26 февруари, 2010

Меланхолия

Меланхоличните песни са подходящи за мрачното време, но не и за работа.
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.

Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)

4 коментара:

piece-of-plastic каза...

Да, добре е понякога да си поплаче човек, както каза един мой приятел - това е най-искрената искреност! Прегръщам те!

taralezh каза...

Да :)
На мен вече взеха да ми се подиграват, че съм толкова емоционална, че и на анимационните филмчета плача :')

Прегръдки и от мен и усмихнат март ;)

Bla каза...

В аптеките продават антидепресанти; възползвайте се.

taralezh каза...

Не, благодаря :Р Има си хора и занимания, които действат като антидепресанти.

Добре, ако ти е хубаво да ти е тъжно понякога - това пак ли се смята за депресия?