Разговор

Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)

В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!

Разбирателство

Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!

А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.

Разнообразие

Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...

Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.

Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.

Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.

В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.

Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.

Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.

Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...

Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.

"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.

Tired

Благодаря на I can read.

Post-it мисли, които не бива да забравяме: Things we forget.

Снимки от миналото

Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com

От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com

Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...

Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day

Wait for me

Така се казва новият албум на Moby.
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)

Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:



Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen

HOME & Earth - филми, които си заслужава да видим на голям екран

Целият филм в YouTube. С приятел сподели, природата пази!

Гледах го на голям екран. Хубав и тъжен филм за крайности, безкрайности, контрасти, противоположности, безотговорности, нахалство, алчност, лакомия, безразсъдство, прахосничество, строежи, погубване, обезлесяване, осакатяване и загрозяване на природата. Грабене с пълни шепи на малкото, което е останало. Красиви картини, страшни картини, тревожни факти... Земята умира заради нас. Проекти, вдъхващи надежда в опазването на околната среда през последните години. Уникални кадри от кътчета по цял свят.

Случайно попаднах на Earth - още един интересен нов филм за животните и Земята, но от Disney. Не го намерих по кината в България :(

Дъждът

Дъждовни мисли за танцуващи капчици в локвите, по перваза и прозорците, красиви облаци, дъга, мокра и свежа трева, кал в планината, мирис на гора и гъби, чай в хижата...

Дъждовни снимки във Flickr. Прекрасни дъждовни бокета пак там.

Дъждовно четене в Библиотеката.

Дъждовна музика. Търся си песни из плейъра, съдържащи 'rain'. Имам цели 56 :)

Слушам приятни инструментална звуци, които открих вчера в Jamendo: Zmitser von Holzman.

Като изключим болките в коленете, обичам да вали. Дъждът ми действа успокояващо, освежаващо, пречистващо и вдъхновяващо.

Чао, Facebook! Честит ви Spokeo!

В началото ми харесваше, че всичко е накуп, че мога да следя всичките си познати и приятели на едно място, независимо в коя държава се намират. Но от един месец започна адски много да ме дразни и да ми губи времето. Може би сама съм си виновна, защото не го "дозирам" равномерно. Но как се преглеждат събития от над 300 приятели за 1 час?!

Ангажираща, обсебваща и задушаваща мрежа. Досадна връзка, която се чудиш как да приключиш, но ти е любопитно какво ще стане и продължаваш да се мъчиш...

Деактивирах си акаунта. Получих съобщение, че ще им липсвам и се надяват да се върна скоро. Пък аз се надявам да не е скоро. Прелях от информация, снимки, линкове, резултати от тестове и т.н. Ако някой има нещо много важно за споделяне, имам лична и служебна поща, а след 17 ч. - skype и icq.

Чувствам се свободна, полезна и доволна. Надявам се да не получа абстиненция и депресия от липсата на "дрогата".

Ново!!!
Преди малко съвсем случайно открих нова клюкарщина и воайорщина: http://www.spokeo.com
Честито на вманиачените! :) Пу да не съм от тях! Нищо, че логото им е с таралеж!

Труфаки кокаки

Ре-кла-ма!
Името е смешно и странно. Гръцка му работа...
Много вкусни кокосови сладки. Не стават за наяждане. Само за десерт :Р
И тия Е-та не са от вредните, проверени са :)

If и have to

...Little things I know they're real
They make my soul complete...

Armin van Buuren - If You Should Go


...I have to lose
I have to try

Have to trust
I have to cry
I have to see
Have to know that I can be myself...

Armin van Buuren - Stay

Сарваш 2009

Бях за една седмица в Сарваш, Унгария - семинар за израелски танци.
Разглобена, изтощена, изморена, обезводнена, недоспала, но толкова щастлива :)

По следите на мечката

Дни: 18–20 април
Маршрут: с. Бързия – м. Пръшковица – м. Щърковица – х. Ком – вр. Ком – Берковица
Скиталци: аз, Калин, Асен и Стефчо.
Животни по пътя: коне, Буков сечко (Morimus funereus), сърни и сръндаци (Capreolus capreolus), горски мишки (Clethrionomys glareolus), птици, охлюви, сгазени дъждовници (Salamandra salamandra), многоножки (Myriapoda), сгазени планински жаби (Rana temporaria). Шофьори, внимавайте къде карате! Толкова трупове на дъждовници и жаби не бях виждала през живота си!
Багаж: полар, два панталона, яке, чорапи, храна, два чувала, палатка
Пари: 40 лв. – автобусни билети, нощувки, супа, салата, ракия и чай
Снимки: в Picasa

18 април
Централна автогара + късмет = последните 4 билета до с. Бързия.
Никога не съм идвала в тази част и няма как да знам, че има гадни завои, завойчета и завоища. Става ми лошо. Мълча си и гледам напред. Стигнахме! Всичко е зелено, ухае на пролет, а тия хора какви хубави къщи и градинки имат! Вървим по асфалтов път през, гора, запалени стърнища, викаме, пеем. Само ние и птиците сме. Или поне така си мислим. И изведнъж... насред пътя... един оглозган конски крак. Още има козина и кръв. По телта около копитото разбираме, че е бил завързан на полянката. Става ми мъчно. Сигурно са го нападнали глутница вълци или кучета. Той се е опитвал да избяга и не е успял... Напрегнато ми е. Разбирам за трети път какво е "да се подрискаш от страх". Съвсем буквално казано ми се приходи до тоалетната от случката. Стигаме до рекичка и изоставена къща, където останалите решават да хапнат нещо. Как да ям, като тоя оглозган крак ми е още пред очите?! Хрупвам едно сухарче, за да не ми стърже стомахът нагоре. Разсъждаваме как и какво може да изяде цял кон. Опитваме се да се разсеем с нещо и да не мислим за това.
Много е странно, че няма утъпкана пътека през гората! Изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал там от лятото! Но има маркировка и изкачването продължава – стръмно, но приказно! Живописна гора. Безкрайна гора. Рядка гора. Гъста гора. Елфска гора. Мъх, дървета, пещери, малки горски мишки, сърни, но и пресни следи на глигани, вълци и мечка! Огромни мечешки лапи! Мирише на животни и на пикоч... Явно в тази пещера е спала баба Меца. Вървим по петите й и се надяваме да не изникне отнякъде... Горе на билото се надявах да няма животни, щото е високо. Но отново вървим по следите им. Няколко пъти се сещам за Винету и Лисицата и детето.
Да опъваме ли палатките? Сещаме се за оглозгания кон и за мечката. Единодушно продължаваме към хижата. Иначе няма да мигнем и постоянно ще се ослушваме и оглеждаме. А това не са почивка и приятен адреналин. Тия 5 часа преход минаха толкова бавно! Старата хижа е в ремонт, но новата работи и цените са приемливи – 10 лв. на легло.
Вечеряме до печката и разказваме на всички какво сме видели и преживели по пътя.
В стаята беше хладно и влажно. Легнахме си рано и се надявахме да не сънуваме кошмари.

19 април
Събудих се първа. Дори не помня какво съм сънувала. И по-добре!
Бяхме решили да отидем до вр. Ком. Ставаме и поглеждаме навън – гръм и мълния, град и порой! Отидохме да закусим. Спря към обяд и веднага се „изстрелваме“ от хижата. Разхождаме се из гората, приказваме, снимаме. Има около 40 cm сняг. В София се чудех дали да взема гетите. Предполагах, че през слънчевите дни снегът се е стопил, но реших, че по-добре да ги нося, отколкото да ми потрябват и да ги няма. И добре ми послужиха!
Зимната пътека е отрупана и тепърва трябваше да бием пъртина. Решаваме да вървим по лятната маркировка. По пътя се сблъскахме само с един кофти наклон, по който, ако се изпързаляш и не заседнеш някъде, спокойно може да се търкулнеш до хижата... стисках зъби и забивах обувки. Минахме го. По-нататък е лесно и равно малко преди върха. Отново следи от вълци. Какво правят толкова високо? Каква храна търсят под върха? За миг си вкарах филм, че ще ни посрещнат горе, но лапите правят завой вдясно. Успокоявам се. С нас върви и още една двойка, които са взели чадъри (моля се да са пластмасови) за дъжд и подпиране в снега.
Върхът е прекрасен! Имаме късмет – грейна слънце и виждаме Сърбия чак!
На връщане след снежния наклон е лесно. Тъкмо влизаме в хижата и отново се изсипва пороен дъжд. Щастливи сме, че ни изчака! С разочарование откриваме (всички без Калин), че обувките ни са пропуснали. За пръв път ми се случва! Но ги разхождам вече 3 години... Сещам се за съвета на старите планинари при мокри крака и си слагам найлонови пликчета върху сухи чорапи. Така ми е значително по-комфортно и сухо. Нямам други обувки или чехли. Нали идеята бе да сме на палатки...
в топлите чували.
Дъждът поспря и излизаме да се разходим в гората. На пистата виждаме сръндаци. Правя отчаяни опити да снимам един, но преди залез слънце светлината не стига и не се получи много.
Спретваме си празнична вечеря с яйца, козунаци, ракии, а за невегетарианците (Калин и Стефчо) една компания донесе и агне!
Приказки на пейката, приказки в стаята и по леглата.

20 април
Хич не ни се става, но трябва да хапнем и да съберем багажа от всички ъгълчета на стаята. Сбогуваме се и потегляме към 12 ч. На табелата пише, че пътят е 16 km и се минава за около 2-3 часа. Пред нас на 4-5 метра нищо се не види! Гъста мъгла, но ще вървим, няма как, няма за кога. Косите и миглите ни се покриват със скреж. Добре, че има читава маркировка. Започна да роси и силно се надяваме с това да се разминем. Затъваме в някакъв кален терен, а аз се радвам като малко дете, щото обичам да газя в калта. Пак заваля и повече не спря! Тази Берковица не се вижда никаква! За втори път ме вали в Стара планина. Добре, че този път не е градушка, като след вр. Ботев миналата година!
След 2 часа дъжд якето и дъждобранът на раницата започват да пропускат и ми става студено и тежко. Толкова им бил капацитетът. Обувките малко джвакат, но това не ме притеснява, докато се движим. Страшно е, ако стоим на едно място. Различните хора, които срещаме в началото на Берковица, имат различни мнения къде точно се намира автогарата. Обикаляме мокри, хората ни зяпат странно и ето, че най-накрая намираме автогарата. Часът е 15:15 (добре сме вървели при тия условия). Питаме и разбираме, че в 15:30 има автобус за София! Ето на това му се казва късмет! Важното е да имаш сухи дрехи, които предвидливо си сложил в найлонов плик. Преоблякохме се и се качихме в автобуса (тук не разбрах защо Асен слезе, но шофьорът потегли без него! Калин му викна да спре и да чака.) Седнахме доволни и целите гъбясали от мокрото. Все едно сме се киснали 2 часа с дрехите и обувките в басейна. Фотоапаратът, мобилният телефон, тефтерчето за записки, карти, листчета, книжка със 100 обекта – са като изпрани или сдъвкани и изплюти! Не страдам много, тъй като не ми е за пръв път...

Прибирам се и започвам да окачам и увесвам мокрите си вещи навсякъде из стаята. Повечето ми вещи са се намокрили в раницата. Ето защо всичко трябва да бъде добре опаковано в найлон. Особено хартиените неща, дрехите и чорапите. Излиза, че пликчето е пръв приятел на туриста!

Няма нищо по-хубаво от топъл душ и вечеря след всичко това!

Изводи и поуки...
Докато има сняг, животните са гладни и палатките не са най-добрата идея. Добре е да се ходи с група от повече хора, за да има и по-малко страх. Но пък ако са прекалено много, може да настъпи паника... В Стара планина маршрутите са дълги и разстоянията от хижа до хижа (или заслон) са по няколко часа, така че всичко трябва да се преценява внимателно – сили, психика, време, прогноза (мени се постоянно, очаквайте изненади), карта, багаж, храна, дрехи.

Както всеки път, ме завладява приятното усещане от живописната природа на България. И вече обсъждаме следващите скитания...

Дъждовно-слънчево

Времето влияе на настроението ни ;)
Наслаждавайте са на дъждовно-слънчевите-почивни-дни с любимите хора :)

Пролетни вдъхновения

Музиката ме вдъхновява.

Случайно попаднах на това клипче, откъс от филма August Rush. Пропуснала съм го. Ще трябва да го гледам скоро.




Книгите ме вдъхновяват. Колкото повече чета, толкова повече "огладнявам" за нещо за четене. Не мога да спра.

Движението ме вдъхновява - ходенето, плуването, танците.

Фотографията ме вдъхновява - кадрирането, светлината, сенките, цветовете, акцентите.

Планината ме вдъхновява. Всеки ден си мечтая да съм сред природата. И чакам почивните дни с нетърпение.

Смехът ме вдъхновява. Заразен е. Усмивката също. На някои хора очите им постоянно се смеят. Толкова е хубаво!

Песента на птиците ме вдъхновява. Слушам ги сутрин и вечер. Така успокояват.

Слънцето ме вдъхновява. И ме кара да си мисля за разходки, сладолед, шоколад, усмивки и ПОЧИВКА!

JURGA

Jurga Šeduikytė.
Прилича ми по нещо на Dolores от The Cranberries.
Хубава е. Гласът й също е хубав. А клиповете й...

Let's talk a bit, days, midnight, love and hate, attention, silence, pain, heart, ice-cube, coffee, crowd, lonely, abandoned, tea... No pulse.

Три дни до планина не стигнала

Записах се на кръжок по фотография, пък да видим какво ще излезе :)
От групата само аз снимам със сапунерка, но се надявам за по-сложните задачи другите да ми услужат с няколко кадъра. Ще имаме теория, практика, срещи с интересни хора и прожекции на филми.

В петък не бях на работа. Докараха ми шкафотеката (шкаф, който служи за библиотека) и целият ден отиде в пренасяне, подреждане, разглеждане на книги, списания, спомени, сантиментални листчета, писма, стихотворения, статии и т.н. Хич не обичам да стоя вкъщи по цял ден. Но се заробих!

В събота бях на фестивал за народни танци в зала "Триадица". Беше велико! Думи не могат да опишат топлото чувство, което ме изпълни. Не бях виждала на едно място толкова много състави и хора, които обичат народните танци. Разказвам от няколко дни как най-големият състав беше от 180 души!!! Едва се събираха в залата. След това бях на гости на едно бебе, а после на нашите и така си отиде съботата (по принцип ден, определен за планина).

Неделята беше слънчева и приятна, но пак не стигнах до планината. Дойде ми музата и измих прозорците. Следобед имах среща с едно момиче, което живее в Испания и свири на цигулка в оркестъра на Севиля. Беше много приятно! Бъбрихме си и опитахме една странна салата с авокадо, круша, марули, синьо сирене и карамелизирани орехи. Като се сетя сега за орехите, ми потичат лиги :Р~ Много вкусна беше! Не бях яла пица с моцарела и сушени домати, но и тя беше много вкусна! Облизахме чиниите. Явно и сега съм много гладна, защото ми потекоха лигите, докато пиша.
После отидох на танци и за 3 часа изпотих изядените вкусотии :)

Напук на времето си сложих много симпатична и слънчева тема за браузъра - Foxkeh.

Получих новото GEO и нямам търпение да го започна. Но няма да е сега. Трябва да поработя.

Почивка в едно селце

Изкарахме чудни три почивни дни!
Пътувахме с четирима мъже в колата (без да става дума за мен и котката) :Р
Спахме в една къща в с. Мийковци.
Тишина и спокойствие - нямахме обхват. Печки на дърва - голяма жега!

Разходихме се по екопътеката край с. Хотница и се наслаждавахме на водопада и пещерите. Бяхме и до Царевец.
Вечерите минаваха в механата пред камината - приказки, смях, музика, наздравици, хоро. А навън в градината - барбекю и... наблюдение на Луната и Венера през телескоп ;)
Благодаря на всички за хубавата почивка!

Днес ми е спокойно, усмихнато, слънчево и приятно. Въпреки че съм в града. Природата и смехът зареждат. Прав е бил Алеко Константинов.

Какво? Швейцария ли?!

Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия - не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града...

Малките неща

Обичам малките улички - тихи, спокойни, приветливи. Само там можеш да срещнеш малките неща, от които да трепнеш и да се усмихнеш. Да се усмихнеш така, че да забравиш за проблемите и притесненията. И ведрото настроение да те държи през целия ден.
Малкото дете в градинката, което тича и се радва на топката. Малкото куче, което подскача от щастие, когато те види. Дебелият котарак, който те изпраща почти всяка сутрин до ъгъла. Песента на птиците, сгушили се в листата на последните дървета в големия сив град. Цветята в градинката на една от малките къщички, които все още не са съборили, за да построят поредния бизнес център или гигантска "жилищна кооперация с магазини"... Малкият пъстър и шарен "Плод и зеленчук". Малкият квартален фризьорски салон и малкото кафене, където се събират всички от махалата.
Само по малките улички времето спира за миг. В душата ти става топло. От щастие се просълзяваш и се смееш. Малките неща, за които си заслужава да живееш!

Бодлите на таралежа

Затова са му здрави бодлите, защото сам си върши работата...

Аристотел казва така:
• "Приятелството е като една душа в две тела."
• "Нещастието сплотява хората."
• "Който е приятел на всички, не е приятел на никого."
• "О, приятели мои! На света няма приятели!"
• "Добре започнатото е наполовина свършено."
• "Всяка платена работа обсебва и разваля ума."
• "Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир."

Библията казва:
• "По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека." Псалом 118:8
• "Защото каква полза за човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал и трудовете му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета." Еклесиаст 2:22,23