Queen - Don't Try So Hard

If you're searching out for something
Don't try so hard
If you're feeling kinda nothing
Don't try so hard
When your problems seem like mountains
You feel the need to find some answers
You can leave it for another day
Don't try so hard

But if you fall and take a tumble it won't be far
If you fail you mustn't grumble
Thank your lucky stars
Just savour every mouthful
And treasure every moment
When the storms are raging round you
Stay right where you are

Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools they make these rules
Don't try so hard

One day you'll be a sergeant major
Oh you'll be so proud
Screaming out your bloody orders
Hey but not too loud
Polish all your shiny buttons
Dress as lamb instead of mutton
But you never had to try to stand out from the crowd

Oh what a beautiful world
This is the life for me
Oh what a beautiful world
It's the simple life for me

Oh don't try so hard
Oh don't take it all to heart
It's only fools - they make these rules
Don't try so hard

Бира, пейка и етно-джаз

Не помня как се прибрах. С такси бях. Важното е, че, когато съм пияна, съм много прибрана. Нищо не съм си изгубила по пътя. Проверих си раницата няколко пъти.

Едвам станах. Пих вода. Лошо ми е. Веднага се сещам за вечерта и настроението ми се подобрява :)

Чудя се как издържах в тоя автобус цели 40 минути! Блякс. Вървя като зомбиран сомнамбул. Гледам да не си въртя главата много-много, щото ми се вие свят. И да се навеждам не бива.

Снощи бях при Владо в обущарското ателие, за да взема едни обувки и да пием по една бира. Една ли... Неусетно станаха две. Нали знаете как е - сладки приказки, наздраве, наздраве... Исках да отида на концерта на Теодосий Спасов, но 25 лв. ми се сториха много. И ето го чудото! Искайте и ще ви се даде! Едно от момчетата, които бяха на гости при Владо, извади 4 билета!!! Закъснявахме с половин час. Мислех, че няма да ни пуснат, защото в зала "България" са много строги и стриктни. Не обичат някой да закъснява и да излиза по време на концерта. Всичко е заради акустиката. Нарушава се, когато се отварят вратите. И отново чудо! Пуснаха ни :) Концертът беше хубав. Стори ми се кратък.
Всички се сещат как продължава историята - бири на пейка в градинката "Кристал". За мен повече от три бири са много. Особено когато са различни марки. Не е хубаво да се смесват марките, да го знаете!

Ама пък ми беше хубаво! Това е факт, не е успокоение.
Не се бяхме виждали с Владо от години.
Другите не ги познавах, но се забавлявах ;)

А! Какво забелязах! След пиянска вечер ми идват рими :D
В бирата е музата :)


Намерих подходяща тениска за такива дни:

За душата

Yael Naim - New Soul

I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.

La-la-la-la-la-la-la-la...

I'm a young soul,
in this very strange world,
hoping I could learn a bit 'bout what is true and fake.
But why all this hate?
Try to communicate;
finding just and love is not always easy to make.

La-la-la-la-la-la-la-la...

This is a happy end,
'cause you don't understand
everything you have done.
Why's everything so wrong?

This is a happy end,
come and give me your hand,
I'll take you far away.

I'm a new soul,
I came to this strange world,
hoping I could learn a bit 'bout how to give and take.
But since I came here,
felt the joy and the fear,
finding myself making every possible mistake.

La-la-la-la-la-la-la-la...

New soul!
In this very strange world!
Every possible mistake
Possible mistake

Every possible mistakes...
Mistakes, mistakes, mistakes...

И какво от това?!

"Днес е петък, 13-и"
Фокус


"София е европейската столица с най-ниско качество на живот"
"Заплатите в България – най-ниски в целия ЕС"
bTV

Bulgaria at Europe's Wild Frontier
Financial Times

"Билетът в София скочи два пъти повече от инфлацията"
"Екоактивистите дават нови данни за нередности с горски замени"
Дневник

"България пред имиджова катастрофа"
News.bg

И накрая една за "замазване" на песимизма ни. Гордейте се, българи:
"Произвеждат ток от слънцето по българска технология. Уредът вече намира приложение в Испания и Австралия."
bTV

Суеверията (като това за петък 13-и) само напрягат и натъжават хората. Но ние сме толкова отчаяни, че се хващаме като удавник за сламка за всякакви теории, предположения, зодии, суеверия, секти и какви ли не окултни течения. Надяваме се нещо да се промени с тяхна помощ.
Толкова ли ни е трудно сами да намерим щастието, хармонията с околните и природата? Или ни мързи? Чакаме да ни спуснат наготово поредната нова и модерна формула, за която чуваме от познати, че "работи"! Какви жалки глупаци!

Новини, които вгорчават чайчето ми. Вече чета само заглавията. Те се превръщат във факти. Изплуват над тинята. Факти, цифри, проценти, статистика. И какво от това?!
Оклюмали, нацупени хора. Четат всичко това и на другия ден продължават по старата пътечка. Непроменими характери. Лични интереси. Егоизъм.
Тези горе били виновни. Ами тия долу, дето паркират лошо, хвърлят си боклука, където им падне, крадат, репчат се, пушат и хвърлят фасове, плюят, псуват, драскат таговете си по разписанието на ГТ, чупят, трошат бутилки по улицата, бутат и горят кофите, висят по заведенията и се шляят по улиците по цял ден??? Те да не би да са невинни?!!

Една шепа хора иска да промени и усмихне цяла тълпа простаци. Постига ли нещо? Най-много да ги напсуват и набият. Какъв страх съм брала, когато съм правила забележки на хора по улицата и в градския транспорт, т.е. в музейните експонати, предоставени специално от СКГТ, в които ще се возим от другия месец за левче!!!

А, забравих! Честит рожден ден, кмете!!! Не искам торта. Искам София да е чист, приветлив и спокоен град. Да ми е хубаво да си живуркам тук, да създам семейство. Да ми е кеф да се разхождам по тротоарите, парковете, градинките, да има зеленина, чешмички и пейчици. И обществени поддържани тоалетни, защото ми писна да се завирам по храстите. Да мога да се придвижа за по-малко от час до офиса. Да има работещи лампи вечер по улиците, а не да се спъвам, да потъвам в локви и да не виждам къде вървя и т.н. и т.н. Не е много, нали?!

Не се ядосвам. Но не искам и да се примирявам. Продължавам личните си протести. Дори и това да не променя нещата. Поне ще се чувствам малко по-добре.

Досадници, спрете се!

11 юни е ден на досадниците.

Беше санитарен полуден. Сама го реших. Щом дойдох в офиса и видях (по-скоро помирисах), че колежката е пуснала климатик, се побърках! Смърди на прах и гадости. Мразя го тоя въздух от климатик. Искам свеж - от прозореца. А и сутрин не е толкова задушно, че да бичи тоя климатик. Качвам се на стола и махам капака, вадя филтрите, измивам ги с вода и сапун, оставям ги да изсъхнат. Скоро няма да пускаме климатик :) Преди да стане топло, бях скрила дистанционното в едно чекмедже под голяма купчина документи, ама го намери...

От известно време се занимавам с едни чужденци и малоумници по ел. поща, на които им обясних 10 пъти, че не съм се регистрирала, записвала, абонирала или каквото и да било за техните тъй важни, ценни и неповторими ИТ новини. Писмата пристигат от някакви си Hugin Group. Вече започнах да получавам фобии, че това е някакъв гаден червей, от който не мога да се отърва! Изпратих им над пет заявки за автоматично отписване. Обещанието бе, че ще получа писмо и линк, на които да потвърдя, че НАИСТИНА НЕ искам да им чета Press Release-а. Е, след седмица мъки ОТНОВО имам 2-3 писма в пощата. На всичкото отгоре се пронизват най-гнусно през спам филтъра на сървъра (SpamAssassin), както и през този на Thunderbird! Преди малко пратих писма на три лични адреса и се надявам да уважат молбата ми!

Опитвам се да си свърша работата. Изключих чатовете, тъй като постоянно някой "мига" за нещо... Но после се започна със звъненето по телефона... Стационарен, мобилен. Редуват се за разнообразие, а и за да имам движение. Ставам. Стационарният е на едно шкафче, което е далече от монитора, т.е. телефонът трябва да виси във въздуха като обесен, за да съгласувам материалите пред монитора...

Тъкмо си поемам дъх и мобилният телефон на колежката ми започва да звъни много настоятелно. Тя не е в стаята. Звъни втори път, още по-продължително. Накрая тази мелодийка ми пробива мозъчето и ставам да проверя кой пък толкова спешно я търси. Поглеждам - някакъв никнейм. Обаждам се (не от любопитство, а за да му затворя устата). Познат, чакал я в кафето. Викам му: "Какво ме интересува мен, няма я, ако още един път беше звъннал, щях да те напсувам и да хвърля телефона през прозореца!", а той: "Кажи й, че я чакам. Благодаря. Спокоен следобед." Спокоен ли?!

Сядам. Трябва да наваксам с работата. Но да не забравяме какъв ден е днес - на досадниците. Звъни "Ограничен номер" на моя мобилен. Обаждам се (този път от любопитство) с ядосан глас: "Ало!", а там някаква девойка, говореща почти като операторката на запис от *88, ми предлага да активирам услугата M-Tel HomeBox. "Не, благодаря, не ме интересува!". А бе, ей, това ми е личният телефон! Как ще ми се обаждате и ще ми предлагате разни оферти?! Ама че нахалство! Нямах нерви и сили да я "зачекна" защо са избрали точно този начин да "пробутват" новата си услуга. Така че, бъдете подготвени, спамът вече е и по мобилния ви телефон!
А, да, сега се сетих, че рекламата на HomeBox е с досадната смешна бабичка. Добре, че има клипчета в Интернет, щото у нас нямам телевизор! Трябваше да излъжа момичето, че и компютър нямам!

Май комуникацията ми идва повечко тия дни. Какво още трябва да изключа, за да мога да си свърша работата на спокойствие?! Ама че луд град. Ама че луди хора. Добре, че у нас мога да си изключвам всички уреди, без да ме гризе съвестта, че ще изпусна нещо важно.

Just relax... Дишай, задръж, издишай. Затвори си очите. Няма нищо около теб. Няма никакви досадници. Няма строежи, от които работниците си крещят по име непрекъснато и падат тежки предмети. Няма компютри, няма климатици, няма телефони, няма писма. Няма бормашини от съседите. Няма звън от домофони. Ти лежиш в тревата. Гледаш небето и планината. Дишай. Аромат на цветя и борова гора...

Ммм. Скоро. Още само два дни. Търпение. Спокойствие.
Just relax...

Поздрав с песен

P.I.F. - Камбаните

Стигни душата си в последен миг
и искай всичко да познаеш ти,
плачът е малък, а пък тъй велик,
недей пред мене се покаеш ти!

Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.

Един-единствен е дъхът на цветето,
един и камъкът във гърлото,
различен и човечен искаш да си,
но пак единствен си оставаш ти.

Почувствай камбаните!
Погледай вятъра за миг поне
Послушай звездите,
почуствай камбаните, поне.

И умрях или се влюбих,
и заспах или крещях,
и единствен бях,
като се смях,
и едно от тез' неща,
ще мога да си обясня,
Надявам се! Надявам се! Надявам се!

Ти си знаеш.

Разни хора, разни хобита

Вчера отидохме да разгледаме изложбата по случай Деня на околната среда. Видяхме тази за Рила, но "Земята отдолу" не я бяха подредили. Заваля. След много чудене, чакане (най-вече чакане) на хора и обикаляне под дъжда, решихме да отидем на гости в Асен и да пием масала. Мрънкахме, викахме... Накрая склони да свари една тенджера :)
После въртяхме Powerball. За пръв път хващам такова чудо, чак на петия път успях да усетя накъде се върти то и накъде да въртя аз... Ей, все едно че на фитнес съм била! Не мога да си вдигна чашата с чая тази сутрин! После се научих да свиря на бръмбазък, не било толкова лесно, колкото изглежда в устата на Стоян Янкулов! :)

Снимки има във Facebook.

А ето и статия в NYT как някои хора са празнували 5 юни. Без въжета, без каски. С плакат, на който пише: Global warming kills more people than 9/11 every week. На Алън Робърт не му е за пръв път - досега е изкачил 83 сгради! Инициативите му често завършват в ареста...

Вижте снимките в NYT.

Кървава сутрин

Всяка сутрин минавам покрай ъгълчето на бул. Васил Левски и бул. Дондуков...
Сега имаше тълпа, линейка, полиция и много кръв. Никога не бях виждала на живо да се стичат струи кръв по улицата :( Цялата се разтреперих. Автобус е блъснал момиче. Нямах сили да остана и да разбера дали е пресичала на зелено, или е тичала на червено.

Всеки ден пресичам на пешеходната пътека от другата страна (срещу Английската гимназия), рядко ми правят път. Три пъти досега щяха да ме сгазят, заобикалят ме, псуват ме. Мразя го това място! Мразя да пресичам на светофари, където завиващите коли не ми дават предимство. Мразя го тоя град.

За случая във "Фокус".
И в Dnes.bg.
За този и за втори случай днес прочетете в Дарик нюз.
Текст и видео в bTV.

Не искам да карам нито кола, нито колело. И мотор не искам! Най-добре да летя :/


Днес е международен ден на околната среда. Може да посетите изложбите "Чиста и свята Рила" и "Земята отдолу" от 18:30 ч. в градинката между СУ и Народното събрание, а от 21:30 ч. ще има мълчаливо бдение за Рила.