Есен: промяната винаги е за добро

Откакто настъпи есента, ми е е едно минималистично и меланхолично. Но не ме разбирайте погрешно. Не ми е тъжно. Решително ми е. И усмихнато :)

Станах на 32. И реших, че е време да спра да си обещавам, а просто да действам - всеки ден по мъничко, като на игра :)

Започнах да изхвърлям ненужните вещи от къщата и мисли от главата си. Участвах в играта на The Minimalists и продължавам да участвам. Интервюираха ни от Нова телевизия - надявам се това да накара хората да се замислят и да помогне на такива колебаещи се като мен да вземат твърдото решение да се отърват от излишните неща.

Пренаредих си гардероба в коридора и книгите, занесох дрехите на баба.

Пропуснах морето тази година - е, бях за 2 дни, ама не се брои. За сметка на уикендите, прекарани по планините :)

Подстригах се на каре - половината ми приятели ме харесаха, другата - не. Мненията за всяко едно нещо винаги ще бъдат противоречиви, затова не трябва да се влияем от тях. Важното е ние какво мислим и как се чувстваме. Коса расте, така че да си гледате работата :P

Реших да правя всеки ден поне по едно нещо, което съм отлагала със седмици, месеци и дори години! Всички знаем, че рецептата „всеки ден по малко“ върши чудеса, но не я изпълняваме. Но идва момент, в който започва да ти писва от прокрастинацията, усещаш колко бързо минават дните и не искаш да отлагаш повече.

Започнах да ставам малко по-рано - към 6:30 за плуване и към 7:30 за работа.

Плувам по два или три пъти в седмицата - по 1-1,5 километра за 35-45 минути :)

Ходя всяка събота на планина, но това винаги е било така. Все по-често обаче ходя и в неделите :) Имам нови леки щеки! Благодаря.

Купих си нови плочи, подариха ми най-новите албуми на Bonobo и Moby на 2LP. Благодаря.

Попаднах на нови за мен изпълнители, които допълват прелитащите дни с настроение.

Спрях да използвам twitter за 1-2 месеца. В момента не ми липсва, а и се отучих да проверявам през час какво се случва. Станах по-активна във Фейсбук, което не ми се нрави, затова започнах да „намалявам“ и него.

От днес изключих хладилника за размразяване! Но смятам да не го използвам до края на годината. Целта е да ям повече пресни плодове, зеленчуци, ядки и други храни и напитки, които не се развалят. Да пазарувам и да готвя толкова, колкото ми е необходимо.

Плаках няколко пъти от щастие, което не ми се беше случвало тази година.

Хубаво е, когато успешните експерименти се превръщат в навици! :)

Дъждовно Ярлово

Слънчева Железница

Едно от любимите ми места за разходка - Локорско.

Вълшебен уикенд в Чатъма, Беглика

Есен в Южен парк

Поглед от Камен дел към Черни връх и Рила

Залез и спокойствие в Локорско

Изрезки

Снимаме с ъгълчето на очите си
хиляди вдъхновяващи моменти.
Събираме ги само за себе си като кутия със спомени.

Вдишваме аромати на познати и непознати.
Всяка миризма ни връща в отрязък от времето.

Вслушваме се в текстовете на песните и си
внушаваме, че някой има да ни каже нещо с тях.

Пазим света си от нахълтващи хора.
Чакаме летящите да кацнат на рамото ни.
Докато чакаме, те отлитат с възможностите.

Замечтано препускаме от ден в нощ.
От кратък сън в просъницата на деня.
Животът ни се струва дежавю.

Планираме, заричаме се, обещаваме.
А после допускаме старите грешки.
Или правим това, от което сме се отрекли.

Противоречиви същества сме,
но в това е предизвикателството -
да се научим на решителност,
защото да мечтаем е най-лесно.

Man-ия

Всичко ми напомня за теб.

Като надрана плоча
е мисълта.
Прескача в главата ми -
идва,
после уж изчезва,
а се връща...
Отново и отново.

Не знам как да я спра,
не знам как да я отклоня,
или как да я сменя.
Не знам дали трябва.

Какво е смелост
и какво е страх?
Какво е да се срамуваш
от погледи и от думи?

Дали съм влюбена,
или просто обсебена
от мислите си?

Смея се и ме вдъхновява
всичко наоколо,
сякаш съм пак хлапе.

Забравила бях какво е
да харесваш някого
и да ти липсва...

Да ти е хубаво,
защото споделяш
малкия свят в себе си
и големия свят наоколо.

Всичко ме връща при теб.

Миг

Една приказна поляна по залез слънце.
Пеперуди и мушички, окъпани в светлина.

Вълшебно е!

А прегръдката на глухарчетата беше тъй кратка.
След миг всичко отлетя!

Само вятърът и слънцето станаха свидетели на любовта им.

Изключи себе си

The world used to be silent
now it has too many voices
and the noise is a constant distraction
They multiply, intensify
They will divert your attention to what’s convenient
and forget to tell you about yourself 
We live in an age of many stimulations
If you are focused you are harder to reach
If you are distracted you are available 
You are distracted
You are available
You want flattery
Always looking to where it’s at
You want to take part in everything and everything to be a part of you
Your head is spinning fast at the end of your spine until you have no face at all
And yet
If the world would shut up
even for a while
Perhaps we would start hearing the distant rhythm of an angry young tune – and recompose ourselves
Perhaps having deconstructed everything 
We should be thinking about putting everything back together
Silence yourself

Savages - Shut Up

Незабравки

Някои неща не се забравят. Някои хора - също.
Било от хубаво, било от лошо. Помниш ги и толкоз.

Има дребни нещица, които те трогват. Като незабравките.
Това са жестовете на добронамерените към теб хора. Не ги наричам нито познати, нито приятели. Това са хората-незабравки! Те винаги се грижат за теб, независимо в какво настроение си.

Благодаря на тези хора, че са до мен. Не всеки ден, но в точния момент.

Предизвикай ме!

Нарисувай ме.
Съчини стих за мен.
Измисли разказ.
Напиши песен.
Импровизирай танц.

Разсмей ме.
Разплачи ме от хубаво.

Отвлечи ме някъде,
където има поляни и планини.
Да чуя реките и да видя слънцето.
Снимай ме така, че да се харесам.

Помълчи с мен.
Погледай ме.
Прегърни ме.

Да попътуваме!
Да попиваме гледки и хора.
Да откриваме детайли.
Не ми обещавай всичко.
Не очаквай от мен.
Не ме разочаровай.

Изненадай ме.
Вдъхновявай ме.
Всеки ден.
Всяка вечер.

Предизвикай ме!
Предизвиквам те!

Поискайте си живота!

Не оставяйте други да го живеят вместо вас.

Да мислят вместо вас.

Да решават вместо вас.

Да избират вместо вас.

Да ви казват кого да обичате днес и кого да мразите утре.

Кой е герой и кой – предател.

Какво е бъдещето ви и какво – миналото.

В какво да вярвате и в какво да се съмнявате.

Какво е най-доброто за вас и какво - най-лошото.

Какво е България и какво – народ.

Какви книги да четете и какво вино да пиете.

Не оставяйте други да работят, други да тичат, други да танцуват, други да се смеят, да ходят на море, да се обичат, да имат надежда, да живеят човешки.

Вместо вас.

Поискайте си живота.

Не го оставяйте да събира прах на рафта на времето...

Поискайте го!

Из „Българско зелено“ на Станислав Стратиев

Различните

The Men That Don't Fit In
by Robert W. Service

There's a race of men that don't fit in,
A race that can't stay still;
So they break the hearts of kith and kin,
And they roam the world at will.
They range the field and they rove the flood,
And they climb the mountain's crest;
Theirs is the curse of the gypsy blood,
And they don't know how to rest.

If they just went straight they might go far;
They are strong and brave and true;
But they're always tired of the things that are,
And they want the strange and new.
They say: 'Could I find my proper groove,
What a deep mark I would make!'
So they chop and change, and each fresh move
Is only a fresh mistake.

And each forgets, as he strips and runs
With a brilliant, fitful pace,
It's the steady, quiet, plodding ones
Who win in the lifelong race.
And each forgets that his youth has fled,
Forgets that his prime is past,
Till he stands one day, with a hope that's dead,
In the glare of the truth at last.

He has failed, he has failed; he has missed his chance;
He has just done things by half.
Life's been a jolly good joke on him,
And now is the time to laugh.
Ha, ha! He is one of the Legion Lost;
He was never meant to win;
He's a rolling stone, and it's bred in the bone;
He's a man who won't fit in.