Ела, завържи се!

Ако ви е писнало да си връзвате/гледате връзките на кецовете все по един и същи начин, тук ще откриете над 30 други шантави идеи:
http://www.fieggen.com/shoelace

Ако имате от "магическите връзки" (с дупки), може да си направите цвете:
http://www.shoelacesonly.com

Китайско цвете (изглежда трудно и сложно, не съм го пробвала):
http://www.chineseknotting.org

Алпийски възли:
http://www.abc-of-rockclimbing.com/

Всякакви други възли и връзки (има и три начина за връзване на вратовръзки):
http://www.animatedknots.com

Възли - стъпка по стъпка:
http://www.iwillknot.com/

Още връзки за възлите в Мрежата (тук има ужасно много линкове, трябва търпение):
http://www.earlham.edu/~peters/knotlink.htm

Леле, завърза ми се езикът на възел, като прочетох всичко :)

Complex

Комплексария.

Понякога си мисля, че това име е много подходящо, без да искам да обидя България, която много обичам.

Добрите хора намаляват застрашително...

Това си е обир!

От 12-15 април бяхме на ОПТО, ФОТО, ВИДЕО. Доста успешно изложение. Продадохме почти всички издания, запознахме се с интересни хора, снимахме и се забавлявахме :)

Идвам на работа днес и заварвам на бюрото "Браншов телефонен указател на фирми и организации - София". Първо помислих, че БТК са актуализирали и пратили нов телефонен справочник. Не, това било издание на Домино. После се оказва, че някакво момче дошло в офиса, казало, че е говорило с нас за участие и директно издало фактура за 30 лв. Отварям да видя поне какви са ни данните... и какво виждам... грешни! Името на фирмата, улицата и едно от изданията бяха сгрешени. Побеснях. Обадих им се в офиса в Стара Загора, а там ми потвърдиха, че прозвънявали всяка една фирма и не може да са грешни данните. Ама как така да не може, като ги виждам с очите си, че така са публикувани? Казах им, че не ме интересува какво ще правят, но искам да ни се върнат парите, да се анулира фактурата и да си вземат този каталог, не ми трябва! Обещаха, че ще стане така и ми пожелаха "Всичко добро".

Знам, че и РААБЕ, колкото и да са им хубави изданията, така работят - директно ти пращат фактура. Ако не искаш, иди им я връщай.

Що за маркетингова стратегия? Това е насилие. Не го разбирам. Според мен е доста нагло. Не ми е за парите, но без да питат, да ти издадат фактура, а и да публикуват глупости... Не са познали. И ние правим каталог. Знаем какво е.

Careless

Everything But The Girl - Careless

It takes to make a home
But only one to break it down
Restless as the ocean roar
You've finally left town
Open up the bedroom door
There's a prince without a crown

You could not care less
And that was the first sign
But now you guess
That you've been too careless this time

You left him sleeping like a child
In the arms of someone else
Found it hard to criticize
Because you've done the same yourself
Pleasure is a pretty thing
Oh but love they say is wealth

You could not care less
And that was the first sign
But now you guess
That you've been too careless this time

Happy Bread

Вкусен е :)

Ку-ку, ку-ку, дошла е пролетта...

...Или колко е важно да бъдеш в час!

Преди малко ме викат в счетоводството да кажа как се програмира часовника на касовия апарат. А аз:
"Ама за какво ви е?"
"Нали се смени времето?"
"Кога това?"
"В събота..."
"Лелеее (тук се плесвам по челото), не съм си сменила часовниците!"
Започва едно тюхкане, цъкане, охкане. Как може да съм такава блондинка? И идвам два дни подред на работа с един час по-късно?! И никой да не ми каже?! Не, това не може да е истина. Това е някой друг. Не съм аз. Знам, че беше първа пролет и после се сменят часовниците, но съм изключила. Никой около мен не е споменал... Не съм гледала тв, не съм слушала радио, не съм чела новините в Интернет, само едно интервю в dnes.bg*... Работа, вкъщи, ядене, душ, сън. И това е. Събота и неделя бях на театър**, на Витоша...
В понеделник се чудя защо не пътувам с тия хора, дето всяка сутрин си се возим заедно. Защо една колежка ми вика: "Изпи ли си кафето вече?". Защо е по-празно в рейса. Защо като седна на бюрото, прочета пощата и вече е станало 11 ч. А то какво било :)
А днес чак ходих пеша до офиса, щото си мисля, че има време до и половина!

Потресена съм от себе си. Сега колегите ме бъзикат: "Ще бъде 16 часа, 40 минути и нула секунди".
Тотално затъмнение. Отшелник. Таралеж без часовников механизъм.

* Прочетох едно интервю с Маги, което ме накара да се замисля и да се усмихна :D
** Гледах премиерата на "Ритъм енд блус" в МГТ Зад канала. Много таланти на едно място!

Работа

Дали е нормално да нямам никакво време за себе си, за гаджето си, за приятелите си, за планина и за почивка?
Колко ще продължи това?
Колко ще издържа така?

Засега стискам зъби с насълзени очи и чакам да дойде средата на март месец, когато лудницата би трябвало да намалее...

Приятели, вярвам, че ме разбирате.
Калине, моля те, бъди до мен.
Ще се справя.

Обичам ви.

Поздрав с 'Моно' на Остава.

2007

За много години!

Пожелавам си да пътувам по-често, да не се отчайвам и разстройвам, да съм здрава и щастлива.

Пожелавам го и на вас!

Поздрав със снимките на Paul L. Richman и Jack Brauer!

Филмче с ежковци

Малко смях след последния тъжен пост. Извинявам се на всички, които притесних и разстроих с него. Вече съм добре. Беше моментна депресия, която бързо ми мина ;)

Днес свърших две полезни неща - подредих си чекмеджетата в офиса и купих подарък на Калин.

Сега отивам да хапна във Vegi Home и да пийна нещо за трима рожденици - La4o, ik0, Крачолов, както и за имения ден на Innerism. Да им е честито!


Ето го и веселото филмче: Ёжик должен быть колючим

Приятно гледане :D

Само питам...

Колко лесно е да ме разплаче някой близък човек.

Listening to: Rusty Project

Дали си заслужават всички тези нерви и сълзи, когато усещаш, че се бориш сам срещу стената и не виждаш промяната?
Дали всички препятствия осмислят живота ни, както щастливите моменти го правят?
Дали след всяка драма идва хепи енд?
Дали ставаме по-силни, когато се преборим с пречките?
Дали след това сме истински щастливи?
Защо аз не успях да се каля за 25 години?
Защо все още реагирам по детски и избухвам в плач?
Защо се чувствам безпомощна и неуверена?
Защо искаме да променим хората, които обичаме?
Защо всички забележки и критики се разбиват във вятърни мелници?
Защо другите все не са те разбрали или чули?
Защо не си взимат поука, а правят напук?
Защо осъзнаваме грешките си следварително (както казва една приятелка)?
Трудно ли е да признаем, че сме сгрешили?
Трудно ли е да кажем поне веднъж "извинявай"?


Какво да изхвърлим в края на тази година?
Гордост, нерви, обиди, лъжи, егоизъм.

Какво да вземем за следващата?
Смях, внимание, разбиране, честност, любов.

И понеже днес сме 13 декември, се сетих за I Коринтяни 13:4. Едва ли някой някога е описвал по-точно любовта:

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Dreaming

Снощи сънувах за трети път в живота си, че летя над планини, поляни с цветя, реки, езера... Бях се качила на странен уред, не беше самолет, а по-скоро приличаше на открит лифт. Чувството е страхотно, не може да се опише с думи. Който е сънувал, че лети, знае колко хубаво се събужда с усмивка после :)

Чакат ме две тежки седмици, в които трябва да подготвя всичко, преди да дойдат празниците. А нещо се опитва да ме заболи гърло. Не трябва да се разболявам.

Още не сме решили какво ще правим на Нова година. Изпуснахме всякакви оферти. Празнува ни се с повече хора този път.

Край на телеграмата ;)

Пожелания

Този линк Destiny е стар, но днес monnio ми го изпрати и реших пак да си пробвам късмета.

Ето какво ми се падна:

1. "Номинация за мъж на годината"
Вярно е, че съм мъжко момиче, но все пак съм и жена. Чак пък номинация...

2. "Една свирка от Снежанка"
Не, благодаря. Що за тъпотия е това? Хич не беше забавно. Сложете поленце за години и пол.

3. "Кубинска пура"
Пфф, това пък изобщо не фигурира в списъка ми с желания за подаръци. Тоя сайт май е направен за някакви гъзари, сноби и простаци.

4. "Нов член или членове на семейството. Не се притеснявайте, вече има съвременни препарати против различните видове въшки."
Ха-ха-ха. Това трябваше да ме разсмее. Мнооого смешно. Благодаря за "хубавото" пожелание.

5. Пак давам refresh. Започва да ми писва. Нямам късмет!
Пише само: "3 в едно, моля!"
Явно трябва да го тълкувам, както ми харесва. Тройка? Не. Близначките от ББ? Не. Кафе? Не пия вече. Ей, нищо не разбрах от тези късметчета.

6. Сега наистина се пробвам за последно.
"Нови запознанства с готени хора"
ГотЕни? Ха-ха-ха. Сега вече се разсмях.
Не ми вярвате? Ето ви print screen:



По-добре си направете ваши смешни късметчета и ги сложете в баничката за Нова година.

Филми с Жереми Рение

Снощи до 02.30 гледах Un amour à taire (A love to hide) или "Премълчана любов". Много се разстроих :( Отдавна не бях гледала такава драма! Поревах си...
Jérémie Renier, който е в главната роля, играе страхотно! И е само на 25!
В IMDb видях, че участват повече от 25 български актьори! А се чудя откъде са ми познати лицата им :)

С Жереми Рение е и друг филм, който все още не съм гледала - L'Enfant (The Child), награден със "Златна палма" в Кан през 2005 г.

Фенка съм му. Трябва да гледам още някои по-известни заглавия с него:
· "Братството на вълците" (Brotherhood of the Wolf)
· "Обещанието" (La Promesse)
· "Престъпни любовници" (Criminal Lovers)

Така е, който не ходи на София Филм Фест...

Открийте разликите

Кражба на дизайн или добре осъществени и побългарени идеи?


Албум.бг и Flickr

Толкова ли е трудно да създадеш нещо свое? Идея, цветове, подреждане на менюта... Защо все трябва да става по лесния начин? Вярно е, че няма нищо ново под слънцето, но поне да се опитаме да бъдем оригинални и различни.

Ето какво ми отговориха от Support Team :

Здрасти,

Това го знаем, но ни дай малко време да го променим.
Използвахме Flickr като идея за доста от нещата, но не си мисли че
реализацията е лесна.
Положихме много труд за да направим Албум това което е в момента.
Сайта е още в алфа версия и тепърва ще търпи сериозни промени за да
придобие свой уникален облик.

Ако имаш някакви предложение ще се радваме да ни пишеш пак.

Поздрави,
Стоян Стоянов.
Eкип на Албум.

Ясно, искат потребителите и страничните наблюдатели да им дадат предложения.
Пишете им.

25

Име на играта: Живот
Производители: мама и татко
Автор: Аз
Ниво: 25
Графика: 10
Звук: 10
Музика: www.last.fm/user/taralezh/
Удоволствие: 10

Вчера станах на 25. По-страшно звучи, ако кажа "четвърт век"!
Обадиха се хора, за които изобщо не съм предполагала, че ще се сетят за мен :)
Не се чувствам различно.
За пръв път не пих алкохол вечерта. Бяхме във Vegi Home. Ядохме салатки и пихме от любимия ни чай Масала.
Не знам дали трябва да правя някаква равносметка... Доволна съм. Имам си най-важните неща - образование, семейство, гадже, работа, приятели. Друго не ми трябва.
Какво искам още от живота? Искам да пътувам и да почивам повече :)

Концерт на Bu-Shi-Do в София

Снощи се обади една приятелка, че има билети за спектакъла на Бушидо в Операта. Много се зарадвах на поканата!

Повече от два часа свириха и подскачаха японците Хироши, Аджо и Мичиаки (имаше и още трима младички и по-нови в групата). В някои моменти настръхвах цялата. От ударите на тайко барабаните се получаваше такъв резонанс, че трептеше цялата зала! Бушидо са уникално добри музиканти, а ритмите им са хипнотизиращи!

По време на спектакъла имаше и демонстрация на калиграфа Шизуо Ишизука, който нарисува няколко платна и ги издигна над сцената.
В първата част музикантите бяха облечени в традиционни кимона, а във втората - в модерни дрехи.

Три пъти се връщаха на бис, публиката крещеше "Бу-Ши-До" и не искаше да си тръгва. Накрая изненадаха и развеселиха всички, когато Мичиаки изсвири част от Smoke on the Water на цугару шамисен. Това е триструнна китара, която малко прилича на гъдулка, но не се свири с лък, а с плектър или плектрон (не знам как е по-правилно). Имаше и импровизация, в която свириха на учи-ва дайко (наподобява японското ветрило). За финал изпълниха We Will Rock You - ръкопляскахме и пяхме с тях. После се върнаха още веднъж, за да ни помахат за довиждане. Все пак е уморително да подскачаш, танцуваш и свириш толкова време.

Публиката остана много доволна, а музикантите казаха, че ще се върнат пак в България, защото сме заредили и тях с енергия.
Нямам търпение да дойдат отново! И който не е бил снощи, да не пропуска следващия им концерт!

Понеделник

Спи ми се. Май наистина страдам от хронично недоспиване, както се бъзика една позната...

Сутринта в автобуса се сбиха двама мъже (не се познаваха) и щяха да ни пометат и нас. Едва се търпи пътуването в градския транспорт вече. И като погледнеш лицата около себе си, един нормален човек няма! Знам, че звуча като расист и не е хубаво така да се говори, но загледайте се! София се напълни с цигани, араби, турци; селяни, пияници, клошари; мормони и какви ли още не!
А през почивните дни контрольорите явно имаха акция, защото ме провериха 4 пъти в един ден...

Сега написах писма на Webshots и SuperStock. Качили са снимка на храм-паметник Св. Александър Невски и са написали, че е катедралата Св. Неделя... Дано прочетат писмото ми и го поправят. Вече има и 2 коментара, остава да променят името.

Внимание!
Ако получите странен и дълъг линк по icq, първо попитайте какво има на него. Внимавайте много с отварянето на всички линкове, защото е плъзнал някакъв гаден червей.

Стига строителен терор!

Тази сутрин се рових из Flickr за снимки с таг Rockaway Beach. Чувала съм много хубави думи от баща ми, който живее в САЩ.
Та днес гледах, гледах, гледах... и наистина останах впечатлена и вдъхновена!
Rockaway Beach има в Калифорния, Ню Йорк, Мисури и цяло морско градче в Орегон.

Впечатлена съм, защото видях как в Орегон има къщички, блокове и хотели, но плажът е непокътнат. Не трябва ли и ние да се учим от тях, като живеем в хармония с нашата природа?! Как те успяват да съчетаят дивото и красивото с модерното и луксозното?!

Да, трябва. Но не и да се строи върху природните забележителности!

Eлате в събота (14 октомври) в градинката пред църквата "Свети Седмочисленици" от 13:00 ч.! На daspasimirakli.com ще откриете информация за протеста и в други по-големи градове в страната.

Две китари

Снощи Дани и Рене свириха много добре! На китари, де.
Бяхме в 3 Уши. Слушахме, пихме и им се насладихме.

Рима да има :Р

Другите двама с акустични китари, които искам да похваля,
са Rodrigo y Gabriela!
AquilaX ме зариби. Благодаря!

В командировка

Вчера ме командироваха за един ден в Пловдив, за да посетя Пловдивския панаир. Тази година нямаме щанд, защото ни бяха сложили в палата 8, на трети етаж, където е голямо мъртвило и отказахме участие. Ние сме си виновни, че не дадохме заявка по-рано...
Обиколихме няколко палати и свършихме работа. Имаше много забавно шоу с група ТЕ. Ясен Велчев (клавишни) караше багер - въртеше се, подскачаше, заставаше само на задни гуми (или вериги, не знам какво са) и вдигаше предните, много е добър!!!
После се видяхме с едни приятели, които имат щанд в строителната палата, след това дойде инж. ik0 за малко ;) Не успяхме да се видим, защото срещнахме познати от София, които предложиха да ни върнат обратно. Късмет :)

И така... май и блогът ми е командирован във времето. Не съм писала нищо за морето, знам. Ще пиша, а и снимки трябва да кача във Flickr.