Писна ми от верижни писма и спам! Тази седмица има с купища в пощата ми! Най-много ме издразни онова с подаръка от Ериксон... Не се сдържах и отговорих на всички колко са полудели, че препращат и да престанат.
А преди малко получих от Allen Overbeck - allenyoverb@isterrausa.com 15 писма за 1 минута! Реклами на валиум, виагра и т.н. Джънк.
Снощи беше хубаво. Калин изглеждаше перфектно и обикаляше по масите, за да обърне внимание на всички гости. Аз доста се притеснявах от роднините. В суматохата и еуфорията не успяха всички да се снимат, но се надявам да имам с него поне 1-2 сполучливи снимки. Добре, че бяха Галя и Габи (Г и Г) да си бъбря с тях и после да отидем до у-щето. Имаше мноооого хора, защото имаше около 150 завършващи. Малко ме е яд, че не си взех фотоапарата, но Г и Г направиха хубави снимки и няколко видеофилма. Нямам търпение да ги гледам. Харесаха ми роклята и грима на едно-единствено момиче и костюма на едно момче (нашето момче е изключение :)) Повечето момичета бяха в стил "баба с кок и рокля на принцеса" или къса рокля в стил "лятната ми нощница". Имаше поне 5 момчета с червени хамелеонски ризи (не знам как се казва този цвят, но е много цигански), бяха еднакви като с униформи! Хареса ми това, че нямаше само черни рокли, както други години. Най-накрая са се осъзнали тези тийнейджърки - имаше розови, сини, зелени, червени, жълти и т.н. Браво! И друга готина идея - раздадоха им чаши за шампанско, надписани с боя за стъкло "Випуск 2006". За наздравица и после за спомен ;)
И така... крещяха на стълбите, снимаха се, получих няколко много бързи и много вкусни целувчици и хайде обратно в колите към ресторанта.
Замислих се за моя бал. Съжалявам за клишетата, но е така. Сякаш беше преди 7 месеца, а се минаха 7 години!!! Випуск '99. Как бързо се забравихме и разпръснахме. Сега се чувам и виждам само с 5 човека от класа. Оказа се, че не сме си толкова близки, колкото си мислех през ученическите години. А после и със студентите стана същото. Поне имам мобилните телефони на някои от тях, че едно време нямаше такива работи. Хайде, събери класа, де! Не можеш да върнеш годините, колкото и да ти се иска. Идват работата и гаджето и всичко остава там някъде - по листата с лекции, снимките, кабинетите, коридорите, кръчмите, кафенетата и дори в стола, където играеха карти.
Емануело, стига с тези спомени! Много се развълнува. А и си на работа! Хайде, действай, че е петък.
Ще послушам вътрешния си глас.
Я, Калин се е събудил вече :D
Няма коментари:
Публикуване на коментар