Планини

Днес получих известие от Highball climbing за нови снимки.

Задължително вижте тези:
Природа
Мацки на скалите

---

Когато ида в Балкана
в ония тъмни дъбрави,
сърце ми бързо ще сети
свобода, лекост и здраве.

Над мен си гледам небето,
пространства волни, широки,
под мен полята зелени,
долини хладни, дълбоки.

Душата бива там чиста
без яд, без грижи, без страсти.
В недрата твои, природо,
таи се чистото щастье!

Иван Вазов

Мрън

Изморена съм.
Събота и неделя бяхме в редакцията. Без очи останах вече.
Писна ми от хора, на които не им се работи през лятото и почиват по цял месец!
Писна ми да звъня на клиенти всеки ден и да се моля като някоя мизерница да си изпратят материалите.
Нямам търпение да свърши всичко това, да влезе изданието в печатница, а аз да си отида спокойно на море и на планина. Искам почивкаааааааааааааааа!!!

Стискайте палци да успея да приключа до 5 септември, за да почивам.

Ето едно филмче за таралежче.

Подписка за спасяване на Иракли

Апел за спасяване на българското Черноморие

355 съм аз. Дано събере повече гласове.
Тъжно е, че вече могат срещу куфар с пари да си купят морета и планини.

УСПЯХМЕ! Макар и временно.

Пауза, но не за почивка

В 16 ч. днес събирам агентите и започваме подготовка на новото издание на каталога.
И така... чак до септември, когато ще е в печатница.

Тогава вече мога да мисля за планина и море.

Какво разбрах днес

1. Хари Потър ще умре в седмата книга! УРАААААААААААА! Крайно време беше! :)

2. Вече можем да си купуваме билети и карти с новите цени! Не казаха ли, че картите няма да се увеличават? Ами защо са по-скъпи сега? И защо билетчето, купено от шофьора, струва с 10 ст. повече от нормалното?! Е, не е честно!

3. Икономедиа купи IDG България. Браво! За добро ще е. В Икономедиа работят свестни хора.

4. В английските магазини пускали чай от канабис. Имаше и преди, но сега официално ;)

5. Получих мейл от позната с текст "НЕ на ДДС върху знанието, НЕ на
ДДС върху книгата". Това НЕ е поредният спам. Започнала е кампания за освобождаване на книгите от ДДС. Ако не искате да разпращате мейли, можете да се подпишете в градинката пред паметника на Св. Климент Охридски.

6. Отговорът на ВАЦ е доста обиден!!! Прочетете го на БГЛог.

Стига толкова с новините. Работата чака.

СледДепешНо*

Снощи присъствах на най-голямото събитие в София - Depeche Mode на живо!
Стигнахме с рейс 85 в Надежда към 18 и нещо. Вървяхме към стадиона развълнувани. От двете страни на улицата имаше дъъъъълги редици хора. Още не можех да повярвам, че след толкова години Депеш са в София и ще ги чуя на живо.

Влизането стана много бързо - за около десетина минутки. Браво на организаторите, персонала и охраната! Още по пътя към терена срещнах една позната, с която съм била на лагер през 94 г.!

После Калин се нареди за биричка, а аз го чаках на пътеката почти половин час. Обадиха ми се ik0, най-големият почитател на Нова Генерация и Бубето, бивша съученичка и най-голямата и дългогодишна фенка на Депеш Мод, която познавам! Казахме си уж на шега: "Е, може и да се видим после." Но в тази тълпа беше трудно да забележиш който и да било. И както си стоя на пътеката, най-тържествено се задават Бубето и приятелят й :) Поздравихме се, побъбрихме, после те отидоха най-отпред на терена, където им бяха местата.

Влизаме!!! Леле, стадионът и сцената бяха ОГРОМНИ!!! Тези концерти в зала 1 на НДК, на които съм присъствала, нищо не са... Нямах връзка с мобилните или нищо не чувах, затова се разбрахме с по 2 sms-а с ik0 да се чакаме на чадърите на Coca-Cola, където имаше по-малко хора. И се намерихме :)
Седнахме на тревата (предвидливо бях взела една тънка постелчица, с която си ходя на планина). Калин се нареди на една ужасно дълга опашка за бира (и чака, чака, чака... на нищо му станаха краката).

Видях още една позната и още една, и още една; двама братя, които не съм засичала от 3-4 години; бившата ми хореографка, с която не сме се виждали повече от 7 години! Добре, че бяхме на терена. Горе по седалките едва ли щях да срещна толкова хора! Имаше много бременни жени, които геройски издържаха!

Отидох да посетя Калин на опашката, която от 1 час НЕ мърдаше! Това беше едно от нещата, които не бяха добре обмислени. На стадиона имаше само два поста с бира. Чак в 8 и нещо бяхме с чаши в ръце и усмивка на лице.
Нова Генерация изпяха любимите ми "Само двама", "Арлина", две нови песни и други, които не бях слушала. Половин час на сцената, но звучаха добре. Тук трябва да спомена как ik0 си купи тениска "Нова Генерация" и когато я отвори, видяхме, че на гърба има надпис: ePay.bg Rocks. Малко спам от спонсорите :Р

След изпълнението на НГ настъпи голяяяяямото чакане. Докато Депеш подготвяха сцената, Dj Фейс пускаше някакъв циклещ хаус, който изобщо не ми беше по вкуса и малко се изнервих.
Въпреки забраната за фотоапарати, имаше хора в публиката, които си щракаха. Имаше и такива, които си пафнаха по 1-2 джойнта. Българска му работа.

Към 9.15 излязоха Дейв, Мартин, Анди и още двама, които помагаха със синтезатор и барабани. Не мога да опиша с думи виковете на 35 000 души! В началото не виждах сцената, но имаше десет видеостени, от които се виждаше перфектно. Калин ме качи на раменете за малко :) Ефектите бяха неописуеми! Пяхме, викахме, танцувахме, пихме бира, крещяхме... на Personal Jesus и Enjoy the Silence публиката пощуря и пя през цялото време. Песента свърши, а Дейв каза: Good Bye, а аз си мисля: "Какъв Good Bye, бе? Ще пеят още, ще видите!" Е, не съвсем. САМО три песнички на бис: Shake The Disease, Photographic, Never Let Me Down Again. Отново GOOD BYE. Публиката не иска да си тръгва и крещи, но никой не й обръща внимание. Техническият персонал започва да разваля сцената. Придвижваме се към изходите, аз недоволствам и не мога да повярвам, че не са се раздали! А толкова ги чакахме! Походихме пеша до надлеза и си хванахме такси учудващо бързо.

Сега следва малко мрън-мрън:
Вярно е, че не могат да изпеят всичко, но защо не пеят каквото феновете им обичат, а песни, на които те си се кефят. Да не говорим, че публиката беше много странна, имаше хора, които едва ли бяха чували повече от 3 песни и просто си стояха като на митинг. Дошли, за да гледат сеир. Не знам кога ходихме до тоалетна, но съм изпуснала Precious, за което много ме е яд! НЕ изпяха It's no good, Freelove, Dream on, A question of lust, които са ми много любими. Очаквах, че ще ни изпратят да си ходим с песента Goodnight lovers, която си е точно за край, а и е като послание за публиката.

Сега хубавото заключение:
Не ми стигна изобщо! Беше много хубав концерт - най-големият, на който съм била! Щастлива съм, че бях част от събитието и видях хора, които не съм виждала с години!!!

Още:
Статията в Avtora.com.
Снимки от NetInfo


Калине, благодаря ти, че ме заведе :-*


---------------------------------------------------------------
* Винаги има едно "но"

Моля, открийте грешките

Днес, както си търся информация в "Публичен бюлетин на фирмите, регистрирани по ДДС", обърках един от символите... и ми се появи следното съобщение за грешка:


И не ми се оправдавайте: "Ама ние сме само програмисти!"
Това не означава, че ви е простено.

SENSE of BULGARIA

В планината е истината!

Преди малко ми изпратиха този линк:
http://senseof.rallybulgaria.com/

Имаме толкова красиви места в България! Щастлива съм, че съм посетила повечето от тях.

БРАВО на Валери Пелтеков! Благодаря му, че сподели тези снимки с нас.

Настроения и емотиконки

Пратих на колежката няколко емотикони, за да изразя как се чувствам днес. Тя ги разтълкува много добре:



Отворете картинката, за да прочетете текста.

Футбол

Това е животът.

Снощи бях в О!Шипка със седем момчета, а сега няма с кой една биричка да изпия! :/

Футбол. Точка.

Както ми каза един познат, може би сега е времето да си почивам и да се виждам с приятелки. Ама не ми е до тях. Напоследък усещам как ме дразнят жените около мен. Абсолютни кокошки! Само се чудят какво да клюкарят, за какво да се заядат и на кой да се свалят... Не ви ли писна, бе!
И в редакцията е някаква страшна война и разделение... Не искам да се забърквам, моля ви.

Е, имам 2-3 по-близки, с които ми е приятно да се чувам и да излизам навън. И те са с гаджета, които гледат мачове :) Докато ходех на у-ще, и аз зяпах футбол, сега изобщо не ме вълнува.

Тази вечер бяхме планирали палатки на Железница, но нали валя и решихме, че ще е мокро и няма да се ходи. Напук на всички времето беше слънчево и капчица не падна. Утре може и да отидем. Ако няма интересен мач :)

ПП. Отивам да ям и да пия! Без мъже.

3 ПЪТИ УРА ! ! !

Радост и веселие царят около мен днес :)

1. Донесоха ми Panasonic TZ1! Много е малък, бърз, има 10х оптичен зум, голям дисплей. Още не съм му открила недостатъците, защото само 3-4 снимки направих. Ще трябва да си купя SD карта, че е 5 мегапиксела и със старата 32 МБ не става...

2. Калин има шестица на повишителния изпит. А учителките не повярвали и казали, че ще му анулират работата, защото е преписвал. Но той им затворил устите: "Пак ще изкарам 6, нали с това ще кандидатствам!" Браво!

3. Преди малко разбрах, че имаме покани за концерта на Depeche Mode! :D

Това са 3 повода да пия едно-две довечера :Р

НАЗДРАВЕ!

Нещо се случва в София

Не знам вие как се придвижихте тази сутрин, но аз полудях! Чаках рейс повече от половин час, защото предният беше претъпкан и реших да не се качвам. После едно голяяяяяяямо задръстване, каквото скоро по Сливница не е имало, освен това нямаше светофари. Пристигнах с час и половина закъснение! И колежките окъсняха.
Сега пък ми казаха, че някаква кола се запалила при нас на Панайот Волов и Дондуков!

Някой да знае какво става?

Хора, успокойте се. Без клаксони. Без нерви. Това е просто поредният понеделник.

А пък интересното е, че билетите ще струват 70 стотинки от юли месец!
Колко нагло! Ето как отговори Красимира от Dnes.bg на тази новина.

ПП. Уж картите нямаше да ги увеличават, пък се оказва, че повечето са с нови цени! И каква е тази простотия - билет, закупен от шофьора струва 80 ст., а не 70!!!

Срещу ИК „Труд“

Прочети всичко тук:
http://protest.bloghub.org/

Край

Край на какво? На месеца разбира се.
Винаги около края на месеца се чувствам по един и същи начин:

Спи ми се.
Изморена съм.
Не ми се работи.
Нямам пари и чакам 1 юни с нетърпение.
Женски проблеми и болешки.

А утрееееее? Утре всичко ще е друго и различно, защото е празник! И защото ще дават заплати :D И може да си купя нещо за обличане или за ядене :Р

Довечера с ik0 ще ходим на последното Nigh Songs.

За верижните писма и бала

Писна ми от верижни писма и спам! Тази седмица има с купища в пощата ми! Най-много ме издразни онова с подаръка от Ериксон... Не се сдържах и отговорих на всички колко са полудели, че препращат и да престанат.
А преди малко получих от Allen Overbeck - allenyoverb@isterrausa.com 15 писма за 1 минута! Реклами на валиум, виагра и т.н. Джънк.

Снощи беше хубаво. Калин изглеждаше перфектно и обикаляше по масите, за да обърне внимание на всички гости. Аз доста се притеснявах от роднините. В суматохата и еуфорията не успяха всички да се снимат, но се надявам да имам с него поне 1-2 сполучливи снимки. Добре, че бяха Галя и Габи (Г и Г) да си бъбря с тях и после да отидем до у-щето. Имаше мноооого хора, защото имаше около 150 завършващи. Малко ме е яд, че не си взех фотоапарата, но Г и Г направиха хубави снимки и няколко видеофилма. Нямам търпение да ги гледам. Харесаха ми роклята и грима на едно-единствено момиче и костюма на едно момче (нашето момче е изключение :)) Повечето момичета бяха в стил "баба с кок и рокля на принцеса" или къса рокля в стил "лятната ми нощница". Имаше поне 5 момчета с червени хамелеонски ризи (не знам как се казва този цвят, но е много цигански), бяха еднакви като с униформи! Хареса ми това, че нямаше само черни рокли, както други години. Най-накрая са се осъзнали тези тийнейджърки - имаше розови, сини, зелени, червени, жълти и т.н. Браво! И друга готина идея - раздадоха им чаши за шампанско, надписани с боя за стъкло "Випуск 2006". За наздравица и после за спомен ;)
И така... крещяха на стълбите, снимаха се, получих няколко много бързи и много вкусни целувчици и хайде обратно в колите към ресторанта.

Замислих се за моя бал. Съжалявам за клишетата, но е така. Сякаш беше преди 7 месеца, а се минаха 7 години!!! Випуск '99. Как бързо се забравихме и разпръснахме. Сега се чувам и виждам само с 5 човека от класа. Оказа се, че не сме си толкова близки, колкото си мислех през ученическите години. А после и със студентите стана същото. Поне имам мобилните телефони на някои от тях, че едно време нямаше такива работи. Хайде, събери класа, де! Не можеш да върнеш годините, колкото и да ти се иска. Идват работата и гаджето и всичко остава там някъде - по листата с лекции, снимките, кабинетите, коридорите, кръчмите, кафенетата и дори в стола, където играеха карти.

Емануело, стига с тези спомени! Много се развълнува. А и си на работа! Хайде, действай, че е петък.
Ще послушам вътрешния си глас.

Я, Калин се е събудил вече :D

Ех, тези балове

Предният пост беше доста дълъг, за което се извинявам на всички, които са се отказали да го четат при вида му... Веднъж и аз да напиша нещо дълго.

След 10 минути тръгвам към Калин. Днес е балът. Ще ходя в тях и пред училището. И по-добре. И без това се притеснявам... Сутринта бях мацка с една поличка и чехлички, но като видях какъв вятър духа, се върнах у нас и си сложих дънките. И без сутиен. Майната им на правилата! Писна ми да се съобразявам с хората. Ще си ходя както ми е топло и удобно.
Познавам само трима човека. Мразя да ме оглеждат като стока и да ме обсъждат после. Дано всичко мине добре.

А на Мальовица в неделя...

Вместо да съм на работа, седя у нас и пиша с една ръка. Слушам Lamentation на Delerium, плача и се сдухвам. А вчера беше толкова хубав ден! Само че с малко трагичен завършек за мен...

Станахме в 5,30 сутринта. Около 7 ч. потеглихме с Калин, Линда и Сако към Мальовица. Сако имаше изпит на учебната скала и решихме да му правим компания. Бяхме натоварили най-необходимите неща в раниците – храна, вода, якета, чорапи и фотоапарат. Пътят мина бързо и неусетно, само с две кратки спирки за кафе, дъвки и тоалетна. Към 9 ч. стигнахме в Говедарци и замлъкнахме пред гледката от раззеленили се поляни, а над тях – красива и снежна Рила. След минути бяхме на паркинга на Мальовица. Горе в стаите на учебната станция ни чакаха още хора. Бяха там от няколко дни. Дрехи, раници, въжета, карабинери, каски, обувки... В стаята им беше като в алпийски магазин. Дойчин щеше да ги изпитва на скалите след няколко часа.

Докато бяхме в стаята на Жоро, разбрахме, че предната нощ са забравили на хижа Мальовица една от радиостанциите. Някой трябваше да се качи и да я вземе. Тъй като ние с Линда нямахме работа при „момчетата с въжетата“, се навих да отидем двете. За което после съжалявах! Калин носеше едното въже, очите му светеха от щастие. Целунах го, оставих го с катерачите и потеглихме.

И друг път съм ходила до хижата, но не и през месец май, когато всичко се топи и тече надолу по пътеката. Бях с туристическите обувки, но Линда беше с маратонки, които здравата подгизнаха... Просто нямаше избор от пътеки – навсякъде реки, кал, сняг. И се редуват. Тъкмо се радваме, че водата свършва, идва сняг. Ура, сухо е вече и идва кал... Приключение си беше. По пътя си мислех какво ли правят горе на скалите и как ми се иска да съм там да ги гледам. А и да видя гледката. Но понякога става така – жените ги натоварват със задачи. Както и да е. Разходка е поне. Беше слънчево и приятно, бяхме само по потници. След около час и половина прескачане на препятствия (вода, сняг и кал), видяхме под снежния връх покривите на хижата, чайната и бунгалата. Бавно го качихме, защото пътят не беше чист, а и спирахме да снимаме. В чайната трябваше да търсим Байно, но той беше изчезнал някъде. Свиреше руска музика. Една жена вътре ни видя и веднага ни позна: „Вие ли сте момичетата за радиостанцията?“ Ние се усмихнахме и кимнахме. Пихме по един чай отвън на пейките, побъбрихме малко, Линда спретна сандвичи и потеглихме обратно. Бяхме се разбрали да се върнем при мостчето и да се качим и ние на скалите, където да хапнем с момчетата. По пътя ни се обади Виктор, който ни попита дали да идва. „Разбира се, тръгвай! Ама ти сега ли ставаш? Ужас. Спал си до 11 ч.? Хайде, ще те вземем от моста. Чао.“ Слязохме доста по-бързо. Сако беше ни упътил да тръгнем по пътеката и после да свием наляво. Е, да, ама като няма пътека вляво? И двете с Линда или бяхме блондинки, или ни се набиваше на очи само дясната отъпкана пътека с жълта маркировка. Тръгнахме по нея и след повече от час стигнахме до странна гледка. Една огромна поляна, заобиколена от борове. По-нататък няма маркировка. Ами сега? Обиколихме поляната и нищо. Никакви пътища. Както се казва, намирахме се in the middle of nowhere! Ама че сме зле. Да се изгубим в гората! Решихме да се обадим по радиостанцията. Да, но никой не ни чуваше. Звъннах на Калин по мобилния. Как да му обясня къде се намирам? Описанието „полянка с борове“ можеше да е навсякъде в планината... Той се опита да ни упъти: „Като тръгнете от моста, се качвате по пътеката и завивате наляво.“ А ние и двете убедено обяснявахме, че няма ляво и сме тръгнали по единствената (поне за нас) пътека... Връщаме се тогава на моста. Тъкмо да вземем и Виктор. Той дойде с една симпатична дългокоса и пъстроока мацка. Пак се обадихме на Калин. Пак ни обясни как да стигнем. Но нито един от нас не виждаше пътека, която завива наляво. Калин се ядоса и каза, че след малко всички се връщат, така че няма смисъл да се лутаме повече... Пък аз, като чух това, побеснях! Как така ще се отказвам? Какво, като се връщат? Искам и аз да се кача горе! Нали затова дойдох, а не да изпълнявам мисията „вземи станцията и се върни в базата“!. Калин се нави да дойде при нас (и да ми угоди). Да, имаше пътека, която беше малко по-нагоре от моста и беше вляво. Но първо завиваше надясно... Разклоняваше се от другата, но не беше толкова отъпкана и наистина не се забелязваше. Особено, когато човек никога не е стъпвал на това място. Според Калин пътят до скалите беше на 10-15 минути, но това не беше истина. Оставихме Линда, Виктор и приятелката му долу и само аз и Калин започнахме да се катерим. Катерим в буквалния смисъл на думата. С ръце и с крака. Пътят беше стръмен, между скали, бурени и дървета. И беше повече от 40 половин час! Стисках зъби. Очите ми се насълзяваха заради случилото се (да, знам, голяма съм ревла). Не исках да се караме и да си крещим. Само исках да ги видя на скалите. И Калин как катери (за втори път му беше). Малко преди скалите пресрещнахме момчетата. Бяха приключили с катеренето и слизаха с екипировката надолу. Умрях от яд! Но съм стигнала дотук, няма да се връщам! Решихме само двамата да седнем и да ядем горе. Калин наля вода от едно малко поточе между скалите и... стигнахме. Онемях. Гледката срещу мен беше толкова величествена, че забравих колко съм ядосана и изморена. Срещу мен се простираха върховете Голяма Мальовица и Малка Мальовица. Бях на върха, но от другата страна. Снимах и мълчах. Гушнах Калин. Беше ми минало. „Благодаря ти, че заради мен го изкачи втори път!“ Заслужаваше си мъката. Беше толкова тихо и спокойно. Седнали на скалите, хапнахме сандвичи и един шоколад за десерт. Калин ми разказа как Дойчин ги е изпитвал, а Сако му дал веднъж да катери и много пъти да пуска рапел. Беше толкова щастлив! Пък аз не можах да го видя всичко това... Преоблякох се. „Ем, хайде да слизаме!“ Леле, този труден път как се минава надолу без щеки... Само с голи ръце и уморени крака, а на някои места и по задни части. Беше малък ад. Боянският водопад ми се стори рай пред това. На едно място глезенът ми се схвана (още в Сарваш разтегнах сухожилие с танците...), после паднах и си прецаках коляното... Но юнак без рана не може! Ама и аз съм една глупава. Казах: „Само ръцете ми още не са пострадали!“ Дръпнах дявола за опашката, но после го осъзнах. Затова, от мен да знаете, не се говори така!!!

Вече бяхме долу при пистата и полянката и видяхме останалите да ядат и пият пред скиорната. Бях горе! Беше красиво! Много съм щастлива. Сега заслужавам една биричка :) Ох, колко е хубаво. Мога да живея тук.

Разбрахме, че има и още една цел – Гюлечица, или по-точно изкуствената стена на хотела. Бяхме с три коли. Жоро караше най-отпред като луд и вдигаше прахоляк след себе си. Гледката беше още по-смешна, защото Ови си беше изкарал краката през прозореца да се проветряват :D После ние и след нас Виктор. Стигнахме. Брей, станало е много хубаво, ремонтирали са – прозорците са с дограма, в тоалетните има сапун и хартия, браво, браво!

Сако се качи пръв на стената да закачи карабинерите и въжето. И после, щеш не щеш, поне по веднъж катериш. Беше весело. Всички, които катереха за пръв път, се справиха добре, дори и аз :) Успях да стигна най-горе! И после предложиха да осигурявам Калин. Наивна съм, че се съгласих. Качиха ме на едно хълмче и ми казаха, че ще ме пуснат да летя. Как ли? Калин е горе на стената, а аз на хълмчето. Отпуска се въжето, той пада рязко долу, а аз – хвръквам напред и нагоре... Като асансьор. Да, звучи малко страшно и много забавно, като в анимационен филм, но всичко стана за секунди. Те отпуснаха въжето, а аз не си махнах ръката от него. Вместо да си държа ръцете на карабинера... Лявата ми ръка понесе изхлузването на въжето с голяма скорост и 90-килограмов падащ Калин (аз съм 52 kg). Изпищях от болка (без да преувеличавам, мога да кажа, че това беше най-силната и най-гадна болка в живота ми; не знам за раждането). Бях се изгорила до мехури и рани. Болеше, пареше, щипеше, ръката ми трепереше. Някой донесе аптечка. Жоро ме намаза с дефламол и ме превърза с бинт. Болката ту изчезваше, ту се усилваше. Само на студено и на вятър ми беше добре. Стоях превързана и гледах как останалите катерят. Е, поне един път успях и аз да се кача. Стисках зъби, за да не плача. Нетърпимо беше.

По пътя за София си държах ръката изправена до прозореца на колата, за да се проветрява. Щом я махнех, изпитвах ужасна болка, все едно, че си я държа върху горещ котлон. Не усетих нито един завой (по принцип ми става лошо по завоите). Болката затъпяваше всякакви други чувства. Почти не говорех. Очите ми се насълзяваха.

Прибрах се, намазах се отново и едвам заспах вечерта. Будих се няколко пъти. В 8 ч. реших, че не мога повече да се мъча, станах и закусих (мляко с корнфлейкс, че е най-лесно и безболезнено). Поне палецът ми е здрав. Но не мога да се облека, не мога да си оправя леглото, не мога да отворя буркана с мед. Помагам си със зъби и с крака. Сега съм се намазала с Вишневски и съм се превързала. Болката започна да намалява и да изчезва. Остана само паренето. То е търпимо. Не съм на работа, но ще се побъркам. Като си стоя у нас, още повече изпадам в депресия и чувство на безпомощност.

Калин ми се обади по телефона да ми каже колко му е било хубаво и колко се е зарибил да катери. Щял да си купува въже. Не исках да слушам за въжета. Поглеждам през прозореца към Витоша да видя как се е стопил снегът, но виждам как са пуснали въже и слагат изолация на съседите...

Време е да спра да мрънкам и да погледна от добрата страна. Да, беше много хубаво. Разходих се, запознах се с готини хора, качих се на хижата, а после и на скалите. Катерих за пръв път изкуствена стена. Видях приказни планински картини. Хареса ми. Пък утре съм на работа и ще съм по-добре. Няма да мисля за пострадалите пръсти толкова. Ще си цъкам с мишката и ще пиша само с дясната ръка. И какви хубави снимки съм направила! Браво на мен. Аз съм герой :)

Я да си пусна един филм, че ме заболя ръката от писане.

ДОВЕРИЕто в лекарите

Вчера бях на гастроентеролог в медицински комплекс ДОВЕРИЕ при нас в Овча купел. Изобщо не прилича на болница, а на хотел. Работи с НЗОК.

Искам да споделя, че съм много доволна от отношението на регистратурата, лекарите и сестрите!

Почувствах се важен пациент, а не само направление или диагноза.
Успех на всички, които работят там, и дано се запази тази атмосфера!

Българските опаковки

С моя приятел си имаме едно твърдение - повечето български продукти са качествени, но имат проблем с опаковките. Все ще се скъса неправилно, ще се нарежеш, ще се разхвърчи навсякъде и т.н.

След като бях болна от грип, ми остана гадна хрема и се запасих с кърпички. Но мъчението ми се увеличи, защото не мога да се преборя с отварянето им... И написах писмо на Алта България ЕООД:

Здравейте,

Много харесвам вашите продукти - гъби за тяло, мокри кърпички, кърпички за нос и т.н.

Но имам проблем с опаковките на носните кърпички. Купих си Mimosa Ванилия и Mimosa Хипоалергенни.
Лепенката, с която се отварят, винаги остава в ръката ми, а кърпичките си остават запечатани...
Вчера пък ми се случи друго - пакетчето се отвори самичко, докато беше в джоба ми - ей така, отстрани.

Имате качествени санитарни продукти, но направете нещо по въпроса с опаковките. Много е неприятно.


Поздрави,

Емануела

Все още мигам на парцали, но преди малко получих и отговор:

Уважаема г-жо Янева,

Радваме се много, че харесвате нашите продукти с марка "Мимоза". Нашата фирма винаги се стреми да предложи на потребителите продукти с добро качество на резонна цена. За съжаление все още част от фирмите, които произвеждат продукти под наша търговска марка не успяват да поддържат изискваното от нас ниво. Искам да Ви уверя, че проблемът ще бъде сериозно поставен пред производителя, за да бъдат направени съответните корекции по отношение на възникналия проблем. Надявам се и занапред да продължите да купувате продуктите с марка "Мимоза", както и други наши продукти. За да се запознаете с другите наши продукти, както и да изкажете своето мнение можете да посетите нашият сайт www.mapacorp.com.


Искрено ваш,

Мико Миков

Мениджър локални покупки


Какво мога да кажа? Едно голямо БЛАГОДАРЯ и ДАНО!

Пак ли студ?

Уффф, писна ми вече да е студено! И какъв леден вятър вее. Този е последният месец с буква Р в името, така че се надявам от май да започне пролетното слънце. Е, може по някой и друг дъждец.

Три дни вече слушам само ска, пънк и рок, за да ми е весело.

Презаверихме билетите за 29 април. Тогава брат ми има р.д., а ние - месечина :)

На 17 април ще танцуваме в Младежки театър на Десети национален концерт "Отечество любезно".

Отивам на среща с двама колеги в О!Шипка. Нещо не ми се пише никъде напоследък. Само ми се чете.