17 септември, 2013

Изрезки

Снимаме с ъгълчето на очите си
хиляди вдъхновяващи моменти.
Събираме ги само за себе си като кутия със спомени.

Вдишваме аромати на познати и непознати.
Всяка миризма ни връща в отрязък от времето.

Вслушваме се в текстовете на песните и си
внушаваме, че някой има да ни каже нещо с тях.

Пазим света си от нахълтващи хора.
Чакаме летящите да кацнат на рамото ни.
Докато чакаме, те отлитат с възможностите.

Замечтано препускаме от ден в нощ.
От кратък сън в просъницата на деня.
Животът ни се струва дежавю.

Планираме, заричаме се, обещаваме.
А после допускаме старите грешки.
Или правим това, от което сме се отрекли.

Противоречиви същества сме,
но в това е предизвикателството -
да се научим на решителност,
защото да мечтаем е най-лесно.