Бързаме, но накъде?

Продължавам да бързам все за някъде...

един забързан ден

забързан станах от леглото
забързан се нахраних
забързан влязох в интернет
забързан излязох
навън забързан обикалях
прибрах се вкъщи
този ден не свърших абсолютно нищо
само много бързах

У Цин

Едновременно с това се размотавам и не намирам минути за блога.

Разпилявам се на парченца в Интернет - между Goodreads, twitter, facebook, 500px, 4sq и feedly. Събирам емоции в Spotify, SoundCloud и YouTube.

Не съм си правила изводи и равносметки за изминалата година. Нямам списък с неща за 2014 г. Просто ще продължа да правя това, което ми носи радост и ме вдъхновява. И всичко онова, което се налага.

Миналата година завърши с десетина дни по планините, започна с няколко скитания. Така че, ако бях суеверна, щях да кажа, че ще ми върви на пътешествия, но не съм :) Готова съм, ако някой каже „Хайде!“, да опаковам багажа и да тръгна. Особено ако е някъде, където не съм била.

Времето и парите рядко вървят заедно, но в това е предизвикателството на живота. Да използваш въображението си, да импровизираш и да търсиш начини.

Снегът ми липсва, особено в планините.

Започнах да се движа повече и да спортувам, да чета натрупаните книги, да се прибирам вкъщи по-често, да ям по-малко и да не преяждам. Старая се да не закъснявам и повечето пъти ми се получава ;)

Виждам посоки навсякъде, оглеждам се, чудя се накъде да поема.

Мисля си как настроението зависи изцяло от мен и това, че съм сама, ми помага да наблюдавам, анализирам и разбирам. Когато живееш сам, имаш избор какво да правиш и с кого, къде да ходиш, колко да стоиш, дали да спиш и всичко останало, което измерваме. Свобода.

Лесно е да изберем какви искаме да бъдем. Избираме да сме добри и щастливи, простичко е. Трудно е обаче да сме постоянни и да не забравяме за какво сме мечтали. Такива неща ми се въртят в хаоса от мисли.