Всичко ми напомня за теб.
Като надрана плоча
е мисълта.
Прескача в главата ми -
идва,
после уж изчезва,
а се връща...
Отново и отново.
Не знам как да я спра,
не знам как да я отклоня,
или как да я сменя.
Не знам дали трябва.
Какво е смелост
и какво е страх?
Какво е да се срамуваш
от погледи и от думи?
Дали съм влюбена,
или просто обсебена
от мислите си?
Смея се и ме вдъхновява
всичко наоколо,
сякаш съм пак хлапе.
Забравила бях какво е
да харесваш някого
и да ти липсва...
Да ти е хубаво,
защото споделяш
малкия свят в себе си
и големия свят наоколо.
Всичко ме връща при теб.
