Както казва баба ми: „Хората съвсем са изкрейзили!“
Добрите хора са на изчезване и липсата им започва да се усеща, та чак да дразни.
Търпението ми се превръща в наивност и страдам. Ето, днес един колега ме ядоса и ми стана криво. В мен се преплитат различни чувства към лошото отношение - яд, гняв, жал, тъга, безсилие.
Знам, че не трябва да ми пука от тези, които не са ми близки. Знам, че повечето го правят несъзнателно. Но ми е трудно да не обръщам внимание...
Време е да се обграждам само с хора, с които ми е приятно да бъда. Да игнорирам злобните, завистливите, лицемерните и подигравачите, защото нарушават баланса и нямат място в живота ми. Нямат място в мислите ми. В разговорите. В личното ми пространство дори.
Може би това е рецептата за повече щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар