...Или колко е важно да бъдеш в час!
Преди малко ме викат в счетоводството да кажа как се програмира часовника на касовия апарат. А аз:
"Ама за какво ви е?"
"Нали се смени времето?"
"Кога това?"
"В събота..."
"Лелеее (тук се плесвам по челото), не съм си сменила часовниците!"
Започва едно тюхкане, цъкане, охкане. Как може да съм такава блондинка? И идвам два дни подред на работа с един час по-късно?! И никой да не ми каже?! Не, това не може да е истина. Това е някой друг. Не съм аз. Знам, че беше първа пролет и после се сменят часовниците, но съм изключила. Никой около мен не е споменал... Не съм гледала тв, не съм слушала радио, не съм чела новините в Интернет, само едно интервю в dnes.bg*... Работа, вкъщи, ядене, душ, сън. И това е. Събота и неделя бях на театър**, на Витоша...
В понеделник се чудя защо не пътувам с тия хора, дето всяка сутрин си се возим заедно. Защо една колежка ми вика: "Изпи ли си кафето вече?". Защо е по-празно в рейса. Защо като седна на бюрото, прочета пощата и вече е станало 11 ч. А то какво било :)
А днес чак ходих пеша до офиса, щото си мисля, че има време до и половина!
Потресена съм от себе си. Сега колегите ме бъзикат: "Ще бъде 16 часа, 40 минути и нула секунди".
Тотално затъмнение. Отшелник. Таралеж без часовников механизъм.
* Прочетох едно интервю с Маги, което ме накара да се замисля и да се усмихна :D
** Гледах премиерата на "Ритъм енд блус" в МГТ Зад канала. Много таланти на едно място!
2 коментара:
Някой хора казват, че щастливците нямат часовник на ръката! :)
Философски погледнато времето е доста разтегливо понятие, така час по-рано или по-късно...няма значение!
Важното е да дойде по-бързо 20 юни. ;)
Блазе ти ! :)
Публикуване на коментар