Меланхолия

Меланхоличните песни са подходящи за мрачното време, но не и за работа.
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.

Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)

Офлайн

Все по-рядко пиша в блога. Моите познати и приятели също... Покрай толкова много социални мрежи и възможности за комуникация блоговете ще вземат да измрат.

Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.

А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.

Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!

Глад

Откакто няма Back Home, се чудя какво да ям... И се чудя защо има толкова малко избор за вегетарианците по заведенията. Колко години трябва да минат, за да не се чувстваме пренебрегнати? Защо си мислите, че ни стига „разнообразието“ от боб, леща, гъбена супа, пържени картофи, баница и две-три пици?
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.

Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...

Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...

Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!

А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.

П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.

Малък Сечко

*Дойде мечтаният сняг!*



Снощи валяха малки сребърни прашинки, но се топяха още преди да се приземят. Днес вали на парцали като в приказките.




Миналата седмица снегът на Витоша беше доста странен - от слънчевата страна имаше около 2 cm топченца, а на сянка пък приличаше на вкусни кокосови стърготини :) Явно вятърът така ги е навял. Ако се задържи до събота, ще газим в сняг до колене горе :)






„Кокосовият“ сняг :)




Слънце и синьо небе, въпреки прогнозата за виелица.


Дърветата бяха заскрежени като на снимка с IR филтър.

Снимката на Снежко е правена в двора на една вила в Рельово, където изкарахме три чудни празнични дни ;) Тази на човечето е snow art на unknown artist върху една кола на ул. Поп Богомил. Останалите снимки са от Витоша.

WeeMee

Скайп WeeMee аватар. Жалко, че не могат да се добавят повече джунджурии, с които да се опише човек. Но може с думи:
Моят живот = работа + шоколад + книги + чай + Интернет + снимки + планини + танци.
Нацупената физиономия е заради неща, които ми липсват и искам да правя, но все не остава време... Или пари. Като плуването например.
Изброените помагат да забравя за тъгата.

За нещо, което ме кара да се чувствам като нищо

И какво, като Новата година дойде? Какво от това, че си пожелаваме всичко най-хубаво, като голяма част от пожеланията са лицемерни? Личи си по напевната и превзета интонация на съседите, продавачите и т.н. Не ми е приятно. Не ми е истинско. Не ми е искрено.
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.

Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.

А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!

Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)

Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.

Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.

Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!

right ones

by icanread.tumblr.com

Не ме занимавайте

В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.

Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.

Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.

Благодаря!

Интерактивно изкуство

Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!

В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...

Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)

http://www.seeper.com

http://www.smoothware.com/danny

http://www.camilleutterback.com

Невероятно е човешкото въображение!

Поликлиники

Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.

1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.

2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.

3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.

4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.

5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.

6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.

7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.

Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.

Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.

Изнудвачи

Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.

Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.

В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.

Irony

Ех, върнахме се. Останахме повече, отколкото планирахме - общо 9 дни - и пак не ни стигнаха. Ето и кратък отчет.

Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(

Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).

Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)

Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.

Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.

Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)

Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)

Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)


Beady Belle - Irony

What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain

Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall

When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony

What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap

What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay

Отивам на море!

Заминавам с нощния влак за Варна - 1 седмица в Камчия.
Най-накрая дойде и моето море! :)

Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.

Break free

by thingsweforget

Да, точно това ще направя. Нямам спешна работа, а утре започва голямото четене...
Отивам си. Отивам на плуване! :)

Online

by doworkdesign

Пирин 2009

От работа нямам време да разгледам и да кача някъде снимките от екскурзионното...
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!



Още снимки от Пирин в Picasa.

6 малки-големи неща

Не обичам първия ден след отпуската, когато трябва да наваксвам с всичко, което стои и ме чака.

Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...


След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)

Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:

1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.

Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)

Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.

С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.

Търси се...

Кафяво портмоне от плат с лична карта, лични документи и около 50 лв.

Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!

Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!

Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?

За професия "джебчия" в ТЕМА.

Приятелите по живот

Приятелите по литература
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат

У Цин в napanem 3.

Разходи

Днес няколко пъти се опитвах да пусна факс на едни клиенти, но все ми даваше Communication Error. Обадих се на поддръжката в Орбител, тъй като ползваме IP телефония през тях. Номерът на конкретния клиент е към Спектър Нет. По принцип има ограничение за избиране на 0700, 0800, 0900, справки и други услуги на БТК, но не и за телефонните номера на Спектър Нет. Да, но връзката чрез факса не се получи. Смених кабелите с директната линия към БТК и... О, чудо! Изпратих го без проблем. Аха, значи повредата не е в моя апарат! Обадих се отново.

Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...

И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?