15 юни, 2012

На колело

Градът е голям и заплахите за велосипедиста дебнат отвсякъде:
- шахти без решетки
- локви
- дупки
- разбити или прекалено високи бордюри
- настилка с павета
- тесни улици
- тълпи от хора - покрай събития, училища и университети
- ниски клони
- разсеяни шофьори
- шофьори, които минават на червено
- тирове
- каруци
- рязко отворени врати
- крадци
- малки деца, които сменят посоката си на движение със скоростта на светлината
- кучета, които те лаят, преследват и хапят
- хора със слушалки, които не чуват звънеца ти
- хора със самочувствие, които ходят по велоалеята, сякаш са им опънали червен килим
- хора, които не знаят къде отиват и в коя посока да поемат, a.k.a. свободни електрони
- хора, които изскачат рязко от спирката, за да видят дали превозното средство идва
- майки с колички, които са решили, че мястото им е на алеята, щото и те са на колела
- нахални колоездачи, минаващи на червено и некадърни колоездачи със самочувствие
- тесни асансьори, в които едва се побирате с колелото
- стълби
- билбордове от тип ракета, пльоснати в средата на алеята


Градът е голям и спасението за велосипедиста дебне отвсякъде:
- свободата да пътуваш, без да си зависим, да се гъчкаш в ГТ, да чакаш по спирки и да си плащаш за това
- удоволствието да караш с вятъра и да не мислиш за глупости
- красотата на изгревите и залезите, докато караш
- новите алеи, които ти вдъхват надежда, че ще има още такива - Младост и Гоце Делчев например
- това, че вече можеш да се качиш сутрин рано, вечер късно и през празник в метрото
- градинките
- парковете
- планината
- приятелите с колела
- бирата и сладоледът са по-вкусни, когато се придвижваш с велосипед
- заведенията с градина, където можеш да ходиш с колело
- хората, които ти се извиняват, когато стъпят на велоалеята
- хората, които ти се радват и поздравяват
- хората, които ти помагат да свалиш/качиш колелото по стълбите
- хората, които ти отварят входните врати и ти държат вратата на асансьора
- децата с колела, които ти се усмихват съучастнически 
- колегите, които се вдъхновяват от теб
- дневните велоизлети
- нощните велопреходи
- велошествията

Колелото = транспорт + спорт + кеф + свобода + антистрес

Ако се сетите още плюсове и минуси, добавяйте. Заплахите засега са повече, но се надявам скоро да станем толерантна страна към велосипедистите. Крайно време е!

Единственото, за което ми е малко криво, е, че вече не мога да чета книги, както преди правех в задръстванията с рейса. Но пък има аудиокниги, както и много повече свободно време за четене, защото придвижването определено е по-бързо, по-приятно и по-здравословно :)

3 коментара:

Анонимен каза...

Освен "амин" не мога да кажа друго. Минусите са много по-малко от плюсовете, а плюсовете са страхотни.

zhasgagi каза...

Само ще добавя, че колкото е СТРЕС, толкова е и АНТИСТРЕС. :) За баланс.

Анонимен каза...

Велоалеите ни са толкова измислени, че е направо смешно да се говори за ред. Не може да има велоалея, направена ВЪРХУ тротоара, вземаща от тротоарното пространство (или от мястото за пешеходци). Да не говорим, че има места, където велоалеите са заели целия тротоар. Е, какво се очаква от пешеходеца - да прелети над велоалеята ли? Отделно от всичко това има още едно важно нещо - тротоарът изпочупен, с разместени плочки, а велоалеята гладка - от ясно, по-ясно, че майката с количката ще ходи по велоалеята, а няма да практикува ходене с препядствия. Навсякъде в нормалните държави велоалеите се намират на пътното платно, къде разделени само с един бордюр, къде само с лента, но никога на тротоара! А това, че са двупосочни, имат собствени светофари и маркировки, вече отива в графата фантастика за нашите възможности... Така че цялата работа - измъчена работа като всяко друго нещо тук...