Не е подозрителен и недоверчив, а е откровен, понякога до наивност. Не обича да е сам, а винаги иска да зарадва някого, да внуши оптимизъм, да даде надежда на отчаяния. С радост приема всяка дума, която е посветена на Бога и на вечните истини.
Как е при нас? Ако усещаме, че всички ни отбягват, нека не бързаме да ги обвиняваме. Нека и направим една ревизия на духовното богатство и видим ли, че то е изчезнало, а побързаме да си го върнем.
Никой не бяга от хубавото.“

От „Българска духовна манна - размисли и молитви за всеки ден“.


Още два стиха за приятелството:

Опак човек сее раздори,
и шепотникът разделя най-близки приятели.
Притчи 16:28

Не завързвай приятелство с ядовит човек
и не ходи с гневлив човек.
Да не би да научиш пътищата му
и да приготвиш примка за душата си.
Притчи 22:24-25

Леля Ежка

През нощта сънувах, че Калин ми бие два шамара, защото съм го ядосала... Погледнах в съновника на компютъра - "изненада". Не съм вманиачена и суеверна, но го усещах.
Цял ден ми е напрегнато и имам някакво странно предчувствие. Тия дни чаках Деси да роди. Към 16 ч. си помислих: "Сега трябва да е." Женска интуиция. Писах един смс. Обадих се на сестра й и казах: "Деси е в болницата и ражда, нали?" А тя: "Да, позна, 10 cm разкритие!" Настръхнах. Помолих се всичко да е наред, да роди по нормалния начин, а не да я разпорят като диня със секцио...

Минаха два-три часа, в които се опитвах да работя... Бях едновременно притеснена, загрижена, развълнувана и усмихната :)
Преди малко ми се обади сестра й и ми каза: "Имаме си момченце - 3,600 е. Родила е нормално. Добре са. Друго не знам. Пак ще се чуем."

Сега съм едновременно усмихната и с насълзени очи!!! Толкова се радвам :D
Отивам да пийна нещо за здраве!

Absolut-ен хаос

Не обичам щафетите, веригите и състезанията. Мислех да пропусна. Ама Пешо ме е споменал и трябва да се отчета. Дълг.

Това не е абсолютно идеален свят, тъй като повечето неща в списъка са осъществими.
Има някои пропуски и дупки в живота ми. Може би трябва да започна от тях...

1. Не съм "гола и боса" по география и история. Като ученичка не харесвах учителите си по тези два предмета и изгубих желание да чета. А ми трябват тези знания. Поне за обща култура.
2. Работя някъде, където се чувствам полезна и щастлива. Има разнообразие. Взимам заплата, която да ми стига не само за сметки и храна. Не ми се налага да пътувам цял час до офиса. Има кой да ме замества.
3. Остава ми свободно време за планини и пътешествия. Мога да си взема отпуск за цял месец. И да пътувам, където поискам. Имам каравана за къмпинг.
4. Организирана съм, лесно взимам решения, не се разплаквам от най-малкото, контролирам се, не ме мързи, не се мотая, не сърфирам толкова много в нета. Знам перфектно поне три езика. Не се вживявам в съдбите на хората, живея собствен живот.
5. В света няма клюки, обиди, лицемерие, лъжи, расизъм, предразсъдъци, войни, неизлечими болести, просяци, клошари, наркотици, цигари, мръсотия и т.н.
6. Живея в полите на планина, имам къща с голяма библиотека, басейн, градина и приятни съседи.
7. Приятелите ми са добри, разбиращи, искрени и забавни. Общуваме само на живо. Няма чатове и социални мрежи.
8. Храната и напитките са здравословни и вкусни. Има повече избор за вегетарианци по заведенията.
9. Има велоалеи и светофари за колела навсякъде. Придвижваме се пеша и с колела.
10. Няма подкупи. Няма незаконни, грозни и безразборни строежи. Градът е приветлив и чист. В планината е забранено строителството над 1500 m. Плажовете са диви.
11. Няма чалга, мазни селяни, кухи мацки и снобари. Moby прави концерт в България.

Сигурно мога и още. Но не съм нагла. Спирам до 11. Да не прекъсвам веригата - каня Ицо, Жас, Камен, Мони, Георги, Яна, Бистра и Свети да споделят. И всеки, който иска. Не ви задължавам. Ще ми е любопитно да прочета.