Built Then Burnt...

'Dear Brothers and Sisters!
Dear Enemies and Friends!
Why are we all so alone here?
All we need is a little more hope, a little more joy
All we need is a little more light, a little less weight, a little more freedom
If we were an army, and if we believed that we were an army
And we believed
That everyone was scared
Like little lost children in their grown up clothes and poses
So we ended up alone here
Floating through long wasted days
Or great tribulations
While everything felt wrong

Good words
Strong words
Words that could've moved mountains
Words that no one ever said
We were all waiting to hear those words
And no one ever said them
And the tactics never hatched.
And the plans were never mapped.
And we all learned not to believe.
And strange lonesome monsters loafed through the hills
wondering why
And it is best to never ever ever ever ever ever ever ever ever ever wonder why

So tangle; Oh tangle us up in bright red ribbons!
Let's have a parade
It's been so long since we had a parade
So let's have a parade
Let's invite all our friends
And all our friends' friends
Let's promenade down the boulevards
With terrific pride
And light in our eyes
Twelve feet tall and staggering!
Sick with joy
With the angels there
And light in our eyes
Brothers and Sisters
Hope still waits in the wings
Like a bitter spinster
Impatient
Lonely
And shivering
Waiting to build her glorious fires.
It’s because of our plans man;
Our beautiful ridiculous plans!
Let's launch them like careening jetplanes!
Let's crash all our planes in the river!
Let's build strange and radiant machines
At this Jericho waiting to fall'

A Silver Mt. Zion - Built Then Burnt (Hurrah! Hurrah!)

Обичам

Променила съм се.
Приятелите ми казаха, че съм станала по-спокойна и съм спряла да мрънкам.

Сега се уча да обичам отново :)

Празник

Не съм студент, не съм хипи, не съм рожденик, но отивам да празнувам! :)

Тази вечер имам среща с момиче, с което бяхме съученички и много добри приятелки дълги години. Но един ден я обидих с моите директни забележки и тя спря да ми говори. От егоизъм ли, от инат ли, от наранена гордост ли - нито една от нас не се решаваше да направи първата крачка. Единственият контакт беше да се „следим“ мълчаливо през Facebook...

Тази година станаха някои промени в живота ми. Беше ми много тежко, но сега съм благодарна, че обстоятелствата се подредиха така. Когато човек остане сам, започва да опознава и разбира себе си.

Животът е кратък, за да се сърдим един на друг. Нищо не печелим. Губим приятели и общуване. Понякога губим и част от себе си!

Реших да й пиша. Тази вечер имам среща с нея. Вълнувам се, сякаш сме били гаджета :)

Ако имате подобен случай с ваши приятели и познати - простете си, сдобрете се. Няма време и никакъв смисъл от цупене в тоя живот! Жалко, че го разбираме късно. Не отлагайте. Направете така, че да не стане твърде късно.