23 юли, 2019

Странно

Случи ми се нещо странно, след като изпратихме баба Маги в петък :(

Бяхме в Бакърени гробища. Вървяхме по алеята от 61 парцел до централния вход. Тъгувах си и с периферното зрение разглеждах дърветата, за да се разсейвам - джанки, орехи, ябълки, вишни... Минахме покрай един гроб с вишна и бор. Беше доста обрасло и занемарено. Плочите бяха обърнати навътре с гръб към пътеката - не се виждаха нито имена, нито снимки. Сякаш някой ме насочи натам или ме извика без глас. Нещо ме накара да спра и да надникна чий е този гроб. Приближих се, отместих клоните, надвиснали над плочата, и разчетох само фамилията - Янев. Помислих си - ех, адаш по фамилия... От любопитство отместих и другите клони, погледнах снимката и онемях!!! Прочетох цялото име - Богомил Янев - замръзнах на място! Това е дядо ми, бащата на баща ми, и двамата вече покойници (баща ми си отиде внезапно през 2018 г.) :(  Там би трябвало да е погребана и другата ми баба - Стефка. Изобщо нямах представа в кой парцел, на кой ред и къде се намира гробът... Церемонията на дядо Богомил беше зад стъкло, а на Стефка - кремация без близки и роднини... Как попаднах точно на това място от близо 700 дка?! Още не мога да повярвам.


Нямало нищо случайно. Или пък шестото чувство и телепатията проработиха. Не знам...


Няма коментари: