Изрезки

Снимаме с ъгълчето на очите си
хиляди вдъхновяващи моменти.
Събираме ги само за себе си като кутия със спомени.

Вдишваме аромати на познати и непознати.
Всяка миризма ни връща в отрязък от времето.

Вслушваме се в текстовете на песните и си
внушаваме, че някой има да ни каже нещо с тях.

Пазим света си от нахълтващи хора.
Чакаме летящите да кацнат на рамото ни.
Докато чакаме, те отлитат с възможностите.

Замечтано препускаме от ден в нощ.
От кратък сън в просъницата на деня.
Животът ни се струва дежавю.

Планираме, заричаме се, обещаваме.
А после допускаме старите грешки.
Или правим това, от което сме се отрекли.

Противоречиви същества сме,
но в това е предизвикателството -
да се научим на решителност,
защото да мечтаем е най-лесно.

Man-ия

Всичко ми напомня за теб.

Като надрана плоча
е мисълта.
Прескача в главата ми -
идва,
после уж изчезва,
а се връща...
Отново и отново.

Не знам как да я спра,
не знам как да я отклоня,
или как да я сменя.
Не знам дали трябва.

Какво е смелост
и какво е страх?
Какво е да се срамуваш
от погледи и от думи?

Дали съм влюбена,
или просто обсебена
от мислите си?

Смея се и ме вдъхновява
всичко наоколо,
сякаш съм пак хлапе.

Забравила бях какво е
да харесваш някого
и да ти липсва...

Да ти е хубаво,
защото споделяш
малкия свят в себе си
и големия свят наоколо.

Всичко ме връща при теб.

Миг

Една приказна поляна по залез слънце.
Пеперуди и мушички, окъпани в светлина.

Вълшебно е!

А прегръдката на глухарчетата беше тъй кратка.
След миг всичко отлетя!

Само вятърът и слънцето станаха свидетели на любовта им.

Изключи себе си

The world used to be silent
now it has too many voices
and the noise is a constant distraction
They multiply, intensify
They will divert your attention to what’s convenient
and forget to tell you about yourself 
We live in an age of many stimulations
If you are focused you are harder to reach
If you are distracted you are available 
You are distracted
You are available
You want flattery
Always looking to where it’s at
You want to take part in everything and everything to be a part of you
Your head is spinning fast at the end of your spine until you have no face at all
And yet
If the world would shut up
even for a while
Perhaps we would start hearing the distant rhythm of an angry young tune – and recompose ourselves
Perhaps having deconstructed everything 
We should be thinking about putting everything back together
Silence yourself

Savages - Shut Up

Незабравки

Някои неща не се забравят. Някои хора - също.
Било от хубаво, било от лошо. Помниш ги и толкоз.

Има дребни нещица, които те трогват. Като незабравките.
Това са жестовете на добронамерените към теб хора. Не ги наричам нито познати, нито приятели. Това са хората-незабравки! Те винаги се грижат за теб, независимо в какво настроение си.

Благодаря на тези хора, че са до мен. Не всеки ден, но в точния момент.

Предизвикай ме!

Нарисувай ме.
Съчини стих за мен.
Измисли разказ.
Напиши песен.
Импровизирай танц.

Разсмей ме.
Разплачи ме от хубаво.

Отвлечи ме някъде,
където има поляни и планини.
Да чуя реките и да видя слънцето.
Снимай ме така, че да се харесам.

Помълчи с мен.
Погледай ме.
Прегърни ме.

Да попътуваме!
Да попиваме гледки и хора.
Да откриваме детайли.
Не ми обещавай всичко.
Не очаквай от мен.
Не ме разочаровай.

Изненадай ме.
Вдъхновявай ме.
Всеки ден.
Всяка вечер.

Предизвикай ме!
Предизвиквам те!

Поискайте си живота!

Не оставяйте други да го живеят вместо вас.

Да мислят вместо вас.

Да решават вместо вас.

Да избират вместо вас.

Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.

Кой е герой и кой – предател.

Какво е бъдещето ви и какво – миналото.

В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.

Какво е най-доброто за вас и какво - най-лошото.

Какво е България и какво – народ.

Какви книги да четете и какво вино да пиете.

Не оставяйте други да работят, други да тичат, други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море, да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.

Вместо вас.

Поискайте си живота.

Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето...

Поискайте го!

Из „Българско зелено“ на Станислав Стратиев

Различните

The Men That Don't Fit In
by Robert W. Service

There's a race of men that don't fit in,
A race that can't stay still;
So they break the hearts of kith and kin,
And they roam the world at will.
They range the field and they rove the flood,
And they climb the mountain's crest;
Theirs is the curse of the gypsy blood,
And they don't know how to rest.

If they just went straight they might go far;
They are strong and brave and true;
But they're always tired of the things that are,
And they want the strange and new.
They say: 'Could I find my proper groove,
What a deep mark I would make!'
So they chop and change, and each fresh move
Is only a fresh mistake.

And each forgets, as he strips and runs
With a brilliant, fitful pace,
It's the steady, quiet, plodding ones
Who win in the lifelong race.
And each forgets that his youth has fled,
Forgets that his prime is past,
Till he stands one day, with a hope that's dead,
In the glare of the truth at last.

He has failed, he has failed; he has missed his chance;
He has just done things by half.
Life's been a jolly good joke on him,
And now is the time to laugh.
Ha, ha! He is one of the Legion Lost;
He was never meant to win;
He's a rolling stone, and it's bred in the bone;
He's a man who won't fit in.

Номинации, въпроси и отговори

Дори и да съм имала номинацияза Liebster Blog Award, вероятно съм я изгубила през тази половин година, в която не стигнах до блога и все отлагах ли отлагах...

2012 беше много динамична година откъм емоции - срещи, раздели, колело, нови приятели и пътешествия :) В  работата вече не съм сама в стая и хем е по-весело, хем е по-продуктивно ;)

Ще се опитам да си припомня всяко едно местенце, където съм била.

Извън страната:
• На танци в Предел - Румъния
• Елбасан, Дуръс, Круя, Тирана, Вльора, Аполония, Фиер, Берат – Албания
• Охрид – Македония
• Една луда екскурзия, в която за 11 дни видяхме: Будапеща, Виена, Люксембург, Париж, Руан, Онфльор, Дьовил, Сен Мишел, Сен Мало, няколко замъка по р. Лоара, Женева, Веве, Монтрьо, Берн, Цюрих, Люцерн, Милано. Много емоции и много снимки, които някой ден трябва да прегледам и да кача
• Най-прекрасното море - между Неа Рода и Урануполи - пълноценна почивка, кеф, гмуркане, плуване и обикаляне с моторна лодка из островите :)
• На танци в Сремски Карловци, Сърбия

В България:
• Славееви скали, Велинград - преход, съчетан с минерални бани и хубав тим билдинг
• Обиколка на яз. Батак и яз. Белмекен с колела
• Разходка до Сувчарско пръскало, Стара планина - за съжаление беше пресъхнало :( А казват, че целогодишно има вода...
• До вр. Радомир (2029 m) - Беласица - много тежък 12-часов преход, но гледките си заслужаваха
• Разходка до вр. Голям Богдан (1604 m) - Средна гора - покрит с растения и дървета връх
• вр. Баташки снежник (2082 m) - Родопи - уникална панорамна гледка, много ми хареса!
• Равни връх (2637 m) - вр. Острец - вр. Ибър (2666 m), Рила - чудесен преход и гледки, видях няколко лалугера отблизо :)
• Есенен преход Селимица – Чуйпетлово
• Зимно изкачване на вр. Камен дел (1862 m) и Черни връх (2290 m), Витоша
• Зимно изкачване на вр. Мусала и посрещане на Нова година на заслон Ледено езеро - какъв по-хубав завършек на 2012 година! ;)

А сега към номинацията - благодарностина Нора, че ме поощри, като ме включи в списъка с блогърите, които заслужават повече внимание :) Беше неочаквано и ме зарадва! Само че заради горния списък не съм била кой знае колко активна и не съм заслужила. Макар и късно, ще отговоря на въпросите.

Нора съм виждала няколко пъти на живо и впечатленията ми от нея са, че е чаровна и умна жена. Следя я от 1-2 години в twitter, където ме радва колко е истинска и директна. Уважавам хората, които са свободни да кажат това, което мислят.

Олеле, първите 11 неща за мен, които ми идват наум - хубави и лоши :D 
1. Цял живот се боря със закъснението си и отлагането. 

2. Лесно се разочаровам от хората и нещата. Смятам, че щом аз се държа добре с някого, той е длъжен да се държи така с мен. Детско и наивно е, затова работя в посоката да не очаквам много, за да съм по-спокойна и доволна после.

3. Много се притеснявам да говоря пред публика.

4. Най-големият ми комплекс е, че не успях да науча добре английски език. През годините смених 4 училища и всеки път започвах от ABC. Бях на няколко курса - разбирам повечето неща, но така и не се отпуснах да говоря свободно. Не знам добре правилата и времената. Като отида на гости в САЩ, може и да проговоря...

5. Пристрастена съм към четенето на всякакви текстове, яденето на шоколад и пиенето на чай.

6. Не съм яла месо, само веднъж насилствено като малка - сдъвках го и го изплюх.

7. Никога не съм сваляла торенти.

8. Не съм пазила диети и не съм стъпвала във фитнес зала.

9. Много обичам планините и се чувствам истински жива и щастлива там.

10. Танцувам израелски танци от 23 години и нямам намерение да се отказвам :)

11. Плуването, разходките и колелото облекчиха болките/кризите от дископатията и излекуваха депресията ми.

На въпросите от Нора:

1. Правиш ли това, което винаги си искал да правиш? Да, през повечето време имам този късмет. 
2. Чувстваш ли се щастлив? Да! 
3. Какво те мотивира/нахъсва? Приятелите, силните духом хора, планините, музиката, поучителните истории. 
4. Какво те обезсърчава? Мръсотията, простащината, нахалниците, неблагодарността, лицемерието. Да се чувствам безпомощна и да не мога да променя нещо, което ме дразни. 
5. Какво би ме посъветвал? Ти сама знаеш кое е най-добре за теб. Досега раздадох сума ти безплатни съвети и не виждам голям ефект...
6. Коя е най-голямата грешка, която си правил? Не съжалявам за нещата, които съм избрала. Дразня се, че съм прекалено доверчива и допускам твърде близо хората до себе си. 
7. От какво се страхуваш най-много? От липсата на вяра и любов. От дълго време без слънце и планини. От застояване в затворени пространства. 
8. С какво искаш да бъдеш запомнен? С усмивката, луничките и трапчинките :") 
9. Какво искаш да оставиш след себе си? Хубави спомени. Деца. 
10. Кое е най-красивото и ценно за теб нещо, което си направил със собствените си ръце? Не е едно и не са кой знае колко красиви, но са функционални :) Няколко дребни ръчно изработени неща за мен и за подаръци, които ползваме с кеф. 
11. Ако можеше да живееш в някое друго време/епоха, кое щеше да е то и защо? Ох, това е сложен въпрос. Много пъти съм си мечтала за други векове, но всяка епоха си има чар и недостатъци. С този акъл и на тези години - тук и сега ми е добре ;)

Трябва да номинирам други 11 човека*. Вече не чета толкова блогове, колкото преди, но винаги съм любопитна да видя нещо от:
1. Doobrin

2. Ik0

3. Innerismus

4. kambata

5. kr3t3n

6. monnio

7. muiiio

8. Svetlina

9. temelkoff

10. Божо

11. парче пластмаса

Не знам дали съм изпълнила всички условия, но пък отговорих на въпросите. По-добре късно, отколкото никога ;)

*С това прекъсвам веригата. Ако някой от номинираните иска да пише по темата, да действа :)