Слънчеви лъчи след дъжд

Ей, настроенията ми се менят като времето през май!

Сега разбрах значението на израза You Made My Day!
Достатъчно е да те попитат: "А ти коя си?", да се запознаеш с някого, да си кажете няколко весели случки, да се разсмеете взаимно и сякаш дъга изгрява в небето! Има звездопад в сърцето :) Искрен смях. Гъделичкащото чувство те държи през целия ден. Сещаш се за случката и се усмихваш на себе си и на приятния спомен.

Смехотерапията е по-важна от всяка друга терапия!!!
Благодаря ти, Його ;)

Странно е...

...как раста. По-скоро остарявам. Или съм все още дете, а хората около мен са възрастни.

Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.

Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?

Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?

Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.

"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."

До обед и преди залез

Напоследък всички ми повтарят как било по-добре сладкото и хлебните изделия да се консумират до обед, защото иначе се пълнее. Не съм много по диетите, "не мога да правя такива неща..."
От два дни се опитвам да не ям след залез слънце. Пък сега излапах 3 малки сладки наведнъж - Snickers, Bounty и Mars. Ама нали преди обяд може? :D

Не ям месо, не пия газирано, не пия кафе и не пуша вече. Ходя всяка седмица на планина. Може да се каже, че живея здравословно :) Поне доколкото зависи от мен. Иначе сутрин дишам облаци прах, когато спре автобусът на спирката... Особено след като се изкъпя и тръгна за работа - прахолякът много добре полепва по още влажната ми коса, намазаните ми с крем лице и с вазелин устни. Ако съм сложила и спирала на миглите, и по тях. Качвам се в 11-ката, сядам си, хрускам си пясък и си чета книжка в задръстването, което този месец е ужасно. Рекордът ми е 2 часа и половина от Опълченска до Сточна гара. Вече не искам да имам и да карам кола. И колело не искам. Искам, ако условията са като в Унгария и Германия (давам ги за пример, защото там съм виждала райски алеи и права за колоездачите). Тук трябва да се кара с маска на лицето, иначе "прахотерапията" е гарантирана. Може би с метро е най-удобно и бързо. Но като нямам директно такова още? Пък и те строят толкова бавно, че внуците ми могат да намажат :) Иначе съм си измислила един резервен спасителен вариант - автобус-метро-малко пеша, който скоро ще пробвам.

Като прочетох пак заглавието, се сетих, че миналата седмица чаках автобус 85 и по обяд, и по залез, около 45 минути. Почти два часа съм прекарала на Лъвов мост. Така че има значение по кое време ядете сладко, но не и по кое време пътувате. По всяко време има ремонт и задръстване. Една жена на спирката спомена, че искат да направят билетите по 1 лв. от юли месец. Не знам, възможно е. Не съм чела новини. Не искам. Отвращавам се. А и настроението ми е бално сега.

Брат ми завърши. Порасна момчето. Неусетно. Издебнах го, докато си оправя косата на огледалото в колата. Като фотомодел е :)



Месецът в снимки.

Dance sneakers

Купих си обувки за танци. В неделя ще ги пробвам ;)

Акробатичен балет

Това се казва да се качиш на главата на някого! Уникално!

Дойде време разделно!

Преди малко Ирина Марудина ме зарадва с тази новина:

В София вече има завод за преработка на разделните отпадъци

УРА!

Следваща стъпка - да се забрани използването на найлонови торбички.

Не мога да се разделя с теб, планино

Waiting...

Stop waiting, the time to do what you love is now.

Message from My Inner World

To do: ДА и НЕ

Искам:
- Да се кача на: Молдовяну (2544 m), Пелистер (2601 m), Триглав (2864 m), Малък Матерхорн (3883 m), Елбрус (5642 m), Ухуру (5895 m), пък после и по-високо
- Да отида до Исландия, Нова Зеландия, Австралия, Китай, Япония, Тайланд, Тайван, Африка и още много мечтани местенца
- Да си купя зимна екипировка
- Да си купя DSLR фотоапарат - Nikon, разбира се :Р
- Да се науча да карам ски - не успях за 1 седмица, чувствах се несигурна без учител
- Да започна да ходя пак на плуване и по-често на масаж
- Да опитам поне веднъж какво е: самолет (пътувала съм само веднъж като малка), парапланер, рафтинг, картинг, пейнтбол, езда; бънджито не ме влече, както и шофьорските курсове
- Да обиколя всички по-малки планини в България
- Да отида на море за повече от седмица
- Да си купя обувки за танци - крайно време е, вече 18 години танцувам
- Да си харесам някоя постановка и да открия сезон 2008 - преди ходех всяка седмица на театър, докато не оставаше заглавие за гледане :)
- Да си купя нов компютър - ъпгрейд или лаптоп, още не мога да реша
- Да си прекарам Интернет вкъщи - сигурно съм последният човек без домашен нет :Р
- Да си купя голяма библиотека - наложително е, защото всички книги и списания са по кашони и шкафове...
- Да прочета (изгледам) всички книги (филми) за пътешествия и планини
- Да отида на концерт на Moby
- Да се науча да говоря по-добре английски език, защото четенето и писането не стигат
- Да направя ремонт - всичко е старо и изпотрошено - казанче, плочки, хладилник, пералня, легла, дограма...
- Да имам желание да готвя
- Да си подменя дрехите в гардероба (остаряха вече), а и да си купя 2-3 официални тоалета, защото все по-често ми се налага - сватби, балове, изложения, коктейли; не мога цял живот да ходя като турист
- Да спра да се размотавам, мотая и закъснявам - отвратителен навик, толкова години не можах да се дисциплинирам
- Да не критикувам всичко (всички), с което (които) не съм съгласна
- Да вярвам повече в себе си - ех, къде ми е самочувствието?

Малко НЕ-та:
- Не ям месо
- Нямам имунизации
- Не слушам чалга
- Не чета лайфстайл списания и вестници
- Не гледам телевизия
- Не се обличам като мацка - нямам нито една дамска чанта и нито едни обувки с ток
- Не нося обеци - нямам дупки, никога не съм имала
- Не нося сутиен - на танци ходя със спортни или безшевни потничета
- Не нося найлонови чорапи - мразя ги - гнусни, изкуствени и смрадливи
- Не ползвам чадър - това го знаете от предишна публикация
- Не съм си боядисвала скоро косата - да, побеляла съм, ама престанете да ме питате кога ще се боядисвам; била съм във всички цветове без синьо и сиво!
- Не съм ходила никога на маникюр и педикюр - пропускам ли нещо?
- Не съм пушила от година и 1 месец
- Не съм пила кафе и Кока-Кола - пак от толкова
- Не съм стъпвала в МакДоналдс - от няколко години
- Не харесвам салсата и фитнеса - не понасям модерните масови вманиачавания
- Не съм записвала дискове (нямам записвачка), не ползвам торенти и кракове - звучи странно, тъй като работя в ИТ бранша от 7 години, но е факт; само легални и open source програми
- Не съм си купувала GSM от 3 години - SE K300, трагично ли е?
- Не съм намерила компания от хора, където да се чувствам добре дълго време - това е тъжно, но все нещо куца...

Чувствам се добре, не се притеснявайте за мен ;)

Каня Kukumyavka, ik0 и monnio да се присъединят със списъците, ако нямат такива.

Пролетен букет

Въпрос
Пърси Биш Шели

Сънувах аз, че както скитам без посока,
озъбената зима на пролет се превърна,
че нежни аромати, ромонът на потока,
встрани тогава ме примамиха да свърна,
там, де брегът отвесен с тревата си висока
не смееше докрай водите да прегърне:
той галеше ги само със крехките стебла,
тъй нимфата насън да гали би могла.

И ето: анемони пъстри се показват
и маргаритки — ярки бисери в тревата,
цветя-звезди, които нивга не залязват;
иглика и тинтява, най-нежни сред цветята;
и цветето високо, що винаги запазва
като дете небесните сълзи в листата
и с тях лицето майчино гальовно кваси,
кога ветрецът тих зашепне песента си.

Сред избуяли храсти шипки се таяха,
глогини бледни като лунна светлина
и вишнев цвят, и бели чашки, що блестяха,
с роса покрити, недопити от деня;
бръшлян, чиито клони същи змии бяха,
безредно запълзели настрана.
И златни цветове, изпъстрени със бяло,
каквито будното око не е видяло.

Досам брега на тази рекичка неспокойна
лилави перуники аз зърнах да растат;
в водата — водни лилии, широки, стройни,
надвиснал върху храстите, дъбът
от тях бе осветен с лъчи безбройни,
студени, литнали от мократа им гръд;
а също и тръстики, тъй смайващо зелени,
че в тях почивка дирят очите изморени.

И стори ми се, че от тез цветя-видения
букет си сбрах. Букет, тъй просто подреден,
че пъстротата на прекрасните растения,
деца на часовете, попаднали във плен,
запази и във него свойто обаяние...
Забързах аз тогава, зарадван, ободрен,
обратно към мястото, където бях стоял,
за да го дам... Уви! Кому ли бих го дал?

1820

Molba za pomosht - неприятните верижни писма

Днес получих верижното писмо с тема: "Molba za pomosht na detence!!!!". Обикновено не се доверявам на тези съобщения, подканящи ме да пратя на колкото се може повече хора, защото нямам сърце или ще ми се случи нещо много лошо... За всеки случай ги проверявам в Snopes.com. Оказа се, че това писмо циркулира на базата на истинска снимка и случка от 2005 г.

Ако искате да помогнете, има банкови сметки и sms-и за тази цел. Престанете да препращате такива неща, преди да сте ги проверили! Не бъдете така наивни и импулсивни в стремежа си да сте добри и да се отзовете. Използвайте BCC, защото иначе ставате съучастници на събирачите на адреси и на изпращачите на спам!

There's nothing I can say

Genesis - Throwing It All Away

Need I say I love you
Need I say I care
Need I say that emotion's,
Something we don't share
I don't want to be sitting here
Trying to deceive you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.

We cannot live together
We cannot live apart
That's the situation
I've known it from the start
Every time that I look at you
I can see the future
'Cause you know I know babe
That I don't wanna go.

Throwing it all away
Throwing it all away
Is there nothing that I can say
To make you change your mind
I watch the world go round and round
And see mine turning upside down
You're throwing it all away.

Now who will light up the darkness
Who will hold your hand
Who will find you the answers
When you don't understand
Why should I have to be the one
Who has to convince you
'Cause you know I know baby
That I don't wanna go.

Someday you'll be sorry
Someday when you're free
Memories will remind you
That our love was meant to be
Late at night when you call my name
The only sound you'll hear
Is the sound of your voice calling
Calling after me.

Just throwing it all away
Throwing it all away
There's nothing I can say
We're throwing it all away
Yes we're throwing it all away...

Телефонните измамници се събудиха от зимен сън

Понякога, когато се затопли, имам чувството, че всички клошари, луди, олигофрени и мошеници излизат на разходка или по-скоро на лов за поредните си жертви.
Миналата година два-три пъти се опитаха да ни преметнат чрез телефонно обаждане - веднъж беше някаква история с кола, доставка и кашони, а вторият - с катастрофирал племенник. Надявах се, че тези случки са били за поука на баба ми и вече няма да се доверява.
Но не, повечето стари хора ще си останат наивни и доверчиви. Все ще помогнат, все ще се зарадват на някоя новина... Точно това използват и мошениците. Искат да предизвикат емоция у нас (положителна или отрицателна), за да не можем да реагираме трезво. Да дадем всичко от себе си.
Та днес се обадили на баба ми, че печели цветен телевизор от томбола на БТК. Обажда ми се радостна в офиса: "Ти нали попълва едни анкети на БТК, спечелили сме!" А аз се замислих, че анкетите си бяха за миналата година и не съм чула да има томбола в момента. Отварям Google и "питам". Е, оказа се, че това е поредният сюжет на мошениците... Ядосах се. Явно са ни записали домашния телефон в някой списък и периодично се пробват дали ще "изгърмим". Обадих се на г-жа Георгиева, така я представила колежката й. Забележете, че това са "колеги", които си прехвърлят "топката" (в случая вас) по веригата, за да не можем да им хванем дирята. Големи хитреци, психолози и актьори! И всичките говорят на диалект! Обаждам се (скрит номер) и й казвам: "Вижте какво, г-жо, не съм участвала в никакви томболи на БТК, нямам и не искам да имам телевизор и престанете да ми звъните, защото съм дала номера в полицията!!!" А тя (ни лук яла, ни лук мирисала) ми вика: "Ало, ама кой се обажда?" Попита ме няколко пъти! Твърдо решена да не й давам никаква информация, й казах: "Няма значение кой се обажда!" и тя ми затвори. После наистина се обадих в полицията. Казаха ми да дойда и да подам писмена жалба. Казах на баба ми, ако иска - да ходи. Но не виждам смисъл. Докато я приемат и разгледат, г-жата ще си извади от чантичката нов ваучер и ще си мами с него други наивници.

Та така... исках да ви кажа да внимавате! И да не се натъжавате или да не се радвате, а да имате едно наум! Да внимавате да не "изплюете" лични данни като имена, адреси и телефонни номера! Съмнението над доверието!

Използваните схеми (засега) са:
- роднина в провинцията или чужбина
- освобождаване на колет, доставка
- проблеми с полицията, гаранция
- закупуване на ваучери
- награда от томбола

Понеже се разрових, ще споделя с вас полезна страничка за по-често разиграваните сюжети - Модерните измами в България. На този сайт може да разгледате и други полезни съвети за самозащитата.

Часът на Земята

Миналата година на 31 март WWF убедиха над 2 милиона човека и 2000 компании да изключат електричеството си за един час.
Тази година инициативата е глобална. Ако искате, регистрирайте се заедно с мен на www.earthhour.org.

Имате възможност да постоите на свещи (челник?) в уютния си дом (или на гости при приятели). Поседнете или си легнете. Размислете. Или просто се отпуснете. Нека отпочинат очите. Стига с тия уреди - телевизор, радио, компютър, уредба. Изключете ги за час. Ако ви липсва музика, може да импровизирате с предметите около вас, а и да попеете ;)

Символично, за себе си или за природата!
Усмихнете се в тъмнината на 29 март в 20:00 ч. :)

Muxu, I love you!

Муксу, какво ли означава тази дума?! Първата ми асоциация е с река в Памир, може би защото в момента чета за българските алпинистки там.

А какво е Muxu? През последните две седмици означава само едно за мен - дует от Малайзия. Красива, нежна и приятна музика, съчетаваща idm, ambient и chill. Не ми се беше случвало да чуя цял албум, който да изразява мен, въображението ми, емоциите ми. Това е музика за душата! Музика за планината! Музика за работа! Музика за лека нощ! Музика, разказваща за сълзи и за усмивки. Влюбена съм в нея.

Show Us Your Weak Side!

Facebook клонинг на български

Тази сутрин си отварям пощата и получавам съобщение на 6lyokavitza. Много ги мразя, но ми се налага да ги чета, защото някои клиенти все още нямат кирилица. Непростимо! Но това е друга тема...

Тема: Pokana za registracia
От: 3drasti <3drasticom9@gmail.com>
Дата: Sun, 16 Mar 2008 18:25:44 -0700
До: 3drasticom9@gmail.com

Zdraveite,

Nyakoi v 3drasti.com vi poznava i vi izprashta pokana za registracia:
http://www.3drasti.com/register.aspx?reg=r

Blagodarim vi,
Ekipa na 3drasti

Писнало ми е от регистрации в т.нар. социални мрежи, но го отварям от любопитство, за да видя какво са сътворили родните специалисти. О! Oчевадно прилича на Facebook!


И цветовете му са почти същите! И функциите!
Да не говорим, че в началото прочетох сайта като 3D rasti и се зачудих да не е някакво ново общество на растафарианците, създаващи 3D модели. Пък то било "Здрасти", написано уж с българско
З. Няма пък да се регистрирам, колкото и да ме каните. И не си мислете, че сте първите. Още по темата тук.

Мисля си, че сме много задръстени крадци на идеи. Виждаме, че някакъв продукт има успех по света и искаме да бъдем първите в България, за да се сдобием с много (ако може лесни) пари и слава... но ни мързи да се потрудим поне малко. Затова просто клонираме. Превеждаме на български и е готово. И реклама му правим.
Копие, клонинг, франчайз, какво по-лесно от това?!


Ново!!! Появи се и DotBulgaria!

Ново!!! Появи се още един клониран Facebook - Народ.bg

You are what you want to be

Afro Celt Sound System - Persistence Of Memory

When I’m traveling far from home
On the wide horizon
I can feel you’re still around
And the dream overtakes me

Then I know, you’ll stay in this moment
We’ll go where it’s flowing
You’ll be what you want to be
Right here, with me

When I’m out here on my own
And it all cuts through me
I see you’re safe alone
Ah, then it hits me

And I know, you’re here in this moment
Right where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me

Stay in this moment
Go where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me... with me... with me...

Стоп!

Не може повече така. Казвам КРАЙ на форнетите, вегетарианските бургери и другите тестени изделия. Иначе няма да си вляза в летните панталони... Back Home е на една пряка от офиса и мога да хапвам салатки и супи. Свежо и здравословно!

Седмицата започва сладко - шоколадови трюфели и кафе с бейлис за р.д. на един колега ;)

Няма избавление от това изкушение.

I know this Secret!

Снощи с баба ми гледахме "Тайната" (The Sercet). Интересни теории, съвпадащи с моите представи за Б-г. Филмът ми повлия доста позитивно. Знам ги тия неща, но забравям да ги прилагам. Тези усмивки и положителни емоции трябва да станат начин на живот, а не да се замисляш и напрягаш, когато ги прилагаш.

Цяла нощ сънувам катерици! Вчера в Западния парк видяхме една да притичва, ама чак пък толкова да съм се впечатлила...

Днес дойдоха отново масажистите в съседния офис. Поканиха ме. Възползвах се :)
Този път не беше девойка, а един симпатичен младеж - висок, със странни сини очи, къдрава коса до раменете... мускетар! Притесних се чак :*) Хубаво ме намачка. Каза ми и нещо лошо - дископатията ми от шийните прешлени е тръгнала към кръста :( Като понамалее работата тук, трябва да си купя цял бански, очила и шапка и трябва да се запиша на плуване. Това не ми пречи да ходя пак на масаж :D

Книжки

Трябва моментално да затворя всички сайтове за книги, защото скоро ще се разоря!

Поръчките от антикварната книжарница:


Книгата на Николай Петков я подарих на Калин ;) Другите са си за мен.


Поръчките от другата онлайн книжарница, която ползвам:



Имам още много в wish list-а, но ще останат за следващия ми книжен глад.

Снощи написахме един коментар-пътепис за скитането в Трън.

Още не съм прочела новото GEO.
Още не съм обядвала. Време е да стана и да се разтъпча.