От много забележки ме боли.
Очите ми се пълнят със сълзи.
Нямам сили вече да се раздавам и приспособявам.
Ще се намери ли някой, който да ме обича такава?
Всеки път, когато се почувствам щастлива, следва страдание.
Ей така, за баланс.
Или за да оценя какво имам. Какво нямам. И какво искам.
Вече не смея да обичам. Не смея да се зарадвам.
Щастлива съм, когато споделям, пътувам.
Щастлива съм с приятелите и семейството си.
И когато се занимавам или наблюдавам нещо любимо.
Но щастието с мъж дали съществува? Не е ли само временна заблуда?
И дали не е права баба, която казва, че се влюбваме все в неподходящи хора?
Истинската любов само веднъж ли се случва?
Учим ли се от опита си, или продължаваме да допускаме същите грешки?
Защо сравняваме партньорите си постоянно?
Защо в началото сме толкова добри и внимателни, а после показваме всичките си бодли и рога?
Защо се оправдаваме, че работата или безпаричието ни правят такива?
Колко е тъжно, че след 6 години продължавам да си задавам подобни въпроси!
Не съм се променила, не съм пораснала, не съм се калила.
Въобразявала съм си.
4 коментара:
Бях в подобно състояние на ума преди време, тогава мой приятел ми цитира какво му е казал един таксиметров шофьор: "Той Господ ти го спуска отгоре, когато му е времето..." И май наистина е така, не знаем кога точно Той ще се появи. А дотогава важното е да обичаме себе си и да опитваме да бъдем човека, който винаги сме искали да сме. А разочарованията, те ни учат, да сме по-мъдри и по-осъзнати, те са част от растежа ни, част от личната пътечка на всеки от нас. Прегръдки от мен таралежче, знай, че съвсем скоро тревата и планините около теб ще са много по-зелени, не само в буквален смисъл.
Истина е!
Ние не знаем какъв план има Той за нас. Но това човешко чувство, че нещо все не достига, за да е перфектно... Това ни депресира.
Хубавото е, че не само лесно се натъжавам, но и лесно се успокоявам и развеселявам :)
Благодарение на хора като теб, които казват точните думи в точния момент!
Прегръщам те и ти благодаря за всичко!
Щастието:
http://blog.officemarket.bg/2012/03/shtastieto/
:)
Здравеца на балкона преживя успешно зимата и отново е зелен. За мен е толкова красив, колкото и стайните растения, които купих цъфнали, а сега са още по-красиви.
Не съм си избрал здравеца само защото е държелив като хлебарка към моята небрежност. Здравеца е и метафора но онова отношение към живота, което ми се струва правилно.
Радвай се на пролетта и избуялия живот есенно дете.
Публикуване на коментар