29 януари, 2006

Честита да ни е 1/2 година!

Да. Минаха 6 месеца. Щастлива съм :) Обичам те. Много. Липсваш ми постоянно. Когато те сънувам, пак ми липсваш. Не мога да спра да те гледам. Не ми стига времето с теб никога.
Силни чувства. Разкъсват ме. Ще се пръсна. Боли. Плача от щастие. Плача за най-малкото. Плача за всичко. Ама че съм ревла!
Хармония. Разбирателство. Телепатия. Ние. Едно. Ти. И аз. И аз, ама в ПМС. Много лош женски период - говоря глупости, цупя се, ревнувам, всичко ме дразни, всичко ме боли, крещя. В тази седмица на невменяемост не искам да съм жена. Отвращавам се от самата себе си. От държанието си. Ако се разделим, проклетият ПМС ще е виновен! Не аз. Но и аз. Защо го допускам?! Колко съм глупава.
Не било лесно да обичаш силно. И най-малката дума прави големи и дълбоки рани. Сигурно и белези остават. Не е честно. Не е честно да се разделяме, дори и за секунда. Не е честно аз да крещя, а после да осъзнавам, че не съм се научила как да се държа. Как да се държа между 25-то и 31-во число всеки месец. Искам по-скоро да се науча. Да. Пречи ми. Наистина ми пречи. Не е част от мен. Друга е. Друга съм.

Не е част от мен и твоята музика. Не мога да приема някои неща в нея. Картини, послания, извращения. Не ти отива. Боли ме. Пак плача. Този път не е от радост. И не мога да спра :/ Не мога да те спра. Не мога да ти забраня. Знам, че ти харесва. Барабани и вокали? Да. Не и простотиите, които ми наговори. Ще ми мине. Ще ти мине.

Никога не съм писала по-ужасно и по-разкъсано. Хаос. Такова ми е настроението. Като думите и сълзите, които се блъскат и напират в мен. Пак плача. Май предпочитам да плача от радост. Да. Хубаво чувство. Липсва ми. Липсваш ми. Днес съм го повторила повече от 22 пъти.

Ще се опитам да се успокоя. Изниква ми един образ само. Калин. Обичам го. Чувам едно само. Моби. Обичам го. Той ме успокоява. И разревава понякога. Ще трябва да си говоря като Алиса: "Спри да плачеш веднага!"

И все пак ми липсваш. И те обичам. Казвам си: "О, Еми! Ставаш досадна"

И пиша:
"Честита да е. Лека нощ."

5 коментара:

Анонимен каза...

Имаш няколко такива поста - искрени, истински и дори хаотични. Харесват ми. На мен скоро ми казаха, че съм бил много открит в блог-а ми, но може би трябва да има покажа това.

Успех ! и честито :)

taralezh каза...

iko, благодаря ти.
Знам, че е твърде лично, но и ти си имал такива моменти и ме разбираш. Късно вечерта е, няма на кого да се обадиш и да споделиш. Хващаш лист хартия или блог и пишеш. После заспиваш по-спокойно.

Искрено ти завиждам за пътешествията, че са по-често от моите ;)

Petya K. Grady каза...

от време навреме четеш някакви неща и си мислиш, че все едно сам за себе си си ги писал. този е такъв за мен. :)

Гупа каза...

ако ти кажа, че аз се чувствам по абсолютно същия начин незнам дали ще ми повярваш + тва и аз празнувах скоро тези 6 месеца,оф. мъчно ми е.:(
това което си написала ме разплака..

taralezh каза...

Дано да си се разплакала от хубаво!