За много години :)
Бъдете здрави, уверени, мечтаещи, пътуващи, свободни, знаещи, обичащи!
Никакви равносметки и планове този път! Всичко да става от само себе си. Няма ли очаквания, няма и разочарования.
Тия дни в главата ми са само две неща - книгите и думите.
Докато пътувам за работа, чета. Радостно е, че има все повече хора, които четат. Понякога вдигаме очи, поглеждаме се един друг и се усмихваме. Сякаш знаем някаква тайна :) Тайната на удоволствието от четенето. Тайната на това да си в друг свят, макар и за кратко. Тайната на откраднатите картини, които въображението ти рисува. Тайната на думите. Думите, които те трогват и преживяваш. Четенето може да е лично, но може и да е споделено. Четенето може да ти причини сълзи, но може да ти дари и усмивки. Това му е хубавото, че е вълнуващо!
Мисля си и за думите. Как не ми стигат понякога. Как изчезват и се появява мълчание. Или монолог. Колко малко думи използваме всеки ден в разговорите с близки и далечни хора :( А колко много думи се блъскат в главата ни! Неизказани. Колко повърхностни разговори. А колко задълбочени мечти! Неизпълнени.
Думите са оръжие - могат да убиват бавно или бързо. Но думите са истинско богатство, когато с тяхна помощ откриваш хора, за които имаш усещането, че познаваш цял живот! Прегръщаш ги - наум или наистина. Споделяш най-съкровените мисли и чувства.
Думите търсят синоними, асоциации, погледи, жестове и най-вече внимание и разбиране. Разбирането, че сме от един свят. А дори и да сме от различни светове, може да ни е хубаво заедно.
Защо изтърваваме толкова много думи пред непознати, а забравяме да кажем най-важните на близките? Разсеяност? Мързел? Пренебрегване? Егоизъм? Страх? Предразсъдъци?
Извинявай. Благодаря. Обичам те.
Именно тях ни е трудно да изречем. Защото много сме страдали. Или не сме сигурни, че човекът ги е заслужил. Държим ги наказани в някое прашно ъгълче с куп болезнени спомени.
Търсим се, въпреки страха. Страхът от близостта. От докосването. От това да се привържеш към някого. Пазим се. За някой по-добър. За себе си. За кого? За кога? Защо?
Имаме рани, които не са зараснали. И трябва да се научим да ги лекуваме. Сами. С помощта на думите, времето, приятелите. За да сме свободни да обичаме. Отново и отново. За да сме щастливи. Веднъж завинаги.
