22 февруари, 2007

Работа

Дали е нормално да нямам никакво време за себе си, за гаджето си, за приятелите си, за планина и за почивка?
Колко ще продължи това?
Колко ще издържа така?

Засега стискам зъби с насълзени очи и чакам да дойде средата на март месец, когато лудницата би трябвало да намалее...

Приятели, вярвам, че ме разбирате.
Калине, моля те, бъди до мен.
Ще се справя.

Обичам ви.

Поздрав с 'Моно' на Остава.

4 коментара:

Анонимен каза...

Не е нормално ! Така че спокойно, всичко ще се оправи :)

monnio каза...

чакаме, както за планина, така и за бира:)

Иван каза...

Разбираме :)

taralezh каза...

Приключихме!
И CD-то е готово.

Сега се започва с изложенията... та чак до април месец.

Бях на Витоша тази неделя. Валеше сняг, грееше слънце, беше приятно, бяло и красиво. Ходихме до хижа Планинарска песен. Ядохме вкусна супа и палачинки.
Ако успея, ще отида я в Рила, я в Пирин тези почивни дни.

Поздрави от един по-усмихнат таралеж ;)