Благодаря ти.
За летенето към звездите,
но и за приземяването на поляните.
За гледките от върховете,
но и за разходките в горите.
За смеха и усмивките,
но и за сълзите.
А те невинаги са от тъга, знаеш.
Благодаря.
За всичко, което сме правили в синхронност,
но и за моментите, когато сме се разминавали.
Защото така се търсим и опознаваме.
За набелязаните и изпълнени неща,
но и за тези, които отлагаме.
Не се знае кой на кого е учител.
Бъдещето е облечено в мечтите ни.
