Слънчевите лъчи се промъкват през клоните. Над езерото се издига пара. Пътеките са покрити с килим от есенни листа. В далечината се чуват само един кълвач и няколко мухи. Стъпките и ритмичното ми дишане. Всеки ден вървя по различни алеи. И всичките ми се струват красиви!
Река. Мостче. Тревата е попарена от слана и блести на слънцето. Небето е синьо - онова синьо, което обективите и филтрите не могат да пресъздадат така естествено, както човешките очи и мозък.
Един мъж лови риба. Една жена прави сутрешния си джогинг.
Куче тича по поляната. Котки се протягат мързеливо.
Любопитни синигери ме наблюдават от храстите. Катерица събира зимнина. Дърветата ме поздравяват с танцуващи листа.
Това е Южният парк сутрин. Ако сте близо, не го подминавайте!
2 коментара:
Колко красиво си го нарисувала :)Почти усетих топлината на слънцето в мразовития ден :)
Благодаря! Радвам се, че предадените виртуално лъчи са стигнали до теб. Връщам ти усмивки :) :) :)
Публикуване на коментар