by icanread.tumblr.com
20 ноември, 2009
18 ноември, 2009
Не ме занимавайте
В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.
Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.
Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.
Благодаря!
Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.
Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.
Благодаря!
27 октомври, 2009
Интерактивно изкуство
Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!
В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...
Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)
http://www.seeper.com
http://www.smoothware.com/danny
http://www.camilleutterback.com
Невероятно е човешкото въображение!
В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...
Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)
http://www.seeper.com
http://www.smoothware.com/danny
http://www.camilleutterback.com
Невероятно е човешкото въображение!
26 октомври, 2009
Поликлиники
Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.
1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.
2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.
3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.
4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.
5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.
6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.
7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.
Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.
Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.
1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.
2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.
3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.
4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.
5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.
6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.
7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.
Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.
Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.
15 октомври, 2009
Изнудвачи
Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.
Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.
В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.
Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.
В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.
14 септември, 2009
Irony
Ех, върнахме се. Останахме повече, отколкото планирахме - общо 9 дни - и пак не ни стигнаха. Ето и кратък отчет.
Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(
Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).
Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)
Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.
Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.
Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)
Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)
Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)
Beady Belle - Irony
What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain
Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall
When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony
What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap
What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay
Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(
Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).
Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)
Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.
Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.
Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)
Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)
Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)
Beady Belle - Irony
What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain
Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall
When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony
What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap
What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay
02 септември, 2009
Отивам на море!
Заминавам с нощния влак за Варна - 1 седмица в Камчия.
Най-накрая дойде и моето море! :)
Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.
Най-накрая дойде и моето море! :)
Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.
18 август, 2009
Break free
by thingsweforget
Да, точно това ще направя. Нямам спешна работа, а утре започва голямото четене...
Отивам си. Отивам на плуване! :)
14 август, 2009
11 август, 2009
Пирин 2009
От работа нямам време да разгледам и да кача някъде снимките от екскурзионното...
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!
Още снимки от Пирин в Picasa.
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!
Още снимки от Пирин в Picasa.
03 август, 2009
6 малки-големи неща
Не обичам първия ден след отпуската, когато трябва да наваксвам с всичко, което стои и ме чака.
Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...
След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)
Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:
1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.
Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)
Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.
С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.
Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...
След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)
Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:
1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.
Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)
Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.
С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.
20 юли, 2009
Търси се...
Кафяво портмоне от плат с лична карта, лични документи и около 50 лв.
Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!
Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!
Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?
За професия "джебчия" в ТЕМА.
Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!
Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!
Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?
За професия "джебчия" в ТЕМА.
13 юли, 2009
Приятелите по живот
Приятелите по литература
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат
У Цин в napanem 3.
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат
У Цин в napanem 3.
07 юли, 2009
Разходи
Днес няколко пъти се опитвах да пусна факс на едни клиенти, но все ми даваше Communication Error. Обадих се на поддръжката в Орбител, тъй като ползваме IP телефония през тях. Номерът на конкретния клиент е към Спектър Нет. По принцип има ограничение за избиране на 0700, 0800, 0900, справки и други услуги на БТК, но не и за телефонните номера на Спектър Нет. Да, но връзката чрез факса не се получи. Смених кабелите с директната линия към БТК и... О, чудо! Изпратих го без проблем. Аха, значи повредата не е в моя апарат! Обадих се отново.
Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...
И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?
Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...
И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?
01 юли, 2009
Разхищение
Предизборните листовки не са ли прахосване на средства по време на криза?! Пари за печат, превоз и хонорари на раздавачите...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...
25 юни, 2009
Разговор
Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)
В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!
В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!
24 юни, 2009
Разбирателство
Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!
А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.
А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.
23 юни, 2009
Разнообразие
Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...
Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.
Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.
Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.
В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.
Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.
Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.
Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...
Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.
"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.
Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.
Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.
Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.
В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.
Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.
Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.
Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...
Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.
"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.
17 юни, 2009
16 юни, 2009
Снимки от миналото
Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com
От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com
Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...
Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day
http://www.lostbulgaria.com
От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com
Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...
Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day
Абонамент за:
Публикации (Atom)