Станах на 32. И реших, че е време да спра да си обещавам, а просто да действам - всеки ден по мъничко, като на игра :)
Започнах да изхвърлям ненужните вещи от къщата и мисли от главата си. Участвах в играта на The Minimalists и продължавам да участвам. Интервюираха ни от Нова телевизия - надявам се това да накара хората да се замислят и да помогне на такива колебаещи се като мен да вземат твърдото решение да се отърват от излишните неща.
Пренаредих си гардероба в коридора и книгите, занесох дрехите на баба.
Пропуснах морето тази година - е, бях за 2 дни, ама не се брои. За сметка на уикендите, прекарани по планините :)
Подстригах се на каре - половината ми приятели ме харесаха, другата - не. Мненията за всяко едно нещо винаги ще бъдат противоречиви, затова не трябва да се влияем от тях. Важното е ние какво мислим и как се чувстваме. Коса расте, така че да си гледате работата :P
Реших да правя всеки ден поне по едно нещо, което съм отлагала със седмици, месеци и дори години! Всички знаем, че рецептата „всеки ден по малко“ върши чудеса, но не я изпълняваме. Но идва момент, в който започва да ти писва от прокрастинацията, усещаш колко бързо минават дните и не искаш да отлагаш повече.
Започнах да ставам малко по-рано - към 6:30 за плуване и към 7:30 за работа.
Плувам по два или три пъти в седмицата - по 1-1,5 километра за 35-45 минути :)
Ходя всяка събота на планина, но това винаги е било така. Все по-често обаче ходя и в неделите :) Имам нови леки щеки! Благодаря.
Купих си нови плочи, подариха ми най-новите албуми на Bonobo и Moby на 2LP. Благодаря.
Попаднах на нови за мен изпълнители, които допълват прелитащите дни с настроение.
Спрях да използвам twitter за 1-2 месеца. В момента не ми липсва, а и се отучих да проверявам през час какво се случва. Станах по-активна във Фейсбук, което не ми се нрави, затова започнах да „намалявам“ и него.
От днес изключих хладилника за размразяване! Но смятам да не го използвам до края на годината. Целта е да ям повече пресни плодове, зеленчуци, ядки и други храни и напитки, които не се развалят. Да пазарувам и да готвя толкова, колкото ми е необходимо.
Плаках няколко пъти от щастие, което не ми се беше случвало тази година.
Хубаво е, когато успешните експерименти се превръщат в навици! :)
Дъждовно Ярлово |
Слънчева Железница |
Едно от любимите ми места за разходка - Локорско. |
Залез и спокойствие в Локорско |
2 коментара:
Всичко, което прочетох по-горе, е фасета на и в същото време път към ергенския живот. Ясно ми е, че сам и самотен са различни неща, но аз отдавна (10+ години)съм проумял за себе си, че съм по-щастлив в съжителство.
В крайна сметка бъди себе си и се примири, че "себе си" значи различно нещо почти всеки ден :)
Много е възможно да е така. Но по-добре щастлив ергенски живот, отколкото нещастна и кисела стара мома, нали?
Докато се появи тоя някой, който има желание да съжителства с мен, ще работя върху себе си и свободното си време :)
И да, много хубаво го каза - ние сме нещо различно всеки ден ;)
Публикуване на коментар